Едно от множеството хубави неща, които могат да ти се случат покрай собствения ти блог, са прекрасните подаръци (виртуални или реални), които получавам от време на време. Мили хора – някои от които познавам само от монитора, отделят от собственото си време и енергия, за да зарадват мен и Мартина – не мога да ви опиша широчината на усмивката, с която се разхождам дни след това.
И преди съм ви разказвала за подаръците, които Лина ни е правила – тук и тук. Днес получихме още един!

Три великолепни ръчно изработени от филц играчки за театър:

И тези красиви шноли за коса – отново ръчна изработка:

С Лина все се уговаряме да се видим най-сетне на живо, но или графикът ни се разминава, или комуникацията пропада. Надявам се съвсем скоро да поправим този пропуск! Също така чакам да ми гостува в Гастрол – Лина, нали не си забравила?

И  за финал нещо лично към нея: Лина, ако повече хора притежаваха поне една част от твоята креативност, отзивчивост, позитивизъм и доброта, щеше да ни боли по-рядко глава от глупости и дребни проблеми:-)

Благодаря ти от сърце, направо ме разплака днес!:-))

   Вече се похвалих в страницата на LaMartinia във FB, че бях поканена от новия екип на „168 часа“ да водя кулинарна рубрика на страниците му. Благодаря им и се надявам да оправдая доверието. Всеки четвъртък по една цяла страница с избрана, приготвена, снимана и разказана от мен рецепта. Вкъщи се шегувахме, че ще имам поне 4 причини в месеца да сготвя:-)
  Щастлива съм не само заради собствената рубрика, а и че тя ще е именно във вестник. От малка съм свикнала с шума и аромата на вестникарската хартия сутрин – баща ми винаги е бил редовен с купуването на различни ежедневници през годините и до днес. Така се научих  да чета – още преди да разбирам значението на всички думи. Към писането имам слабост  от училище, дава ми невероятен комфорт и удовлетворение. Готвенето и снимането пък дойдоха в последствие. Понякога нещата се подреждат от само себе си – без човек да ги побутва.
  Засега са публикувани два обновени броя, общата концепция за рубриката е почти изяснена, тепърва предстои всичко да се стикова и регулира. В началото сред материалите ще са вече публикувани в блога неща, лека-полека ще навлязат и новите. Веднъж месечно ще каня гостуващи автори, имам много идеи, които с времето ще избистря и съгласувам с екипа. Изобщо – все приятни занимания!
  Блогът си продължава по старому, не очаквайте да се отървете така лесно от мен:-)
Накрая – две важни неща:
– благодаря на всички, които четат/коментират/надничат тук – много сте важни за мен!
– купувайте си всеки четвъртък „168 часа“, за да видите какви съм ги забъркала;-))

Дано не се вживея прекалено и не започна да си купувам неконтролирани количества обувки, хаха!

Поглед към публикацията този четвъртък
Снимка: www.tonterias.com
Това лято, както миналото, както и летата от няколко години насам ги свързвам главно с опаковане и разопаковане на багаж. Многократно и разновидно – от май почти до октомври. За трима, понякога плюс куче. Често съдържанието му изминава само директния път от коридора, през пeралнята, дъската за гладене и отново се озовава в коридора, готово за потегляне.
Преди, докато живеех сама безгрижния живот на необвързана и разполагах с цялото свободно от работа време единствено и само за себе си, багажът ми за кратки пътувания се състоеше в малка кокетна пътна чанта. За по-дългите пътувания използвах също такъв кокетен и не толкова малък куфар. Приготвях ги за около 5 минути, като единствената ми грижа и мисъл беше кое с кое ще си отива и дали съм си взела „онезиобувкикоитоставатзавсичко”. Винаги забравях по нещо, но не беше фатално, така имах повод да си купя същото, но ново.

Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и не дотам минатюрни вещи. Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5 месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два. Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща „за всеки случай”, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки и 5 дни се разхождахме с по едни кецове и джапанки за лев от местния ХОРЕМАГ
J
Преди подреждах багажа си по видове дрехи – рокли, блузи, топове, панталони, поли. Навивах всеки вид на руло, за да пестя място, да не губя време в хотелско гладене и да не се излагам пред „чужденците” с измачакани дрехи при внезапно преобличане. Какви ти сега рула! Гледам да пъхна нещо, което става за носене и все пак да има приличен вид. Миналата година така се бях зашеметила, че „екипчето” ми за плаж се състоеше в еклектичната комбинация от зелени джапанки, червена шапка, бански кафяво и розово и плажна чанта бордо и бежово. Съчетаването на цветове на плажа изчезна „безвъзвратно“ някъде в миналотоJ Огледалцето, гланцът за устни и гребена бяха брутално изместени от кофичката, басейна и мокрите кърпички. Факт.
Не си мислете, че и Мартина няма собствено виждане по въпроса. Тя също приготвя собствен багаж – нейни чанти, очила, портмонета, чадър, бебета, възглавнички и всякакви жизнено важни предмети, без които никога не тръгва. Кучето пък надушва винаги пътуванията и започва да носи играчки и каишки, за мен остава да прибавя четката за ресане, купичките за храна, кучешкия шампоан и сухата храна.
Виждате, че не е лесна работа. Вкъщи се шегуваме, че катунът пак потегля. Към гореизброените багажни единици прибавете и надуваема четириместна лодка, въдица, фото чанта, статив,  отражател и два компютъра – положението е наистина тежко. С три деца сигурно ще се наложи  да пътуваме със собствен автобус!
Понякога ми домъчнява за онези 5 минути петък вечер, малката пътна чанта и книжката сама на някоя гара или летище. Но пък със сигурност тогава ми е липсвал един весел, шумен и мил „катун”, който сега доста ме изнервя, но и безкрайно много обичам!J
Много се изписа за фестивала Elevation и още много ще се изпише. Не искам с повдигната в съмнение вежда да обвинявам световната конспирация за провала му. Факт е, че организацията беше лоша. Факт е, че Jay Kay си навехна крачето (уж) и не дойде. Факт е, че вятърът през втория ден беше помитащ. Така или иначе бяхме планирали да присъстваме само на първия, затова ще спомена единствено него. Не че втори имаше, де:–))
Километрични опашки за влизане, недостатъчно проверяващ персонал, бавно издаване на онлайн билети и пропуски,  тотално дезинформирана охрана, лек хаос, недомислена система с талони за баровете, дълго чакане за пиене и храна, малко места за отпадъци и осеян с боклуци терен, леко вяла публика. Организираният безплатен транспорт между Банско и фестивала беше единственото сполучливо нещо. Като оставим  неприятните моменти  – залезът на фона на планината и музиката беше почти извънземен! Горчиво съжалявам, че не си взех апарата вътре. Реших, че не ми се носи, но имаше толкова материал за снимки! Все пак си починахме един от друг, то било хубаво да не влачиш голяма фото чанта навсякъде:-)
Участията на Остава, Stereo MC`s и Morcheeba бяха добри, но минаха малко между другото, в очакване на Jamiroquai. След като се разбра обаче, че той ще пропусне Разложките околности, настроението рязко спадна и минорните Hurts съвсем го смачкаха. Не дочакахме Parov Stelar ( с най-доброто представяне според повечето присъствали) и прекарахме остатъка от вечерта/нощта „изненадващо“ в Молерите, хаха. Банско извън сезона е поносим и дори приятен за почивка. Чудесен малък хотел, спане до късно, закуска в глинени съдове, бавна разходка (бързо не можеше да се движи човек заради вятъра:-)) – чуден уикенд! Даже и без Jamiroquai;-)

(И не – косматата ръка от снимката не е моята:–))) )

Днешната ми гостенка готви чудесно, снима добре, прави красиви торти, разказва увлекателно. Освен всичко това, е и изключително позитивен и слънчев човек – в това имах възможност да се убедя лично. Кипи от енергия и идеи, умее да влага това и във всяка своя публикация.
Поканата ми за нейно участие е още от миналата година, минаха няколко месеца докато тя ми я изпрати, после още няколко докато дойде ред да я публикувам:) Но всъщност това няма никакво значение когато човек прави нещата за удоволствие и с желание!
Погледнете непременно страницата й (http://cooks-and-bakes.com/) – отскоро с нов дизайн, оформление и концепция. Ще намерите чудесни рецепти, свежи идеи и красиви снимки.
Дани, продължавай в същия дух, пожелавам ти много успехи!:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Как да си направим сами красиви цветя от плат

Текст и снимки: Даниела Динева

Мога да че кажа, че съм организиран и подреден човек. Може би и заради това обичам да планирам деня си и нещата, които правя. Е, плановете понякога се объркват, затова не се задълбочавам особено много в тях.
Тъй като водя кулинарен блог, повечето от вас ме познават като любител – кулинар на сладкиши, торти, десерти. Страстта към сладкарството се зароди случайно и спонтанно, но продължава да ме влече с пълна сила. Стремя се да разнообразявам рецептите и въпреки, че тортите са красиви, не стават за вечеря J 
Обичам да правя и много други интересни, енергоотнемащи и времегубещи неща –  да изработвам картички, кутии за подаръци, всякакви друнджурии от типа „направи си сам“.   Мъжът ми обича да казва, че още живея в паралелен свят и не съм излязла от детството. Е, има ли по-хубаво от това да съхраниш детското у себе си.! Обичам да се ровя в стари вещи, в които има история и да ги накарам да заживеят нов живот – било чрез реставрация или дори чрез елементарно боядисване. Мога и да плета (поне в тинейджърските си години го правех), опитвам се да шия (но това не ми се отдава успешно).  Имам някакви бегли опити в рисуването, но си остават само опити… Сигурно е, че трябва практика и това, че не съм някой самороден талант.  Друго любимо занимание, но супер рядко практикувано, е  да садя цветя, зеленчуци в градината и да се грижа за тях.  Обожавам градинарството! Мирисът на прясно окосена трева и ароматът на благоуханен букет от зюмбюли или просто на свежи ягоди, току-що набрани от градината е един от 5-те ми любими аромата, разбира се след този на кафето. Мечтая някой ден да имам къща с градина и голяяяяяяма кухня с много шкафове, бурканчета, поставки за кекс, чинии, чаши и всякакви дрънкулки. Дано имам време да развия и другите си хобита както готварството, за да мога да им се насладя изцяло. 
Спирам да бърборя за себе си и днес ще ви покажа как да си направите декоративни цветя за украса.

Това, което ви е нужно:  разноцветни парчета филц (или друг вид плат), декоративни копчета, ножица, игла и конец.
Филцът можете да набавите от магазините за художествени материали. Цветето можете да го изработите и с друг вид плат,  но ако е по-тънък ще трябва да се сложат много повече парчета в него. Има възможност да се добавят воали, дантели, разноцветни парчета на точки, райета и каквото ви хрумне.

Изрязваме формата на цветето, което предварително сме очертали с шаблон. За направата на цялото цвете ще са ни нужни 5 еднакви парчета. 1 за долната част и 4 за самите листа.

Изрязваме и прегъваме на 4.

Зашиваме към долната част 4-рите парчета, предварително прегънати.

Най-отгоре зашиваме и копчето. И…нашите цветя са ефектна декорация към подаръчна кутия.

