Публикации

Избери, за да помогнеш – Каритас България

Старостта, самотата и смъртта може би са едни от малкото неизбежни неща в този живот.

Не е нито депресиращо, нито изненадващо, просто е факт. Колкото и да сме готини, енергични, яки, динамични, социални, успешни или каквито там си мислим, че сме, тези три неща дебнат зад ъгъла, дори да си въобразяваме, че на нас никога няма да ни се случат. И не е лошо да си го припомняме ежедневно, да влияе като регулатор на действията и поведението ни, като лампичка, която светва веднага щом залитнем нанякъде или се вземем прекалено насериозно.

Ето защо за втора поредна година реших да подкрепя каузата на КАРИТАС България, като част от дарителската кампания на Райфайзенбанк Избери, за да помогнеш.

През годините КАРИТАС са изградили 9 центъра в 14 населени места и разполагат с мобилни екипи, които осигуряват медицинска грижа, помагат с хигиената, битовите ангажименти и храната на самотни възрастни хора. На практика всеки от нас може да помага по подобен начин (без медицинската част), но обикновени тези намерения остават само пожелателни, винаги има нещо по-важно, по-спешно и по-належащо, а този формат е удобен начин за подкрепа.

Възрастните хора често остават сами – загуба на партньор, деца в чужбина, социална изолация и липса на среда, здравословни проблеми, двигателни ограничения, депресивни състояния и други лични причини. С възрастта се променяме, колкото и да не ни се иска, правим все по-малко компромиси, дразним се по-лесно, вглъбяваме се в спомени, изолираме се по собствена воля, понякога ставаме раздразнителни и егоцентрични. И точно в тези периоди от живота имаме нужда от разговор, подадена ръка, мисъл на другия за нас, грижа, прегръдка, добра дума. Именно това е ценното в този проект – човешко отношение в собствения дом, съчетано с професионална навременна грижа.

Благотворителността, разбира се, не бива да се явява само по Коледа, за да успокои съвестта ни до следващия декември. Не бива и да е гръмка, самохвална и помпозна. Но често имаме нужда от посока и подсещане, от вяра, че всеки е способен да отдели и да съдейства на непознати. Тази година кампанията е под формата на 10-дневно предизвикателство – да се лишим от част от разходите си в рамките на 10 дни и да увлечем 10 наши приятели или познати да направят същото. От какво например бихме могли да отделим, в името на избраната от нас кауза:

  • домашен обяд в делнични дни – можем да пропуснем обяд в ресторант и да приготвим обяд в кутия от вкъщи;
  • без развлечения и социални активности – заведение, концерт, вечеря с приятели;
  • пазаруване единствено на базови хранителни продукти – това, без което едно домакинство не може;
  • шопинг въздържание – ясно, че периодът е такъв, но заобикаляйки мола и магазините можем да спестим значителна сума;
  • без лакомства за децата – без да им казваме просто едно „не“, можем да обясним защо го правим и къде/за кого ще отидат тези пари;
  • без алкохол, цигари, деликатеси – 10 дни детокс, финансов и физически;
  • без пътуване и почивка – един уикенд, в който няма да правим разходи, ще се отдадем на релакс и почивка.

Отправям предизвикателство и към вас – споделете от какво бихте се лишили в рамките на 10 дни в името на един от проектите на Избери, за да помогнеш на социална, здравна, културна, образователна и еко тематика. Споделяйте с хаштаг #10ДниЗаДаПомогнеш и #izberi.

*Публикацията е в подкрепа на ежегодната дарителска кампания на Райфайзенбанк  Избери, за да помогнеш.

/0 Коментари/by
Избери, за да помогнеш

Избери, за да помогнеш

Известно е, че около Коледа се активират най-различни благотворителни кампании, които човек трудно може да подбере и проучи, за да се фокусира върху една или няколко, най-близки до разбиранията и сърцето му.

Важно е каква е точно идеята, как ще бъде осъществена, къде конкретно отиват средствата и дали се оползотворяват и разходват коректно. На мнение съм и че благотворителността трябва да се върши целогодишно, елегантно, сдържано и заради самата кауза, а не за да цитираш името си и да се тупаш в гърдите, но това все пак е индивидуално разбиране, в крайна сметка са важни са резултатите и стореното добро.

