Гостенката ми днес, Радостина, е като фея. Тя е графичен дизайнер и живее в Прага. Твори и показва красиви и ефирни неща, с много финес, лекота и любов. Човек си я представя винаги облечена в розово, усмихната и обгърната в благоухания, с малка вълшебна пръчица и дантелени обувки. Като прибавите и русите й къдрици, картинката става съвсем пълна:-)
Всеки ден в блога й дефилират чудесни интериорни решения, идеи за оформяне на пространството, празнични декорации, вдъхновяващи акценти и малки изящни предмети. В 79 ideas  можете да откриете цветя, ръчно изработени аксесоари за дома, изящно поднесена храна, идейни съвети и вдъхновения от целия свят и мрежата. Радостина определено умее да вдъхновява и да акцентира върху красивото, ще се убедите и вие, надниквайки в блога й: http://www.79ideas.org/
И тъй като днес е Денят на влюбените с удоволствие ви представям невероятното електронно списание по случай празника, което Радостина е сътворила. Няма нужда да го описвам, направо го вижте, в български и английски вариант!
Радостина, благодаря ти за участието и ти пожелавам все така да омагьосваш в розово! Е, в случая в лилаво;-)
На всички вас пожелавам чудесен празник днес! Независимо дали сте влюбени или не, дали обичате вино или не – важното е да си създаваме поводи и да ги изживяваме качествено!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Понеделник в лилави нюанси
Текст и фотографии: Радостина Босева

Често хората, затиснати от ежедневие и проблеми, не обръщат внимание на малките неща, които ги заобикалят. Аз пък силно вярвам, че тези малки неща носят много вдъхновение и могат дори да ни усмихнат!
Стръкче лавандула, ароматни соли, дори най-обикновена макара и боички могат за мен да преобърнат деня и да го направят от намръщен и сив в шарен, весел и красив 🙂 Сигурна съм, че и с вас може да се получи такава трансформация, само се огледайте за нещо красиво!
Ето, тези малки лилави неща усмихнаха един мой понеделник, а надявам се да усмихнат сега и вашия. Все пак този е малко по-специален от останалите в годината. 🙂

Благодаря на Мария за възможността да присъствам в чудния й блог! Хубав и усмихнат ден на всички!

Фотография: Милена Коцева

Вики е едно 8 годишно дете, което иска да живее нормално. По-семпло, просто, естествено и чистосърдечно желание май няма. Да може да ходи, говори, общува, тича, да се смее и играе, да прави нормалните за едно дете на нейната възраст неща. Неща, които на всички нас ни се струват достъпни и почти не оценяваме…

Вики страда от ДЦП и има нужда от няколко курса на лечение в Израел.
Семейството й е в непрестанна борба за осигуряване на редовни курсове на лечение и набиране на средства. Всичко е прозрачно, доказано, подкрепено с публично изнесени документи, можете да се убедите в това тук – http://www.help-viki.info/
 Група жени, които снимат, професионално или като хоби, се наемат с организацията на благотворителни сесии. За пореден път. Безвъзмездно, на добра воля. Защото са обикнали Вики и нейната история. Защото искат да помогнат. Защото знаят колко ценно е да водиш нормален начин на живот. Толкова просто и логично…
Създали са и онлайн галерия със свои работи, откъдето можете да изберете и закупите снимка, която да подарите. Или просто да й се наслаждавате в дома си – http://gallery.help-viki.info/ .
Всички средства от продажбите отиват единствено и само по сметката на Вики (Централна кооперативна банка /ЦКБ/ АД, София, ул.Г.С.Раковски103, Виктория Лазарова Илиева, IBAN : BG38 CECB 9790 40B3 7313 00, BIC : CECBBGSF)

Дати и координати на сесиите:

София
– 12 февруари (събота) – в Борисовата градина, при езерото с лилите – фотосесия на открито. 11- 15 часа, за контакти – Софи Калева 0883 34 69 41
– 13 февруари (неделя) – в Борисовата градина, при езерото с лилиите – фотосесия на открито. Начало – 11 часа.
– 13 февруари (неделя) – в студио (ул. Цар Иван Асен 2, №85 последен етаж, среден апартамент) ще снимат Надя Джамбазова и Милена Коцева, за записвания 0887 246 951
– 13 февруари (неделя) –  в студио ще снима Калина Арсова, за записване и адрес на студиото: 0889 913 003
– 12 и 13 февруари – в студио ще снима Елена Гледачева, за контакти: скайп – eli_mishe или на egledacheva@yahoo.com за да уточним час
Велико Търново
– 12 и 13 февруари (събота и неделя) – в детски парти център „Ягодов сладкиш“, ще снима Елица Гунчева. За записвания -elitza_71@abv.bg или на тел.:0887400149.

Варна
– 12 февруари  (събота) на открито в Морската градина ще снима Милена Великова. За връзка – mimchence@yahoo.com, GSM: 0898 315999
– 13 февруари (неделя) – в студио (ул. „Братя Миладинови“ 28), ще снима Биляна Гецова. За връзка 0899807352 Варна

– 13 февруари  (неделя) – на открито в Морската градина, ще снима Мариана Димитрова. За връзка – 0884226169, diemma@abv.bg

Шумен
Ще снима Диана Кралева, по предварителна уговорка – тел. 0895458252

Пловдив
– 12 февруари (събота) – Градската градина от 11 ч. до 14 ч, ще снима Ирена Казакова , за записване на 0888 913440
– 12 и 13 февруари, от 9 до 18:30 ч. – в студио (жк. Тракия, бл. 171, вх.3, партер), ще снима Галина Тошева, за записвания – 0879466015, e-mail: info@galinatosheva.com

Кърджали
12 февруари (събота) – след предварителна договорка с Галина Стоянова на тел. 0885643207.

