Наред с раждането, абитуриентските балове, сватбите и ходенето на море, ремонтът е ключово събитие в българското семейство. Отпуски се взимат, ученици си остават вкъщи, бригади се събират, софри се редят.
Особено ако е включена и банята, положението става съвсем тържествено. Ремонти се правят най-интензивно преди да се появи бебе, все едно се ражда малък експерт по интериор и хигиена. Класическа гледка, и тук, и по света, е бременна жена, придружена от изнервен мъж на обиколка в: Икеа, строителен хипермаркет, склад за мебели, други подобни. Обикновено с огромен корем, много изисквания и съвсем бегла представа за реалността.
Е, и ние не направихме изключение от тази класическа ситуация и преди 7 години, след неуморни тримесечни огледи на недвижими имоти, най-сетне се спряхме на място. Основният ремонт беше неизбежен, с малката подробност, че през 2008 имаше невероятен бум на строежи и покупки, цените на всичко бяха безумно високи, а да намериш майстор или бригада – почти невъзможно. Бременната жена рядко разполага със строен реалистичен план, в главата й бушува весела смесица от пинтерест картинки, каталози за мебели и изрезки от интериорни списания. Точно тогава идват грешките, особено ако ви притиска корем, срок, или и двете. Грешки, прикрити зад уж сполучливи визионерски идеи.
Цветовете
През 2008 минималистичната мода на „всичко снежно бяло, тук-там малко черно“ не беше нахлула, та основният цвят у нас се оказа цвят шампанско, екрю, ванилия или просто мръсно бяло. Едно е да гледаш цвят на каренце в каталог, друго на цяла стена. Няколкото нюанса се оказаха по-тъмни от очакваното и бяха разредени с литри снежнобял латекс. Да повториш ръчно забъркан цвят – на всекиго пробвал това упражнение е ясно, че е почти непосилно. Всяка корекция, която впоследствие може да се наложи, е неосъществима, просто няма как да докараш същия цвят. Ако е бяло, нека да е класическо, без нюанси.
Подовата настилка
Ако някога по някаква причина ви хрумне да положите в кухня и коридор огромни плочи в бяло, с релеф във формата пчелна пита (малки вдлъбнати дупчици, оле!) – ОТКАЖЕТЕ СЕ! Прекрасната текстура в магазина се оказва пълен кошмар – и за слагане, и за чистене. Ама как ми се случи точно на мен? Тази, която се смееше иронично при израза „лесно за поддръжка“. Айде бе, каква толкова поддръжка, стегнете се. Бяло? Няма проблем? Релефно? Колко му е. Е, бях готова да разбия това чудо с голи ръце и да го заменя с обикновен гумен балатум или гол цимент. Съжителствахме си няколко години, уви.
Осветлението
Едно от най-важните неща, и функционално, и естетически погледнато, се оказа осветлението. Т.е да предвиди човек къде точно ще му трябва лампа, за какво ще я ползва, какъв тип ще бъде (настолна, висяща, на стената, просто декоративна, за четене, за маса, за ефект, т.н). за съжаление пропуснахме този момент и сега сме: ей, тука може ли да се пусне ток? Което неминуемо води до разбиване и висящи кабели. Добре, че са актуални.
Временните неща
Ако искате нещо постоянно, вкарайте го в графа *временно*. Всичко за което бяхме казали „Абе на първо време само“ така си и остана.
Мокрите помещения
Тук важи същото правило за цветове. Ако не знаете каква да е банята, направете я бяла. Защото смяната на плочки е епична борба с много нерви и боклуци. При бяла основа, смяна на няколко аксесоара ще даде съвсем нов вид на помещението. Със закъснение установих, че самостоятелната тоалетна без мивка съвсем не е нужно да бъде облицована с плочки. В общия случай няма плискащи се води и осезаема влага и могат да се намерят къде къде по-красиви и идейни решения, но това е положението.
Външната врата
Ако живеете в апартамент и не желаете съседите да ви разказват за какво сте се карали, сложете си двойна външна врата. Отново установено постфактум. Единичната върши работа, но пропуска доста шум, особено ако имате навика да си подвиквате.
