Сигурно си спомняте, че преди време имах любезна покана от Роси да й гостувам с  мои DIY проекти. Е, днес имам удоволствието тя да е мой гост!
За мен ideendom, на който Роси е автор, е един от най-свежите и идейни български сайтове за дизайн и интериорни решения. Гарантирам ви, че дори с едно „прелистване“ на рубриките и разделите, в главата ви ще нахлуят куп идеи как да оцветите, промените или оформите пространството около вас. Вдъхновения изскачат от всяка публикация, снимка и информация. Ненатрапчиво, само като предложения. Новини от актуални изложения, тенденции в цветове, материи и форми, идейни акценти и ръчно изработени детайли – всичко в името на приятното прекарване и естетичния комфорт. За някои от нещата си казвате „Ама как не съм се сетила досега, съвсем елементарно, а толкова красиво и ефектно!“. Да, понякога оригинално оформените помещения не са въпрос на дълго планиране и крупни финанси, а зависят изцяло от нашето въображение и точните източници на вдъхновение.
В този материал Роси ще ни разкаже за Финландия – слабо позната у нас страна, очевидно пълна с интересни неща. Благодаря й сърдечно за участието и й пожелавам да не спира да обръща внимание на красивите неща около себе си!

ideendom.com – предупреждавам, че пристрастяването е неизбежно!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ФИНЛАНДИЯ

Първо искам да благодаря за поканата и да спомена, че за мен е чест да бъда гост на блога на Мария. Бих искала да ви уведомя, че думите и писането никога не са ми били силната страна.

Като един обикновен човек, който няма някаква специална дарба, аз ще разкажа за други хора, по други земи и как те създават уют край себе си. Ще споделя моите впечатления за Финландия и нещата, които оставиха следа в моите спомени – дизайн, архитектура, природа, начин на живот и мислене.
Финландия е една от скандинавските страни, които сякаш остават на заден план спрямо останалите – Норвегия, Дания, Швеция – откъм туризъм. Но на мен там ми беше също толкова интересно, колкото в останалите, и не по-малко приятно.
Природата е леко еднообразна, на нейна територия напълно отсъстват високи планини. За сметка на това, водните басейни са неизброими, а бреговата ивица е обширна. Хората, живеещи там и живота им, е повлиян от няколко култури – шведска, после и руска, може би това ги прави малко по-различни, а архитектурата е смесица от шведски и руски влияния.
Дизайн и архитектура

Ще ви представя така наречените икони за Финландия, те разбира се не са единствените или най-добрите, но когато се говори за дизайн във Финландия, се споменават първо тези имена – Alvar Aalto, Arabia, iitala, Marimekko.
Архитектурата във Финландия е повлияла не един стил в международно отношение. Най-известният архитект Алвар Аалто е проектирал сгради в стил класицизъм, неоромантизъм, модернизъм. Живял е до 1976 година, а сградите, които е проектирал са толкова модерни за времето си1
Къщата на Аалто
Зала „Финландия“
Аалто е бил и дизайнер, сигурно сте виждали тази ваза Savoy(на картинката по долу, първи ред в ляво):
Който е посещавал ИКЕА непременно е виждал стола долу в дясно, който всъщност е копие на трикракия стол на Алвар Аалто Stool 60, направен през 1933.
Дизайнът във Финландия не изостава от останалите скандинавски страни. Моята лична теория за толкова добрия дизайн, архитектура и интериор по тези ширини, е че хората прекарват много време през зимата в домовете си и трябва да се чувстват добре там. Може и да греша…

Arabia е фабрика за порцелан и предмети за дома и масата, която съществува от 130 години. Имах късмета да посетя организирано посещение из фабриката и да проследим нейния производствен цикъл. Вътре не беше разрешено да се снима, видяхме колко време отнема изработването на всеки един съд. От печенето в пещта, до ръчното глазиране и полиране. Преди това бях посетила магазина, с наистина високи цени, единственото, което си купих бяха две червени купички от серията Nero, показана по-горе. След като посетих фабриката отвътре,  донякъде си обясних цените. Освен, че производството е във Финландия, а не в Китай, се използват екологично чисти бои, много ръчен труд и отличен дизайн.