Асеновград
– 13 февруари(неделя) – в студио (бул.“Цар Иван Асен II“ №127 партер), ще снима Елена Карагьозова. За записвания: 0887 550 148

Бургас
12.02 (събота) – между 12-16 часа в реновираната градинка до Страта поща и 2-ра поликлиника, ще снимат Ани Доникян и Росица Цонева. Ако климатичните условия позволяват ще снимаме и в неделя между 10-16 часа, предварителни записвания на мейл: rtsoneva@planiks.com (при лошо време ще се смима в импровизираното ни студио на ул.Гурко 32 (Планикс))

Цената за 5 кадъра (селектирани, обработени и изпратени ви във висока резолюция) е 30 лева в София и 20 лв за останалите градове. За 10 кадъра – 40 лв. в София, 30 в останалите градове (за Пловдив – една цена от 30 лв за 5 кадъра). Естествено, ако прецените, можете да дарите и повече:-) Можете да платите предварително по банков път по сметката на Вики, или в брой преди сесията. Мероприятията са изключително забавни за децата, пълно е с интересен реквизит и какички, които ги разсмиват през цялото време. Заведете тях или подарете Свети Валентинска сесия на любимия си!

Не е трудно да помогнете. Ако не си казвате, че това е работа на друг и вие нищо не можете да направите, ако не отхвърляте идеята с мотива, че много хора призовават за помощ. Няма нужда да променяте света, променете себе си и убедете хората около вас, че тази промяна е най-успешната и значима!
Независимо дали ще се снимате с децата си, със семейството, с любимия човек или приятел. Важното е, че всеки път когато погледнете тези снимки, ще си припомняте, че сте помогнали. С малко, но навреме…

* Прекрасните кадри са от предишни сесии за Вики. Имахме удоволствието да участваме в първата и да пазим тези снимки като изключително ценни! Не само защото Мартина е на тях, а защото ДЕТЕ ПОМАГА НА ДРУГО ДЕТЕ!

 Фотографии: Людмила Слокоски

 Фотографии: Красимира Василева

*********************************************************************************

 Фотографии: Милена Коцева

* Ако имате желание, поставете банера за Вики в своя сайт или блог!
Една седмица преди Денят на влюбените, гостът би трябвало да е нежен, чувствителен, естет, творец на красота и влюбен в това, което прави. Ако пък и произведенията могат да бъдат консумирани по време на класическа захаросана романтична вечеря, още по-добре! Е, най-подходящият гост за случая е Кали/Ladybug.


Когато за първи път попаднах на нейните сладкиши, останах изумена от прецизността на детайла, острото чувство за форма и цвят, характерния и разпознаваем стил и уникалното й умение да влага любов във всичко, което прави. Към изящните сладкиши в нежни цветове тя подхожда с изключително внимание и изпипва всеки ръб и елемент до съвършенство. Нещата й са женствени, изискани, премерени, елегантни и силно характерни. Обожавам нюансите, които придава на декорацията – преливащите се пастелни тонове правят релефа още по-осезаем и впечатляващ, а нежните текстури допълват ефекта. Няма нищо излишно, прекалено, дразнещо, всичко е в хармония и унисон.

Щастлива съм, че Кали е мой гост и имам възможността да представя нейните творения, истински малки бижута!

На всичко, което излиза изпод ръцете й можете да се насладите тук: http://ladybug-kali.blogspot.com/ и тук http://www.flickr.com/photos/45331441@N03/


Кали, благодаря ти от сърце за участието и ти пожелавам непрестанно вдъхновение и „сладки“ подвизи!:-)


–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сладки за Свети Валентин
Текст и фотографии: Калина Джокова
Пояснения за използваните материали ще намерите в края на публикацията.

За мен е огромно удоволствие да гостувам на Мария в месеца на любовта и много ме радва възможността, която тя ми даде да направя нещо сладко и красиво непосредствено преди празника на влюбените. Дълго обмислях какъв да е предмета на моето представяне, защото ми се искаше да бъде нещо достъпно и лесно за приготвяне и задължително вкусно.

Опитах се да покажа някои от най-често използваните от мен техники при приготвянето на украса за сладки. Стандартните бисквитки за празника напълно отговарят на тези изисквания, но се изкуших да ги поднеса по малко по-различен начин, във формата на мини торта. Цветовете, използваните форми и детайлите по нея са просто задължителните символи, които всеки свързва със Свети Валентин.
И така, като за начало ни трябва да подготвим 6 сладки във формата на сърце, по две от  различен размер, което ще оформи етажите на нашата условно наречена торта. Първоначално ще се спра на отделните стъпки по декорацията, а към края ще добавя и рецептата за самите сладки.