Днес ще стане въпрос за кампанията на Райфайзен Банк „Избери, за да помогнеш“ Освен стабилните критерии за подбор на каузите, строгата отчетност, проследяване и обявяване на  резултатите след края на всяка кампания, от миналата годината банката въвежда нов регламент за допълнителна подкрепа и добавя до 100 лв. към всяко дарение от служител.

От четирите вида проекти (социални, здравни, еко, култура и образование) подбрах четири, за които да разкажа накратко, но всеки може да открие в списъка своята кауза и без да е служител на банката.

Помогни ни да се учим

Каузата: фондация „Конкордия България“ работи по социални програми за деца и подрастващи, както и техните семейства. Насочени към  младежи в риск, деца от малцинствени групи, изпаднали в изолация и с нужда от подкрепа. Дейността на фондацията стартира през 2008 г. – предоставяне на защитена среда, достъп до образование и здравни услуги, усвояване на социални и професионални умения, възможност за самостоятелен и независим живот. Конкретната програма ще включва 80 деца.

Защо смятам, че е важна: маргинализацията не е просто отказ на едни хора да се впишат в правилата, тя се дължи и на нашата постоянна, смачкваща и жестока отчужденост и предразсъдъци. Ако не вярвате, облечете се необичайно, раздърпано или просто странно, и се опитайте да свършите обичайните си ежедневни задължения – да отидете до супермаркета, до банката, пощата. Най-вероятно ще срещнете враждебност, надменност и презрение, въпреки че не сте сторили нищо лошо на хората срещу вас. Същото се случва в училищата, на улицата, в институциите. Затова смятам, че е важно тези хора да получават подкрепа още в детска възраст. Понякога е необходима само една подадена ръка и отворено съзнание, за да усетиш, че човекът отсреща не е враг, а напротив.

Повече информация за каузата и начините за дарение можете да намерите тук=>Избери, за да помогнеш
Повече информация за дейността на фондация „Конкордия България“=>

Витоша – достъпна за всички

Каузата: съвсем конкретен проект за обособяване на Игликина поляна като място за спорт, отдих и физически занимания за хора с увреждания. Възстановяване на мястото и монтиране на специални съоръжения и настилки, рампа, колело за раздвижване, информационен пункт, адаптирани пейки и маси. Проектът е на Природен парк „Витоша“ под мотото „Премахни бариерите, отвори врата към общество, дай равни възможности на всички!“

Защо смятам, че е важна: за и около Витоша може да се желае много – относно транспорта, поддържането на съоръженията и обновяването на базата. За хората с увреждания още повече – недостъпната среда и градски транспорт, пректическата невъзможност за свободно движение и изолацията, на която са подложени.  Но е хубаво да се започне отнякъде и да се фокусираме върху конкретни проекти, този е един от тях. Място, пригодено за нуждите им и реална възможност за прекарване време на чист въздух сред природата, с опции за физическа активност. Тук призовавам Природен парк „Витоша“ и службите, от които зависи това (Градска мобилност?) да помислят и как хората с увреждания все пак ще могат да стигнат до планината. Може би тема на следващ проект?

Повече информация за каузата и начините за дарение можете да намерите тук=>Избери, за да помогнеш
Повече информация за дейността на Природен парк „Витоша“=>

Помогни на болен възрастен човек

Каузата: Домашни здравни и социални грижи, внимание и компания на болни възрастни хора. Мобилни екипи медицински сестри и социални помощници от „Каритас“ посещават домовете и осигуряват професионални грижи на хора от 13 населени места – 6 градове и 7 села.