Друга фабрика за дома е iitala, която произвежда основно стъклени предмети, една от тях е Савой вазата на Аалто.
Днес двете фабрики са собственост на Fiskars.

Marimekko e следващата “дизайн-икона” от Финландия. Произвеждат предимно платове, както дрехи, чанти и други текстилни аксесоари.

Името идва от анаграма на името на една от собственичките Armi и ‘mekko’, което означава „рокля“ на финландски. Финландския е странен език, и затова може би името навява за японски произход. Истинския бум на техните продажби се случва след като Жаклин Кенеди си купува няколко рокли през 1960 г. Фирмата и днес продължава да се развива в производството на платове, дрехи и разширява своята продуктова линия до текстил за дома, тапети и други. Много популярна в Америка, както и в Япония (сигурно се сещате защо (ха-ха)), а за финландците това явно си е един от многото добри производители на платове. Магазинчета на Маримеко видях дори в едни от местните Хали. Въпреки достъпността им във финландските  магазини, те все пак бяха леко недостъпни за мен. Откъм цена 🙂
За спомен от финландския дизайн си взех този сувенир-картичка – сглобяема птичка:
дело на дизайнерите от lovi.fi

Орнамент на къщичка, които са популярна декорация в Скандинавските страни.

Няколко снимки от т.наречените “скандинавски бодове” във Flickr.
Не мога да пропусна и старата архитектура, най-вече дървените им къщи, червени с бели прозорци. Не се различават почти по нищо от тези във Швеция и Норвегия, но въображението им не е стигнало само до червени къщи. Tвърди се, че във Финландия ги боядисвали в червено, когато идвал шведския крал на посещение, за да му е по-уютно. Следващите снимки са от Ханко, най-южния град във Финландия, по време на руското владичество, тук са почивали руските благородници, и от това време са останали много красиви и пищни вили с дървена обшивка в областта .
Ханко
 Ханко
Плажът на Ханко. Тези къщички са се ползвали от жените, за да се крият от слънцето. Тенът не е бил особено модерен 🙂
Порво
Архипелагът около Турку
Някъде между Ханку и Турку
Хелзинки
Турку – градски канал и състезание
Централната гара в Хелзинки
Турку
Хелзинки
Експо Хелзинки
Такава я видях аз Финландия – подредена, почти всичко беше с мисъл за това как ще се използва. А хората, поне през лятото изглеждаха много свободни, усмихнати, ….ех и понякога леко подпийнали (което не беше особено приятна гледка). Не можах да стигна до Лапландия, но там се ходи по Коледа. Може би следващия път 🙂

Снимки: http://www.checkonsite.com/
               http://www.finnishdesignshop.com/
               http://www.flickr.com/photos/mustha/
               Личен архив.

Предполагам, че днес са ви затрупали с мартеници от всякакъв вид – реални, виртуални, концептуални, оригинални и какви ли още не. Затова искам да ви поздравя с този ароматен лилав зюмбюл  вместо с бяло/червен сюжет.
Пожелавам ви успешно начало на пролетта, много здраве и приятни събития! И нека ароматът на цветя бъде с вас постоянно, предстоят едни от най-хубавите месеци!

Не знам как да започна този увод, а това рядко ми се случва. Не искам да звучи патетично и превъзнесено, а само и единствено искрено. Защото човекът, който ще ви представя е много специален.
Никога не сме се виждали на живо. Никога не сме се срещали очи в очи. Никога не сме чували гласовете си. Но тя е от онези хора, които имаш чувството, че си познавал цял живот. Хората, които винаги ще те накарат да се почувстваш уютно. Хората, на които няма нужда да обясняваш нищо, защото са разбрали всичко от първата секунда. Хората, които проникват под повърхността. Хората, които ти се струва, че идват от друго място. Хората, които са пълни с емоции и мисъл. Хората, които те е яд, че не си познавал преди.
Няма нужда да описвам нещата, които създава. За мен тя не прави торти, а истински скулптури. Захарта е просто материал, който се превръща в емоция, страст, движение, сюжет, приказка. За първи път видях едно нейно произведение с Бакхус и бях меко казано поразена от точността на детайла, усещането за обем, форма, пропорция и движение.Всичко изглежда като кадър от филм – нямаш съмнение, че след малко ще се раздвижи.
Изключително съм щастлива, че тя е мой гост днес. Когато я поканих, изобщо, ама изобщо не подозирах, че е сред четящите LaMartinia. Останах приятно изненадана и откровено поласкана. И с доза съжаление, че е толкова далеч… Но някои неща не се размиват в разстоянията, а тъкмо обратното.
Насладете се на разказа , а повече снимки на творенията й можете да видите тук:
http://www.flickr.com/photos/ijosefsen/

