*да се разбира като гънки от намачкване на тъкани, не мозъчни
Започвам този материал без увод, с едно единствено изречение: „Казвам се Мария и не обичам да гладя.“
Гладенето винаги е било, е и ще бъде една от най-омразните, досадни и монотонни домакински дейности, за които мога да се сетя.
През първите месеци след раждането на Мартина опъвах в транс всяко изпрано чорапче, боди и шапчица – упражнение, което никога повече не бих повторила, но тогава го смятах за задължителна и неотменна част от живота с новородено. ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЗИНФЕКЦИРА! Няма нужда да казвам, че с Матеа пропуснах спокойно тази дейност.
Минавала съм и в другата крайност – цели периоди, в които не гладех изобщо. Просто един ден ми писна, отказах, всеки се оправяше както може, издърпвайки каквото му трябва от купа изпрани дрехи. Привърженик съм обаче на спретнатия външен вид, а деца с фанелки на хармоника не беше най-удачен вариант, затова поднових мантра сесиите с ютията.
Всеки път, щом гладенето ми се стори трудоемко и изяждащо ценно време, поглеждам към двете ретро ютии в хола. Преди няколко века, за да изгладиш един брой риза, е било необходимо да:
- нацепиш дърва;
- занесеш дървата до печката;
- заредиш печката;
- запалиш печката;
- да подготвиш въглени/въглища;
- да поставиш въглените в търбуха на ютията;
- да изчакаш да загреят чугуна;
- евентуално да изгладиш…
Направо е възхитително, че живеем в 21 век и гладенето се случва за минути. Обръщам дъската срещу прозореца, надувам музиката и някак успявам да стопя камарата пране с вдъхновени еднотипни движения с дясната ръка.
Щом от Philips ми предложиха да тествам новата ютия с парогенератор (сигурно вече сте срещали информация за нея), първият ми въпрос беше „А глади ли сама?“, „Ами…почти“, беше отговорът. Давайте я тогава! Ето строгите ми заключения:
Плюсове:
- Не залепва нищо! По погрешка изгладих детска фанелка с гумиран надпис – без щети и за фанелката, и за ютията.
- Не се долива постоянно вода. Генераторът помества 1.8 л., което е достатъчно за 2 часа гладене. Повече не бих си и причинила.
- Не търкаш по сто пъти върху упорити гънки. Всичко става огледално от първо минаване. Без майтап. Технически параметри: налягане на парата до 7,5 бара и парен удар до 400 гр. Не разбирам какво означава, но определено е добре.
- Няма нужда от настройка за различните видове тъкани. Може би един от най-големите плюсове на тази ютия – гладиш подред коприна, вълна, синтетика, не регулираш, не сменяш програми. Супер!
- Самата ютия е лека и заострена, което улеснява при гладене на детайли, яки, ръкави.
- Глади вертикално. Не купувам някакви супер специални ултра скъпи дрехи, които изискват невероятно детайлна поддръжка, именно защото смятам, че е излишна грижа и отнемащо време действие, но за ризи, пайети, рокли (на децата, аз имам 2-3 общо) вертикалното гладене е много удобно.
- Не е шумна. Имам стар модел на Philips, също с парогенератор, който обаче е много шумен, събуждаше Мартина докато беше бебе. Тази е деликатна и почти безшумна.
- Има светлинни и звукови индикатори за всички функции.
- Не изгаря. Знаете, докато сгънеш или разкопчаеш нещо, звънне телефон или просто се разсеете за малко – няма страшно, щети не причинява.
Минуси:
- Не глади сама. Еми…това е положението.
- Обемна е, трябва да се постави на пода или шкаф, върху дъската не е удачен вариант. Но такива са този тип ютии, за сметка на това са доста по-мощни от останалите и пестят време.
- Цената е безспорно висока. Конкретният модел е Philips PerfectCare Elite GC9642/60 и е на цена около 700 лв., което си е сериозна сума за уред. Има обаче и по-бюджетни варианти от същата серия. А и качеството, улесненията и множеството функции имат своята цена, какво да се прави.
„Това е мерцедесът на ютиите, не знам как ще се върнем към нашата…“ – каза Тито (който глади доста успешно и сам) и с тъга прибра обратно тест ютията в кашона.
*Публикацията е в партньорство с Philips България.