Всичко оставям на вашето въображение. Слагайте ги върху шноли, диадеми, брошки, можете да ги добавите към любимите си плетени шалове или шапки или просто да ги сложите небрежно върху спортното си сако.
И не забравяйте – животът е прекрасен, наслаждавайте му се с пълна сила!
В тази рубрика се оформи цяло „сладко“подразделение от дами, които работят със захар. И то не как да е, а като истински творци – всяка със своя стил, почерк, вдъхновение, сензитивност и виждане за света.
Вече сте имали възможност да прочетете за Ивейн, Бубето, Кали, Нелка. Днес на гости ми е още една талантлива жена – Валерия. Ако кликнете увеличите размера на всяка снимка, ще видите, че всеки елемент от композицията на тортите е почти фотографски пресъздаден – реалистичен, триизмерен, цветово достоверен, в адекватен мащаб или акцентиращо хиперболизиран, съчетан умело с останалите части.
Да ви споделя, че след лаишкия ми опит с моделиращата захарна маса, гледам с още по-голямо възхищение на такъв вид талант, такова огромно търпение и методична последователност. Най-много при Валерия ме впечатляват дребните детайли, толкова реалистични, че чак изглеждат нереално! Миниатюрни човешки глави, кофи, прибори за хранене, рокерски аксесоари, монети, книги, вериги и какво ли още не.
След като я поканих да участва и се уговорихме текстът да е разказ за правенето на торти и как се е появило в нейния живот. Затова и няма да го преразказвам – достатъчно увлекателно и забавно е описано от нея. Още нещо, което ме впечатли и изненада е, че тя държи хобито да остане хоби, без манифактурата на редовните поръчки и рутината – само по вдъхновение и убеждение.
Повече за Валерия и нейната работа, можете да откриете тук: Vcakes@ FB
Благодаря й за участието и й пожелавам да продължава да открива у себе си таланти:-)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събуждането, пробуждането или как да открием себе си
Снимки и текст: Валерия Божкова
Казвам се Валерия и днес имам честта да съм гост на Мария в тази прекрасна рубрика. Не знам какво ново и интересно ще успеете да научите от мен след гастрола на толкова тортени феи, особено на Нелка, която е абсолютен идол за мен в тази област и заради която разбрах, че на този свят невъзможни неща няма. Затова ще ви разкажа за нещата, които подсъзнателно знаем, че можем, но по една или друга причина подтискаме.
Тук се предполага че трябва да ви се представя по някакъв начин, себе си и нещата които правя на този етап от живота си. Не мислете, че искам да се омаскаря, но като начало трябва да споделя, за да сте наясно, че никога не съм била „работлива“ – в който и да било смисъл на тази дума. Не се гордея с това си качество, но в никакъв случай не се и срамувам от него. Това съм аз и съм се приела такава каквато съм, за да съм в пълна хармония със себе си. Редовно получавах от приятелки ръчно направени картички за рождените ми дни с притворени очички и надпис „n“ на брой години – как не се наспах?!?“. До такава степен човек свиква с мързела си, че всяко излишно движение го натоварва неимоверно.
Готвенето – то не е моята стихия. Никога не съм се чувствала добре в кухнята, винаги съм я приемала като „просто една стая“, нещо като килера. С тази разлика, че в кухнята държим вече отворените  буркани. Готварската ми печка винаги се е помещавала на балкона, тя не беше достойна да съжителства заедно с мен – лятото беше прекалено топло, за да ходя до нея, а зимата прекалено студено. Когато се преместихме в друг апартамент просто я изхвърлих с кеф и дълго време не помислях да си купя нова. Празното място си се вписваше перфектно в помещението.
И сега преди да се запитате „Е, защо пък Мария я е поканила? Да гастролира с мързела си?!“ да вметна, че преди си губех времето, а сега се опитвам да намеря загубеното от мен време през годините, защото грам не ми стига за нищо.
Човек претърпява много промени през своя живот, случват му се неща за които е мечтал с години, случват се и такива, за които даже не е и помислял. Аз просто се събудих! В един определен период от живота си осъзнах, че човешките възможности наистина са неограничени и самите ние си поставяме бариери, зад които не смеем да отидем. Просто защото там е необятното и се предполага, че трябва да ни е страх от него. Не знам това чувство насаждано с годините ли е или просто си е вроден човешки недостатък, но е факт,че хората предпочитат да живеят в рамките на общоприетото, без да се впускат стремглаво надолу с главата.
Аз просто си повярвах, че мога да правя каквото си поискам. Стига наистина да го искам, то няма начин да не се получи, просто моментът за мен беше назрял. И се захванах с декориране на торти.
Не знам защо точно с торти всъщност. Можеше да е всичко друго като се замисля. Моментът е бил такъв вероятно и са ми били на дневен ред последните две гадни торти, купени от сладкарница. Преляла е чашата и съм си казала, че не искам някой да ми обяснява, че това не може да се направи. И така преди 1 година и 5 месеца направих първата си торта за РД на голямата ми дъщеря и колкото и тривиално да звучи просто се започна. Без изобщо да подозирам в какви води нагазвам и как ще се нажабуря вътре до ушите.
Търсех си поводи,  за да се навирам в кухнята и интересното е че си ги намирах. Купих си печка и запълних празното място – не само в кухнята ми, а и в себе си. Мъжът ми беше в потрес, че всичкото това количество трябва да го изяждаме и когато започнах да раздавам, се успокои. Уча се от собствените си грешки и по този начин трупам опит, като нямам амбиция да ставам някаква велика особа, тортите са ми хоби и държа да си останат такива. Правя торти за семейството ми и за приятели, много е важно за мен да познавам човека, за когото ще правя торта. Иначе ми се губи малко личният момент, а и не обичам да ми казват какво да правя. Ако даден човек или тема не ме вдъхнови по някакъв начин, торта няма да има. Не мога да направя торта за всеки, а и не искам.
Правенето на торти при мен си е цял процес, който преминава през своите етапи и следва предварително начертан план. Всичко е мислено, премисляно, понякога сънувано. Самото измисляне на тортата и темата също заема своята важна част. Не съм любител на копирането на чужди дизайни, смятам че всеки човек е индивидуален и заслужава наистина нещо, приготвено специално за него. Обичам когато хората се радват на малките неща затова обожавам детайлите.
По тази причина повечето торти, които съм правила са планувани много отдавна. От днес за утре торти не мога да правя, не съм сладкарница. Приемам тортата като пъзел – реди се бавно и когато е готов, ти доставя невероятно удоволствие.
Много обичах да редя пъзели като малка, сега „редя“ торти. Правя си фигурките и детайлите в продължение на поне месец, наслаждавам им се през цялото време, като дойде момента за тортата и идея си нямам как ще изглежда, тя просто си следва фигурките, които си имат своите места и предназначения.
Нещата, с които се представям пред Мария и вас може да се каже, че са в типично мой стил. Харесва ми да правя точно такива торти и наистина ги правя с голямо удоволствие. Не мога да кажа, че не умея да правя красиви торти, тъй като бих противоречала на собственото си виждане, че човек може всичко Мога да кажа, че  моята стихия са именно този тип торти. Предпочитам нещата които правя да ми носят истинска наслада, когато това време отмине просто ще се „пробудя“ за следващото си хоби, или може би това е трамплин, който трябва да прескоча, за да мина на друго ниво и да открия нещо ново и интересно, с което да се занимавам. Времето ще покаже...

