Женските приятелства са трудно нещо. Или се пържат във високотемпературни драми. Или тлеят докато угаснат напълно. Или се пробождат взаимно и ежедневно с някакъв  дискомфорт. Или никога не се случват, въпреки че изглежда обратното.
Има и други. Такива, които издържат на всичко изброено по-горе. И продължават. Дори да е имало паузи.
Тази публикация е посветена именно на две от тях.
На Н. – Ако бях мъж, щях да я обичам. Силно и дълго. Защото е мъжко момиче. И умее да обича. И  спазва обещания. И  заслужава много. И мисли добро.
Тайно съм си пожелала да й се сбъднат всички желания и знам, че ще е така.
Обичам я, въпреки че не съм мъж. И съм й благодарна. Тя знае за какво.
На В. – Запознахме се в екстремна ситуация. Тогава беше феята спасителка. Говореше перфектен италиански.
После – тя „летеше“, аз „летях“, разказвахме си за „полетите“. Давахме си съвети, които не слушахме.
В един момент се приземихме.  Едната без да иска, другата по собствено желание. Тя спря да се вижда с мен. По незнайни причини. Аз й се разсърдих. Типично по женски.
Сега искам да й кажа само едно. Знам, че има нужда да й го кажа. И знам, че трябва да го чуе. Има смисъл, и още как. Всичко хубаво тропа с крак и чака да ти се случи. Стискай зъби и му позволи!

За вас двете, обичам ви!♥

Днес ми гостува една жена:
– млада;
– красива;
– мила;
– чувствителна;
– талантлива;
– точна;
– интелигентна;
– скромна;
– емоционална.

Ако ви се струва нереална, уверявам си, съвсем истинска е. Казва се Светлана и снима прекрасно. С въображение, усет, чувство, любов, мисъл. Фотографиите й носят един особен заряд и красота, които рядко се срещат. И това не може да се случи без авторът им да притежава същото. Подкрепям напълно тезата, че интересни снимки могат да бъдат правени само и единствено от интересни хора.
В нейните неща силно ме впечатли, че това не са просто портрети, детайли или сватбени снимки. Около тях има атмосфера, случка,  цвят, история, спомен, емоция. И много топлота, направо магична! Лично аз мога да ги гледам с часове…
Заглавието идва от един  псевдоним на Светлана, вдъхновен от едноименната песен на Бийтълс – толкова й отива.
Представям ви – Lucy in the sky with diamonds!:-)

Още нейни работи и за контакт със Светлана: блог, сайт, галерия Flickr и страница във FB

____________________________________________________________________________

Фотографии: Светлана Стоянова

1.      Защо снимаш?
     Защото фотографията е моето изразно средство. Мога да видя образите и картините от  въображението си запечатани на снимка. Това внася смисъл в моя личен свят.

2.      Фотографията те кара да се чувстваш ….
…щастлива и свободна.

3.      Колко време подготвяш една сесия?
Всеки път е различно. Понякога ми отнема дни, ако трябва да измайсторя нещо сама.

4.      Как избираш аксесоарите, стила, обстановката?
Имам предварителна визия в главата си според това кого или какво ще снимам.
Намирам предмет или дреха , които да са акцент и спрямо тях подбирам всичко останало.

5.      Къде и кого и мечаеш да снимаш?
Мечтая да обиколя целия свят, съответно да снимам навсякъде.
6.      Според теб съществува ли понятието „фотогеничност”?
Да, определено. И то при някои същества в огромни дози J.

7.      Кое е важно, за да бъде една снимка запомняща се – емоцията, движението или техническото изпълнение?
Уловената емоция.

8.      Най-дългия ти период без снимане?
Седмица, не повече. Ако не снимам, обработвам снимки.
9.      Какво те вдъхновява?
Всичко може да ме вдъхнови, най-вече малките емоционални моменти в живота.