За украсата изполвам предварително оцветен фондан*. Винаги остатъците, които на момента не се използват, трябва да бъдат завити във фолио или покрити с чаша, защото при контакт с въздуха фонданът започва да съхне. Необходима ни е незалепваща подложка*, върху която с помощта на точилката фонданът се разточва тънко и равномерно. Следва да нанесем релеф на покритието, което става с релефно килимче* и неколкократно натискане по повърхността с  точилката. 
С формичката правим отпечатък върху  разточения фондан с по-силен натиск и заглаждаме по краищата на новополучената форма, след като сме отстранили излишния фондан. Всеки две по две сладки с еднакви размери трябва да бъдат предварително слепени по между си, което може да стане с желе, роял айсинг* или маслен крем. Покриваме горната бисквитка с изрязаната форма, така процедираме и с останалите два етажа. Накрая сглобяваме трите отделни части и добавяме по борда на всеки етаж тънки ленти от бял фондан.

На финала ще направим цвете, с което да украсим върха на тортичката. Необходима ни е  малка формичка сърчице, с която изрязваме 5 формички. Всяка по отделно се поставя върху релефна подложчица позната като veiner* и с тънка точилка се притиска леко, това едновременно изтънява листенцето и му придава релеф. За да се огънат и придобият по естествен вид, листенцата се поставят в подходящи хлътнали кутийки, както в случая съм ползвала вътрешната част на кутия от бонбони. Оставят се известно време да изсъхнат. Приготвяме центъра на цветето с помощта на специална форма, но при липса на такава спокойно може да се оформи нещо друго или да се поставят няколко ядливи перлички*. Изсъхналите листенца се слепват едно с друго, достатъчно е съвсем малко количество вода да бъде нанесено с помощта на четка. По същият начин се залепва и центъра на цветето. За да придобие цветето завършен и естествен вид, е хубаво да се остави да изсъхне добре отново в подходяща форма. Когато е готово, остава само да се прикрепи към най-горното сърчице с малко количество вода.

Аз не се стърпях и за финал добавих една миниатюрна панделка. Така импровизираната кула от сърчица вече е готова.
Дойде ред и на рецептата, която е изключително лесна и достъпна за приготвяне и в крайна сметка се получиха много ароматни и вкусни сладки. Пропорциите, които ще дам, са за пълна доза от поне 30 средно големи сладки.

200 гр. масло на стайна Т
400 гр. брашно
200 гр. захар
1 голямо яйце
кората от 1 лайм
2 чаени лъжички сок от лайм


Заедно се разбиват маслото, захарта и кората от лайм, до постигането на кремообразна смес. Добавя се яйцето и се разбива, докато се усвои добре. Започва постепеното добавяне на пресятото брашно с дървена лъжица, до постигането на нелепкаво тесто. Ако тестото стои на трохи и не се „събира”, трябва да се добави още малко количество яйце. Разделя се на 2 и се оставя обвито в прозрачно фолио да престои най-малко 30 мин. в хладилника. Фурната се загрява на 180 гр. Пече се, докато краищата на сладките започнат да стават златисти, около 8-15 мин. в зависимост от размера и дебелината им. На мен ми отне точно 12 мин.
Желателно е всички продукти да бъдат прецизно измерени с везна, това важи особено за количеството брашното. Сладките ще станат твърди, ако с него се прекали или ако се препекат.

Много се надявам, че моето предложение е успяло да внесе поне малко предпразнично настроение и още веднъж благодаря на Мария за удоволствието да й гостувам!


**********************************************************************************

Магазини за специализирани сладкраски продукти:
– „Змееборец“ ООД –  София, ул. „Кадемлия“ 6 – предлагат всякакви инструменти за моделиране, декорация, форми, суху смеси, фондан, хранителни бои.

– Магазин за чай и подправки на улица „Три уши“ – намира се в центъра на София, зад Съдебната палата – разполагат с бои, есенции, ядливи перли, суха смес за белтъчна глазура, хартиени кошнички за мъфини и други.
– „Илчовски 94“ – производител на сладкарски и захарни изделия – предлагат готови блатове за торти и други суровини за сладкарството.

Он-лайн магазини:
– Ксеркс –  – предлагат продукти за декорация, форми за печене и форми за сладки.
– Ginger cookies  – предлагат разнообразие от моделиращи маси, сладкарски бои, есенции, декорации и готови миксове.
– П.И.К. Ко –  – предлагат богат асортимент от суровини за шоколадови и захарни изделия. Разполагат с продуктите на белгийската фирма Callebaut – шоколад за сладкарски цели, фондан.

Аз лично си подсигурявам материалите с поръчка от он-лайн магазини от чужбина или от търговци от ebay, най-вече заради разнообразието и значително по-конкурентните цени.
Те са:
www.cake-stuff.com
 http://www.lindyscakes.co.uk/