Днешната ми гостенка е жена, която прави специалните дни още по-специални. С цветя, въображение, усет и любов. А спеиалният ден е онзи, в който си обещавате да сте заедно в добро и зло. В момента сме в разгара на сватбения сезон, така че няма по-подходящ гост от нея.
Първо държа да уточня, че не си падам особено по сватби – цялата суматоха, приготовления, ритуали, подробности и съгласуване леко ме изнервя и отегчава. Сигурно и това е причината все още силно да се съпротивлявам при идеята за моя собствена. :-))
Обаче ако разгледате снимките до края на тази публикация и прочетете думите на гостенката ми, без съмнение ще ви се прижени. И то само, за да успеете да попаднете в тази магическа цветна обстановка, която автоматично ще ви пренесе в приказките.
Не знам колко време и търпение е нужно за тази изящна подредба, но съм сигурна, че са необходими много любов, желание и отдаденост. И това личи във всеки един детайл.
С огромно удоволствие ви представям Цеца Христова и нейните творения и й благодаря за страхотния материал!
Още за работата й на адрес: http://www.svatbarite.com/

Цветни моменти

Със сватбената декорация, и изобщо с декорация, започнах съвсем, ама съвсем случайно. Занимавам се професионално с телевизия от много години, а тя е толкова обсебваща, че човек, попаднал в нейния водовъртеж, трудно би могъл да погледне настрани. Май експериментаторските ми забежки в кухнята бяха единственото по-различно нещо. Допреди три години,  когато на сестра ми – Христина, собственик на най-успешната сватбена агенция в София (http://www.svatbarite.com/), се наложи да се раздели с декораторите си, а оставаха още 4 сватби до края на сезона. И тогава тя ме попита готова ли съм да опитам…
Опитах. Признавам си, че в нощта преди първата си декорация не съм мигнала от притеснение. Получи се. Макар че сега ми изглежда като несръчна детска рисунка. Заедно с Оги, който се грижи за техническото обезпечаване на проектите, довършихме успешно сватбения сезон. Вече знаех, че искам това да бъде моята втора професия.
Използвах зимните месеци за обучение, но само за да разбера, че няма кой да ме научи на нещата, които искам да правя. По това време само една агенция в София предлагаше декорации на много високо ниво. Навсякъде – кич! Реших, че ще се уча от най-добрите, макар и дистанционно, и поръчах чрез приятели в САЩ няколко сватбени списания. И колкото и несериозно да звучи, започнах да се уча с гледане.
Открих нещо общо между кулинарията и сватбената декорация – за да се получи добър резултат,  трябва да се използват само първокласни материали и от тях не бива да се пести. Само за една ВИП-маса използвам около 90 метра воал и органза. Реших да заложа и на бутиковите цветни аранжировки, където цветята са в изобилие, а зеленината се използва не за да направи 90 на сто от обема,   а само ако е нужно да подчертае красотата на определено цвете.
На Св.Валентин 2009-та с Оги първи въведохме така наречения „гръб” на младоженската маса под формата на метална конструкция с воали и светлини, която дава още разкош и завършен вид на масата –  е естественият център на сватбеното тържество. Плаващите свещи също станаха запазена марка на нашите декорации.  Първото нещо, което ми посочи, че съм на прав път в реализацията на идеите си, е фактът, че нещата, които въведохме за пръв път, през следващия сезон вече бяха мода в сватбеното декориране.
И понеже не обичам да говоря за себе си, а вече написах твърде много, предпочитам да разкажа /и покажа/ неща, които биха били от полза на бъдещи младоженци, а и на всеки, който иска да декорира сам празнично събитие, макар и в по-скромен мащаб. Споделям част от това, което съм научила чрез опита си в изработването на над 60 сватбени декорации, без претенциите на професионален сватбен дизайнер.
Защо е нужна сватбената декорация?
Днес все по-често младоженците плащат сами сватбите си. Това им позволява да вземат и самостоятелно решение за това, което искат за деня на сватбата си и сами да разпределят сватбения си бюджет.  Все повече са младите двойки, които искат да се насладят на уникална сватба – такава, която да покаже собственото им чувство за стил и вкус. Личното и  уникалното се търси във всичко –  в това число и в сватбената декорация. Има много начини двойката да направи деня си много по-специален, и един от тях е именно красивата и стилна украса за Големия ден.