Нелка, благодаря ти.

Фотографии и текст: Нелка

Не чета блогове. И как бих могла? Те са хиляди, милиони, цял океан са. Да се опитам да ги изчета би било като да правя опит да изпия окена. C чаена лъжичка. А и не знам как е при вас, но моето денонощие има само двадесет и пет часа. И при това само веднъж в годината.
И все пак… Понякога попадаш, съвсем случайно, на нечий блог и разбираш – ето това е нещо специално, тук си струва да поспреш и да останеш за известно време. И после да се върнеш.
Като блога на Мария.
Нейните страници ти дават чувство, че са те поканили на гости, приели са те сърдечно и после домакините са излезли за малко. Оставаш сам, никой не очаква нищо от теб, не ти натрапва питие, което изпиваш от уважение, въпреки желанието си. Не те питат за нищо и не очакват от теб нищо, ти просто си добре дошъл в красив дом, който имаш възможност да разгледаш безмълвно, с възхищение и с открито сърце за всичко хубаво в него.
А как можеш да разбереш, че точно тези страници са различни ли? Не зная точния отговор, това е нещо, за което инстинктивно се досещаш. Точно както не е нужно да си изслушал всичката музика по света, за да разбереш, че този човек изпълнява хубава музика го прави добре. Макар и *мейнстрийм*.
Но знам, знам, че вместо за Мария би трябвало да разкажа нещо за себе си…И ето, ще опитам.
Тъй като това е мое първо гостуване сред вас, мога на практика да пиша за толкова много неща и всяко би било ново за много от хората тук. Но знам, че вероятно най-актуалната тема е тази за тортите, затова ще се огранича с нея.
Защо торти ли? Не знам? Ако потърся по-надълбоко, е вероятно да открия причината. Но един спонтанно изникващ и категоричен отговор нямам. Явяват се само думички като красиво, гладко, като чувство за завършеност, цялостност и удовлетворение. Страшно много обичам сферата като форма, тъкмо с нейната съвършена завършеност. Нещо у  тортите ме кара да си мисля за нея. Красивата торта е нещо като Grand Finale на едно тържество. Тя е онова, което е булчинската рокля в модното ревю. Тортата е звездата на празненството, тя често е израз не само на стермежа ни към красиво, но и на някое недоизживяно парченце детство. А красивото и детското обикновено ни карат да се чувстваем по-добре. И по-добри.
Желанието да украся един готов сладкиш винаги е било налице и като се замисля, първата си рецепта за фондан преписах от една книга в библиотеката…в Гренландия. Отдавна. Така или иначе, замесих първия си фондан много години по-късно и после постепенно започнах да събирам знания.
Сега ми се струва странно, че някога избрах за първи опит с фондан една относително сложна торта, при това за юбилей на позната жена. Странно е и това, че резултатът се оказа задоволителен, като изключим розите, които се наложи да правя от марципан. Поставям една снимка, която, разбираемо, е стара, но предполагам, че на всекиго е интересно да надникне назад и да сравни, затова ето:
След това имах дълъг период без никакви украси от този тип.
После, както вероятно повечето хора, започнах с копиране на модели от известни декоратори, предимно големите латиноамериканки Санчес, Балина, Капо. Това е първата такава торта, от този период:
След четири-пет опита реших да пробвам нещо свое. Идеята бе подвърлена от една много любима приятелка, с която тогава бяхме на вълна бродиране и така, установих, че без модел в известен смисъл е дори по-лесно да се работи.
Оттам нататък продължих само с мои идеи, кои по-сполучлива, кои не толкова, но се старая да работя без да копирам вече съществуващи произведения. Което е много трудно, защото и тук важи правилото, че вече всичко е създадено. Разбира се, не може да е истина, защото ако беше така, светът сигурно би престанал да съществува. Но в него наистина има толкова много талантливи хора, че нашите собствени усилия са само една нищожна прашинка сред всичко друго.

