Когато започнах тази рубрика през март, имах намерение да каня хора предимно извън блог-пространството. Но се оказа, че и в него има мно-о-о-го интересни личности. Част от тях вече ми гостуваха, друга голяма част тепърва предстои.
Днес ви представям Руми (с партизанското име Лулу) и блога й Something…
С нея започнахме да „блогърстваме“ почти по едно и също време, пред няколко месеца. Веднага ми направи впечатление. С прекрасните фотографии, чувството за хумор и любовта към кулинарията. И какво ли още не 🙂 Откакто познавам Руми, репликата „нямам време“ изобщо не може да ме впечатли. Тя е жена, която работи, отглежда две прекрасни дъщери, готви, снима (не само храна), поддържа блог, прави украшения, торти и още един куп занимания, за които изобщо, ама изобщо не знам как намира време. Лекичко подозирам, че не спи, а акумулира сън по някакви новаторски космически методи:-)) Освен, че списва собствен блог, намира и минутки да коментира публикациите на всички в блог-рола си, което вече ми е съвсем непонятно как става!
Трябва да призная, че след раждането на моята Мартина (едната от дъщерите на Руми също носи това име) установих, че всичко в крайна сметка е въпрос на организация и мрънкането от сорта „Все не ми остава време за еди какво си“ са просто неуместни. Явно с всяко следващо дете, организацията става все по-стегната:-))
В блога на Руми харесвам освен изредените неща и факта, че всяка рецепта не е просто грамове, милилитри и технология, а е свързана с цяла история, спомен, събитие, преживяване. Все пак кулинарията не е само храна, а и философия и начин на мислене. На тази тема е и гостуването на Руми, придружено с интригуваща и хич не трудна рецепта.
Можете да я посетите  на този адрес: http://luluto.blogspot.com/
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Храната като начин на живот
Текст и фотографии: Румяна Босева
Винаги съм обичала да готвя! Майка ми готви много вкусно, но като повечето български домакини, на които им се налага да се правят на многоръката Шива, не влагаше, кой знае какво творческо виждане в този процес. Възвишеното многообразие на пастата се свеждаше до кус – кус или просто макарони със захар и сирене за закуска:-)
От другата страна, аз съм прекалено креативна натура, за да мога да се огранича в пределите на мусаката и свинското с кисело зеле. Първият ми спомен за кулинарни напъни датира от както бях на 6 и ни бяха оставили сами с брат ми. Леля ми ни изненада и трябваше да й направим кафе. Странно, но никой от нас не знаеше точно как и се наложи да си развихрям въображението като ключих и някои тайни добавки … чубрица, червен пипер и мъъъъничко олио… Ама жената си го изпи:-)Милата…
С течение на времето развих усет към кулинарията и някак неусетно храненето се превърна в нещо повече от ядене. От простото желание за задоволяване на апетита, прерастна в неутолима жажда да опитам света. Обожавам да пътувам и когато отива на ново място, едно от нещата, на които отделям специално внимание е „дегустацията на атмосферата“. За мен е точно толкова съществено, колкото да видя местния музей или историческа забележителност. Просто си представете…
… Париж, подножите на Montmartre, типично по френски седите на масичка на тротоара с лице към минувачите, хапвате пепър стек и с чаша вино в ръка се наслаждавате на звуците на града. Бъбренето на група забързани младежи, влюбена двойка хваната за ръце (пол не уточнявам), туристи, забързани нагоре…
… или пък Барселона, забутано заведение близо до La Rambla, пиете сангрия, ядете паеля и слушате забързаното говорено на шумна компания, състояща се от десетина дядовци:-) Може да поседнете и на пристанището, да погледате яхтите и да се насладите на задушени октоподчета, под акомпанимента на морските вълни…
… или Тоскана, някое мъничко градче, чието име задължително завършва на in Chianti. Местно ресторантче, в което италианска фамилия шумно празнува нечий рожден ден. Седите с чаша червено вино, похапвате крустини с пастет от манатарки, наслаждавате се на дъждеца, който си ръми и вадичките вода, които се стичат по камените улички…
… или може би Виена. Неделя вечер. Единственото отворено заведение в квартала. Смеете се с компания, прехвърляте си различни видове вурстчета из чиниите и поливате огромните шницели с още по огромни халби бира…
… или…или пък просто опитайте сами! Няма значение къде сте, просто се насладете на храната и се потопете в атмосферата!
Не пречи след всяко едно преживяване да си отнесете частичка от него в къщи и когато следващия път приготвите нещо такова, с удоволствие да си спомните за чудесните мигове.
Предлагам ви една лесна рецепта, в която се съчетават вкусове от къде ли не, но гарантирано ще впечатлите всякакви гости:-)
***
Ароматно пилешко в бяло вино и мангово чътни