10.  Как избираш и къде намираш красивите предмети, които използваш по време на фотосесиите?
     Голяма част от реквизита ми е семейно наследство. Благодарна съм на родителите си, че не са изхвърлили толкова очарователни и интересни вещи. Намирала съм страхотни неща в антикварни магазини и оказиони. А понякога просто трябва малко боя и въображение J
11.  Как предразполагаш моделите си?
С много приказки и шеги.

12.  Ако трябва да определиш с една дума твоите снимки, коя би била тя?
Чувствителност…

Сигурно си спомните историята на Вики и благотворителните фотосесии от началото на годината. Отново са необходими средства за поредния курс на лечение и всички, които имат желание могат да се сдобият с прекрасни семейни снимки. В помощ на едно дете.

Още дати, часове и места на провеждане в цялата страна, можете да откриете на сайта на Вики.

Чудесата тепърва предстоят!:-)

София
Асеновград
София
София
Стара Загора

Част от нашите снимки от февруари:
Фотограф: Надя Джамбазова

  Ако имате хоби, което често упражнявате, крайно необходимо е  да имате асистент. Да е мил, любезен, да се отзовава бързо и да е лесно откриваем. Най-лесно е да живеете под един покрив и да се обичате. Шансът да се почувства експлоатиран и обиден е по-малък. Не и равен на нула обаче!

  Моят асистент е доста натоварен – влачи стари бюфети, тапицира вехти столове, помпа гуми на колело, носи фотоапарат (или дамска чанта в зависимост от нуждата), забавлява деца, отклонява вниманието на минувачи, мъкне камъни от плажа (да не кажем скали), реже с трион плоскости, работи с виброшлайф, мята разни работи на барбекю и всякакви други разнообразни дейности, които доброволно извършва. По моя молба.
   Любовта и взаимността обаче не изключват леко отегчение от асистентството. Само от време на време. При вида на фотоапарата, моят мил асистент сбърчва леко вежди. Защото: а/ще трябва да „моделства“(странни физиономии и опити за cool) , б/ще трябва да развлича моделите (най-често Мартина), в/ ще трябва да снима. (О, ужас!) Да сменя фокусната точка, да внимава да не реже ръце, крака и глави, да се старае все пак да сме в кадър и куп други досадни неща. Винаги прави безумно много кадри, за да не го тормозя. Винаги завършва с репликата „И ако обичаш, не ме занимавай повече“. Тази година по време на една почивка извадих отражател и той умря от смях. Когато го накарах да го държи на  централна курортна улица на 40 градуса жега вече не му беше смешно. Хоби, няма как.
   Парадоксалното е, че иначе с голямо желание ми подарява всякакви неща, свързани със снимането – обективи, отражатели, стативи, дистанционно, фоточанти. Явно с надеждата, че ще си ги ползвам сама и ще го оставя на мира. Уви, не се получава. Не че нарцистично обожавам да се снимам или имам амбиции за високо изкуство, просто това  е от най-приятните ми хобита и държа да имаме прилични спомени за семейния албум. Ще се изгриза от яд, че по време на цели периоди от живота ми (преди да се разснимам) нямам нито един кадър – от места, хора, емоции. Ама върви обяснявай,  асистентът продължава да протестира. После обаче с удоволствие разглежда. Хм.
Обикновено разговорът ни преди да ни снима двете с Мартина  е следният:
Той: – Пак ли?!
Аз: – Е, от тук нямаме снимки, виж колко е подходящ фонът.
Той: – Айде, добре.
Аз: – Ама няма смисъл, ако ще мрънкаш.
Той: – Айде, айде, подреждайте се. (все едно сме цял полк!)
Аз (императивно): – Гледай да сме на фокус и все пак да сме в кадър!
Той (отегчено): – Добрееее, добреее, знааааам.
Аз: – Абе уж знаеш, ама после всичко е фира.
Той (след около 80 поредни кадъра докато си оправям косата или блузата на Мартина): – Готово.
Аз: – Е, как готово като още не се бяхме нагласили.
Той: – Ееее, прекаляваш!
Аз: – Айде последно, то и без това светлината не беше добре. И местИ фокусната точка!
Той: – Местя, местя…
Накрая резултатът е:
– около 10-ина кадъра с по нещо отрязано (крак, ръка, пръсти, главите вече са отработено цели)
– още толкова с фокус някъде около нас
– 1-2 горе-долу стават
За да не кажете, че мрънкам без причина, ще илюстрирам:
Сцена 1: без особен замисъл, снимка за спомен от парка, чудесен есенен ден, бла-бла-бла
Ммм, по всичко личи, че сме в гръб.
Тук слизаме/скачаме/нещо правим. Пак не става.
Мартина липсва от кадъра. Тц.
Тук на фокус са всички останали дървета зад нас, не и ние.
Сцена 2: седим на килим от бръшлян, хвърляме листа, пак чудесен есенен ден, пак бла-бла-бла
 Стига щракал, чакай да се наглася!
 Аааааааа,  престани!
 Добре сме се наредили, но Спондж Боб е … хм… излишен.
 Пак сме се нагласили, но Спондж Боб отново е в кадър, а дървото сякаш е пораснало от главите ни
 Чакай, не сме хвърлили листата!
 Хвърлихме листа, усмивки, всичко точно. Явно много високо хвърлям – листата ги няма в кадър!
 Тук има листа, но пък не сме на фокус…
Абе, изобщо, не е лесно. Накрая пускам 2 по-сполучливи кадъра, за да не остана съвсем без асистент :-))
Тук е мястото да му благодаря, че ми се връзва на акъла и ме търпи. ♥ те!