Остава ни, разбира се, удоволствието от процеса.

Не работя по поръчка, поради това и нямам голям брой торти. Понякога обаче правя подаръци, със или без повод, така или иначе основното удоволствие си остава за мен – самата работа. Може би и заради това много от нещата ми си имат някаква история. Една от тях ми се иска да споделя, най-силната, онази, която ме е трогнала истински и дълбоко. Всъщност то не беше торта, а едно ангелче, високо педя…

По онова време нямах абсолютно никакви инструменти за моделиране, правех всичко с различни приспособления, намиращи се из чекмеджета и шкафове във всеки дом. В норвежкия форум, в който общувам с тукашните момичета (Норвегия), бях споменавала за странните ми методи и дори се бяхме шегували с това там.
После, един ден, в пощата ми неочаквано попадна едно колетче. Нямах никаква прeдстава какво е то и защо. Отворих и онова, което изпитах, вярвам, че може да накара всеки човек да се разчувства до сълзи. Администраторката на сайта ми изпраща комплект инструменти и ред други помагала за моделиране и украса. Просто така – подарък! За да ми е по-лесно да работя.
Ах, колко чувства са по-тежки от това да искаш да благодариш, но да нямаш възможност да го направиш в момента! Решението обаче не беше трудно – на един човек, способен на подобна постъпка, какво друго би подхождало по-добре от един ангел?
Така и стана. Работих фигурката както никоя преди, с много старание, с много благодарност.
За щастие, тя пристигна до жената цяла, почти цяла… Но тъй като попадна у човек, който също моделира, не беше проблем двете малки парченца да се залепят обратно по местата им.

От известно време правя материали за някои списания. Работата е доста различна от процеса по “нормалното“ декориране на една торта. Не знам кога точно ще ми омръзне да се занимавам с това. Засега имам три обложки и съм благодарна за доверието, което ми се оказва.
Започнах разказа си с музика, нека да го завърша по същия начин. Музиката винаги е била много важна в живота ми. Въпреки някогашните мечти за балет, накрая все пак избрах нея и нищо по-добро не би могло да ми се случи.
Имам си няколко имена, заедно с които преминавам през годините си. Едното от тях е почти със статус на религия. И разбира се, че трябваше да го изработя от захар! Усещането да се вглъбиш, да проследиш всяка малка чертчка от това любимо лице, за да я пресъздадеш с четката, да се взираш в детайлите, да разучаваш, да мислиш, да опознаваш още по-добре и да чувстваш . Да, усещането наистина е вълшебно, несравнимо!
Това е само фигурката/рисунката:         
Нат си има вече и готова торта, която обаче засега не мога да покажа, затова тортата остава за друг път, а сега завършвам с една песен. Без никаква символика в текста, просто една хубава песен със закачлив текст – http://www.youtube.com/watch?v=ArFVnsURygA

С благодарност към Мария и към всеки, който ще отдели от времето си за да надникне тук, реших да приготвя няколко лесни бисквитки.
Най-удобно ми е да ги нарека “Мериленд“, защото така се наричат подобни на тях, продаващи се в магазините тук.
Давам пропорциите спрямо едно яйце.
Удвояваме или утрояваме, в зависимост от това какво количество желаем да изпечем.
При две яйца се получават 24 – 25 бройки.
Пече се на 190 гр С, малко повече от 15 мин.

*В допълнение към показаните продукти, към тестото се добавят ванилия и бакпулвер.


