Най-добре е да се качиш до Монмартр сутрин съвсем рано или вечер късно, за да избегнеш туристите с бели фанелки, фотоапарати и раници. Ако си в по-обичаен час, чак ти се иска да ги изтриеш от общата картина, да ги изгониш, за да усетиш мястото добре. Те се блъскат, пият кафе, разглеждат, щракат, купуват, крещят на различни езици и разсейват погледа. Когато ги няма, усещаш по-добре аромата на току-що изпечени багети и можеш да кривнеш по малките улички необезпокоен.
Най-приветлив Монмартр е ако си сам. Нагоре въздухът се променя и можеш да усетиш арт очарованието на Писарро, Модилияни, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Тулуз Лотрек, Дега… Да, сега е пълно е с търговци, некадърни художници и магазинчета за сувенири, но паважът е същия, по който са стъпвали Големите и това те зарежда с енергия. От Moulin Rouge до Sacre Coeur могат да се открият места, които са почти замряли, незасегнати от тълпите туристи и запазили очарованието на миналото. Няма значение дали е бистро, магазин за цветя, антиквариат или галерия, предава аромата и бохемската атмосфера от 19-20-ти век.
Много е писано и разказвано за Монмартр, няма да изпадам в подробности и да се превъзнасям. Оставям ви със снимките и Шарл Азнавур с неговата La Boheme
.jpg)
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.jpg)
.jpg)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
Едно от най-прекрасните места в Париж:)
Рано сутрин не можах да го посетя, но вечер, всъщност целия град става друг:)
Не съм имала честа да посетя Франция, да не говорим за Париж, но ми изглежда примамлива дестинация.
Желая ти хубави почивни дни!
Дани, така е:-)Пожелавам ти още разходки до Париж!
Ирена, задължително го посети когато имаш възможност!Пожелавам ти го скоро!:-) Хубава почивка и на теб:-)
Мария, благодаря ти!
Много ми допада начинът ти на представяне.
Имам прекрасен спомен от една септемврийска вечер там. С удоволствие бих се разходила и рано сутрин…
Поздрав и усмихнати летни дни, Диана
Страхотни снимки, страхотен блог.
…съжалявам, че съм го открил толкова късно…
Диана, благодарп ти, поздрави и на теб!:-)
MadWizard, благодаря за оценката! Никога не е късно 😉
Мария, много са красиви снимките ти. Напомни ми, че без да искам посетих Монмартр точно рано сутрин и на залез слънце. На мен залеза (в един есенен ден) много ми хареса, макар стълбите пред църквата да бяха изпълнени с хора, заради един фестивал на Мормартърското вино, което празнуваха по него време. И утрото беше хубаво – в едно кафе до площад Tertre в компанията на котка и уличен артист:).
За мен мястото с най-много усещане за история и отминали времена май е абатството Saint-Germain-des-Prés, а от снимката ти на Мулен Руж по-горе се подсетих как почти подтичвах с едно възмутено американско семейство, което като мен беше решило да изследва пеша атмосферата на Париж като тръгне от площада, където е Мулен Руж към площад Vandome. Голям смях – наоколо беше пълно с пийпшоута и подобни "атмосферни" неща, но за мен пък беше отрезвяващо – понякога се отвяваме в идеалистични представи за нещата, а истинската им природа е съвсем друга. Сори, дълго стана. Поздрави и до скоро:)
Мира, благодаря, че сподели впечатления, беше ми много интересно да прочета!
Ооо, фестивал на виното, съчетано с Монмартр – сигурно е било чудно!
А относно пийпшоутата и зоната Мулен Руж и Плац Пигал – без тях Париж не би бил същия 😉
Поздрави и още веднъж благодаря за коментара и разказа!:–)
Точно така, Плац Пигал се казваше площада, към който тръгнахме от Мулен Руж. Бях забравила името.
За Париж могат да се разкажат толкова много истории. Странно е, че след толкова представи и клишета за този град човек може да има и много лични преживявания. Напомни ми за много моменти. Супер "атмосферни" снимки :). Поздрави и приятна почивка!
Браво .. имам страхотни спомени на Монмартр и 2 уникални миниатюри които си взех за спомен… Когато стъпих на Навона в Рим отново си припомних изживяването – същата невероятна емоция .. музика, картини.. романтика