* фондан – основен продукт, който използвам в декорацията. Работя единствено с готовия фондан на Callebaut, който се отличава с много приятен вкус, лесен и удобен за моделиране и снежно бял на цвят. В домашни условия могат да се приготвят различни захарни покрития, но всяко от тях има своите особености в приготвянето и съответно в качеството на работа, най-вече откъм еластичност, вкус и цвят.
* оцветяване на фондана – фонданът се оцветява с гелообразни хранителни бои, ползвам такива на Sugarflair и Wilton. Оцветяването на белия фондан се постига с добавянето на малко количество боя с помощта на клечка за зъби. След това фонданът се омесва добре, докато се постигне равномерно оцветяване. В процеса на месене за по-голямо улеснение ръцете се намазват предварително с малко количество маргарин.
* разточване на фондана – фонданът се разточва върху незалепваща подложка като показаната от снимките. Това може да стане и върху друга гладка повърхност или направо върху кухненски плот. Ако все пак повърхността лепне, може предварително да се поръси с малко количество натурално нишесте.
* релеф на фондана – релефите, които често правя, се постигат с релефни килимчета „impression mats“ или релефни точилки – които обаче са доста скъпи и трудно откриваеми само по специализираните сайтове и магазини.
* viener – iзползваният от мен veiner, както и всички малки точилки са също специфични уреди, част от комплект на Wilton за направа на цветя. Те също могат да се намерят в посочените от мен по-горе магазини.
* роял айсинг – или познатата още като белтъчна глазура е често използвана за декорация на сладки и торти. Приготвя се от белтък, фино пресята пудра захар и малко количество лимонов сок. Маслените кремове служат за пълнеж и измазване на торти и за декориране на торти и къпкейкс. Препоръчвам тази рецепта:  http://ladybug-kali.blogspot.com/2010/03/blog-post_29.html

Понякога гледната точка е много важна. В повечето случаи всъщност. И в буквален и в преносен смисъл.
Щастлива съм, че всеки ден от прозореца си мога да виждам целия град. Обичам София. Въпреки всичките й недостатъци и дефекти. Може би именно заради тях. И защото паважът, въздухът, листата и фасадите са си … моите. И всяка тяхна подмяна за повече от две седмици образува празнина. Като кучетата съм – привързвам се лесно и безвъзвратно:-)
180 градусовата гледка ме отлепва от земята. Обхождането с поглед  отвисоко активира всичките ми сетива. Кара ме да се чувствам сигурна, сякаш държа целия град под контрол. Денонощно.

От другата страна е планината. Мъглива, зелена, намръщена или слънчева, няма значение, важното е, че е близо и е жива.

Пожелавам ви една успешна седмица с много гледни точки!

Тази година реших да заместя дежурните коледни виртуални картички с истински хартиени. Правени от нас с Мартина. Тъй като не е много умно да й връча ножицата или телбода, за нея останаха моливите, флумастерите, пастелите и всички други налични средства за писане.(смесена техника:-))
Тя, за мое учудване прие задачата изключително сериозно. Докато рисуваше (драскаше) на големия картон, си мърмореше под носа със сериозно изражение. Досущ като един истински автор на шедьоври!
След това разрязахме картона, за да има парче от произведението върху всяка картичка. Шнур или панделка за декорация, малък надпис, за да не объркаме автора, хубави пожелания за скъпи хора и готово!

 За вътрешната част ползвахме разноцветните котета, които преди време Нана ни подари. Е, нямат връзка с Коледа, но пък са шарени и пасват добре:-)

Запечатване на пликове, надписване на адреси и към пощата.

За съжаление няколко от адресатите така и не ги получиха. Като имам предвид ефективността на Български пощи, може да пристигнат за следващата Коледа, хаха
Удоволствието от шумящите пликове, мирисът на хартия и малкото човече с поставена задача не могат да се заменят с нищо! Беше ни изключително приятно и творческо. Догодина пак:-)
Желая ви хубав уикенд!
Най-сигурният начин човек да ме откаже от нещо, е да постави отпред „задължително“. Лъвският ми характер има крайна непоносимост към тази дума. Въпреки уж непокорната ми природа обаче, съм изключително лесна за манипулиране. Просто трябва да ми бъде внушено, че „нещото“ е единствено плод на моята добра воля, свободно желание и избор. И воала – правя чудеса от храброст с лекота и размах.

И тъкмо обратното – ако открито ме принуждават да направя нещо или усещам някакъв натиск, никоя сила или стихия не е способна да ме мотивира да го свърша!

Така е и с готвенето. Ако имах до себе си мъж, който смята почти ежедневното готвене за абсолютно необходимо, то със сигурност щях да го ненавиждам. И готвенето, и мъжа, хаха! За щастие човекът до мен се отнася лежерно към думата „манджа“ и може с месеци да кара на салата и барбекю (които той прави!). Малката още е на детска кухня и за мен остава изборът „Да готвя или не?“. Напоследък е съвсем спорадично поради вечерни излизания, диетични зеленчукови менюта, безкрайни гостувания насам-натам или пренасяне на кутии с домашно сготвена от родителското тяло храна.:-) Та на този етап, слава Богу, готвенето си остава чисто и просто плод на вдъхновение и внезапен порив.
Внезапен, внезапен, колко да е внезапен. Различно, понякога замислям менюто с дни, понякога решавам да експериментирам в последния момент (естествено в допустими граници, крайният фюжън е рядко явление:-), понякога приготвям добре познати  неща с прибавен нов елемент, понякога се придържам строго към класиката.
Тези крокети са от предпоследния вид – със слой нежни филирани бадеми, които се превръщат в златисти, хрупкави люспи с неустоим аромат.
Продукти(количеството е ориентировъчно):
500 гр. сварени картофи
2 суп.л. разтопено масло
3 разбити жълтъка
сол, черен пипер, индийско орехче
За панировката:
3 суп.л. брашно
3 разбити яйца
120 гр. филирани бадеми
Сварените добре картофи се отцеждат от водата  и се пасират. Прибавят се маслото и двата жълтъка. Всичко се разбърква на слаб котлон (в съд с дебело дъно, за да не загори!) докато  пюрето изсъхне. Накрая се добавят и солта, пипера и щипка индийско орехче. С влажни ръце от сместа се оформят топчета или малки кюфтенца, овалват се последователно в брашно, разбито яйце и бадеми. Пържат се в загрята мазнина до зачервяване. Отцеждат се върху домакинска кърпа или решетка до отстраняване на излишната мазнина.
Сервират се с кисело мляко с чесън и копър. Ако са гарнитура, може и без добавки.
Консумират се в ограничено количество поради висока калоричност!:-)
И така до следващия порив 😉