1. Разбива се до пухкавост чистото масло с двата вида захар.
2. Прибавят се яйцата едно по едно, като след всяко от тях сместа се бие до абсорбирането на яйцето.
3. Добавят се брашното, бакпулверът и ванилията, и всичко се смесва добре с миксера.
4. Лешниците и шоколадът се изсипват при тестото и примесват към него ръчно, с помощта на сладкарска шпатула.
5. С лъжица се поставят купчинки в тавата, върху постелка за печене.
6. Пече се на 190 градуса,  малко повече от 15 минути.

С малки промени в количеството брашно може да се промени и консистенцията на бисквитите. Ако вместо 100 грама на яйце употребим само 75 грама (брашно), бисквитите ще станат доста по_леки и пръхкави. В такъв случай трябва купчинките в тавата да се поставят на по-голямо разстояние една от друга, защото повече се „разливат“ при печене.

Като малка бях класически почитател на куклите – ходещи, пеещи, гумени, пластмасови, порцеланови, големи, малки, бебета, мацки, момичета, момчета, с аксесоари, облечени, голи, със симпатични физиономии и не дотам. Всякакви кукли – купища, камари, цели кашони. Пазех ги много, подреждах ги, създавах им ситуации и сценки, преобличах ги по стотици пъти. Майка ми им беше ушила и оплела най-различни екипчета, които сменях до припадък. 

Сега изборът на кукли и детски играчки е далеч по-голям. Разнообразието може да затрудни и най-решителния клиент. Категорично не съм поддръжник на Барби индустрията с всичките придружаващи я статус символи и „ценности“ и силно се надявам Мартина да е така разумна да ги избегне.
Тези кукли обаче са съвсем различни. Corolle са меки, удобни за пипане и игра, с реалистични изражения и пропорции, вдъхновени от истински детски лица. Има ги в най-различни размери, модели и видове. Материалът, от който са направени е деликатно ароматизиран и стимулира сетивата от най-ранна възраст. Имат аксесоари, принадлежности и тоалети.
Най-впечатляваща е серията Bebes du Monde – бебета от различни националности, с различен цвят на кожата и характерни черти, цвят на косата и очите. Толерантност и уважение към другите от първите месеци.
Първата такава кукла, която Мартина получи беше едно малко ванилено бебе със сини очи. Дрехите му вече са безвъзвратно изгубени, а самото то е със серия „инциденти“. Къпало се е многократно с шампоан за коса, плувало е в морето, търкаляло се е в пясъка,  хвърляно е от балкон, прано е в пералня, прегазвано е с количка, рисувано е по него, и  какво ли още не:-)) Но бебето оцеля! Е, изглежда малко изстрадало, но геройски запази цвета, материала и формата си. За Мартина то е „чако“ (сладко) бебе и не си го дава за нищо на света!
В България можете да ги намерите ТУК
За да представя днешната ми гостенка, ще се опитам да вляза в нейния тон и стил – силно изчистен и крайно лаконичен 🙂 Увод без излишни отклонения и завои – в изчистени цветове и класически форми.
Гост: Мария – собственик на магазин за дрехи second hand Ecru и блогър, автор на  Sheer White Tee
Локация:  централна

Религия: мода

Мания: класика
Отличителни белези: премерена изчистеност
Фикс идея: точният детайл
Навик: лаконичност
Мечта: перфекционизъм

Абстиненция: към вдъхновението

Лично аз харесвам класическия й поглед към модата и точния нюх за стойностното. Умее ги тези неща:-)
Можете да я откриете в Ecru – пон – петък 12:00 – 19:00, събота 12:00 – 18:00, в Sheer White Tee – денонощно.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотография: Фридман
Когато малкото е повече

Чия енергия носят дрехите – своя собствена, на бившия собственик или на настоящия?
– Не мисля, че носят каквато и да било енергия – за мен това са просто дрехи.

 Ще предпочета дреха втора употреба, когато…
– Когато искам дреха от качествена материя на ниска цена, например кашмирено палто.

Фотография: Фридман

Как би убедила човек, който има силни предразсъдъци относно дрехите втора употреба?
– Не бих убеждавала никого със силни предразсъдъци, наистина.

