Публикации

 

„Русалски игри“ са нови карти от Издателство Рибка и, без да преувеличавам, са истинско бижу.

Шестгодишната русалка Мая е героинята (колкото Матеа:-), която оживява в прелестните илюстрации на Петя Евлогиева. Страхотни, детайлни, невероятно красиви рисунки и цялостно оформление.

Картите са в удобна кутия от твърд картон с магнит, лесни за прибиране и изваждане, благодарение на сатенените панделки, хитро сложени на дъното.

Тренират паметта (мемори игра), както и въображението – има супер забавни въпроси и предизвикателства: кажи го с русалски глас, повтори изражението на русалката от картата, т.н.

За каква възраст са картите? В описанието е споменато над 5, само ще кажа, че щом куриерът ги донесе, момичетата (6 и 11 г) играха дълго време без да им стане скучно, а и не се скараха нито веднъж, чуваше се само кикотене от поляната.

*Картите са ни предоставени от издателството.

 

„Седмицата на мишлето“ е нова поредица за най-малките мишлета, пардон, деца, съвсем подходяща за ситуацията напоследък. „Не е необходимо да ти се случват невероятни приключения, за да бъде животът ти интересен! Всеки един ден може да е забавен и приятен – макар да си е ден като ден.“

Съвсем актуално, нали! Серията книжки са за всеки ден от седмицата (засега издадени са само понеделник, вторник и сряда) с обикновени наглед неща като ремонт, готвене и спорт у дома. Мислех, че Матеа е голяма за такъв тип книжки, но тя направо се влюби в историите за „мишенцата“.

Форматът е малък и компактен, забелязала съм, че децата обожават подобни издания. Твърди, дебели страници, удобни и за най-малките ръчички. Илюстрациите на Кремена Ягодина са наистина невероятни, като принтове за стена биха били чудесни също. Текстовете на Катя Антонова са в стихотворна форма, мисля, че няма дете, което да не харесва римите, възприемат се по-лесно и привличат вниманието.

Мили, забавни и красиви издания, които се изчитат бързо и са много подходящи за съвсем малки деца преди сън. „Мамо, кажи на тези, които са я писали да направят за цялата седмица и ако може да има повече за четене!“ – това са препоръките на Матеа, присъединявам се 🙂

А ето и видео ревюто, което тя много държеше да направи. Това е и нашият поздрав към авторите, издателството, родителите и всички деца, които със сигурност знаят, че и обикновените дни могат да станат забавни.

*Книжките са ни предоставени от издателството. Можете да ги закупите онлайн от сайта на Рибка.

 

Тези три книги от новата поредица на Рибка „Лиско Лис и приятели“ с автор Слави Стоев би трябвало да бъдат прочетени от повечето възрастни, съвсем сериозно.

Особено от онези от нас, които са склонни да драматизират, да се прекалено тревожни, да приемат всяко нещо твърде лично и да изпадат в крайности, без да долавят нюансите.

Книгите са три: История с дупка, Черно-бяла история и Сърдита история. В любимия ми квадратен формат (въпреки че при подредба в библиотеката се включва по някое ОКР), тънки, бързи за четене и с прекрасни илюстрации от Мила Лозанова. Оформлението и самото книжно тяло са чудесни – традиция при Рибка.

И преди съм споменавала, че за мен определянето за подходяща възраст при детската литература не е нужно, тъй като зависи от детето, родителя, момента. Поредицата за Лиско Лис се чете лесно на малки деца (кратки текстове и богато илюстрирани страници), но на места има изрази и изречения, които искат някакво пояснение (пример: опонент), но това обогатява речника и всъщност не е недостатък. Любознателните деца задават въпроси и реагират на момента, което прави книгите интерактивни и общуването по-пълноценно.

Любима ми стана Сърдита история – за случаите, в които смятаме, че целият свят ни бойкотира и всяко нещо, което някой е казал или направил, задължително е насочено лично към нас, с единствената цел да ни съкруши, обиди, посече или натъжи. А всъщност светът не се върти около собствените ни персони и не е лошо от време на време да си го припомняме, ще си спестим много разочарования и негативи. Фаворит на Матеа е Черно-бяла история заради рождения ден и тояжката мечта.

Героите и ситуациите ми напомнят на Мечо Пух и 100-акровата гора, не знам дали е неволно или умишлено от страна на автора, но така или иначе в българската детска литература имаме нужда от повече мъдри животински персонажи, които ни припомнят истини чрез символи и семпли житейски примери, без да инфантилизират съдържанието, за да бъдат по-близо до детето. Те, децата, достатъчно бързо и успешно разбират и текстовете, които не са бъкани с умалителни и смляни наготово поуки.

Хубава, умна и забавна поредица (Лиско Листовете, както ги нарече Матеа), ще очакваме и следващите.

*Поредицата ни е предоставена от Издателство Рибка.

Понякога Вселената така завихря обстоятелствата, че човек се чуди как всичко се нарежда като магически пъзел.

