Розите на Петьо избухват в цвят все повече с всяка изминала година. Без тор, само с поливане и дружно съседско подрязване (последния път бяхме трима човека – около 3 часа кръц-кръц, чак ножицата ми блокира). Вече никой не къса, всички цъкат с език и се любуват. Петьо познава всеки сорт по име и характеристики – тази е еди-каква си, тази е от еди-къде си, а пък тази е наречена на еди-кого си. Пълен розов разкош на градски терен.
@TwoHungryPeople 
Прекрасна публикация! Обожавам цветя!
Прекрасни, изключително пленяващи рози!… Много хубаво усещане ми създават 🙂 Желая много вдъхновение и сбъдвания…..
Благодаря, Милена!
Уау, Мария! Браво на Петьо, на поредзвачите, за твоите прекрасни снимки! И може би наистина има надежда. <3
Има, разбира се:-) Поздрави!