Най-ценната ти находка от втора употреба?
– Тази чанта Prada.

 Фотография: Фридман

Смяташ ли, че вкус може да се възпитава?
– По-скоро не.



Стилът на обличане на българина?
– Като цяло му липсва въображение, според мен.

Вдъхновители от световната мода?
– Фийби Файло и Джил Сандер.

Универсалната дреха?

– Сакото.  

Любимата дреха?
– Дънките.

Фотография: Фридман

Вечната дреха?
– Бялата риза.

Дрехата фетиш?
– Бялата тениска.

Екстравагантният? Дръзкият? Разпознаваемият?Класическият?
– Сещам се за един човек, който е всичко това – Nick Wooster🙂

(Фотография: Tommy Ton/Jakandjil.com)

Дрехата, която никога не би облякла?
– Имитация на известна марка.


Перфектният за теб стил?
– Когато изтънченото срещне неочакваното.


Ако трябва да избереш един-единствен цвят за дреха, кой би бил той?
– Цвят на пудра.


В коя епоха би избрала да живееш?
– Тук и сега.

Какво за теб е vintage?
– Парченце минало…
Имам удоволствието да обявя, че вече можете да откриете LaMartinia и във Facebook. Беше неизбежно и логично, често ме питаха защо все още не съм го направила. Е, най-сетне се наканих да започна с оформянето на страницата. Информацията ще бъде тепърва актуализирана и допълвана. Ще се радвам да се „виждаме“ и там и предварително благодаря на всички вас, които ще се присъедините!
Поздрави на всички и хубава неделна вечер!

През изминалите няколко седмици отново получих един куп неочаквани подаръци от изключително мили хора. Няма как да не ви се похваля!
Първо пристигнаха тези прекрасни разноцветни шноли от Лина. Мартина толкова си ги хареса, че легна да спи с всичките, не пожела да свали нито една!:-)

Шнолите бяха придружени от мила Валентинска картичка, пак нейно дело.
Лина, благодарим сърдечно за изненадите и жеста! С Мартина обмисляме реванш;-)

Този красив ръчно изработен пръстен пък си бях харесала при Вили. Тя има вълшебни ръце и прави невероятно красиви неща от глина. След няколко дни го получих по куриер като подарък от нея. Благодаря ти, Вили, стои прекрасно на ръката!
Работите й можете да разгледате ТУК. Обещала е и да ми гостува в Гастрол:-)

А тази кутия, пълна с craft материали пък получих от томболата на Ирена. Аз, която нямам късмет в никакви игри и различни жребии, взех, че спечелих! Направо не е за вярване! Вътре има най-различни неща – бордюрна ножица, пънч, камъчета, цветенца, разноцветни хартии, панделки, печатчета, копчета и какво ли още не за направата на картички + няколко красиви подаръка за нас с Мартина. Иренка, благодаря ти от сърце!
Пожелавам ви чудесна седмица – цветна и успешна!
Да, правилно сте прочели. Не съм съм се отказала от моя фотопроект. Вече 53 дни. Да намираш всеки ден обект за снимки се оказва на моменти лесно, на моменти изсмукано от пръстите. Та при мен се оформиха се няколко вида обекти, всеки със своите специфичности.
Обект 1 – Мартина. Почти постоянно сме заедно и ми е лесно достъпна. Проблемът е, че този обект се характеризира с изключителна шавливост и нежелание за поглед към камерата. А понякога просто отказва да бъде заснета. А и все пак, това не е проект „365 Мартина“, та гледам да не прекалявам с него. Чак съжалявам, че нямам още 2-3 под ръка:-))
Обект 2 – Пътувания и места. Проблемът тук е, че не винаги влача камерата, или пък светлината не е подходяща, или асистентът е отегчен и не ми оказва съдействие, или докато се усетя, и той моментът отминал, а пейзажът се отдалечил:-))
Обект 3 – Храна. Също проблемен обект. Поради простия факт, че не съм редовна в тази дейност (в готвенето, не в консумацията). Май не трябва да го казвам, но ако реша все пак да го направя, първата ми мисъл е дали е фотогеничен, за да мога да го включа в проекта, хаха. Е, винаги мога да експериментирам с плодове, зеленчуци и всякакви сурови продукти.
Обект 4 – Хора. Тук срещам сериозни проблеми. Обикновено прическата им не била добре, или дрехите трябвало да сменят, или били без грим, или не желаят да ги публикувам. А и портретите са си адски трудна работа, в която не смея още да се впускам.
Обект 5 – Предмети. Любими или напомнящи за случки, събития и настроения. Най-универсалният обект. Можеш да внушиш (поне се надявам да успявам) нещо дори с една минатюра или комбинация от няколко такива. Открих, че е супер забавно да намирам връзката между тях и да ги аранжирам в колажи (диптих, триптих или едиколкоситих) 
Засега толкова, тепърва ще откривам нови обекти, едва началото на проекта е.
Днес избрах да ви представя няколко от колажите, не са кой знае какво, но аз си ги обичам, защото ми напомнят за места, хора и моменти. С тях ви пожелавам чуден уикенд!

