Предварително се ивинявам, че няма да успея да вкарам много коледен дух в блога този месец и да ви залея с лампички, звънчета и елени. Все още не мога да възстановя нормалния  ритъм на публикациите, но се надявам сред хора от коледни песни това да не се забележи;-)
  Ще се опитам да компенсирам с един материал за списание Идеален дом, чийто нов брой излиза в края на тази седмица. Благодаря на главния редактор Мариана Светославова за поканата и сътрудничеството!

Ето и няколко интересни предложения за украса на дома – лесни, ефектни и в естествени земни цветове. Признавам, че у дома все още не сме украсили и ще се възползвам от някои от идеите.
Успешна подготовка и не прекалявайте с Jingle bells и коледните сладки!;-)

   Още едно благородно и красиво събитие предстои през декември – благотворителният базар „Ангелска чудотворителница“. Организиран от фондация „Искам бебе“ и Организацията на жените военнослужещи с помощта на много добри, отзивчиви и талантливи хора. Домашно приготвени коледни сладкиши, ръчно изработени красиви предмети, много подаръци, професионални снимки и какво ли още не!
Аз ще бъда там, елате и вие!:-)

Кога? – 18 декември, неделя, от 11 ч. до 18 ч.

Къде? – Концертна зала на Военния клуб, София

Приходи от събитието ще бъдат дарени за двете каузи: в помощ на децата на загиналите военнослужещи и за семействата, които очакват сбъдване на своята мечта за дете.

  Днес имах удоволствието да се запозная с една изключително мила дама, член на IWC Intenational women`s club of Sofia, които организират поредния годишен благотворителен базар. Близо 70 щанда с национални ястия от цял свят, ръчно изработени предмети, декорация за празниците, топли напитки, приятни хора, програма и много изненади – това ще можете да откриете в неделя на базара. Всичко на символични цени и за чудесни каузи.

Кога? – 04.12.2011 неделя, след 11.00 ч.
Къде? – Интер Експо Център
Такса вход: 3 лв
Осигурен е безплатен автобус, който тръгва пред Starbucks до НДК.

Тази година забравихме да поръчаме специална торта.
Поканихме гостите в последния момент.
Не скрихме подаръка, за да бъде изненада.
Но пък погледът става все по-мъдър и прощава малките прегрешения. Защото знае, че поважнитенеща са само привидно по-важни. И няма по-важно от нея. Вече.
♥

Това е нещото, което занимава времето и мислите ми повече от месец, неизбежно е да го включа и тук – понеже не ми остана време за гост и понеже денят почти съвпада с откриването на магазина .
Моите емоции и настроения около ремонта се колебаеха силно. Горе-долу в този ред:
– Ентусиазирана и пълна с идеи.
– Само пълна с идеи, без особен ентусиазъм.
– Леко отчаяна, че изобщо някога този ремонт ще свърши.
– На ръба да изоставя всичко и да избягам.
– Леко безразличие.
– Ентусиазмът се върна, идеите обаче се изчерпаха.
– Идеите се върнаха, умората взе връх.
  Ръцете ми станаха като шкурка, ходех си небрежно с аромат на разредител и лак за дърво, на летището забелязах, че върхът на един сериозен кичур коса е бил омазан с латекс (!).  Да ви кажа, въобще не ми пукаше, важен беше резултатът. Шегувахме се, че още малко ремонт и ще започна да псувам и да пия бира от сутринта:-) Е, за щастие не стигнах до този момент.
  И така – с малко нерви, много колебания, малко гафове, много забавни моменти, доста труд и финално удовлетворение завършихме ремонтните работи. Искахме да се получи уютно, домашно, с естествени материали и нежни цветове. Не знам дали успяхме, но сме доволни. Защото всяко нещо излезе изпод ръцете ни.
  За тези, които ни помогнаха в начинанието ще отделя специална публикация с благодарности , тип „раздаване на Оскари“ на страниците на Gastronome🙂
Пожелавам ви да сбъдвате мечтите и идеите си. За да правите място за нови.
Хубава седмица!
Лампите – много важен акцент!Сътворени от майка ми в невероятно кратък срок♥

Шкафът. Беше кехлибарено жълтеникав, с врати. Махнахме вратите, три вида лак и се получи това. С функция декоративна.

Старата решетка от врата. Функция – отново декоративна.