   Този понеделник ми гостуват 13 жени (изключвам себе си), които бяха така любезни да отворят гардеробите си и да отговорят на няколко кратки въпроса относно това какво обичат да носят, защо го носят, как възприемат дрехите и собствения си стил.
   Защото дрехата далеч не е просто парче плат, а е и начин на възприемане на света, философия, гледна точка. Добрият вкус често не е просто да влезеш в хубав магазин и да купиш нещо, което със сигурност ще си отива. Добрият вкус е да съчетаваш, смесваш, импровизираш, да миксираш на пръв поглед несъвместими неща, да създаваш емоция и образ.
   На ръба на всеки сезон обикновено има лека липса на въображение и неизменната реплика „Няма какво да облека“. Затова се надявам се тази публикация да послужи като вдъхновение, подсещане, идея. Всеки ден можете да измисляте отправна точка и да подчинявате времето на своята собствена история, на филм, песен, муза, идол, на определена епоха или любима книга. Достатъчен е малък аксесоар, ново ухание, шапка, знаково бижу или ретро препратка. И най-вече много смелост. Не всички ще ви разберат, не на всички ще им хареса, но със сигурност ще ви даде свобода и нов поглед!
Благодаря на всички, които взеха участие в анкетата, пожелавам им много вдъхновение и ежедневни попадения, във всеки смисъл на думата:-)
С кликване върху всяка една от таблиците, се отваря по-голям четлив размер.

Сетове: www.polyvore.com
* casual/ кежуъл в текста не фигурира с български еквивалент поради липса на адекватен такъв, най-общо се разбира „ежедневен, небрежен начин на обличане и мислене, съчетаващ разностилови елементи“
** джинси/jeans – на български известни под името „дънки“ – изделия от деним

Black and Brown

Where The Streets Have No Name

-
Wade
Untitled #195

Paris

Blue pants for autumn
spring is here :)

Welcome Fall!!!

Отдавна не бях вадила голямата кутия (да не кажа кашон) с джунджурии – панделки, копчета, връзчици, парчета плат и всякакви други материали за ръчен труд.
 Но огромния куп с шноли, ластици и диадеми в стаята на Мартина непрекъснато ми крещеше „Подреди нииии!“.

Най-накрая се взех в ръце и реших да спретна един държач за шноли, подобен на онзи, който Лина беше подарила на Мартина преди време. Е, не стана перфектен като нейния, но все пак ми е за първи път.
 Трябваше да го направя по-тесен, за да не се набира и  да си набавя остра ножица, защото с моята едвам отрязах филца и стана доста криво. Освен това да начертая шаблон, за да няма змиевидна форма. „Бързата работа … „, знаете как е:-) Но, важна е и функционалността, все пак, при наличие на повече свободно време ще повторя упражнението.