  1. Как  избираме цветовете на сватбата
Цветята изглеждат фантастично навсякъде в сватбената церемония или прием. Цветните декорации са и един от най-сниманите детайли на всяка сватба. Затова, ако търсим перфектната и изящна декорация, тя, както и цялата сватба, трябва да бъде обединена в една хармонична цветна палитра. Логично е булката да има решаващ глас при определяне на основния цвят на сватбата и обикновено това е нейният любим цвят. С него са съобразени както воаловата и цветната декорация, така и всички малки детайли – от облеклото на шаферките, през бутониерите, подаръчетата за гостите, до украсата на чашите и шампанското за изнесената церемония.

Ако освен основния цвят, искаме да добавим и други цветни акценти, те трябва да бъдат съчетани така, че да създават вътрешно чувство за ред и баланс във визуалното преживяване. Хората, които се занимават професионално с дизайн, могат да съчетават цветовете, без да се замислят особено, но тук ви предлагам да разгледаме т.нар. цветно колело:
 
За да се получи един хармоничен дизайн, добре е да комбинираме цветовете по следния начин:
Допълващи се цветове – избираме цветовете, които са един срещу друг на колелото, като червено и зелено.
 Аналогични цветове – когато лежат един до друг върху колелото, като червено, червено-оранжево, и оранжево.
 Монохроматични /едноцветни/ –  означава промени в същия тон, като светло червено, ярко червено, тъмно червено  

И все пак никога не трябва да забравяме, че Природата ни предоставя идеална отправна точка. Както е при червеното лале, например – червено, жълто и зелено могат да създадат прекрасен дизайн, независимо от това дали тази комбинация се вписва в техническата формула за хармония на цветовете. Затова и аз си позволявам да нарушавам парвилата, когато смятам, че резултатът си заслужава.
В днешно време се използват и други интересни /и забавни!/ инструменти за генериране на цветна палитра  http://bighugelabs.com/colors.php, които освен за декорация, се използват при изработването на арт проекти или уеб дизайн. Достатъчно е само да изберем и качим една снимка, и палитрата ще се генерира автоматично на базата на цветовете в нея.
Ето и таблица с тенденциите в сватбените цветове през 2011г. , които включват най-популярните решения в сватбената декорация –
тюркоаз
корал /сьомга
Черно/бяло
 жълт
цикламено
Тъмночервен
резеда
Тъмно сив
пурпурен
капучино
След като сме избрали цветовете на сватбата:
Какви цветя да изберем?
Разбира се, най-добрите цветя за всяка сватба са сезонните. Лале, ирис, божур, фрезия и кала през пролетта; слънчоглед, хортензия и еустома през лятото; далията и хризантемата с тяхното изобилие от цветове и форми през есента. Но независимо от сезона, разнообразието на пазара вече е огромно и цветя като розата, хортензията и хризантемата могат да се използват и съчетават с други цветя по всяко време на годината.
За мен пролетта е най-красивият сезон за сватба. Факт е, че хората обичат да се женят през пролетта –  дали заради красивите цветя или заради това, че пролетта поставя началото на нов живот. Именно през пролетта съм сътворила и едни от най-изящните си декорации в допълнение с любимите ми божури, лалета и фрезии.

 Лятото е сезонът с най-голямо изобилие и разнообразие на цветя. Лятото е и прекрасен сезон за изнесени церемонии и сватби на открито.  Въпреки всички скрити капани, свързани с капризите на времето, те са толкова романтични и красиви! По отношение на декорацията един от бонусите на сватбата на открито е естествената красота на мястото. А подходящите цветя и белият воал са само нейно допълнение.

Независимо дали я обичаме или не, никой не може да отрече красотата и очарованието на  Есента, с нейните златни цветове. Не е нужно да търсим специални идеи за празничната декорация, достатъчно е само да се пресегнем и да ги вземем от природата.

Много често сезонните цветя  се използват за тема на цялата сватба и присъстват във всеки детайл на декорацията. Червената роза и слънчогледът бяха цветята на две от любимите ми сватби.

Зимата е един незаслужено пренебрегван според мен сезон за сватби – донякъде разбираемо, заради студеното време. Но пък практиката ни показва, че зимните ни сватби са били едни от най-добрите и най-веселите досега! Орхидеите, които през този сезон са в пика на цъфтежа си в тропическите региони, са чудесно решение за сватба през зимата, с техните  несравнимо прелестни и красиви цветове.

Моето любимо сватбено цвете e хортензията! Както казва сестра ми, все гледам да си го пробутам на младоженците : ) За моя радост все повече млади двойки се убеждават в неповторимата нежност и очарование на стотиците малки цветчета, които образуват една пухкава и нежна цветна аранжировка. А в комбинация с изтънчената калия се получава изключително красива и изискана декорация.

И като заговорих за любими неща, не мога да не спомена идеала си за цвят на сватба –  бялото е моят фаворит!

