Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака.
Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански – всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.
На съседната маса две силно гримирани рускини в плажни рокли поръчват риба. Келнерът я носи театрално в метален поднос, показва им я, при което двете се споглеждат и отронват по едно „Уау!“ . Обезкостява за около 35 секунди с ювелирни движения и сорентинска песен на уста. Жените примират от удоволствие и с блеснали очи следят всяка изхвърчаща от филето костица.
Eccoci qua, казва той и приземява подноса на масата. За прекрасните дами Мария Калас и Грейс Кели – оприличава ги галантно, очевидно само според цвета на косите, при което те прихват в стеснителен, но самодоволен смях.
Поръчваме и ние – spaghetti alle vongole – това любимо оргазмично ястие, което надушваме още от летището. При нас пропуска шоу програмата, нямаме нищо за обезкостяване, двойка сме, а и завалява отново. С колегите си започват да прибират нещата от помощния шкаф и тъкмо когато приключват, дъждът спира. Средата на август, казва най-закръгленият от тях, врътват очи тримата едновременно и отново връщат всичко върху шкафа.
