Как би обяснила това, което правиш, на едно дете?

Честно казано, не знам. Не ми се е налагало. Децата го разбират, без да има нужда от обяснение.

Вероятно бих казала, че подреждам цветята, за да направя красив подарък за някого, да го зарадвам. Или че просто си играя с тях, защото това ме прави щастлива.

Кога и как започна това щастие?

Винаги съм обичала природата. Бях спокойно дете. Можех с часове да седя и съзерцавам цветя, пеперуди, буболечки, реката, облаците, често забравяйки, че всъщност съм тръгнала нанякъде. Случвало се е да ме изпратят до магазина (на разстояние 5 минути пешa) и да тръгнат да ме издирват след час. А аз в това време гоня майски бръмбари и бера полски цветя по полянките в междублоковото пространство.

Като ученичка в малките класове често  се прокрадвах (с което никак не се гордея) в градинката пред блока за стрък роза или друго цвете, като рискувах да бъда замерена с торбичка, пълна с вода. Така бранеха бабите градинките си от набези като моите. Винаги са ме привличали цветята. Винаги са ме радвали.

А като работа – бях студентка в Академията. Едно лято (последната година май) си намерих, случайно или не, работа в разсадник за сезонни цветя в София. Там открих отново тази моя детска радост. Когато започнах, първата ми задача беше вкореняване на хризантеми, в края на лятото те вече цъфтяха. Останал ми е оттогава един любим ярък спомен, от онези, които те спасяват, когато ти е тъжно –  слънчево и топло е, слушам Café del Mar на стария си уокмен и поливам поле от оранжеви хризантеми. Незаменимо! Вероятно точно този спомен ме е върнал отново към цветята.

Като цветар (флорист, както е модерно да се нарича) започнах няколко години по-късно. Имахме с една приятелка ателие за керамика. Работeхме по различни поръчки, но времената бяха мътни и да работиш за себе си беше сякаш  по-трудно и от сега. Наложи ми се да си потърся „нормална“ работа. Мислих около месец и накрая думата „цветя“ сама дойде в главата ми. Беше лятото на 2007 г. Излязох един ден от къщи и тръгнах ей така, без посока, оставих се краката да ме водят и вървях, докато не усетих че съм стигнала. Бях на Петте кьошета, до едно много чаровно магазинче за цветя. Влязох и попитах момичето зад щанда дали случайно не си търсят хора. Тя ми отвърна, че са планирали да търсят наесен, но тъй като така и така съм тук… И започна моето цветарстване.

Какво ти носи допирът с цветята? Каква музика слушаш, докато работиш?

Много неща. Мога да изброя поне три, без да се замислям много. Дава ми усещането за близост с природата. Нещо което ми липсва в големия град.

Оправя ми настроението. Може би е нещо като цветотерапия, не знам.

Цветята са чудесен, експресивен и достъпен материал за творчеството. С техните цветове, нюанси, текстура, движение можеш да постигнеш композиции за минути.

Музиката избирам според настроението и задачата. В забързан ден с много поръчки бих слушала нещо като „Skunk Anansie“ или „System of a down“ за начална скорост. Но ако правя романтичен сватбени букет, бих израла нещо по-лежерно, разбира се, „Ella and Louis“, например.

С какви цветя и комбинации обичаш да работиш?

Обичам цветя с характер. Такива, на които не можеш да им кажеш накъде да ходят, а те сами те водят в тяхната си посока.

Много са любимите ми: мак, лютиче, анемоне, делфиниум, далия, целозия, трахелиум, хортензия, люляк, кученца, незабрвка, божур, кукуряк, седум и много други. В Англия, където живях и работих последните години, ползват много цветя, които тук познаваме основно като билки или подправки. Обичам да работя с равнец в различни нюанси, риган, мента, салвия и лавандула, цветовете на анасона и копъра, които често поставям като прозрачен чадър над останалите цветя в аранжировката.

Всякакви комбинации има. По стил, цвят, тема. Обичам да комбинирам синьо с кафяво, ръждиво и охра, например. Да работя в гама или да противопоставям цветовете. Или по стил: полски цветя, пъстри дребни цветчета, аранжирани с „много място за пеперудите“, както една любима моя колежка би казала. Богат, пищен и сочен стил като ренесансова трапеза. Или пък минималистичен като икебана.

Обичам да експериментирам. Всякакви комбинации съм пробвала. Постепенно с опита и годините, на принципа проба-грешка, стигнах до някои мои си правила и рецепти. На курс не съм ходила. Сама си „откривам топлата вода“, така ми е по-интересно.

Как се работи с цветя в Англия и България? Имаш опит и на двете места.

По-лесно се работи с цветя там. Както споменах, използват се всякакви растения. Има страхотно разнообразие и по-важното е, че хората го възприемат и търсят. Стандартът на живот е по-висок и това прави клиентите по склонни да експериментират, да рискуват, ако щеш, с нещо различно.И не на последно място – имат сериозни традиции в цветарството.

Тук не мога да кажа засега. Моят опит в България е отпреди 10 години. Виждам в интернет много добри цветари.

