Не знам как да започна този увод, а това рядко ми се случва. Не искам да звучи патетично и превъзнесено, а само и единствено искрено. Защото човекът, който ще ви представя е много специален.Никога не сме се виждали на живо. Никога не сме се срещали очи в очи. Никога не сме чували гласовете си. Но тя е от онези хора, които имаш чувството, че си познавал цял живот. Хората, които винаги ще те накарат да се почувстваш уютно. Хората, на които няма нужда да обясняваш нищо, защото са разбрали всичко от първата секунда. Хората, които проникват под повърхността. Хората, които ти се струва, че идват от друго място. Хората, които са пълни с емоции и мисъл. Хората, които те е яд, че не си познавал преди.Няма нужда да описвам нещата, които създава. За мен тя не прави торти, а истински скулптури. Захарта е просто материал, който се превръща в емоция, страст, движение, сюжет, приказка. За първи път видях едно нейно произведение с Бакхус и бях меко казано поразена от точността на детайла, усещането за обем, форма, пропорция и движение.Всичко изглежда като кадър от филм – нямаш съмнение, че след малко ще се раздвижи. Изключително съм щастлива, че тя е мой гост днес. Когато я поканих, изобщо, ама изобщо не подозирах, че е сред четящите LaMartinia. Останах приятно изненадана и откровено поласкана. И с доза съжаление, че е толкова далеч… Но някои неща не се размиват в разстоянията, а тъкмо обратното.Насладете се на разказа , а повече снимки на творенията й можете да видите тук: http://www.flickr.com/photos/ijosefsen/
Нелка, благодаря ти.

Фотографии и текст: Нелка
Не чета блогове. И как бих могла? Те са хиляди, милиони, цял океан са. Да се опитам да ги изчета би било като да правя опит да изпия окена. C чаена лъжичка. А и не знам как е при вас, но моето денонощие има само двадесет и пет часа. И при това само веднъж в годината.
И все пак… Понякога попадаш, съвсем случайно, на нечий блог и разбираш – ето това е нещо специално, тук си струва да поспреш и да останеш за известно време. И после да се върнеш.
Като блога на Мария.
Нейните страници ти дават чувство, че са те поканили на гости, приели са те сърдечно и после домакините са излезли за малко. Оставаш сам, никой не очаква нищо от теб, не ти натрапва питие, което изпиваш от уважение, въпреки желанието си. Не те питат за нищо и не очакват от теб нищо, ти просто си добре дошъл в красив дом, който имаш възможност да разгледаш безмълвно, с възхищение и с открито сърце за всичко хубаво в него.
А как можеш да разбереш, че точно тези страници са различни ли? Не зная точния отговор, това е нещо, за което инстинктивно се досещаш. Точно както не е нужно да си изслушал всичката музика по света, за да разбереш, че този човек изпълнява хубава музика го прави добре. Макар и *мейнстрийм*.
Но знам, знам, че вместо за Мария би трябвало да разкажа нещо за себе си…И ето, ще опитам.
Тъй като това е мое първо гостуване сред вас, мога на практика да пиша за толкова много неща и всяко би било ново за много от хората тук. Но знам, че вероятно най-актуалната тема е тази за тортите, затова ще се огранича с нея.
Защо торти ли? Не знам? Ако потърся по-надълбоко, е вероятно да открия причината. Но един спонтанно изникващ и категоричен отговор нямам. Явяват се само думички като красиво, гладко, като чувство за завършеност, цялостност и удовлетворение. Страшно много обичам сферата като форма, тъкмо с нейната съвършена завършеност. Нещо у тортите ме кара да си мисля за нея. Красивата торта е нещо като Grand Finale на едно тържество. Тя е онова, което е булчинската рокля в модното ревю. Тортата е звездата на празненството, тя често е израз не само на стермежа ни към красиво, но и на някое недоизживяно парченце детство. А красивото и детското обикновено ни карат да се чувстваем по-добре. И по-добри.
Желанието да украся един готов сладкиш винаги е било налице и като се замисля, първата си рецепта за фондан преписах от една книга в библиотеката…в Гренландия. Отдавна. Така или иначе, замесих първия си фондан много години по-късно и после постепенно започнах да събирам знания.
Сега ми се струва странно, че някога избрах за първи опит с фондан една относително сложна торта, при това за юбилей на позната жена. Странно е и това, че резултатът се оказа задоволителен, като изключим розите, които се наложи да правя от марципан. Поставям една снимка, която, разбираемо, е стара, но предполагам, че на всекиго е интересно да надникне назад и да сравни, затова ето:
След това имах дълъг период без никакви украси от този тип.
После, както вероятно повечето хора, започнах с копиране на модели от известни декоратори, предимно големите латиноамериканки Санчес, Балина, Капо. Това е първата такава торта, от този период:
След четири-пет опита реших да пробвам нещо свое. Идеята бе подвърлена от една много любима приятелка, с която тогава бяхме на вълна бродиране и така, установих, че без модел в известен смисъл е дори по-лесно да се работи.