В испанската и латиноамериканска митология има един горски дух, наречен „el duende” (дуенде) – палав, пакостлив, духовит, любопитен, леко нервен и вечно в действие. Освен като герой на предания и легенди, думата се използва и в преносен смисъл. Най-често за хора с хъс, емоция, талант, душа, чар, завладяващо присъствие и силен заряд.

Е, днешната ми гостенка Милена определено притежава въпросния „el duende”. И той надзърта безсрамно зад всеки неин кадър.
Независимо от локацията, модела, настроението, реквизита или стайлинга. Да, много хора снимат. Много от тях технически перфектно. Но малко от тях ще ви накарат да се връщате безброй пъти към един и същи кадър и да го виждате всеки път по различен начин. Без грам претенция и напъни за неповторимост, съвсем естествено!
Признавам си, че забелязах Милена когато започна да снима онази чаровна, висока, руса и изключително добре облечена жена – Натали. Не знам дали защото двете са добър тандем, дали защото си пасват в идеите, или защото Натали влиза ужасно добре в роля, но нещата им в дует се получават безгрешно. Снимки, които ще запомните и които ще ви проговорят.
 В работите на Милена ми харесва особено много небрежната кинематографичност, всички кадри са като сцени от филм, дори и най-минималистичните портрети. Просто не знам как успява да предразположи модела до степен, в която камерата влиза в погледа и душата му. Най-вероятно ги успива с обещания и подкупи, хаха!
Да не въртя и суча повече, личи си, че съм й заклет почитател, най-добре кадрите да дойдат! Придружава ги кратък блиц и няколко думи към селектираните снимки.
Портфолиото на Милена можете да видите тук: http://www.flickr.com/photos/ribkabananka/
А за връзка с нея, фотосесия или тихо поклонничество ще ви свърши работа страницата й във ФБ: Milena Kotzeva Photography

Милена, благодаря ти от сърце за бързата реакция, точното отношение и естествено за вдъхновяващия поглед !

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
БЛИЦ „Ако бях…“

Стихотворение:  винаги съм обичала поезията, слава богу, че навреме се усетих, че не ме бива да я пиша. Стихотворението е на баща ми, Любомир Коцев, който ще остане завинаги най-любимият ми поет.

З И М Н А П Р И К А З К А
Утихна селото, притиснато от преспите.
Денят безслънчев сгуши се в огнището.
По кучешкия лай пристигат вестите,
от някъде, на никъде, за нищото.
А хълмът – господарят, чифликчията,
оглежда долината побеляла.
Там вълчи призрак броди из корията
по дирите на снежната спирала.

Картина: може би някоя от звездните нощи на Ван Гог


Дестинация: винаги Париж. Защото е поезия…

Обектив: любимият 60мм 2.8, който ми върна удоволствието от фотографията.


Локация за снимки: винаги ми е било интересно как и най-невзрачното местенце може да се превърне в перфекната локация за снимки стига да имаш очите да го забележиш и умението да го заснемеш от подходящия ъгъл. И все пак ако съм локация, ще бъда плаж с мек, блестящ пясък.


Светлина: естествена, следобедна.


Песен: Всеки ден различна. Днес е Shape of my heart на Стинг


Цвят:  Белият. Цветът на светлината.


Дреха: може би нещо класическо – малка черна рокля? Или по-добре не толкова малък бял ти-шърт:-)


Сезон: е няма ли да стане твърде поетично?;-)


Епоха: ледена 🙂


Бряг:  онзи, на север от Аркутино, който вече не съществува, понеже върху него построиха модерен хотелски комплекс…


Цитат:  „И най-добрите планове на мишките и хората остават често неосъществени.“, Р.Бърнс

Плод: Праскова. Така ухае детството ми.


Път:  по-скоро пътека. Между морето и планината.


Стихия: вятър


Час:  малко преди денят да си отиде…

****************************************************************************************************

Фотографии: Милена Коцева
Едно от най-красивите и мили деца, които съм снимала! Не знам дали съм успяла да предам и 1/10 от красотата й…
Ако сте чували за “мама на Малена”, сигурно ви е известно, че Малена е онова шарено-марено дете с усмивка до ушите и с очи, които греят на поне 3 от всеки 4 снимки на майка й. Това е същата Малена, красива и одухотворена, но просто различна. Ако някой сега си мисли как може това слънчево дете да го облечете в черно, ще кажа в своя защита, че черната дреха я домъкна майка й:-) Пуританската плитка е моя идея, но това тук все пак е една малка Фрида Кало…:)
Не мога да си представя по-подходящ реквизит за снимки от стар Фолксваген костенурка (или beetle, както го наричат по света)!
И изобщо – имам страхотни приятели!