Защо смятам, че е важна: В България за съжаление има широко разпространено негативно и пренебрежително отношение към възрастните хора. Отритване, изолация, липса на толерантност и търпение. Старостта се приема по-скоро като недъг, отколкото като нещо естествено и уви, неизбежно. Липсва традиция за грижа дори към членове на семейството, какво остава за непознати, съседи, съкварталци. Необходима е коренна промяна в отношението, която за съжаление няма да се случи от днес за утре, затова са необходими проекти като този. И всъщност най-важна не е материалната помощ, храната и медикаментите, а топлата дума и ръка, човешкото присъствие и приятелството в моменти, когато се чувстваш ненужен.

Повече информация за каузата и начините за дарение можете да намерите тук=>Избери, за да помогнеш
Повече информация за дейността на „Каритас“=>

Профилактичен скрининг на сърдечно-съдовите заболявания при деца и възрастни

Каузата: Национална здравна кампания „Артериалната хипертония като основен рисков фактор за предсърдно мъждене и превенция от мозъчен инсулт“. В 11 български градове ще има пунктове за безплатна медицинска консултация и прегледи.

Защо смятам, че е важна: Все повече и все по-млади хора се сблъскват с подобни проблеми и превенцията наистина е важна, особено при заболявания, които нямат признаци и симптоми, а са внезапни и могат да бъдат животозастрашаващи. Като цяло е добре да се отделят средства и усилия за предотвратяване и предварителна грижа, не само в тази конкретна посока, но и в здравеопазването като цяло. Факт е, че пренебрегваме профилактиката, отлагаме и не се грижим достатъчно за здравето си, забравяме или просто сме небрежни.  Безплатните прегледи, стига да не са извършвани проформа и просто като отбиване на номер, винаги са от полза.
Повече информация за каузата и начините за дарение можете да намерите тук=>Избери, за да помогнеш
Повече информация за дейността на Българска лига по хипертония=>
*Публикацията е в подкрепа на кампанията на Райфайзен Банк „Избери, за да помогнеш“ 

 

/0 Коментари/by

За Лилия

С една от моите братовчедки сме израснали почти като сестри. С 6 месеца по-малка от мен, на два съседни етажа в кооперация, която дядо ни е построил навремето на прекрасната софийска улица „Тракия“. В едно училище, 112-то, в два съседни класа, почти винаги заедно. Прозорецът на моята стая се падаше точно над нейния балкон. Бяхме си инсталирали канап с две кибритени кутии в двата края и постоянно си оставахме бележки, понякога се карахме и разрешавахме конфликтите писмено. Правили сме толкова много неща заедно – чистили сме мазета (срещу 10,75 лв, разделено на 4:-), предавали сме вторични суровини, играли сме на народна топка и ластик,  вълнували сме се за гаджета, споделяли сме … заедно отидохме в Париж за първи път през далечната 95-та. С годините сме имали по-близки и по-далечни периоди, живяхме на различни места, срещахме различни хора, понякога се виждахме често, понякога не толкова. Но винаги сме знаели, че другата е някъде там. 
Малките ни деца се родиха в една и съща година, с 8 месеца разлика, почти колкото нашата. Понякога обаче съдбата поднася изненади и изпитания, които човек се пита с какво е заслужил… Малката й дъщеричка Лилия съвсем наскоро беше диагностицирана с рядко генетично заболяване, за което до момента не е открито лечение – спинална мускулна атрофия. Нямам представа колко кураж се изисква подобна новина да бъде чута, приета и осмислена, само мога да гадая чудовищната сила на нещо такова… Научих го преди няколко дни и всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може би ми се е присънило. Уви, факт е. Твърдо вярвам обаче, че Лилия ще има късмета и способността да преодолее трудностите с помощта на всички, които я обичат. Вярвам и че всеки идва на този свят с мисия, с предназначение да свърши нещо, да направи промяна, да остави следа. И съм сигурна, че малката Лилия ще се справи и с това. 

Приятели на семейството организират молитва за съпричастност и мислена подкрепа – тази събота, точно в 16.00 ч. изпратете по една добра мисъл, със сигурност ще стигне до нея…


*ако някой разполага с информация за специалисти, практики, терапии и екпериментално лечение на деца със същата или подобна диагноза , моля да се свърже с мен на mymartinia@gmail.com. Ще предам незабавно координатите на семейството. Благодаря!

/0 Коментари/by