Въпреки, че го направих доста дълъг, не успя да побере всички. Ще трябва скоро да сглобявам нов, този от Лина също е пълен.

Хубав уикенд ви пожелавам и ред в мислите, не само в шнолите!;-)

   И преди в рубриката съм ви представяла талантливи автори на фотографии, но днешната ми гостенка Диана снима в един по-различен, привидно странен и относително непопулярен жанр – минимализма. Крайно любим за мен и със сигурност недостатъчно оценен в България. Затова съм особено щастлива, че има хора, които творят в тази насока и вече има места, на които да показват сътвореното.
   За минимализмa е необходима особена сензитивност, повече мисъл, внимание към детайла и богато въображение. За да задействаш в съзнанието контекст, куп емоции и много образи, са достатъчни няколко линии, една сянка, малък акцент, точка, извивка. И според мен в това е красотата и чара на този жанр – можеш да участваш в целия процес наблюдавайки.
   Диана снима прекрасно пейзажи, портрети, цветя  и натюрморти, но като че ли най-любимата част от нейната работа са минималистичните й кадри. Силуети, сенки, линии, форми – хармонично позиционирани, изчистени от дреболии и пълни със смисъл. Остава ви само да развихрите въображението си и … да довършите историята.
Благодаря на Диана за участието и вдъхновенията, още нейни работи можете да видите тук:

– http://photomoment.bg/folder/portfolio/829
– http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=69915
– http://kraleva.blogspot.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Защо снимаш минимализъм?
– Защото харесвам простото, семплото, изчистеното. Около нас има толкова интересни неща, които остават незабелязани.

Какви за задължителните елементи, за  да  бъде една фотография минималистична?

– Обикновено присъства един централен, изчистен  образ върху който се фокусира. Много важна е композицията, за да се постигне баланс. Идеята е да се създаде една творба с минимален брой форми, цветове,  линии, текстури. Елементите се избират внимателно, като броят им трябва да е сведен до минимум.  Колкото по изчистено и семпло, толкова по минималистично.


Предпочиташ да използваш насочващо заглавие или оставяш сами зрителите да  интерпретират  внушението?

– Не поставям заглавия под снимките си или го правя много рядко. Фотографията говори сама за себе си и ако дадена снимка остане неразбрана и не е въздействала на зрителя, това означава, че не е съм успяла да предам посланието си. 
В България има ли традиции този жанр?
– Наскоро бе организирана фотографска изложба “Минимализъм” на галерия НАВА  с подкрепата на АТЕРА –  студио за печат и дизайн, която пожъна голям успех и се надявам това да се превърне в традиция. Предстои издаването на фотоалбум от изложбата.
Какъв тип хора са авторите и зрителите?

– Хора с по – абстракнто и асоциативно мислене .

Къде може да се види минималистична фотография в България?
– В галерия NAVA

Нужно ли е да си преминал през други жанрове на фотографията, за да снимаш минимализъм?

– Всеки фотограф преминава през различни етапи на своето творчество докато открие за какво има поглед. Изисква се много снимане и експерименти. Аз все още се лутам из различните жанрове.


Любим  и вдъхновяващ за теб автор в този жанр?
– Дейвид Фокос (http://www.davidfokos.net/)

Какво би казала на хора, които не успяват да разберат идеята на минимализма?       
– Стилът на фотографията е въпрос на индивидуално предпочитание.