От същата серия

Това е Ц. Фридман. Обичайното й място е зад камерата, където е много добра. Но Фридман беше велика и пред камерата – държа се професионално под лисицата и маската от „Лакалут” (който галено бузките щипеше) и брашно, като гледаше точно толкова свирепо, колкото беше необходимо.
Оказа се обаче, че освен на мен, идеята за тази шаманско-гламурна визия е хрумнала и на Жан-Пол Готие, както и на италианския Воуг. Е… в моя случай сесията не беше резултат от някакъв творчески порив, а просто ми се намираха дузина кожи:-))
Нели е необикновен модел. Тя умее да се катери по дърветата. Никоя идея не може да я стресне. Освен, че има страашни очи, тя е интелигентна и с много силно присъствие. Беше удоволствие дори самото обсъждане на концепцията за тази фотосесия на подуянската гара. Там тя ми позира хладнокръвно и артистично пред любопитните погледи на пристигащи и заминаващи, посрещачи и кибици. Тези снимки са едни от любимите ми. Надявам се и на нея!

Още се чудя как успяхме да докарахме тази „Сбогом моя красавице”- визия… Стайлингът си е дело изцяло на Нели. Но този ресторант на подуянската гара с червения си ретро надпис беше невероятна находка!
Натали! Някой наскоро ми каза „Ти и преди си снимаше добре, ама откакто взе да снимаш Натали и някак всички (има се предвид нашето скромно фото-общество) изведнъж те забелязаха…“. Натали не е просто модел – тя е муза! Благодаря й че е толкова артистична, че има такъв вкус и стил и че позира така, така добре!
Натали е психолог по образование, моя колежка  по стечение на обстоятелствата и мой модел по призвание.  Освен в стрийма ми във Фликр, може да я срещнете и като гост на всяко уважаващо себе си модно или вип парти. Тя е най-модерната жена, която познавам!  The Sartorialist, ела в София – тук живее Наталия! 🙂
Тази стрийт сесия беше упражнение по Питър Линдбърг.  Не знам доколко успешно, но поне беше забавно. Заради студа, балончетата от дъвка нещо не се получаваха. Оттогава обаче Натали полудя по Хуба-Буба:-)

Тази снимка е правена на последния етаж в природонаучния музей, при насекомите. J Много пъти съм разглеждала музея, но едва наскоро го припознах като декор. Ужасно харесвам шахматния под и тези подобни на саркофази бели шкафове с хербарии от пеперуди. Топът, с който е Наталия, с геометричните принтове пък е на Dianе von Furstenberg и мисля, че с интериора си паснаха невероятно добре!
Отново Нели. Но много различна. Приема снимането абсолютно сериозно. И феноменално добре влиза в роля! През определени периоди от живота си изпадам в чиста проба The  Doors obsession. Това обяснява заглавието на снимката, както и някои други неща…:-)
Много кадри заминаха в кошчето, докато се получи снимка с приличен фокус. EXIF*–ът интересува ли ви?… 😉
   *EXIF/Exchangeable Information file – паратметрите и настройките на дигиталната камера за конкретен кадър
Много съм щастлива, че понякога приятелите ми се доверяват така 100 процентово и стават магии – като смеха!

Диптих по стихотворение на Уолт Уитман. Селф (автопортрет), поради липса на други модели 🙂

Това е моето момиченце… Няма подходящ епитет, който да изрази чувствата ми! Понякога се чудя как в сърцето ми се намери място за толкова обич към това мило и смешно малко човече!

Във Flickr е пълно със снимки на деца с шантави очила и изобщо на всякакви шантави пропсове*. Тук е мястото да си призная без бой, че Flickr е едно голямо вдъхновение за мен!

*props – реквизит за снимки

Лора е зодия Риби и много обича водата. Обикновено иска да й правя море във ваната. И умира от удоволствие. Както и аз, докато слушам смеха й!

Когато предложих на Люба (Буболинката) с вълшебните ръце да я снимам, й казах, че ще я направя принцеса.  Истината е, че не беше никак трудно, защото, както се вижда, тя си е принцеса и половина! Обаче за разлика от обикновените принцеси, Бубето си има цели 4 принца! (Б.А. на снимката три, понеже някой трябва да държи отражателя:))

Деница е моята почти сестра. Тя беше и първият ми модел. Има чудни бадемови очи и позира страхотно. След като завърши финанси и европейска интеграция реши, че е време да се заеме сериозно с … мода и отвори бутик. Можете да я видите в My Outlet, поне докато Брюксел не реши, че не може да се справи без нея 🙂

Това е братовчед ми Виктор, който има сериозен актьорски опит от съвсем малък.   Вики свири на бас-китара в метъл банда и се обзалагам, че скоро ще чуете за нея 😉 
Това момиченце е дете на мои приятели. Снимам я от бебе и смятам, че трябва да съм й много благодарна, задето има такива очи!