Както вече споменах, ВИП-масата /т.нар.младоженска маса/ е естественият център на сватбения прием и е видима за всички. Затова и тя е най-богато декорирана. Много често съветваме бъдещите младоженци, които разполагат с по-ограничен бюджет, да инвестират именно в нея, вместо да го разпиляват в украса за масите на гостите.  Една красива ВИП-маса може да преобрази целия ресторант и да създаде чувство за приказност и разкош сред всички гости.
Една от най-любимите ми сватби
Пеперудената сватба на Ивелина и Теодор в Рибарица. Естественият, изключително красив и въздействащ декор на Тетевенския Балкан, в комбинация с бяло и нежновиолетово в украсата, както и пеперудите, които присъстваха навсякъде в декорацията /дори по време на церемонията младоженците пуснаха живи тропически пеперуди/, бяха истинска наслада за сетивата и духа на всички присъстващи. Разбира се, в изобилие присъстваше и любимата ми хортензия.

Работата ми като сватбен дизайнер ме е поставяла и пред изключително големи предизвикателства. Едно от тях е сватбата ни в ресторант „Ракета” в Елин Пелин.  Приехме го, за да сбъднем мечтата на едно момиче за сватба като от приказките, в която тя да бъде Принцесата. Когато за пръв път влязох в овехтелия соцресторант със стара дървена ламперия, не вярвах, че ще се справим и ще го преобразим. Но се случи – облякохме масите и столовете в бяло, а Оги опакова прашния и грозен таван със стотици метри бял воал. Когато поставихме цветните аранжировки върху високите стъклени цилиндри, всичко дойде на мястото си.
Ще завърша с най-приятната декорация, която съм правила.  Направихме я за едно момиче, което не беше забравило своите родопски корени. И не само че не ги беше забравило, а искаше украсата да й напомня за зелените поля на детството й и градината на баба. Хрумна ми налудничавата тогава идея да използвам тревен чим. Така масата на булката и гостите се превърна в зелена поляна, осеяна с любимите й жълти лаленца и с кошница от току-що откъснати градински цветя . Освен трева с декоративни дръвчета, по всички маси поставих и кошници, пълни със свежи и уханни цветя.  

Като заключение мога да кажа, че декорацията е визията и продължението на духа на сватбата. Тя прави видими онези деликатни нюанси, които осъщестявяват събитието в неговата цялост. От най-древни времена човекът украсява своите празници, за да ги отличи от ежедневния ритъм на живота.
Защото празникът не е обикновен ден, а събира в себе си мечти, красота и радост.
И аз съм щастлива, че мога да бъда част от най-специалния празник в живота на един мъж и една жена!

Днешният ми гост Ирена Иванова освен моя приятелка, е и интериорен дизайнер. От дълго време се каним да подготвим подобна публикация. Е, най-сетне се наканихме:-)
Ако не сте се сблъсквали директно с човек от нейния бранш, сигурно си мислите, че това е някой, който освен да се изказва компетентно, не върши особено много работа, но за сметка на това взима  много пари. Е, не е точно така. Работата на интериорния специалист е свързана с много тичане, съгласуване, организация, демонстрация, планиране, подготовка, нерядко компромиси и почти винаги нерви и непредвидени стресови ситуации. Освен материалите, мострите, стиловете и мебелите, има наличие на един куп хора, всеки неделима част от целия проект и всеки със свои вкусове, претенции, характер, начин на мислене и реакции. И ако човек не е съобразителен, идеен, гъвкав и находчив, по-добре да си избере друга професия:-)
Та, ето накратко разказ за това какво се очаква от един интериорен дизайнер. Ако не искате да ви липсват лампи на ключови места, ако ви идва да си счупите в главата избрания гранитогрес, ако стената ви има странна форма или ако касата на вратата е по-тясна от вратите, които сте купили, изводът е само един – трябвало е да се обърнете към интериорен дизайнер. Поне ще има кого да обвинявате;-)))
Ирен е с чисто нова страница на адрес: http://www.artdesignwonderland.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Що е то  интериорен дизайнер и за какво се ползва –наръчник на потребителя
Снимков материал: www.salon.ru, http://lonnymag.com/decorate
Подбор и текст: Ирена Иванова
 Много често мои приятели и познати ме питат в какво всъщност се състои работата ми и каква е идеята да бъде нает човек като мен, след като съпругата е абсолютно наясно, че обожава цвят бордо и е в крак с модата. Майсторът пък със сигурност щял да  каже къде да бъде извода за пералнята. По – долу ще ви разкажа какво всъщност прави някой като мен и защо моята помощ е необходима. Съпругата и майсторът ви ще бъдат наети като главни помощници, но няма да се осланяме само на техните съвети и решения.
Така, нека започнем:
Работата на интериорния дизайнер се състои от няколко фази: предварителен входящ разговор с клиента, изготвяне на няколко първоначални идейни проекта, изготвяне и одобрение на краен идеен проект, визулизации, направата на работен проект, контрол на цялостното изпълнение.
Предварителният разговор е с цел изясняване на някои основни позиции:  предпочитания, изисквани стил и вкус на  клиента от една страна. И от друга запознаване със самия обект като тип, архитектура и актуално състояние. Този разговор може да бъде придружен с онагледяване на различни видове интериор. Целта е да се усети какво харесва клиента и да се изяснят детайлите. Работата на интериорния дизайнер е да превърне абстрактната визия и идея в реални, конкретни предложения. Идейният проект трябва да е съобразен с бюджет. Определянето на бюджетна рамка е едно от първите неща, които трябва да си изяснят интериорният дизайнер и клиентът още в първоначалния, предварителен разговор. От това зависи какво ще заложи дизайнера  като материали и ценови клас. За обзавеждането на един апартамент могат да се похарчат както 6 -7 хиляди, така и 150 хиляди евро.  
Първоначално интериорният дизайнер би трябвало да предложи поне два – три идейни проекта на клиента. Това е двумерен чертеж – на този етап облечен от дизайнера в думи, скици и размери. На базата на тези идейни проекти клиентът си избира един или само някои елементи, които му допадат, за да се стигне в крайна сметка до финален, който отговаря на вкусовете, желанията и бюджета. Постепенно в него се наслагват детайлите, изчистват се подробностите, докато се получи крайната визия.
Вторият етап (визаулизация) представлява онагледяването на вече уточнения идеен проект в триизмерни изображения тип снимки, където клиентът би могъл да надникне в бъдещетото си жилище и да прецени дали в дейстивтелност иска тези или онези плочки, кухня, разпределение на жилище и т.н. Визуализацията е незадължително, но за мен лично необходимо перо от самия проект. Тя е мястото на сверка между идеята, изготвена в главата на дизайнера и това, което клиентът не би могъл да разчете в двумерните чертежи от идейния проект. В случай на разминаване, е моментът за корекция при една от двете страни.
Следващият етап от работата е изготвянето на работен проект, който е далеч по-обемен, с точно заложени размери и параметри. Тук се включват разгъвките на стени, тавани, подове, всички мебели, размери. Правят се отделни проекти, за специалист по ВиК, електро, вентилация и климатизация и др.
Всеки дизайнер разполага с база данни и фирми партньори и би трябвало да е способен да предложи на клиента си цялостно обзавеждане: от ел. ключове и контакти, през мебели за дневна и трапезария, кухня, баня, до дограми, настилки, врати.
Интериорният специалист спестява време, усилия и нерви. Много често при обзавеждането на апартамента хората първо правят стените и пода и чак след това се заемат с мебелировката. Този подход е груба грешка и би могъл да доведе до куп неприятности и главоболия поради елементарно несъобразяване – нещо, което лесно ще се избегне, ако се действа по предварително изготвен проект. Често се стига до преместване на контакти и ел. ключове, поставени на неподходящи места, или до прокарване на нови ВиК инсталации, което от своя страна води до повторно разбиване на стените. По този начин в току-що ремонтирания апартамент се налага повторен ремонт. Което пък е свързано и с допълнителни разходи.
Друг често срещан проблем произтича при цветовото съчетаване- всеки има любими цветове и идеи, но това как да се съчетая материи и обеми – изисква практика, съответното образование и усет. Правилният подбор на цвят, светлина и детайл прави чудеса в едно пространство и не е лека задача.
  и заложени.
Разбира се, има ред възможности за работа с интериорния дизайнер. Възможно е той да изпълни само определено помещение в жилището или да проведе само консултация при покупката на нови мебели. Но най-добрия и ефективен вариант си остава цялостното обслужване – от идеен проект до краен продукт. Това е препоръчително, тъй като без да се знаят всички подробности, не може да се изпълни достатъчно добре интериора и клиентът ще остане недоволен от свършената работа. Нахвърлянето на основни щрихи и оставянето на работата на ниво идеен проект може да бъде фатално. Клиентът в повечето случаи не е професионалист и нещата, които сам подбере за жилището си, могат да не отговарят на предварителния идеен проект.  В случай, че клиентът иска дизайнера да следи пряко изпълнението на работата, се заплаща допълнителна сума за надзор.
При всички положения, използването на интериорен дизайнер е не мода, а необходимост, с която се получава желания уют и се пестят средства и време.