Детайли от витрината. След като прекосих 1-2 пазара нарамила няколко кошници, цветарите започнаха да ми казват „колежке“:-)))
Рафтовете.
 Снимките. Скъп личен архив и спомени от Франция.
Не съвсем подредената стока.
И задължителните цветя.
Пасищно пиле
    Със сигурност през последните години сте чували ужасяващи неща за отглеждането на пилета – антибиотици, живот в критични условия, бързо охранване с различни позволени и непозволени вещества, инжектиране с вода и какво ли още не. Вкусът на пилешкото отдавна не е същия и веднага може да го сравните, ако приготвите супа от бройлер и домашно пиле – две коренно различни ястия.
  Затова с интерес се отзовах на поканата за дегустация на пасищно пиле. Исках да го приготвя по семпла и ежедневна рецепта, без много подправки, за да се усети вкуса му. Избрах селска яхния със зеленчуци (моркови, чушки, сухи чушки, домати, магданоз, копър, лук) с гарнитура от ориз с шафран. Тази манджа, приготвена с бройлер просто не става вкусна. Така щях най-добре да усетя разлики, ако ги има. Сварих го предварително, за да получа бульон и да го използвам при приготвянето на яхнията.
  Резултатът от дегустацията – по външния вид на голото пиле не установих кой знае какви разлики, все пак не съм специалист:-). За мен беше важен преди всичко вкуса. Пилето увря за нормално време, бульонът се получи ароматен (пилето пристига с глава и крака, можете да ги използвате за по-интензивен бульон), бях добавила моркови и магданоз. Свареното месо не е тричаво и сухо, а плътно и сочно. Знаете, че готовите пилета просто сварени трудно могат да се консумират, трябват им един куп подправки и допълнителна мазнина, за да се премахне усещането за стиропор. В случая това не е необходимо, можете да консумирате дори без сол.
Яхнията беше ароматна и доближаваща се до тази от домашно пиле.
Ето малко повече информация от производителя за начина, по който пасищните пилета се отглеждат и условията за доставка.

Ако имате интерес към дегустация, моля пишете на адрес  :
pile@harmand.info
Отглеждането на пилетата е все още в тестов период, не могат да бъдат открити в магазинната мрежа.
Пилетата се доставят досущ като в магазина – без перушина и вътрешности, охладени, в тарелка.
Те са сезонни (заради консумацията на трева) и новият сезон ще започне през май догодина.
Отглеждат се на 168 км от София.
При интерес, можете да дойдете и да видите при какви условия живеят те.
Децата ви ще се забавляват – гледат различните животни, гонят и прегръщат пилетата и бройлерите (да, те са доста търпеливи, дори към вашите деца).
Историята на пилетата:
– Учителят ни е американският фермер Joel Salatin, polyfacefarms.com. Принципът му на отглеждане на бройлерите е в кафез без дъно, който стои върху трева и се мести един или два пъти на ден.
– На пода на курника е застлан дебел, 12-15 сантиметров слой талаш, за да им бъде сухо, топло и да не мирише.
– Първите 14 дни пилетата кълват:
§     пясък и камъчета, за да си напълнят воденичките
§     смеска „Стартер”, специално формулирана за първите две седмици на пилетата.
В отделни хранилки им сервираме:
§     „Кюспе” от отдестилирана пшеница, наречено дидиджиес  (Distillers
Dried Grains with Solubles). Дестилериите „взимат” ферментиращото съдържание на зърното и от него остават само влакната, фибрите, микроелементите и високо съдържание на протеин.
§     Смлени ечемик и пшеница
§     Покълнали зърна от пшеница и ечемик. Кълновете са фабрика за витамини, ензими, лесно усвоими аминокиселини и захари, източник на калций и магнезий.
§     Но, ако ги попитате, деликатесът е червеният калифорнийски червей.
А като добавки:
§     калций, под формата на калциев карбонат
§     зеолит (също наричан диатомична пръст) – фин разпрашен минерал, едновременно източник на минерали и обезпаразител
§     пробиотик – специално култивирани „полезни бактерии“, които поддържат оптимален здравен статус на животните и стимулират продуктивността им
§     разбира се, пясък и камъчета за воденичките им
За разлика от фуражните смески (представям си ги като смлени в едно супа, салата, основно и десерт) оставяме птиците да кълват каквото и колкото си искат. Може би така губим от скоростта на наддаване, но със сигурност печелим по-здравословно отгледано месо.
 С какво се отличават пасищните пилета от останалите?
– На слънце и чист въздух, спят цяла нощ.
– На нова, свежа трева всеки ден. Хлорофилът е детокс лекарството им, а билките са естественият им антибиотик.
– Без ваксини, лекарства, хормони, стимуланти. Ако някое пиле не се чувства добре, го отделяме.
– Поемат естествени витамини (от кълновете и тревата)
– Отгледани са без стрес (на малки групи и в естествена среда)
– Не са обездвижени
– Червеите … не са гадни. Те са чисто и просто чист протеин.
– Цикълът на отглеждане е доста по-дълъг от индустриалните пилета – над 80 дни
   Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее – Лондон.       
  Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах – обективът ми стана разноглед от „материал“, трябваше буквално да щракам всяка секунда.
Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лондонски улици
Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/
    Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” – ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци – колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.