Получихме Нирмала месец преди семейната ваканция, и въпреки че разказва за друг остров (Бали), много от нещата, които предстоеше да видим, съвпадаха напълно – океан, палми, кокосови орехи, слонове, маймуни, оризища. Четохме първите глави нетърпеливи хем за историята, хем за наближаващото приключение, нещо като виртуална предварителна реалност.

Книгата е с автор Бианка Иванова, а илюстрациите са на Рада Войводова – невероятна хармония между нежното повествование и разкошните, подобни на пастелни видения, рисунки. „Тук все едно са нарисували кака!“ – отбеляза Матеа и наистина приликата с Мартина е поразителна.

Историята разказва за запознанството, приятелството и приключенията на Нирмала, местно балинезийско момиче и Тревър, дете на английски заселници. Намесено е и куче, и местни герои, и екзотични животни, има перипетии, страхове, раздели, обрати и опасности, както и щастливи развръзки, много смях и незабравими емоции. Няма да преразказвам, за да можете да се насладите на книгата заедно с децата.

Поредно попадение на Издателство Рибка, които неотменно следват избраната линия за стойностна, интересна и смислена детска литература.

*Публикацията е в партньорство с Издателство Рибка.

Тази публикация може да приключи съвсем успешно само с едно изречение – Бруно е прекрасен!

Наистина. Екзистенциалната криза и самоопределянето, мечтите и принадлежността, самочувствието и увереността, толерантността и свободата – все теми важни, вкарани в лек и лесен за възприемане текст с чувство за хумор и детска естественост. Както останалите издания на Рибка, добре е да бъде прочетена и от големите, даже задължително, защото понякога се изгубваме в задълженията си на възрастни и забравяме основното.

Няма да преразказвам, просто ще спомена, че илюстрациите са ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НИ (на Джанлука Фоли) и даряват текста с нов план и паралелна история, ако човек умее да се вглежда в детайлите.

Бруно е всеки един от нас в различни етапи от живота си. Какво по-хубаво децата ни отрано да четат мъдри книги на достъпен за тях език. Все нещо ще остане запаметено в малките глави, което да изскочи именно когато е най-необходимо.

И понеже предполагам, че ще има коментари за цената на книгата, уверявам ви – заслужава си всеки един лев. Поздравления за пореден път за Рибка, че имат смелостта да създават вкус.

Бруно е прекрасен!

Феята от захарницата Издателство Рибк

Феята от захарницата Издателство Рибк

„Феята от захарницата“ е съвсем ново издание на „Рибка“ с автор Катя Антонова и илюстрации от Мила Лозанова. Вкъщи всяка пратка с детски книги е истински празник, за мен включително, защото обожавам умните и добре оформени визуално детски издания. Е, тази също не прави изключение, каталогът на „Рибка“ е с все качествени и интересни заглавия.

Първата книга е част от предстояща поредица с главна героиня дръзката, смела и изобретателна фея Ванилия, прокудена от родните си земи заради редица провинения. Тя се озовава в старата захарница на бабата на дветгодишния Филип и с това започват редица премеждия, приключения и смешни ситуации, съвсем нетипични за обичайните нежни, плахи и срамежливи феи, за които сме свикнали да четем. Детската литература винаги има нужда от силни и активни момичешки образи, които да са двигател на историите, а не просто придружаващи персонажи. Приятелство, куриози и много хумор, съвсем естествен и непринуден, без захаросване. Няма да преразказвам книгата, сами ще се посмеете с нея.

По този повод проведох и кратки независими интервюта с момичетата:

Съществуват ли наистина феите?
Мартина: Да.
Матеа: Разбира се.

Коя е Ванилия?
Мартина: Малката смешна фея от захарницата.
Матеа: Феята с рокля от книжката.

Могат ли феите да бъдат приятели?
Мартина: Да, много добри.
Матеа: Да.

Как би се казвала твоята фея?
Мартина: Вода (?!)
Матеа: Сашко (?!)

Феи, какво да ги правиш.

*Публикацията е в партньорство с Издателство „Рибка“, а книгата можете да поръчате тук=>

Твърдо убедена съм, че ако човек не заобича книгите като дете, малко вероятно е това да се случи в зряла възраст.

Първите взаимоотношения обикновено се основават на любопитство, толкова присъщо на децата – онова, което те човърка отвътре и не ти дава мира, докато не разтвориш кориците. Никога не съм навирала книги пред децата си, нито съм се опитвала по някакъв насилствен и назидателен начин да ги накарам да проявят интерес. Оставям на тях избора, както и за повечето неща – смятам това за най-безболезнен и естествен начин за възприемане на новото и съм почти сигурна, че работи най-добре за нас.

Имам почти тактилни спомени за книгите, които харесвах като малка – дебелината на хартията, позицията на илюстрациите, повърхността на кориците, ароматите. Помня цели пасажи и малки детайли, имена на герои и случки, пазя повечето издания непокътнати. Иска ми се да внуша това и на Матеа и Мартина – първо уважение, после евентуално любов.