Повече ли е малкото?
– В минималистичното изкуство – да. В реалния живот повече ми допада философията  на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече  🙂

 

Днес е първи ден на Мартина в детската градина. Заглавието идва от лигаво-галеното й име вкъщи. Тя все още се възприема като Мишанка, упорито отказвайки да се съгласи, че има и фамилия. И да, тръгването на детска не е някакво глобално и вселенско събитие, обаче на мен си ми е важно. Особено като си спомня ревовете ми сутрин и смесения аромат на белина и кюфтета с бял сос. Градината ми се намираше в сградата на сегашния British council на Кракра. В края на парка Заимов имаше (и все още е там) малко криво дърво-джудже, с което ме залисваха, за да забравя, че не ми се ходи при униформите с извезани инициали, металните купички, кисЕлите и леко сърдитите лелки.
Бая си поревах и сега,  и вчера, и днес, сигурно ще продължа още няколко дни. Не защото съм обсебена, залепена или крайно вторачена в детето си, а просто защото осъзнавам, че това е нов етап. И в нейния, и в нашия живот.  Мда, все едно тръгвам на детска за втори път, deja-vu.
С ясното съзнание съм, че тези сладки първи три години приключиха. Когато се роди Мартина, най-силната ми убеденост беше, че това време трябва да го прекараме заедно и съм много щастлива, че се получи. Ревящото бебе в количка се превърна в малка бъбрива приятелка, с която можем да излизаме, пазаруваме и да си говорим за нещата от живота. Почти всяко изречение сега започва със „защо“ или „защото“, вече има отношение към дрехите и прическата, смее се на шегите ми  и през две думи казва „мерси“.
Това лято  беше пълно с емоции, пътувания и приятни неща, започна през май и все още не е свършило. Едно от най-хубавите ни – морско, селско, градско, планинско, задгранично, усмихнато, забавно, цветно, концентрирало толкова много любов, свобода и взаимност. Лято, което не бих заменила за никое друго.
Сега е време за ред и дисциплина, време е за нов ритъм, в който Мишанка да се превърне в Мартина П. и  да преминем на следващото ниво. Заедно.
Лято 2011

                                    

Когато семейството ти се занимава от 800 (!) години с производство на вино, най-логичното нещо е да продължиш традицията. Това прави (и то в България!) граф Стефан фон Найперг – висок, усмихнат и елегантен европейски аристократ, собственик на Беса Валей и още 6 изби в Бордо, Франция.


Поводът – 10 години от създаването на избата и вината Енира.
Датата: 09 септември
Мястото – село Огняново, област Пазарджик, долината на бесите – древно тракийско племе. Събитието – коктейл на открито, във вътрешния двор на избата.
Програмата – кратки приветствия и речи от собствениците и мениджмънта на избата, танци с огън, музика, фойерверки, разбира се торта.

Изключително приятна и дружелюбна атмосфера, отлична организация, чист въздух и естествено – много ВИНО! Избата произвежда червени вина и розе под марките: Enira, Enira Reserva, Enira Rose, Merlot by Enira, Syrah by Enira, Cabernet by Enira, BV by Enira. Философията на собствениците за производство на отбрани вина, които представят достойно България на световния пазар се поддържа успешно с износ в Европа, Азия и Северна Америка и множество отличия през годините.

Аз лично се влюбих в Енира Резерва, което до този момент не бях дегустирала. Бленд от сортовете Мерло (80%), Сира (10%) и Каберне Совиньон (10%), продукт на една прецизно контролирана ферментация и 12-месечно отлежаване. Плътно, интензивно и неусетно опияняващо вино с характер. Организаторите на събитието сякаш четяха мисли и бяха предвидили юбилейни бутилки Резерва реколта 2005 като подарък за гостите.
Имаше и томбола с награди, от която традиционно и типично за мен нищо не спечелих:-). Присъстваха над 200 партньори и приятели на Беса Валей, а екипът  изглеждаше невероятно задружен и отдаден на мисията си.
Самото място, на върха на хълма, притежава някакъв особен заряд. Не знам дали е от гроздето, въздуха, земята или виното, но определено се усеща силна и увличаща енергия.
Благодаря на организаторите и Беса Валей за милата покана – спечелиха ме сериозно и необратимо за клиент и почитател!:-)
Магдалина от Гладната акула и Ана от Ana`s handbag
Ако не сте виждали Драга, сигурно ще се запитате какво е общото между татуировките, децата, готиката, музиката и фотографията. Общото е самата тя – майка на три прекрасни деца, готик муза, снимащ модел, диджей,  организатор на Тату феста, съпругa  на професионален татуист с 18-годишен стаж.
Някои хора още от пръв поглед излъчват любов – към живота, семейството, работата,  изкуството. Драга е от този тип. Съчетава уж несъвместими неща и го прави естествено, без излишни напъни и поза. При нея мрак и черно се редуват постоянно със слънце и бяло. Без да си пречат. Определено неконвенционална  и очевидно постоянно търсеща, изключително ми е приятно да ви представя нейното участие.
Ако имате желание да видите Драга в действие, непременно посетете десетото издание на Тату феста, на 8-ти октомври, в Парти център 4-ти км, от 12 часа. Със сигурност ще е зрелищно и на ръба:-)
Още за нея: www.gorgonbg.org; www.tattoobg.org и във Facebook: Gorgon и Tatoo Fest 2011 