Бокето е едно изкуство, което не владея добре. За незапознатите да поясня по лаишки, че боке (bokeh) е японски термин за “размазан фон” като под фон обикновено се имат предвид неодушевени обекти или всякакви там недвижимости. Понякога обаче и на мен ми излиза късметът с бокето. Е… бокирам хора, но как само ми се получи!:-)) Да не пропусна да им благодаря, че не казаха: “Ама ние що сме размазани?!“

Да ви кажа честно, не бих имала против да живея на такова артистично място. Много еклектика, етно елементи, винтидж, неочаквани цветове, вехтории, дизайнерски мебели и аксесоари за акцент. Много естествени материали, небрежност и бохемски шик.
Апартаментът принадлежи на дизайнерката Marie Olsson Nylander и нейното семейство.
Интериор, пълен с идеи, смятам да взаимствам някои от тях 🙂

Източник на фотографиите *Desire to inspire*

Има хора, с които сте били много близки, но през различните етапи от живота си се отдалечавате, променяте посоката и почти забравяте един за друг. Има и хора, с които се познавате отдавна, но бегло и повърхностно. В един момент обаче, след много години преоткривате един куп общи интереси, вълнения, любими занимания и гледни точки. Днешната ми гостенка е точно от втория тип.
С Божана бяхме съученички в небезизвестната Испанска гимназия в София. Никога не сме били първи приятелки, нито дори в една и съща компания. В последните класове тя замина да учи в Щатите и пътищата ни съвсем се разминаха. Преди около 2 години, благодарение на  Фейсбук (заради подобни срещи не мога да кажа абсолютно нищо лошо за този феномен) се намерихме с почти всички съученици и организирахме мила и приятна среща. Разбрах, че Божана се е върнала да живее и работи в България и  постепенно, в срещи разговори, открихме колко много неща ни свързват – интересът към фотографията, пътуванията, любовта към животните, чая, красивите неща и динамичния начин на живот.
Сигурно си спомняте чудния й фото-репортаж от Ню Йорк: http://lamartinia.blogspot.com/2010/12/christmas-comes-to-ny.html 
Поканих я в Гастрол точно преди нейно пътуване до Япония, от което тя се завърна с един куп снимки, много материал за разкази и тази интригуваща и забавна история зa един ден на най-големия рибен пазар в света – Цукиджи, Токио (Tsukidji). Невероятно, завладяващо, автентично и неповторимо място, особено за любителите на морска храна и добро суши!
За мен беше удоволствие да го прочета и публикувам, сигурна съм, че и за вас ще  е така.
Текстът в оригинал  е на английски, English version here
Божана, благодаря, чакам те с нови гостувания!:-)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Морските чудеса на света – пазара Цукиджи, Токио


Фотографии и текст: Божана Куртева
Превод от английски: Анна Трайкова

 
  Вдъхновенa от една статия в Ню Йорк Таймс, която прочетох преди време, но която за съжаление изглежда е изчезнала от интернет страницата на вестника, станах рано рано сутринта. Спретнах се супер бързо, за да не закъснея за първото метро към рибния пазар Тсукиджи. Съвсем естествено, ден в който човек става в 4:30 сутринта трябва да е забележителен. И този не направи изключение!
  Започна забележително неприятно – дъжд като из ведро ме валя по целия път до станцията на метрото, порязах си пръстите на чадъра, и водата накваси всичко в раницата ми, забравена незакопчана. Така че, когато стигнах до станцията на метрото, вече си мислех да направя кръгом и да оставя пазара за по-прилично време, а и както казва един мой приятел „Рибата си стои там и следобяд.” Сега обаче съм повече от доволна, че не се оставих на обезкуражителните коментари на мързеланата Божана и не наруших плана си. От момента в който стъпих на рибния пазар Тсукиджи, денят стана забележителен, направо фантастичен.
  Не ми се беше случвало да ставам свидетел на такава суетня и глъчка, като тази, която ме посрещна на пазара в пет сутринта. Невъобразимо количество хора и движение. Коли наоколо нямаше, цялото движение се дължеше на мъже, бутащи талиги, натоварени с риба или каращи колички за голф с кашони, отново риба.

    Суматохата не беше причинена само от човешко присъствие. Все пак това е рибен пазар и навсякъде имаше риби, раковини, всякакви видове черупчести, мекотели и … вода!  Учудващото бе, че при всичката риба наоколо, не се усещаше типичната миризма, която бихте очаквали или която бихте си предствяте щом помислите за рибен пазар.  Всичко се почистваше перфектно, отново и отново.  Всяка рибка и раковинка бе измивана щателно под течаща вода и поставяна след това в съд с вода, така че човек да може просто да си вземе някоя и да я изяде още на сергията.