Оттам нататък продължих само с мои идеи, кои по-сполучлива, кои не толкова, но се старая да работя без да копирам вече съществуващи произведения. Което е много трудно, защото и тук важи правилото, че вече всичко е създадено. Разбира се, не може да е истина, защото ако беше така, светът сигурно би престанал да съществува. Но в него наистина има толкова много талантливи хора, че нашите собствени усилия са само една нищожна прашинка сред всичко друго.
Остава ни, разбира се, удоволствието от процеса.
Не работя по поръчка, поради това и нямам голям брой торти. Понякога обаче правя подаръци, със или без повод, така или иначе основното удоволствие си остава за мен – самата работа. Може би и заради това много от нещата ми си имат някаква история. Една от тях ми се иска да споделя, най-силната, онази, която ме е трогнала истински и дълбоко. Всъщност то не беше торта, а едно ангелче, високо педя…
По онова време нямах абсолютно никакви инструменти за моделиране, правех всичко с различни приспособления, намиращи се из чекмеджета и шкафове във всеки дом. В норвежкия форум, в който общувам с тукашните момичета (Норвегия), бях споменавала за странните ми методи и дори се бяхме шегували с това там.
После, един ден, в пощата ми неочаквано попадна едно колетче. Нямах никаква прeдстава какво е то и защо. Отворих и онова, което изпитах, вярвам, че може да накара всеки човек да се разчувства до сълзи. Администраторката на сайта ми изпраща комплект инструменти и ред други помагала за моделиране и украса. Просто така – подарък! За да ми е по-лесно да работя.
Ах, колко чувства са по-тежки от това да искаш да благодариш, но да нямаш възможност да го направиш в момента! Решението обаче не беше трудно – на един човек, способен на подобна постъпка, какво друго би подхождало по-добре от един ангел?
Така и стана. Работих фигурката както никоя преди, с много старание, с много благодарност.
За щастие, тя пристигна до жената цяла, почти цяла… Но тъй като попадна у човек, който също моделира, не беше проблем двете малки парченца да се залепят обратно по местата им.
От известно време правя материали за някои списания. Работата е доста различна от процеса по “нормалното“ декориране на една торта. Не знам кога точно ще ми омръзне да се занимавам с това. Засега имам три обложки и съм благодарна за доверието, което ми се оказва.
Започнах разказа си с музика, нека да го завърша по същия начин. Музиката винаги е била много важна в живота ми. Въпреки някогашните мечти за балет, накрая все пак избрах нея и нищо по-добро не би могло да ми се случи.
Имам си няколко имена, заедно с които преминавам през годините си. Едното от тях е почти със статус на религия. И разбира се, че трябваше да го изработя от захар! Усещането да се вглъбиш, да проследиш всяка малка чертчка от това любимо лице, за да я пресъздадеш с четката, да се взираш в детайлите, да разучаваш, да мислиш, да опознаваш още по-добре и да чувстваш . Да, усещането наистина е вълшебно, несравнимо!
Това е само фигурката/рисунката:
Нат си има вече и готова торта, която обаче засега не мога да покажа, затова тортата остава за друг път, а сега завършвам с една песен. Без никаква символика в текста, просто една хубава песен със закачлив текст –
http://www.youtube.com/watch?v=ArFVnsURygA
С благодарност към Мария и към всеки, който ще отдели от времето си за да надникне тук, реших да приготвя няколко лесни бисквитки.
Най-удобно ми е да ги нарека “Мериленд“, защото така се наричат подобни на тях, продаващи се в магазините тук.
Давам пропорциите спрямо едно яйце.
Удвояваме или утрояваме, в зависимост от това какво количество желаем да изпечем.
При две яйца се получават 24 – 25 бройки.
Пече се на 190 гр С, малко повече от 15 мин.
*В допълнение към показаните продукти, към тестото се добавят ванилия и бакпулвер.
1. Разбива се до пухкавост чистото масло с двата вида захар.
2. Прибавят се яйцата едно по едно, като след всяко от тях сместа се бие до абсорбирането на яйцето.
3. Добавят се брашното, бакпулверът и ванилията, и всичко се смесва добре с миксера.
4. Лешниците и шоколадът се изсипват при тестото и примесват към него ръчно, с помощта на сладкарска шпатула.
5. С лъжица се поставят купчинки в тавата, върху постелка за печене.
6. Пече се на 190 градуса, малко повече от 15 минути.
С малки промени в количеството брашно може да се промени и консистенцията на бисквитите. Ако вместо 100 грама на яйце употребим само 75 грама (брашно), бисквитите ще станат доста по_леки и пръхкави. В такъв случай трябва купчинките в тавата да се поставят на по-голямо разстояние една от друга, защото повече се „разливат“ при печене.