Фотография: Драга Сапаревска

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 Какво е готика – направление в модата, общност, философия, начин на живот или …?
Готиката е всичко това и най-вече течение в съвременното изкуство.
Снимка: Драга Сапаревска, модел: Ивелин

В какво се изразява? Защо готик в днешно време?

Така сме устроени хората – гледаме с носталгия към миналото, идеализираме го. Мнозина са искрено уверени, че модерните времена са времена бездуховни, повърхностни, със сгрешени ценности. В такъв момент човек се обръща назад и там открива и духовност, и смисъл, и ценности. Щом поп културата не ти е достатъчна или направо те отвращава – тогава се обръщаш към някоя субкултура, към ъндърграунда.
Готиката е етап от историята на изкуството. Оттам черпят своето вдъхновение съвременните готи. Ако трябва да охарактеризирам с една дума готика това е „мрак”. Но и дарбата да виждаш красота в този мрак. Темите, които третира готик артът  са разнообразни – от чисто естетически, през философски, чак до политически. Ето някои от инспирациите за готик артистите: викторианския готически роман; класическата музика; филм ноар и класическите черно-бели филми; садо-мазото, кабарето, тангото; индустриалната  революция от края на 19 и началото на 20 в., и нейното „кибер” продължение в наши дни; мистиката и подземните пандемониуми във всички религии; катедралите, гробищата, природата; историята (от загинали империи до актуалното положение в третия свят); войните и любовта; микро и макрокосмоса.
 В подем е музикалния жанр, който се дели на множество подстилове: готик рок, дарк ембиънт, нео класик, нео фолк, индъстриъл, ebm, пауър електроник, синт поп и мн. други – т.е. за всекиго по нещо.
  Мракът е извор за вдъхновение и за всякакъв вид визуални изкуства. Има и добра литература по темата, писана в миналото.
Концерт на Combichrist (Норвегия) по време на Gorgon electro manifest IV, 2010г. Снимка Драга Сапаревска

С какво е характерна готик общността в България? Откога съществува? Различава ли се от останалите?

Общата работа на нас, българите, не ни се удава много. Ядрото наброява максимум 300 души и е разделено на какви ли не групи. Сцената страда от липса на личности. Има единици даркери още от дарк уейв и пост пънк вълната. Съществуват много виртуални готик общности. Малцина дръзват да се появяват на публично място в готик вид. Затова пък интернет е пълен с профили на готик фенове с много снимки в готически одежди. От интернет се тегли и готик музика под формата на некачествни mp3-ки.
Различаваме се от готите по света, с това, че не купуваме дискове и така не подкрепяме любимите ни групи. Различаваме се и по това, че българската среда не ни възпитава и учи какво е красиво, нямаме такива образци пред очите ни. Към готика ни приобщава, от друга страна, разрухата и опустошението, в което се налага да съществуваме.
Снимка: Драга Сапаревска, модели: Мирослава и Пламена
Какви са готик аксесоарите?Музиката?Убежденията?