   След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

  На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното  ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен…

   Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа „Да се усмихнем на света“, „Да се радваме на живота“, „Да не спираме да мечтаем“, „Да запазим детското в себе си“, блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.
   За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и „УАУ“ интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.
–  плътният вкус на червеното вино – след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.
– джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.
– актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. „Аладин“ е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)
– ароматът на препечени сухи чушки – няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.
– позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш – някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.
– космическата енергия сутрин – хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.
– ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце – направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!
– калинките – намирането на калинка винаги ми носи някакво страшно инфантилно умиление, за което нямам обяснение. Все едно ще ми разкаже нещо супер интересно или ще ми даде отговор на важен въпрос.
– хората, които се смеят на шегите ми – веднага ми стават симпатични, толкова е приятно да си мислиш, че си духовит.
– прясно изпеченият хляб – този аромат може да ме опияни, зарадва, да ми внуши, че всичко е наред. И той на парфюм!
– картичките – обожавам хартиени картички. Не виртуални, електронни, мигащи, пеещи, а най-обикновени хартиени, в плик, по пощата. Еуфорията ме държи с дни.
– мисълта, че вечер някой ме чака – може да ме накара да се подхилквам цял ден.
– гласът на майка ми – винаги се изненадвам колко моят прилича на нейния и винаги ми става хубаво като го чуя. Нейния, не моя.
– цветя, които миришат – обикновено пролетните – зюмбюли и фрезии, момини сълзи също.
– да влезеш от студено на топло – нещо толкова семпло и в същото време толкова изненадващо приятно. Всеки път.
– когато някой е свършил нещо добре – такъв неописуем комфорт и дори щастие – у него, че се е справил, у теб, че си го оценил и си станал свидетел. Празник направо!
– когато помоля Мартина да донесе нещо (в случай, че е в настроение) – прави го толкова всеотдайно, важно и значимо, чак ти идва да го заснемеш.
– когато същата тази Мартина до вчера е казвала някоя дума грешно, а днес правилно – с всяка поправена грешка пораства. И се отдалечава…
– любовните бележки – тоооолкова старомодно и толкова сълзливо, че чак трогателно. Ако имат и декоративен елемент и декларативен характер – ехей, нещата са повече от любовни!
– внимание от хора, които не познавам лично –  безценно и винаги трогателно.
Мога да изреждам още дълго. Обаче от много писане ме е страх да не спра да се изненадвам. А това не би трябвало да става.
За тези от вас, които имат желание да участвае във фотоконкурс:

Организатор: програма „Култура“ на Столична община
Срок: до 21 ноември
Темата: „Отражения на културното наследство във всекидневния живот на София
Подтемите: Древният град, Зеленият град, Шареният град, Модерният град. Важно е да бъдат пресъздадени духа и атмосферата на София и отразени любимите маршрути, гледки и преживявания на авторите.
Награден фонд: 2000 лв

Можете да изпращате снимките си на адрес: photo@sofia-city.info
За повече информация и въпроси: http://www.sofia-city.info/

   Ирина е в ранните си 20. Признавам, че по това време понятието „кухня“ за мен се изчерпваше с кафе и някое и друго сварено яйце. Тя е толкова талантлива и толкова млада, че няма начин да не приемете това, което прави като призвание. Сладкарството изисква страхотно отдаване, търпение, внимание към детайла, въображение, усет за хармония и красота. При всяка публикация на Ирина си казвам – ето това е връх! И всеки следващ път върхът става все по-висок. Изящни неща твори. Просто нереално красиви и изпипани. Съвсем скоро се уверих лично, че са и божествено вкусни.
   За гостуването си (което виси във въздуха от доста време;-), се надявах Ирина да приготви прословутите макарони (macarons, не паста!). Този нежен френски десерт, който толкова много харесвам и не пропускам възможност да опитвам нови и нови вкусове. Уверявам ви, че нейните макарони не отстъпват по нищо от тези на известните парижки сладкарски къщи. Крехки отвън, сочни отвътре, изключително ароматни и с перфектна визия!

