Публикации

Село Лехчево не се слави като меката на пинтерестките сукуленти, но именно на тамошния пазар съм си купувала страхотни екземпляри, които не само че са супер издръжливи и здрави като растения, а и цъфтят!

Името на този кактус доскоро не знаех, оказа се Стапелия.  Жената, от която го купих, спомена, че цъфти, но тогава си казах „да бе, това невзрачно, криво и бодливо нещо, едва ли“.

Миналото лято се отвори първият цвят, след него втори – разкошни, във формата на орден с изящна бежово-кафява леопардова окраска. С леко неприятен, но поносим аромат. Все пак важни са насекомите, не нашите носове, нали така.

Този септември обаче, освен много избуяла в сравнително малката саксия, Стапелията се осея с над 15 пъпки. Цъфтят по 3-5 наведнъж, а миризмата стана буквално нетърпима. На а̀ко – каза Матеа, на нещо лошо – според Мартина, по мое мнение – на плик с престоял на топло блоклук. Бляк! Стана невъзможно да стои в стаята и го изнесох навън, точно по указанията на експертите, оказа се – да бъде малко на въздух през есента, за да се адаптира за зимата.

Полива се рядко, не изисква никаква поддръжка, не съм я и пресаждала. Завъжда се само с отчупване и забучване в саксия. Изключително красива, въпреки неприятното ухание, но понякога такива несъответствия се случват. Не само при цветята.

Сукуленти
Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща – книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти – най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще – лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С Мартина заедно подредихме камъчета и охлюви – нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.