Ако си член на една субкултура и искаш лесно да те разпознават като такъв, добре е да се придържаш към формални белези като да носиш черно, косата ти да е оформена на гребен или избръсната на челото, да носиш силен тъмен грим на фона на бледо лице, ботуши на платформи, множество аксесоари и характерния за съответния подстил дрехи – от военна униформа, през викториански корсет, до фетиш ленти. 
За мен формалната страна не е водеща, това са клишета. Отдавна не се обличам в строг готик стил, но черното си го нося отвътре. Слушам различни стилове готик  музика, изявявам се като готик диджей. Убеждение – „Не спирай да търсиш красота!”
Снимка: Драга Сапаревска, модел: Надя
Би ли заменила готик с друг стил?


Възхищавам се на добрите постижения в изкуството, независимо от стила.


Пречи ли да си готик в ежедневието?Стряска ли? Учудва?Приема се?

Древните са казали, че човекът е мерило на всички неща. Дали е скандално или стряскащо да си готик зависи от възприемащия. Ако той е отворен да възприеме различния човек насреща си – тогава да си готик е нормално.
За съжаление, в България да си готик не се приема добре.От своя страна, аз не държа да провокирам реакция от околните, да шокирам, да бъда забелязана. Опитвам се да не навлизам в личното пространство на никого, като оставам вярна на себе си.

Снимка: Драга Сапаревска, модел: Сев

Какви тематични мероприятия се провеждат в България  – къде, кой ги организира, под каква форма?
         Мероприятия в България се провеждат все по-малко. От 8 години аз и съпруга ми Емил Сапаревски организираме ъндърграунд концерти на български и световни групи, партита и интересни тематични вечери, издаваме албуми на наши и чужди групи, правим ревюта на готик дрехи и други любопитни зрелища.
Организатори сме на  Tattoo Fest Sofia. Фестивалът се провежда при голям интерес от 2000-та година и обикновено събира около 30 професионални tattoo студия от цяла България, от Сърбия, Македония, Италия, Испания. Всички майстори работят на място желаещите и после се борят за приза „Най-добра татуировка, направена по време на феста”. Награждаваме и най-добрите татуировки, показани от публиката. Особено зрелищен е конкурса „Мащабен проект” – там могат да се видят човешки тела изрисувани от глава до пети!
Обръщаме особено внимание на нестандартния стайлинг – правили сме демонстрация на оформяне на коси и бради с бръснач в трайбъл стил, броили сме кой има най-много пиърсинги по тялото си, показвали сме ревюта на готик и стрийт дрехи, рисували сме „татуси” с къна и маркер за желаещите от публиката. Световно признат майстор е правил аерограф шоу и е събирал заслужени аплаузи за рисунките си – било по капак на автомобил, било по компютър, било по  тишърт или по женски тела. Всеки, който е искал да покаже своите умения като художник  е взимал участие в конкурс за рисунка по зададена тема. Правили сме огнено и акробатично шоу.
Шоуто на екстремната група A Sangre Fria (Испания)по време на Tattoo Fest Sofia 2010, снимка Силвия Илиева
 Тази година Tattoo Fest-a ще се състои на 8-ми Октомври в 4км Парти Център, от 12 ч. на обяд, докато ни напуснат силите в малките часове на следващия ден. Водещ ще е холивудския актьор и тату фен Станислав Яневски. Ще ни веселят разнообразни по стил диджеи, ще забият банди на живо. За първи път ще представим готически бели денс. Екстремна група от Испания ще направи демострация на body suspention т.е. ще висят на куки, закачени за кожата им. За първи път в България ще избираме алтернативна красавица в конкурса „Мис Tattoo”. Ще има щандове с дрехи, с  тату и пиърсинг аксесоари, фотографска изложба на татуирани персонажи, прожекции на тематични филми. Това е мястото, където можете да откриете своя татуист и да се позабавлявате!
Снимка: Драга Сапаревска, модели: Вера и Моник
На 9. Октомври продължаваме веселбата с парти по случай 8 години от създаването на магазина ни за готик дрехи, аксесоари и музика – Gorgon.
Снимка: Драга Сапаревска, модел: Адриана
През Ноември правим фетиш парти с именити ebm диджеи от Гърция, както и шоу с танцьорки.

