С огромно удоволствие подновявам тази рубрика. От началото на създаването й гостувалите са 46! 46 интригуващи, интересни и забавни материала, зад които стоят също толкова интригуващи, интересни и забавни автори. Щастлива съм и им благодаря, че всички те присъстват на страниците на този блог и че направиха рубриката толкова разнообразна, богата и вдъхновяваща!
Днес ми гостува Роси, или известната в блог пространството като Сладка хапка. Въпреки че се запознахме лично едва преди 2 месеца, мога много да ви разкажа за нея. Очарователна, сладкодумна, жена с мноооого сериозна професия и чудесно чувство за хумор. От онзи рядък и мой любим тип хора, които колкото и сериозни неща да вършат, никога не се взимат прекалено насериозно. Роси освен автор на блога “ Да загладим косъма“ е и „автор“ на три прекрасни деца. Как жонглира с тях, работата, кулинарията, пътуванията и разни други хобита само тя си знае, но определено й се получава.
В момента Роси ни чете от една Виенска тераса в компанията на ароматен щрудел. Искам да й благодаря за забавния и поучителен разказ и да й пожелая много вдъхновяващи места и неща занапред!
Да приема поканата на Мария за гостуване, беше най-лесната част. Трудното беше да реша какво да напиша. В крайна сметка се спрях на една стара, но любима моя история за далечни земи и кулинарни подвизи. В нея не играя царската дъщеря, а по-скоро напомням на някоя героиня на Софи Кинсела с две леви ръце, която все пак вади късмет накрая.
Mamma mia и една къпана питка
Текст и фотографии: Роси
Доста отдавна, през 1991 год., заминах за САЩ като студентка в тамошен колеж. За коледната ваканция се включих в една програма, по която американски семейства приемаха в домовете си чуждестранни студенти, за да има покажат духа на истинската (естествено, това е американската) Коледа, да им предложат топлота и уют, вместо безличното и безлюдно студентско общежитие.
В дългия формуляр отметнах като предпочитан град Бостън – имах нужда от малко европейски дух и класика след топлата, влажна и типично южняшка Южна Каролина. И ето ме – слизам от влака, за да се срещна с моите домакини – американски лекар, съпругата му и осемте им деца(!) Мамма миа! Оказаха се първо поколение американци, родени в Сицилия и все още говорещи със силен акцент. Къщата – сякаш обърната наопаки Вила Вилекула. На първия етаж живееха неговите родители, на втория бяха спалните, а на третия – дневната. В ъгъла на която се извисяваше една строга Мадона в естествен ръст. Домакините ми обясниха, че не одобряват американската суетня около Коледа, но пък винаги по това време украсяват статуята на Божията Майка. Тази година едно от малките деца счупило бебето Исус (Мамма мия, какъв ужас!), но това скоро ще бъде поправено.
Католицизмът сам по себе си не ме плашеше – съквартирантката ми в колежа беше от ирландско потекло. А и домакините ми бяха мили, забавни и много луди. Но не така стояха нещата с бабата и дядото – черните сенки от първия етаж. И двамата не знаеха английски, аз не знаех (естествено) безумния сицилиански диалект, който те използваха. А като стана ясно, че не ходя на църква, мрачната и осъждаща mater familias започна да ме заобикаля по коридорите с омерзение и да ме гледа, все едно съм женския образ на Сатаната. Домакините ми се опитаха да я уверят, че макар и атеистка, не съм чак толкова лоша, но бабата беше непреклонна. Положих доста старания да я очаровам, но езиковата и особено религиозната бариера се оказаха непреодолими. Не помогна дори и това, че се включих в закупуването на кукла, която да играе ролята на бебето Исус (baby Jesus в оригинал). Накрая аз вдигнах байрака и се примирих.
След Коледа моите домакини решиха да поканят в дома си в моя чест още няколко български студенти – също участници в тази програма. За т.нар. „българска вечеря” решихме да приготвим традиционни български ястия. И понеже никой от нас не знаеше да готви, момчетата направиха таратор (посрещнат с недоверие и оставен недокоснат), а на мен се падна да опека питка.
Никога не бях месила през живота си. Нямах идея дори какво се слага и откъде се почва. По телефона (нямаше интернет – отново Мамма мия, ама и такива времена е имало) мама ми продиктува продуктите и надве – натри ми обясни какво да правя. Беше категорична, че с тая рецепта няма какво да объркам, ставала и за „такива като мене, дето в кухня не са влизали”. Това беше първият ми опит с месенето, втасването и печенето. И наистина се получи, защото хлябът втасва във вода и няма как да се избърза или да се пропусне момента когато е готов да се сложи във фурната.
„Моето“ американско семейство също като мен не вярваха, че ще стане нещо. Особено, когато тестяната топка цопна в леген с вода. След това изплува, аз криво – ляво я наместих в една тава и някак си я опекох. И за голяма изненада на всички, най-вече на мен самата, се оказа, че наистина съм успяла!!! Първият ми хляб ставаше за ядене!!!
На следващия ден, по коридорите на първия етаж, черната старица ме спря и почна нещо да ми говори. Защото, както се оказало, аз съм човек, който прави хляб. А човек, който прави хляб, не е неверник. Такъв човек имал вяра, нищо, че сам не знае още за това и говорел глупости, че бил атеист. И дори след това почна да ме поздравява и да ми се усмихва.
Все още не съм се прегърнала с вярата, такава, каквато я носеше сицилианската баба. Надали и ще ми се случи. Но хляб правя често и с желание. Ако това се брои пред Оня – значи съм силно вярваща.
А рецептата за питката е наистина лесна!
Продукти:
2 яйца
чаша и половина прясно мляко
1 с. л. сол
1 с.л. захар
1 пакетче прясна мая (или 2 п. суха)
брашно за меко тесто – около 800 -900 г.
Приготвяне:
Сложете в купичка маята, захарта и малко от прясното мляко. Млякото трябва да е „марно” – т.е. с телесна температура. С вилица намачкайте добре маята, ако е прясна, после разбъркайте добре, за да стане гладка като боза смес. След това се добавете останалото прясно мляко и солта. Сложете и яйцата и постепенно добавете по малко брашно, докато стане меко тесто. Оформете се на питка. Не е нужно да „биете” тестото 100 пъти. Това все пак е рецепта за начинаещи.
Напълнете голям съд (като чист леген или кофа) с хладка вода Става и кухненска мивка, ако се почисти много хубаво. Внимателно поставете питката в легена/кофата! Спокойно! Ще стане. Първо тестото ще потъне на дъното, а след като втаса, сама ще изплува.
Внимателно извадете питката и сложете в намаслена тава. Оформете добре с ръце, направете я по-плоска, може да я надупчите на няколко места с вилица, да я намажете с жълтък, да я поръсите със семена
Питката се пече се в незагрята фурна на 160 градуса. След изпичане се наръсва лекичко с вода и се завива в чиста кърпа, за да „иде с попа на нивата”.
Тази питка се прави без мазнина, затова е добре да се изяде в рамките на деня. Ако престои, става ронлива, така че можете да си направите домашна галета. Но обикновено се изяжда веднага.
