Село Лехчево не се слави като меката на пинтерестките сукуленти, но именно на тамошния пазар съм си купувала страхотни екземпляри, които не само че са супер издръжливи и здрави като растения, а и цъфтят!
Името на този кактус доскоро не знаех, оказа се Стапелия. Жената, от която го купих, спомена, че цъфти, но тогава си казах „да бе, това невзрачно, криво и бодливо нещо, едва ли“.
Миналото лято се отвори първият цвят, след него втори – разкошни, във формата на орден с изящна бежово-кафява леопардова окраска. С леко неприятен, но поносим аромат. Все пак важни са насекомите, не нашите носове, нали така.
Този септември обаче, освен много избуяла в сравнително малката саксия, Стапелията се осея с над 15 пъпки. Цъфтят по 3-5 наведнъж, а миризмата стана буквално нетърпима. На а̀ко – каза Матеа, на нещо лошо – според Мартина, по мое мнение – на плик с престоял на топло блоклук. Бляк! Стана невъзможно да стои в стаята и го изнесох навън, точно по указанията на експертите, оказа се – да бъде малко на въздух през есента, за да се адаптира за зимата.
Полива се рядко, не изисква никаква поддръжка, не съм я и пресаждала. Завъжда се само с отчупване и забучване в саксия. Изключително красива, въпреки неприятното ухание, но понякога такива несъответствия се случват. Не само при цветята.
@TwoHungryPeople 
Това цвете доказва, че външния вид понякога лъже 🙂