А дали домът ви ще изглежда по подобен на някое от показаните по-долу начини, или ще е нещо коренно различно,  зависи не само от финансовите ви средства, а и от идеите  – вашите и на интериорния ви дизайнер.

Днешният ми гост Ирена Иванова освен моя приятелка, е и интериорен дизайнер. От дълго време се каним да подготвим подобна публикация. Е, най-сетне се наканихме:-)
Ако не сте се сблъсквали директно с човек от нейния бранш, сигурно си мислите, че това е някой, който освен да се изказва компетентно, не върши особено много работа, но за сметка на това взима  много пари. Е, не е точно така. Работата на интериорния специалист е свързана с много тичане, съгласуване, организация, демонстрация, планиране, подготовка, нерядко компромиси и почти винаги нерви и непредвидени стресови ситуации. Освен материалите, мострите, стиловете и мебелите, има наличие на един куп хора, всеки неделима част от целия проект и всеки със свои вкусове, претенции, характер, начин на мислене и реакции. И ако човек не е съобразителен, идеен, гъвкав и находчив, по-добре да си избере друга професия:-)
Та, ето накратко разказ за това какво се очаква от един интериорен дизайнер. Ако не искате да ви липсват лампи на ключови места, ако ви идва да си счупите в главата избрания гранитогрес, ако стената ви има странна форма или ако касата на вратата е по-тясна от вратите, които сте купили, изводът е само един – трябвало е да се обърнете към интериорен дизайнер. Поне ще има кого да обвинявате;-)))
Ирен е с чисто нова страница на адрес: http://www.artdesignwonderland.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Що е то  интериорен дизайнер и за какво се ползва –наръчник на потребителя
Снимков материал: www.salon.ru, http://lonnymag.com/decorate
Подбор и текст: Ирена Иванова
 Много често мои приятели и познати ме питат в какво всъщност се състои работата ми и каква е идеята да бъде нает човек като мен, след като съпругата е абсолютно наясно, че обожава цвят бордо и е в крак с модата. Майсторът пък със сигурност щял да  каже къде да бъде извода за пералнята. По – долу ще ви разкажа какво всъщност прави някой като мен и защо моята помощ е необходима. Съпругата и майсторът ви ще бъдат наети като главни помощници, но няма да се осланяме само на техните съвети и решения.
Така, нека започнем:
Работата на интериорния дизайнер се състои от няколко фази: предварителен входящ разговор с клиента, изготвяне на няколко първоначални идейни проекта, изготвяне и одобрение на краен идеен проект, визулизации, направата на работен проект, контрол на цялостното изпълнение.
Предварителният разговор е с цел изясняване на някои основни позиции:  предпочитания, изисквани стил и вкус на  клиента от една страна. И от друга запознаване със самия обект като тип, архитектура и актуално състояние. Този разговор може да бъде придружен с онагледяване на различни видове интериор. Целта е да се усети какво харесва клиента и да се изяснят детайлите. Работата на интериорния дизайнер е да превърне абстрактната визия и идея в реални, конкретни предложения. Идейният проект трябва да е съобразен с бюджет. Определянето на бюджетна рамка е едно от първите неща, които трябва да си изяснят интериорният дизайнер и клиентът още в първоначалния, предварителен разговор. От това зависи какво ще заложи дизайнера  като материали и ценови клас. За обзавеждането на един апартамент могат да се похарчат както 6 -7 хиляди, така и 150 хиляди евро.  
Първоначално интериорният дизайнер би трябвало да предложи поне два – три идейни проекта на клиента. Това е двумерен чертеж – на този етап облечен от дизайнера в думи, скици и размери. На базата на тези идейни проекти клиентът си избира един или само някои елементи, които му допадат, за да се стигне в крайна сметка до финален, който отговаря на вкусовете, желанията и бюджета. Постепенно в него се наслагват детайлите, изчистват се подробностите, докато се получи крайната визия.
Вторият етап (визаулизация) представлява онагледяването на вече уточнения идеен проект в триизмерни изображения тип снимки, където клиентът би могъл да надникне в бъдещетото си жилище и да прецени дали в дейстивтелност иска тези или онези плочки, кухня, разпределение на жилище и т.н. Визуализацията е незадължително, но за мен лично необходимо перо от самия проект. Тя е мястото на сверка между идеята, изготвена в главата на дизайнера и това, което клиентът не би могъл да разчете в двумерните чертежи от идейния проект. В случай на разминаване, е моментът за корекция при една от двете страни.
Следващият етап от работата е изготвянето на работен проект, който е далеч по-обемен, с точно заложени размери и параметри. Тук се включват разгъвките на стени, тавани, подове, всички мебели, размери. Правят се отделни проекти, за специалист по ВиК, електро, вентилация и климатизация и др.
Всеки дизайнер разполага с база данни и фирми партньори и би трябвало да е способен да предложи на клиента си цялостно обзавеждане: от ел. ключове и контакти, през мебели за дневна и трапезария, кухня, баня, до дограми, настилки, врати.
Интериорният специалист спестява време, усилия и нерви. Много често при обзавеждането на апартамента хората първо правят стените и пода и чак след това се заемат с мебелировката. Този подход е груба грешка и би могъл да доведе до куп неприятности и главоболия поради елементарно несъобразяване – нещо, което лесно ще се избегне, ако се действа по предварително изготвен проект. Често се стига до преместване на контакти и ел. ключове, поставени на неподходящи места, или до прокарване на нови ВиК инсталации, което от своя страна води до повторно разбиване на стените. По този начин в току-що ремонтирания апартамент се налага повторен ремонт. Което пък е свързано и с допълнителни разходи.
Друг често срещан проблем произтича при цветовото съчетаване- всеки има любими цветове и идеи, но това как да се съчетая материи и обеми – изисква практика, съответното образование и усет. Правилният подбор на цвят, светлина и детайл прави чудеса в едно пространство и не е лека задача.
  и заложени.
Разбира се, има ред възможности за работа с интериорния дизайнер. Възможно е той да изпълни само определено помещение в жилището или да проведе само консултация при покупката на нови мебели. Но най-добрия и ефективен вариант си остава цялостното обслужване – от идеен проект до краен продукт. Това е препоръчително, тъй като без да се знаят всички подробности, не може да се изпълни достатъчно добре интериора и клиентът ще остане недоволен от свършената работа. Нахвърлянето на основни щрихи и оставянето на работата на ниво идеен проект може да бъде фатално. Клиентът в повечето случаи не е професионалист и нещата, които сам подбере за жилището си, могат да не отговарят на предварителния идеен проект.  В случай, че клиентът иска дизайнера да следи пряко изпълнението на работата, се заплаща допълнителна сума за надзор.
При всички положения, използването на интериорен дизайнер е не мода, а необходимост, с която се получава желания уют и се пестят средства и време.

А дали домът ви ще изглежда по подобен на някое от показаните по-долу начини, или ще е нещо коренно различно,  зависи не само от финансовите ви средства, а и от идеите  – вашите и на интериорния ви дизайнер.

Най-важните аксесоари за плажа не са банският, нито джапанките, чантата, шалът, огледалцето, гланцът за устни или гривната от миди, a нещата, които предпазват от слънцето – очила, шапка, бутилка вода и слънцезащитен крем. Интелигентната употреба на слънцето не издава паническа параноя от лъчите, а  просто доза разум и мисъл за здравето.
Тази година се спрях на био слънцезащитни продукти. С натурални съставки, удобни опаковки, леки текстури и в новаторски комбинации.
– Сухо олио за тяло, фактор 30 – попива незабавно в кожата, без да оставя мазни следи

– крем за лице против бръчки, фактор 50 – иновативна комбинация на крем за лице и висок фактор защита

– спрей за деца, фактор 50 – осигурява надеждна защита на правещите замъци същества, а и нанасянето му е голяма веселба:-)

Всички продукти са сертифицирани по международната система за качество на био козметика –  ECOCERT.

Какъвто и продукт да изберете – използвайте слънцето с мярка и мисъл!

Lovea за България – Vavilon cosmetics