Ирина, продължавай в същия дух, толкова талант ще избухне на подходящото място;-)

Страницата на Ирина можете да посетите на адрес: http://sunshineskitchen.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

   Ако се разхождате по някоя френска уличка, няма как да останете безразлични към кокетните малки сладкарници, чиито отрупани с вкусотии витрини, те приканват да влезеш и да ги опиташ. Наред с изобилието от различни видове сладки, пастички, малки торти и къпкейкове, един десерт се откроява от всички останали. Изящен, цветен, крехък, луксозен като скъпо бижу. Това е френският макарон, който пленява с перфектна визия и един наситен, ароматен, изключително специфичен вкус. 
   Макароните са най-популярния десерт във Франция и най-популярния френски десерт по света. Въпреки това, произходът им е спорен и според някои, макароните са създадени в Италия, а през 16-ти век сладкарите на Катерина Медичи (която се омъжва за Анри II) ги пренасят във Франция. По онова време, макароните са представлявали чисто и просто бадемови сладки, наподобяващи днешните амарети. Не са били оцветявани, нито са имали пълнеж. Едва в началото на 20- ти век, сладкарите от световноизвестната сладкарска къща Ladurée, решават да слепят два макарона със шоколадов ганаш, създавайки това, която днес наричаме френски макарон. 
   Освен вкусни и ефектни, макароните са изключително капризни и се смята, че приготвянето им е висш пилотаж в сладкарството. Е, аз не съм професионален сладкар, но обичам да приготвям макарони и за щастие ми се получават добре. Затова ще се радвам да споделя с вас моя опит и знания, за да се убедите, че технологията не е толкова сложна, колкото звучи. 
   Перфектният макарон има гладка, лъскава повърност и красива поличка/краче. Когато се отхапе от него, горният слой е хрупкав, а вътрешността – мека и дъвчаща. Има ясно изразен бадемов вкус, който в съчетание с различните видове пълнежи, прави макарона един наистина специален десерт.
 И преди да пристъпя към рецептата и технологиите на приготявнето, ще напиша някои от основните правила, които трябва да се спазят, за да се получат красиви и вкусни макарони.
1/ За приготвянето на макарони се ползват остарели белтъци. Те трябва да се отделят от жълтъците и да се съхраняват поне 2 дни в хладилник, или за 24 часа на стайна температура, като съда се покрива с прозрачно фолио и се правят няколко малки дупки. Причината, поради която се ползват остарели белтъци, е че те се втечняват, правейки разбиването им по-лесно, а самия меренг (белтъчния крем) по-стабилен. Ако се ползват белтъци от хладилник, те задължително трябва да се извадят най-малко 2 часа преди пристъпване към рецептата, за да се климатизират. 
2/ Задължително е точното измерване на продуктите с помощта на електронна везна. При тази рецепта не могат да се използват мерки „на око“, с чаши и лъжици, тъй като всеки грам е от значение.
3/ Разбиването на белтъците се прави в идеално чиста и подсушена метална (желателно) купа. Ако има мазни остатъци или дори една капка вода, белтъка няма да може да се разбие.
4/ Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват няколко пъти. Първо поотделно, после заедно. Наистина е важно да се спази тази стъпка, защото и в бадемовото брашно, и в пудрата захар, се съдържат по-едри частици, които биха могли да нарушат консистенцията на сместа.
5/ Към разбитите белтъци се прибавя на части бадемовата смес и с шпатула се разбърква внимателно. Методът на английски е folding, което в директен превод значи прегъване. Технологията е следната: загребва се смес, обръща се и се изтегля към стените на купата. Това повторение се прави 10-тина пъти, след което тестото се пробва дали е готово. Взима се малко количество от него и се поставя в чиния. Ако сместа формира връх, който не изчезва за 5-6 секунди, сместа им нужда от още разбъркване. И обратното, ако сместа не формира връх, или формира, но той изчезва за няколко секунди, значи е готова. Ако се прекали с разбъркването, сместа ще се втечни, което е фатално за макароните. 
6/ Макароните се пекат в здрави и с гладка повърхност тави. Ако вашите са тънки, можете да се опитате да ги слепите две по две, за да получите по-дебело дъно. Хубаво е да се начертаят кръгове с молив върху хартията за печене, за да могат да се шприцоват равни по големина макарони. След време това не е нужно, тъй като ръката свиква да контролира шприцоването, но в началото, този трик е доста полезен.
7/ След като макароните са шприцовани върху хартията за печене, се оставят за 30-40 минути на стайна температура, за да изсъхнат и да хванат коричка. Това се прави, за да предотврати евентуално напукване на макароните.
8/ Идеалното време за печене на макарони зависи от всяка фурна. Същото се отнася и до температурата. При мен макароните са готови за 16 минути, при температура от 150 С°. Ако имате термометър за фурна, използвайте го, за да постигнете оптимални резултати. Също така е добре да се наблюдават макароните по време на печене. Ако се забелязва промяна на цвета, значи температурата е по-силна от необходимото или пък макароните са вече готови и трябва да се извадят, в противен случай, ще изгорят и потъмнеят. 
9/ Ако след изпичане, макароните не могат да се отлепят, хартията леко се навлажнява отдолу и се оставя за 30-40 секунди. Парата, която се образува, спомага за лесното отлепване на макароните. А следващия път, времето за печене се увеличава с 1-2 минути, защото трудното отлепване на макароните е знак, че са имали нужда от още малко време за печене. 
10/ След като макароните са слепени с пълнеж, се прибират в плътно затворена кутия и се оставят в хладилника за поне 24 часа. Тази стъпка е изключително важна, защото макароните трябва да отлежат, за да се обединят всички вкусове – този на черупките с този на крема. Това е като да направите бисквитена торта и да я изядете веднага, без да сте оставили бисквитите да омекнат и крема да попие в тях. Няма да бъде особено вкусна, нали?

