Коледата, както ни се харесва

Декември може да е един от най-вълшебните и красиви месеци, но има опасност и да се превърне в истински ужасяващ кошмар, ако трябва да бъдат изпълнени всички „повели“, писани и неписани, задължителни и недотам, креативни и административни, семейни и работни, кулинарни и социални.

Никога не съм била върл почитател на Коледа и прилежащите ѝ ритуали, нямам конкретна причина и обяснение защо, но и не ми е неудобно да си го призная. Може би е заради цялата тази задължителност и „трябва“ елемент; може би заради грандиозното пазаруване на вещи, храни, мебели и какво ли още не (никога не съм разбирала шопинга като приятно и релаксиращо занимание, за мен е обратното); може би просто заради лудницата, трафика и цялото бързане, сякаш свършва светът.

В нашето семейство тези празници са кулминация след три рождени дни, и през декември сме буквално изпразнени от идеи за интересни и вълнуващи подаръци, което още повече подсилва коледното менгеме. Няколко тържества в детската градина, парти в танците, размяна на подаръци в училище, базари, концентрация на рождени дни на приятелчета, изработване на коледни играчки, почерпки и изненади, украси тук-там – само част от всичко през декември – все неща приятни, но консумиращи време и енергия.

Затова от няколко години, може би след като Матеа се роди, решихме, че ще изчистим от този месец всичко, което ни се струва излишно, прекалено натоварващо и изпиващо и останалите ни сили, пък каквото ще да става, кой каквото иска да казва, декември си е наш и не дължим обяснение никому.

А именно:

• Избягваме да празнуваме навън – правили сме няколко опити за Нова година навън, весело е било, но като цяло преживяването не си заслужава. Кофти храна, отегчен персонал, опашки, разнообразни опити да те прецакат, супер завишени цени, лудница навсякъде. Защо да си го причиняваме, като можем просто да се спречкаме в хола, вместо в някое лоби; да хапнем каквото сме си приготвили, вместо да ядем студени пържоли и замразени десерти; да си легнем, когато си искаме, а не когато на останалите им се спи; да поканим гости, вместо да висим в някой ресторант като на сватба през 80-те.

В семейните архиви пазим скъпи малки скандалчета от Немския коледен базар, например. Не е имало случай, в който да отидем и да не се изпокараме. На един му е студено, на друг му се пишка, на трети му е скъпо, на четвърти скучно – един куп причини да си повикаме малко на площада, да подзиндзирикаме празнично и да се приберем унили, скарани и изморени. Затова вече при изречението „Ей, отворили са немския базар!“, отговорът е „А, супер, не сме се карали тая година там.“

• Не пътуваме по Нова година – може би за много хора да посрещнат новата година по джапанки с коктейл е велика работа, но не е за нас. Висене по летища, тройни цени, изкуствена еуфория за туристи и празнуване на групи по команда – мне. Където и да му се ходи на човек, може спокойно да го направи през следващите месеци – цените на билетите падат, празнуващите са се върнали уморено по домовете, моретата и океаните са си там, всичко е точно.

Нямаме и роднини в провинцията, които задължително трябва да посетим в този период, така че и това отпада. Ако ни се ходи някъде, независимо дали е край морето или в планината – правим го или в началото на декември, или чак януари. Нищо няма да пропуснем, най-много да си спестим хаоса, трафика и нервите.

• Най-важно ни е да сме заедно, ние си – гостита, партита, банкети, веселби – подминаваме ги умишлено, особено през декември. Не, че се изолираме, но в пъти предпочитам спокойна вечер у дома с децата, например, отколкото някое модерно парти. Нищо не може да замени моментите заедно, дори да си съскаме през зъби, да се сдърпаме за някоя глупост или да сме в една стая и всеки да си прави неговото нещо.

• Не прекаляваме с покупките – подаръците са страхотен жест и внимание към другия, но да се зариваме с ненужни вещи няма нито смисъл, нито особен чар.

Тази година пропуснахме всякакви адвент календари – с храни, козметика или дребни предмети, но пък си направихме импровизиран календар с коледни истории от Storytel – всяка вечер отваряме по една „кутийка“ , може да е само откъс, и слушаме преди лягане заедно трите. И да няма сняг навън, коледният дух навлиза стремително чрез думите. Кратката ни тематична селекция:

Заведи ме вкъщи, Михаил Вешим – няма да преразказвам тази книга, само ще кажа, че е много увлекателна, страшно поучителна и съвсем коледна. А и с гласа на Ицко Финци!

Дядо Коледа и седемте разбойници, Братя Мормареви – любопитна коледна история за един ограбен Дядо Коледа и едно момче, което иска да остане дете.

Коледни вълнения в света на мотовете, Радостина Николова – тук Дядо Коледа за разнообразие е сърдит, елените разсеяни, а мотовете забъркват поредното си приключение, този път коледно.

Дядовата ръкавичка, селекция от български и световни приказки – не конкретно коледна, но тези класически приказки ми навяват зимни и празнични асоциации.

Снежната царица, Ханс Кристиян Андерсен – как без нея, тъкмо ще си я припомним и ще направим паралели към наскоро излязлата втора част на Замръзналото кралство.