Направи си сам проекти
Моят личен извод е, че не бива да се започва нищо diy, което не съм сигурна, че ще успея да довърша. Имам един куп неща в гаража, мазето и на балкона, за които все не идва ред. Столчета, каси, етажерчици и какво ли още не – пречат и дразнят. Докато не ти писне и ги изхвърлиш.
Гардеробите
В един идеален свят бих живяла с удоволствие без гардероби и врати, но уви, употребата им е наложителна. Ако нямате гардеробна или дрешник, не подценявайте тази мебел. Добре е да са стабилни, с добро вътрешно разпределение, високи до тавана и с осветление. Всичко друго е компромис, установено от опит.
Хора, които не са сигурни в собствените си умения, е препоръчително да наемат добър интериорен дизайнер със сходен мироглед и вкус, който да им спести много време, нерви и пари. Ако пък се втурнете в приключението основен ремонт сами, е добре да обмислите предварително всички етапи и елементи, за да няма после „Ееее, тука можеше така да стане“. A, и да не вярвате много на Pinterest. Там всички стаи са полупразни, кухните са без шкафове, няма врати и чорапи на пода, а единственото разхвърляно нещо е одеялото, драпирано небрежно върху дивана – един идеален свят, мда.
Ха, ха. Прекрасно казано. И аз съм минала по същите стъпки с корема, ремонта и релефните плочки. И подредените снимки от списанията са мнооого далече от реалността. Мхм.
Само не ми казвай, че сте си купили къща по схемата "изплащаш четири, получаваш една"… след като се пенсионираш, зъбите ти окапят и косата – също. Щото сложната лихва не е шега, нито е емоционален атрибут на бременните, тя просто е математика, с която богатите стават още по-богати, а бедните още по-бедни и какво по-"прекрасно" от това всичко да е за сметка на техните деца? Понеже родителите им, докато са били бременни, не са можели да смятат… Екселската таблица ще го прави вместо тях. През целия им живот. И през живото на техните деца… Другият вариант е да сте броили през 2008-ма година в брой немислима сума за жилище, оето сега мога да наема срещу 200-300 евро месечно, без никакви данъци, такси и поддържащи разходи, пак нелогична идея… Жилището никога не е актив, винаги е пасив, защото ти вади всеки месец пари от джоба, но не добавя, независимо дали е твое. Със същата енергия можехте да купите инвестициопнен имот (на същата стойност) и да осигурите бъдещето на децата. Тогава екселската таблица щеше да работи за вас. Не за майсторите, съмнителните андъртейкъри, брокери, за лихварите и вся асталная сволоч…
Актишо, темата на поста беше май друга. Все пак, благодаря за анализа.
True that. Друга беше. Моята цел беше една-единствена – да посоча, че понякога взимаме решения емоционално, в резултат на което биваме ограбвани (с десетилетия) съвсем рационално. От хора, които могат да смятат. 🙂 Харесвам блога и продължавам да го чета. Малко ме плаши ексихиционизмът в него (аз не бих си го позволил), но пък откровеността е основният (и единствен) фактор, който ме привлича към това пространство. Така че – Keep Walking 🙂 Ако не бяхте споделяли, нямаше да го водим този задочен "разговор". Дори. Поздрави за фотографиите!
Виждам, че освен финансите, те влече и психологията:-)
Успех!
Разкошни подсещания за хората, които започват ремонт (тогава е времето да ги четат)! Много полезен и симпатичен пост.
Ако позволиш, бих добавила, че ако човек прави основен ремонт, може да се поинтересува за токсичността на различните материали и поне донякъде да използва тази информация. Все пак, да предупредя, че е много рисковано да задълбава човек в тази посока, че може и да хвърли баданарката и да се откаже изобщо да ремонтира… Същото важи и за лампите – китайските крушки може да "изглежда", че светят като тези на утвърдени западни производители, но светлината може да е съвсем различна като ефект върху окото и здравето. Последното ми е споделено от специалист. Поне крушки лесно се подменят…