Френски макарони с бял шоколад и сушени малини
 Продукти за макароните:
90 г остарели белтъци
щипка сол
40 г кристална захар
200 г пудра захар
110 г бадемово брашно
няколко капки розова сладкарска боя
 Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол и се добавя по малко от кристалната захар. Разбиването продължава до образуването на лъскав и стегнат белтъчен крем. Не бива да се увличате, защото има опасност макароните да станат сухи и чупливи. Ако белтъците започнат да отделят вода, значи сте прекалили и трябва да започнете отново. Слага се боята и се разбърква леко.
Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват 2-3 пъти, докато се получи идеално фина пудра. Измерването става СЛЕД като продуктите са пресяти. Аз лично си претеглям в началото по около 10 грама повече и след това отново измервам, за да съм сигурна че всичко е както трябва.
Към белтъците се добавят на 2-3 пъти сухите съставки и се разбърква внимателно, докато се получи гъсто тесто, което трябва да се спуска от шпатулата на плавни вълни. (т. 5 от съветите)
 Готовата смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху хартия за печене. Макароните се оставят 30-40 минути, за да изсъхнат и да не лепнат при допир.
Фурната се загрява на 150 С и макароните се пекат за 15-16 минути, след което се изваждат, оставят се да изстинат за 5 минути и се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.
Продукти за шоколадовия ганаш със сушени малини:
100 г бял шоколад
100 г сладкарска сметана
10 г сушени малини
 Шоколадът се начупва в купа. Сметаната и малините се поставят на котлона и когато течността започне да завира се отстранява и излива при шоколада. Разбърква се, докато се получи лъскав, хомогенен крем и купата се покрива със свежо фолио. Оставя се да стегне в хладилника до нужната консистенция.
Подготвят се по 2 черупки за всеки макарон, като е желателно да бъдат с еднакъв размер и големина. Върху едната черупка се слага малко количество от ганаша, а с другата черупка се притиска отгоре, за да се слепи. Така се процедира с всички останали черупки.
Готовите макарони се прибират в кутия и се съхраняват в хладилник за 24 часа. След това са готови за консумация.
Много благодаря на Мария за поканата да гостувам в прекрасния й блог и публично й се извинявам, че толкова време отлагах материала. Реших да изкупя греха си, като й подаря тази розова кутийка с макарони 🙂