Двете имат коренно различно отношение – Мартина умее повече да се концентрира и още от малка слуша внимателно, следи сюжета и запомня. Разглеждаше сама (детската библиотека винаги е била лесно достъпна), задаваше въпроси, искаше да ѝ четем конкретни неща, които си избираше от рафтовете. След като се научи да чете, интересът ѝ се засили и сега поглъща всичко с невероятно любопитство и нетърпение. Чете постоянно – от Валери Петров, братя Мормареви и Джани Родари, през Малкият Никола, Роалд Дал, Дръндьото, Лили Чудото, до класики като Индийски приказки, Тримата мускетари, Ние, врабчетата и басните на Лафонтен.  Носи книги навсякъде и чете в градския транспорт, в колата, в училище, на плажа, в стаята си, на масата в кухнята, на пода – винаги когато има възможност и време. (О, Боже, щастлива съм!)

Матеа пък до съвсем скоро нито позволяваше да ѝ се чете, нито проявяваше някакъв особен интерес. Взимаше книгата, казваше на две, на три каквото вижда по картинките, затваряше и край. Може би от началото на годината показва повече търпение, самоинициатива и дори изчаква, без да обяснява кое как трябва да бъде. Взима книга в леглото и се преструва, че чете със сбърчени в концентрация вежди преди да заспи.

Следях работата на Издателство Рибка, но бях купувала книгите им само за подарък на други деца. Какъв пропуск! Когато Катя ми предложи да изпрати няколко издания за моите момичета, вкъщи настана невъобразима радост – ама какви книжки, откъде, защо, а-у. С нетърпение разкъсаха куриерския плик и разгледаха всичко. Разбира се, нямаше как да не ги попитам какво мислят.

 

 

Мартина: Разказва се за интересни принцеси, които имат по една малка история. Принцеси, за които никой не е разказвал преди. Много красиви рисунки! Любимата ми принцеса е Куска („Ужасяващо-страховита принцеса. Не я интересуват уроците по пиано и клюките, в въртенето на меч и конните надбягвания. Ненавижда хленченето. Тича по-бързо от мъжете, плюе в краката им и ги предизвиква на канадска борба. Ранена в битката при Пататрас. Близка на лудия монах Распутин.“)

Матеа: Ми за една принцеса, която си лежала при гората (Лежаси).

Мария: Веднага след като разгледахме съдържанието на пратката, Мартина грабна Принцесите и потъна в стаята си. Пропусна вечерята (щом е за книга, може) и се появи след час-два със светнали очи „Прочетох я!“

Е, прочетох я и аз, и да ви кажа честно, направо съм зашеметена. Изключително стабилно издание (важно за детските книги е да бъдат издръжливи) в голям формат, с НЕВЕРОЯТНИ илюстрации и не по-малко НЕВЕРОЯТЕН текст. Няма да преразказвам, за да не отнемам от удоволствието – книгата е И за възрастни, с безброй детайли, препратки, намигвания, аналогии и закачки. Умна, духовита, интелигентна, остроумна и изящна – книга, която би трябвало да присъства във всяка детска библиотека, като антипод на всички захаросани и леко глуповати класически принцеси. Не съм привърженик на разделянето на литературата на момичешка и момчешка, мисля, че ще е еднакво интересна за всички, включително и за МЪЖЕ.

Художественото оформление е брилянтно – ИЛЮСТРАЦИИТЕ са магически, шрифтовете и отделните елементи   са точно на мястото си. За превода едно голямо браво на Маргарита Тодоринска –  тази игра на думи и аналогии е адски трудна за пресъздаване, а да бъде разбираема и забавна за деца допълнително усложнява задачата.

Матеа: Защото Криси е добра и по-скоро е друго момиче. Те я търсят и аз я харесвам.

Мартина: Криси винаги е сдрехи, които са еднакви с нещата около нея. Трябва да си различен, не трябва да се сливаш с другите.

Мария: Може би най-хубавото на умните детски книжки е това, че всеки ги интерпретира по свой собствен начин. Повече поставят въпроси, отколкото дават отговори, освобождават поле за развихряне на въображението и мисълта. Е, именно такава книжка е Криси се крие – всяка възраст би я тълкувала различно – според „багажа“, миналото и натрупания опит. Оставям на вас.

Матеа и Мартина: На въпрос за тази книжка и двете правят триъгълник с пръсти над челото и започват да се смеят.

Мария: Хайку за деца. Страхотни илюстрации и минималистичен текст, който отново може да бъде въртян и обмислян. Динамична поука. Удивително е как нещо толкова кратко може да носи толкова пластове и при всеки прочит да откриваш нещо ново.

Няма нужда да споменавам, че и трите книги станаха любими. Говорим си за тях и си разказваме – всеки каквото е разбрал, запомнил и харесал най-много. А щом една книга предизвиква разговор и ви кара да мислите, то тя е изпълнила задачата си – особено когато си почти на 4 и почти на 9.

Издателство Рибка, продължавайте с добрата работа, ще ви следим изкъсо.