Относно стиловете – и тук, и там има различни стилове, разбира се, но този, който аз харесвам и се опитвам да следвам е по свободен, по-див, по-естествен, бих казала. Харесват се на запад такъв тип аранжировки. Мислила съм си откъде идва разликата в търсената естетика. Според мен е, защото там всичко е подредено и окосено. Липсва им дивото. А при нас си е диво. И достъп до природа имаме, затова повече се търси по-подреден стил, по-организиран.

Има и моди, през последните няколко години голям процент от сватбите са в цветове – шампанско и бордо, например. Булченските букети растат по размер, но пък олекват като плътност – по-свободни и непринудени са. Цветните инсталации тип облак, арки и др. също са все по-търсени. Развива се цветарството като изкуство. Харесва ми! Има все повече художници, работещи в тази област. Аз също имам няколко идеи за по-монументали инсталации, които си чакат момента.

В България имаме ли култура на подаряване на цветя?

Определено има, винаги се подаряват цветя на празник. По-рядко се подаряват без повод, но май навсякъде е така.

Какво би казала на хора, които не одобряват декорациите с естествени цветя, смятат го за разхищение и индустрия, на тези, които правят забележки, ако някой къса полски цветя и на онези, които не обичат да им подаряват букети?

Ами какво да им кажа, всеки си има позиция. Аз също по-често си купувам  живо растение, вместо рязан цвят. Но пък и обожавам цветя във ваза, гледам на тях по друг начин. Ако плодовете са храна за тялото, то цветята са храна за душата. Срещнах неотдавна и един цитат от Мохамед „Ако имах само два залъка хляб, бих продал единия, за да си купя зюмбюл, който да нахрани душата ми.“

Ще кажат – не ги късай, гледай ги как растат, но невинаги е възможно. За много хора в големите градове един букет може да е равен на спасение. Имаме нужда от този контакт, заложено ни е.

Има и нещо друго – повечето цветя са билки. Берем ги от хилядолетия и се лекуваме с тях. Много животи са спасили и продължават да го правят. Разбира се, трябва да се берат внимателно и в разумни количества. Късам диви цветя, само ако има голямо количество. Бера ги внимателно, не ги скубя. Суша и пия всякакви билки през цялата  година. Обичам ги. Представям си как китка полски цветя влиза в тялото ми под формата на чай, как разцъфва наново и ми дава радост и топлота.

А за индустрията – тази тема е сериозна и не се отнася само до цветята. Прекрасно е да има разнообразие. Тропически цветя, плодове, зеленчуци, но те пътуват от твърде далеч. Често хората, които ги отглеждат и участват в целия процес не са заплатени достойно, използват се твърде много пестициди и други отрови за производството им. И всичките тези опаковки…Трудно ще се промени това. Има вече био ферми за рязан цвян, но цените са доста по-високи.

Трябва да купуваме от Българските  производители, от отговорни такива. Това е за мен решението. Или да отглеждаме сами храната (за тялото и душата си). когато е възможно.

На тези, които не обичат да им подаряват букети: уважавам позицията им, всеки има право на мнение. Не ми харесва обаче, когато съдят останалите.

Какви базови познания и умения трябва да има човек, за да работи с цветя?

Първо и основно е да има усет за цветовете, за да може да ги комбинира хармонично. Това, разбира се, се доразвива с опита, но все пак трябва и да го имаш заложено.

Второ – да е сръчен в ръцете (ако са големи е още един плюс) и да не се страхува да се изцапа.

Трето – дори и да изглежда красиво и романтично отстрани, цветарство всъщност изисква доста физическа сила и издържливост.

Четвърто и най-важно – любов към цветята. Каквото и да правим, трябва да е с любов, за да постигнем добър резултат.

В дома ти какви цветя има – саксийни и рязан цвят? Разкажи ни как ги подбираш и как се грижиш за тях.

Вкъщи отглеждам сукуленти, кактуси, папрати и всякакви причудливи растения. Нямам цъфтящи, освен сезонните. В момента имам Мускари (обожавам ги!), иглика и едно лаленце от детето за Осми март. Във вазата имам нарциси от градината.

Как ги подбирам, то си е любов от пръв поглед. Обичам необичайните растения, растения с текстура, с характер, колкото по-странни, толкова по-добре. Аранжирам си ги на групички, мисля, че така са по-щастливи. Поливам ги според сезона, температурата, вида растение. Сукулентите не искат много вода, например, но папратът харесва повече. Винаги проверявам влажността на почвата преди да полея. По-добре е да се засуши малко между поливанията, отколкото да се наводни. Най-лесния начин да убиеш едно растение е преполиването.

В момента по какво работиш и къде?

В момента проучвам какви цветя мога да отглеждам сама. Купувам семена, луковици, не мога да се спра! Винаги съм искала да имам място за това и мечтата ми  се сбъдна. Прибрахме се в България преди няколко месеца и ремонтираме бъдещия си дом в едно селце край Севлиево. Нямам много време за други проекти в момента.

Какво мечтаеш да ти се случи като флорист?

Това мечтая – да отглеждам чисти (без отрови) цветя и зеленини, с които да работя. Да реализирам поне няколко от идеите си за арт инсталации с цветя. И може би едно магазинче след някоя и друга година. Засега работя в движение.

Какво ще има в твоята цветна градина?

Всичко! Нямам търпение да се затопли и започвам.