Ранното ставане си струваше именно заради зареждането на пазара, аранжирането на сергиите, подготвянето на рибата и особено заради търговете на риба тон. Търговете са толкова динамично бързи, че за външния наблюдател е изключително трудно да разбере какво се случва в този затворен кръг от мъже. Откъде знаят коя риба е на ред? Как брокерът разбира точно колко е предложил този мъж в средата? Какво означава жестът с ръка, който направи онзи мъж и защо брокерът го ингорира? И най-вече – как се решава кой е спечелил наддаването?
  Достъпът до рибните търгове е ограничен само за оторизирани лица, но ако сте много настоятелни и се престорите на по-тъпи, отколко сте, има вероятност да успеете да хвърлите малко повече от едно око на това оживление. Ще чуете звъна на камбаните, въпреки че няма да знаете какво точно означават, ще станете свидетели на движенията и крясъците на наддаващите, и ще стоите удивени пред огромните замразени тела на риби, които сте свикнали да виждате само под формата на суши. Рибите се докарват от корабите замразени, с червена боя отгоре им, която означава нещо, но малко хора биха се наели да ви обяснят какво. Когато минат своя ред на търга се боядисват със синя боя, която предполагам оказва кой е купувачът.  От там се карат на касапите, където електрически триони и чукове разфасоват замразената риба на парчета, които се карат на сергиите.  Майсторите на сергиите внимателно измиват, размразяват и допълнително разфасоват рибите върху огромни транжорни плотове, които изглеждат просмукани с история.  Прецизната им работа и лекотата на движенията им с впечатляващо огромни ножове са хипнотизиращи.  Резултатът е риба с всякакви размери и разнообразни видове парчета за всякакви клиенти – от магазини и ресторанти, през японски домакини, до най-малки парчета за прегладнели туристи.  Всички са изложени на показ – червени, пресни, сурови,  крехки . .

Освен рибите тон, има разнообразие от различен калибър риби, миди, октоподи, огромни стриди, всеки възможен вид скариди, и още над 400 други вида морски дарове.  Някои са красиви, други са страшни, някои дори – тъжни.  От тук тръгва тази заветна перфектна хапка суши.  Е, някъде сигурно се тръгва от някой щастлив мъничък Немо, но тук…

Движението в Япония е наобратно и като цяло ми е трудно да навигирам.  На пазара Тсуджики ми е доста по-трудно от обикновено, тъй като всички изглежда са се втурнали нанякъде и повечето колички са натоварени с по няколкостотин килограма риба.  Оглеждаш се и се ослушваш, и все пак, като тръгнеш, отнякъде изниква ядосан японец, който ти крещи и ти се кара.  И, отбележете, дъждът, за който споменах, продължава да си вали усилено.  Водачите са по-щури от обичайното, защото или мъкнат големи чадъри или главите им са покрити с дъждобрани и качулки, без съображения за видимост. 
След първия час човек се научава как да вижда количките идващи изотзад, как да прави път на забързаните хора, и как бързо да отскача назад без да се озовава насред локва.  Любезен мъж за трети път ви изритва от района на търговете.  Тогава забелязвате табелата, която носи:  „Тук е опасно.  Моля, не спирайте!  Благодарим Ви за съдействието.”  Да бе, съдействие, друг път – аз държа на снимка от търга, искам завинаги с фотоапарата да запечатам замразен труп на риба, проснат на земята! :–)

Вече е около седем и половина.  Заснела съм достатъчно кадри от морските чудеса на пазара и съм решена да закусвам суши.  Наумила съм си да намеря конкретния ресторант, който според моя пътеводител е най-добрият сред най-добрите.  След доста обикаляне и опити да разгадая пазара, при наличието на табели само на японски, най-накрая го намирам и чакам.  Пред ресторанта има огромна опашка.  Аз, от своя страна, съм мокра като парцал и умирам от глад, така че заключавам, че всеки ресторант на пазара няма начин да не предлага суши, което да е по-добро от всяко едно, което съм яла досега през живота си.  Така че се намъквам в първия ресторант, където мога да вляза без да чакам.

.  И тук гъмжи от хора, но успявам да си намеря стол.  Поръчвам специалното предложение на готвача – 15 парчета прясно и удивително вкусно суши, мисо супа и, разбира се, зелен чай.  Станало е 8 сутринта, което ще рече, че съм будна вече почти четири часа.  Слушайки как хората си сърбат супите и как дъждът навън се усилва, аз пиша тази история и се наслаждавам на възможно най-вкусната мисо супа и на топлината на зеления чай, която компенсира мокротата на дънките ми, така че като цяло се чувствам добре.

Тъкмо мислех да се отправя навън в дъжда, за да видя какво друго ще ми донесе денят и един сервитьор ме попита откъде съм.  Когато успях най-сетне да изясня, че съм от България, той много се въодушеви, каза „Котооошу!”, и замина.  Стигна до другия край на бара, обърна се към мен и с усмивка каза „И кисело мляко!”  Това сгря сърцето ми дори повече, отколкото чаят – тялото ми.  Усмихнах се, поклоних се, и излязох навън в дъжда…


Днес моята прекрасна, мила, лъчезарна и слънчева майка има рожден ден!
Понеже много я обичам и понеже тя много обича цветя, ми се иска тази публикация да е цветна и свежа!

Иска ми се и да й благодаря за това, че:
–  винаги е била до мен и ме е подкрепяла
–  вярвала е във всичко, което ме е правило щастлива
–  предала ми е нежност, сензитивност и женственост, от които има нужда всяко малко момиче от първата си минута живот
–  научила ме е да оценявам детайлите и красивото
–  създала ми е неизкоренимата нужда от уют и топлина
–  оказвала се е права за всичко
–  дала ми е истински пример, че любовта и семейството са най-ценните неща
–  обичала ме е  всеотдайно и силно и ме е научила и аз да го правя

Иска ми се да успея да направя макар и половината от тези неща за дъщеря ми…

Поздравявам я и й казвам, че я обичам безкрайно. С един куп цветя!

Тези, които цъфтяха през лятото на терасата…

Тези, на които се радваме вкъщи…

 
Всички цветя по света, които изпълват улиците с аромат…