Обожавам старите предмети. За тази кутия съм писала и преди в блога, открих си я в един огромен английски антикавриат. Обожавам я. Знам, че сушените цветя не било добре да се съхраняват вкъщи, но тези рози са ми подарък от скъпи хора по скъпи поводи и съм сигурна, че ми носят положителна енергия:-)

Мандарината ни цъфна преди Коледа и сега разполагаме с цяла реколта. Как да не го отбележи човек:-))

Тортата, която Бубето направи по случай рождения ден на майка ми. Моя беше идеята за цветовете и дизайна в най-общи линии, всичко останало от нея. Стана великолепна!

Пак се връщаме на вехториите. За този колаж комбинирах стара газена лампа, красива инкрустирана игленица и женско списание от 30-те. Любим период! 

Тук нямах особена идея в началото, но взе, че се получи връзка. Ангелчето с арфата е подарък от моята мила и много скъпа приятелка Нели, а ангелските крилца ги използвам за Коледна декорация (когато не ги нося на гърба си, естествено:-)))

Една от любимите ми детски книжки. Знаех я наизуст!

Когато човек не се сеща какво да снима, се получава това. Комбинация от 4 вида текстури  – камък (гранитогрес), текстил (лен), растение (ратан) и дърво (дъб). Всичко в екрю.

Това беше тоалетът на Мартина за втория й рожден ден. Синьо туту, ретро лента с роза през челото и балерински обувки. Нагоре – бяла риза, за да не е положението прекалено фру-фру:-)

Любимите й гумени „туши“, може би сте ги виждали и по други нейни снимки. Обува ги сама, понякога даже и вкъщи и на всички обяснява, че имат „чи“(очи):-))

Има-няма и ми стане пролетно. Няколко аксесоара в любими цветове.
Аксесоарите са ми абсолютен фаворит в облеклото. Почти не нося бижута, но аксесоари – винаги. Шалове, шапки, текстилни цветя, брошки,  различни по размер, вид и модел чанти, диадеми, фиби, и каквото друго се сетите. Придават уникалност, цвят и са чудесен акцент в иначе семпли форми и нюанси.
Скоро открих Darla Home – невероятно оригинални аксесоари, детски, дамски и универсални. Направени с любов, старание и винаги доза закачка. Много добре изработени, удобни за носене и с много варианти за поставяне.
Поръчах за Мартина тези красиви неща, на които тя се зарадва безумно и си ги носи с голямо удоволствие!
Всичко от Darla Home
Гъбка – брошка и допълнителен ластик за вариант диадема

Водно конче – вариант за брошка, шнола или фиба. На косата стои като съвсем истинско!

Вратовръзка с внушителния размер от 15 см:-)) С копчета на различни нива за регулиране на дължината. Придава академично замислен вид:-)))

Тези 2 текстилни цветя бяха бонус-подарък към първата ни поръчка. Могат да се поставят като брошка или шнола.