Продукти:
Пилешко филе от гърдите (предвидете по едно парче на човек) Съставките по- долу са за една порция!
1-2 клончета мащерка (може да използвате и суха)
2-3 скилидки чесън
2-3 с.л мангово чътни (продава се готово в диетичните магазини)
100 мл. бяло вино
Сол, черен пипер, зехтин


 
Разрязвате пилешкото филе по дължина, без да режете до край. Разтваряте половинките, намазвате с манговото чътни, поръсвате с черен пипер и подреждате две разполовени скилидки чесън. Затваряте и омотавате парчето месо с конец. Мажете филето с мангово чътни и оставате да се маринова 2 часа в хладилника.

В дълбок тиган загрявате 3-4 с.л зехтин. Поставяте филето и запържвате по около минута от всяка страна. Наливате бялото вино, слагате клончетата мащерка и 1 цяла скилидка чесън. Посолявате и захлупвате съда. След около 15 минути, когато сосът поизври добавяте 2 с.л от манговото чътни, заедно с половин чаша вода. Готвите докато сосът се сгъсти. Вадите филето, отстранявате конците, нарязвате месото и сервирате, полято обилно със сос.

0 Коментари
  1. Avatar
    Vania Georgieva says:

    Наистина възхитително! За миг се озовах в тези прекрасни страни и усетих атмосферата, а рецептата звучи много примамливо.

    Отговор
  2. Avatar
    di_ani says:

    Чудесна гостенка имаш, Мария!
    Наслада и удоволствие –
    вземам си от аромата на мащерката.
    Благодаря и поздрав за двете ви, Диана

    Отговор
  3. Avatar
    LaMartinia says:

    Ивейн, нали:-)
    Ваня, благодаря, че се отби. Поздрави!
    Диана, поздрави и на теб и благодаря за коментара!

    Отговор
  4. Avatar
    пепеляшка says:

    Лулу, Мария, аз винаги двете съм ви свързвала, точно защото се появихте по едно и също време….така че това гостуване си е тъкмо на място. И аз, като Лулу обичам да опитвам от всичко в чужда страна- от храната, напитките, ароматите, забавленията, традициите…А имам познати, които в чужбина винаги ядат сандвичи от Макдоналдс – шарен свят.
    Поздрави и на двечките!

    Отговор
  5. Avatar
    LaMartinia says:

    Мария, така е, въпрос на виждане и гледна точка. За някои хора МакДоналдс е по-лесния избор, не обичат да се затормозяват с нови места, обстановка и вкусове:-)
    Поздрави сърдечни и на теб!

    Отговор
  6. Avatar
    Lulu says:

    Бих искала да благодаря още веднъж на Мария за поканата. Беше ми много приятно да погостувам:)

    Отговор
  7. Avatar
    Ирина Купенска says:

    Признавам, че гостенката ти и на мен ми е една от любимките. Няма начин да не те впечатли с мултифункционалността си, хилядите хобита, вечно доброто настроение, чувството за хумор и какво ли още не.
    А между другото, аз също подозирам, че не спи :-)))

    Прекрасна е рецептата!

    Отговор
  8. Avatar
    Lina says:

    Гостенката ти ми е сред най-най-най любимите ! Блогът и е невероятен и всичко, което прави също защото си личи че го прави с любов, желание и много креативност! Поздрави и на двете !

    Отговор

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *