Розите на Петьо

Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 45. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.

Започнаха да ги крадат. Той бавно и търпеливо ги възстановяваше, докато не му писна и закачи надпис, който гласеше нещо от сорта на: „Моля ви, не крадете цветята, вложил съм време, пари и труд, уважавайте усилията на другите.“ А някой беше добавил с химикалка „ходи си на село като искаш градина“. Петьо не се отказа и продължи, скромно и нанатрапчиво, без да се тупа в гърдите и да търси одобрение. Засади ириси, зюмбюли, лалета, кремове, нарциси, зюмбюли, магнолия и какво ли още не. От ранна пролет до късна есен все нещо отпред цъфти.

Наблегна и на розите – всякакви видове, сортове и нюанси. Тези цветя са прекрасни, но се отглеждат трудно,  изискват постоянна грижа, а и са скъпо хоби. Петьо монтира капкова напоителна система, отново по собствено желание и за собствена сметка.

Този юни пред входа избухна невероятно красива експлозия от цветове и ухания, буквално те зашеметява аромат отвсякъде, все едно си полял тротоара с разкошен парфюм. Всички ахват при вида им.

Ура за Петьо. Такива хора отново стабилизират вярата, че нещо все пак тук може да мръдне. Ако всеки си облагородява градинката – и буквално, и преносно.

*Снимките са от фотоисторията за Рин и Хика, публикувана в Parentland.bg