Ето я и Мартина, гордо демонстрираща новите придобивки:-)

Преди година, на вчерашния ден 14-ти февруари, стартирах този блог. Като експеримент, майтап, опит, вид промяна и от чисто любопитство дали ще мога да го поддържам редовно. Това беше една от първите снимки, а публикацията – естествено посветена на празника🙂

Не исках да го ограничавам в една тема, а да събира всичко, което ме вълнува. Много пъти ми е било на върха на пръста да започна със злободневия или неща, които ме тормозят, възмущават и разочароват. Но реших все пак да не го цапам с нервни изблици, а да го оставя едно приятно място за разпускане и кеф. Дори с риск да ме обвинят в едностранчивост и субективизъм.
Откровено мога да кажа, че блогът се превърна в едно от най-приятните начинания, които някога съм започвала. Дори аз да бях единствения му читател, пак щях да си го обичам. Заради удоволствието да изнеса мислите си черно на бяло и да ги видя отстрани – формулирани,  изгладени и стройни. Поне на мен ми се иска да изглеждат така:-) Като прибавим милата и ценна подкрепа на всички вас, които влизате ежедневно тук, удоволствието става автоматично умножено и уголемено. Независимо дали оставяте коментари или не, дали се застоявате дълго или за кратко, дали сте сред последователите ми или влизате от време на време и дали това, което четете ви вълнува, аз знам, че ви има и това ми стига!
За блога като явление мога да кажа, че дисциплинира, систематизира, мотивира, създава контакти, осигурява гледни точки и придава смисъл и на най-незначителните неща. Следя най-различни по тематика блогове – политически, социални, модни, дизайнерски, интериорни, бебешки, творчески, възпитателни, фотографски, лични, литературни, кинаджийски, кулинарни, сладкарски и какви ли още не. Информацията в тях и непосредствената позиция ме зареждат с емоция и информация. И именно комбинацията между двете  носи изключително удоволствие и … смисъл.
В тази една година се запознах с невероятни хора – мислещи, творящи и търсещи. Такива, с които е приятно да общуваш по какъвто и да било повод. Хора, които знаят, че целта на комуникацията е да създава комфорт у другия и безспорно умеят да го правят. Хора с интригуващи хобита, занимания, ежедневие, разсъждения и убеждения. Хора, които знаят къде се намират и знаят къде искат да отидат, за мен едно от най-важните условия, за да си адекватен, полезен и ценен, за себе си и за другите.
Искам специално да благодаря на тези, които ме подкрепяха още в самото начало. На тези, които поне веднъж са оставяли коментар – лично, в блога или по поща. На тези, които ми бяха гости в „Гастрол“. На тези, които това им предстои. На тези, които ме вдъхновяваха. На тези, които съм успяла да повдигна настроението поне за минута. На всички, които се отбиват тук.  Без вас нямаше да е същото, нали знаете:-)
Естествено, искат ми се разни неща. Например блогът да е по-добре систематизиран и оформен. Да нанеса някои малки промени. Да включа новите теми и рубрики, които съм замислила. Да има преводен текст на езиците, които ползвам, за да могат всичките ми приятели, за които българският е чужд да могат да четат. Но на този етап времето за това не ми достига, ще трябва да разчитат на Google Translator :-)) Пък и всичко има своя естествен ход, особена полза от пренавиване няма.
Радвам се, че „прописах“ отново, баща ми винаги ме е съветвал да го практикувам редовно. Радвам се и че „проснимах“ – едно невероятно приятно хоби, което не знам как не съм открила по-рано. Радвам се и за всички неща, които се случиха през тази една година, може би една от най-щастливите и пълноценни в живота ми. По много причини…
През цялата тази година съм си мислела, че ще е хубаво един ден детето ми да прочете част от моите писания. И ако не да ги продължи или повтори, то поне да разбере защо са ми носили толкова голямо удовлетворение…
На себе си пожелавам да запазя мотивацията и хъса, а на вас – хармония и движение, във всеки смисъл на тези две думи!:–)

Поздравявам ви с това: http://www.youtube.com/watch?v=NJiC6cA3dUA  🙂