Коледна песен, Чарлз Дикенс – една от класическите коледни истории, припомняща ни уж неща, които знаем, но често забравяме. Любов, грижа, мисъл за другия – ей такива основни работи.

Разкази за Коледа, О`Хенри – разказите му са чудесни за слушане, не само по Коледа.

Коледен експрес, Дейвид Балдачи – не е детска книга, а роман, разказва за едно неочаквано пътуване по Коледа с влак из Щатите.

• Прекарваме минимално време в търговски центрове – да не ги посещаваме изобщо, не ни се получава, признавам. В студено време тези места са най-бързият и ефикасен начин да купиш необходимото.

Никога не съм разбирала любовта към този тип пространства, още по-малко за прекарване на свободното време в пикови часове. За мен да обикаляш из коридорите с магазини е прекалено горещо, шумно, невротично и създаващо тревожност. Веднага ти светва една измамна лампичка как нямаш дрехи, обувки, чаршафи, чаши, чанти, тигани, чорапи – абе, нищо нямаш, и трябва да го придобиеш веднага. Имам чувството, че пускат някакъв специален газ във въздухопроводите, който така ти замайва главата, че правиш ненужни, безсмислени, даже глупави покупки.

Моловете са другото място, на което задължително се изпокарваме. Ако искате да ни причините двудневни разправии, поканете ни на мол + коледен базар.

• Опитваме се да даваме пример вкъщи – стараем се да внушим на децата, че ако нямат еди какво си „сега и непременно“ или „такова, като на еди кой си“, това няма да ги направи по-нещастни, недооценени или безинтересни. И си мисля, че най-сигурният начин да им го напомняме, е самите ние да го правим – никой от двамата няма да се разсърди на другия, че не е купил грандиозен подарък или че не е намерил от пиле мляко за уау ефект.

Стараем се обаче и да не изпадаме в другата крайност – да превръщаме момичетата в хипита или аскети, само за да сме на актуалната антиконсуматорска вълна. Понякога децата имат нужда просто от играчка, не от образователна игра, умни карти или книга за химията, а от глупава според нас и-г-р-а-ч-к-а. Разбира се, с мярка и мисъл, без да се изпада в угаждане на всеки каприз. Кестените, листата и пръчките са чудесни в тази функция, но все пак сме 21 век, а и много от играчките развиват друг тип въображение и познания.

Още нещо: ако трябва да сме докрай откровени, идеята „слушай, за да те възнаградят“ не е от най-прогресивните, та трябва да внимаваме с прокарването ѝ извън коледните празници.

• Не спазваме стриктно всяка традиция – може да звучи кофти, но това също е начин да си спестим стрес и нерви. Ако не ни се правят джинджифилови сладки, не правим. Ако не ни се приготвят 137 постни ястия, не приготвяме. Ако не ни се облича официално, оставаме с ежедневните дрехи. Нищо задължително, нищо непременно, както ни хрумне. Ма няма баница – ми няма, здраве да е, правим я по друго време. Ошав липсва – ми липсва, никой не го яде, защо да го похабяваме. Ма не сме украсили масата – ми ще я украсим на пети януари, например, когато ще ни е кеф да го направим.

• Стараем се да присъстваме – Наскоро посетих на едно много приятно иначе PR събитие, на което наред с другите забавления имаше и щанд за ръчно украсяване на меденки. С какви ли не брокати, красиви декорации, топинги и фондани – разкош! Хората обаче отделяха повече време за селфита със сладките и  флетлей кадри на масата, отколкото за реалното удоволствие от декорирането. 2 минути украсявай, 20 минути снимай – отстрани изглеждаше чак плашещо. Та поне декември можем да пробваме някакъв здравословен онлайн/офлайн баланс.

• Не драматизираме нещата, които не сме успели да направим – не свършихме онази задача, не бяхме на онова място, не видяхме онзи спектакъл, не разгледахме онзи базар, не опекохме онзи щолен, не изсушихме онези портокали. Какво от това, ще го направим и без повод, просто по вдъхновение и импулс.

По това време на годината се заформя едно своеобразно състезание – кой ще направи по-впечатляващи подаръци, кой ще изпече по-красиви сладки, кой ще украси най-пищно, кой ще пътува най-далече. И всички тези достижения, разбира се, се представят и във виртуалното пространство. Коледни проекти, мероприятия, банкети, вечери, десерти, снимки, тоалети, тагове – в крайна сметка установяваш, че повече си се грижил за виртуалния си коледен образ, отколкото за истински празнични преживявания и емоции.

Това е нашият начин за преплуване на декември, със сигурност не е най-правилният, нито най-готиният, но на нас си ни харесва.

И изобщо, не само по Коледа, ако правим по-често всичко както ни идва от сърцето и според интуицията, ще си дадем сметка, че от един куп неща просто нямаме нужда, нито ние, нито близките ни. И през следващия декември като по чудо може да сме ги изтръскали небрежно от списъка с уж задължителности.

Светли празници!

*Публикацията е в партньорство със STORYTEL. Линк към безплатен 30-дневен тестов абонамент.