Каква е връзката между татуировките и готик стила?

Готик стилът скулптурира една странна за мнозина фигура  Тя е андрогинна – например  и мъже, и жени използват тежък грим, които не следва естествените човешки черти и цветове. Същото важи за косите, дрехите, аксесоарите – колкото по-„неестествено”, толкова по-добре. Разбира се, готик естетиката е водеща, а не се залага само да стряскащи детайли. Та, татуировките допълват прекрасно целия този стайлинг, особено ако са издържани в готик стил.

Снимка: Драга Сапаревска, модел: Андрей


Защо се татуират хората? Твоята лична причина?

… надяват се да изглеждат по-интересни, красиви, скандални. Търсят някаква по-генерална промяна. Подражават на някой всепризнат за „успешен” човек. Харесват да ги болиJ
Първата си татуировка си направих преди 17 години, запленена от филигранни флорални елементи в едно тату списание. Между нас казано, бях не по-малко запленена и от татуиста. Последва втора татуировка с авторски дизайн на същия татуист, която се оказа и втората стъпка от едно дълго пътешествие един към друг, което продължава и до днес. Продължавам да се татуирам, защото харесвам авторски татуировки, измислени специално за мен.

Любим стил в татуировките?Всички стилове ли се правят в България?

Моите татуировки са в стил „романтичен дарк ню скул”. Съществуват различни видове татуировки по териториално-исторически признак– примерно, „трайбъл” – племенната украса и знак за социален статус в Океания,”ирезуми” – знакът на японските якудза; „олд скул” – модните в средата на миналия век пин ъп гърли и комарджийски символи…
За мен по-важен е личният стил на майстора – татуист, които е характерен и разпознаваем като при всеки артист и трудно се поддава на определение с една дума. За съжаление, в България татуистите с личен почерк се броят на пръстите на едната ръка. Повечето просто копират и татуират чужди дизайни от различни стилове – къде сполучливо, къде направо некадърно.
У нас не съществува организация на татуистите, в която да се влиза след сериозен изпит.В България всеки сдобил се с машинка, бои и самочувствие се рекламира като татуист. Внимавайте когато предприемате такава трайна интервенция по  кожата си!
От друга страна, публиката в България е доста податлива на моди и влияния в татуирането – сега се търси не стилна и индивидуална татуировка, а надпис на загадъчен език като едикоя си звезда.  Това силно ограничава креативността на бг татуиста, той няма възможност да демонстрира личния си стил, а просто запълва скучни шаблони.
„Арес” – авторска татуировка от Емил Сапаревски, снимка: Емил Сапаревски

Ако татуировките не съществуваха, щях да…

… да продължа образованието си в чужбина, но вместо това срещнах съпруга си Емо. Един от първите български майстори -татуисти в неговото tattoo studio  Inky dragon.

Може ли човек да спре след първата татуировка или напротив?

Малцина спират. Повечето продължават да се „шарят”. Има една порода фенове – колекционери на татуировки. Обикалят тату студията по света, само и само да се сдобият с татуировка от конкретен татуист, които харесват. Познайте как изглеждат кожите им! Приличат на карти, които показват откъде са минали и докъде са стигнали в живота си.

Болката по време на татуиране може да се сравни с …

Лек дискомфорт от манипулациите при зъболекар. Поне такъв е моят праг на болката. Вместо обезболяващо, сядайки на стола за татуиране  можете да си повтаряте мантрата: „Болката е временна, изкуството е вечно!”J
Снимка: Драга Сапаревска, модел: Михаила
Би ли убеждавал/а някой за татуировка ако виждаш, че се колебае?
Не бих убеждавала, това са лични неща. Напротив, ако се колебае, значи не е готов.

Миналогодишният постер на Tatoo fest-а, снимка: Дилян Марков
     

Ако трябваше да си татуираш едно единствено нещо, какво би било то?

Едно романтично сърце…
Снимка: Драга Сапаревска, модели: Мина и Ангелина