Днес в Гастрол имам удоволствието да ви представя един изключително позитивен, точен и лъчезарен човек. Ще кажете, че пак изпадам във възторжени излияния за гостуващия. Няма и как да бъде по друг начин – наистина харесвам хората, които каня и освен с хубави думи и добро чувство, няма как по друг начин да ги презентирам:-)
Тони прави картички. И скрапбук страници. И снима. И умее да разказва. И да убеждава. И още куп други неща. Но по-важното е, че всичко прави с хъс, желание и любов. И успява да внуши това и у другите. Няма да ви обяснявам колко харесвам нещата, които твори, вие сами ще ги видите в публикацията и със сигурност ще се влюбите в тях! С малко количество елементи, премерен минимализъм, чудесна композиция, съчетание и красиви акценти успява да превърне парчетата хартия в емоция. Получава й се с абсолютна лекота!
Тя е и човекът, който ме запали за фото проекта „365 дни“, казвала съм й колко съм задължена за това. Подхожда към всичко с внимание, топлота, стил и страст. Зарежда и страниците на блога и читателите си със същото. Винаги е пълна с нови идеи и проекти.
Приятно ме изненада и материалът й за днешното гостуване. Бяхме се спряли на друга тема, която тя замени в последния момент за този чудесен и въодушевяващ текст, под който се подписвам с две ръце.
Тони, благодаря ти от сърце за участието, позитивизма и слънчевата енергия, която раздаваш!



Тук можете да откриете творенията на Тони – Творения и вдъхновения
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

КОЛКО Е ВАЖНО ДА … ИМАШ ХОБИ

Текст и фотографии: Тони

Много се развълнувах, когато получих поканата от Мария за гостуване в блога й. Рубриката „Гастрол“ е една от любимите ми и винаги очаквам с нетърпение да разбера кой ще е поредният интересен гост. Когато научих, че това всъщност ще съм аз, наред с вълнението, ме обзе ентусиазъм. Започнах да се чудя каква да бъде темата на моето участие. Оказа се, че никак не е лесно да избера едно-единствено нещо измежду всичко онова, което ме вълнува.
Когато първоначалният ентусиазъм се поуталожи, си зададох простичък въпрос – какво всъщност обединява всичките ми страсти? И си отговорих, че най-важното не е това, че правя картички и скрапбук страници, нито че снимам всеки ден, нито разните проекти, с които се заемам, а всичко онова, което ги обединява – стремежът всеки ден да научавам нещо ново, да се развивам и израствам, да се променям и най-важното – да не пренебрегвам твореца в себе си, а напротив – да му предоставя пълна свобода и поле за изява. Така че реших да ви разкажа за това колко е важно да имаш хоби.
Признавам най-чистосърдечно, че когато срещна човек, който няма никакво, ама никакво хоби, следващата ми мисъл е, че за мой лош късмет, току що съм се запознала с един малко скучен човек. Обичам хората, които със страст откриват в живота си и в света около тях нещо, което истински ги вълнува и му посвещават време и внимание. Като че ли точно тези хора не са загърбили детското в себе си и живеят по-интересен, вълнуващ и пълноценен живот. Те съзнават, че всички ние сме творчески личности. Те търсят и откриват нови предизвикателства. Те се развиват и израстват. Те са по-усмихнати, забавни и интересни. Те са по-жизнени и изпълнени с енергия. За тях времето минава по различен начин, а съсредоточаването не е проблем – поне, когато се занимават с любимите неща. Те са способни на чудеса от храброст, за да намерят това, което им е нужно, и на чудеса от търпение, за да доведат някой проект до край. Някои от тях посвещават целия си живот на едно-единствено хоби, други откриват всеки месец нещо толкова интересно, че просто няма как да не опитат дали ще се справят и на това ново поприще.
Почти съм убедена, че от всички хора, които в момента четат, няма такива без никакво хоби. Но ако все пак наистина нямате такова, съвсем сериозно се замислете да си потърсите поне едно. А да откриете своето, всъщност никак не е трудно. Ако се запитате кое е онова, което бихте правили често, без умора, без заплащане – просто и само защото ви доставя удоволствие, ако обърнете внимание на кои страници в интернет се връщате непрекъснато, кои са любимите ви блогове, на кого се възхищавате, ако помислите за какво харчите парите си без много-много умуване и с щедра ръка, със сигурност ще откриете своето хоби.
И тогава – обещавам тържествено – животът ви ще стане по-цветен и забавен! Няма да имате никакво време да скучаете. Ще чакате с нетърпение да стане сутрин, за да опитате нова идея, а вечер ще си лягате с мисълта, че днес денят ви е бил интересен и вълнуващ. Няма и да си помислите, че да учиш е скучно и ще търсите книги, статии и учебници, в стремежа си да научите още нещо. Ще откриете нови приятели, нови хоризонти. Ще се забавлявате, ще експериментирате. Ще живеете с по-леко сърце и по-малко грижи. Успях ли да ви убедя? Искрено се надявам, че да!
И за да не ви отегчавам прекалено, приключвам с пожелания за мъдрост, усмивки и вдъхновение, които да съпътстват дните ви!

Като се абстрахираме от проблемите на столицата – мръсотия, тежък трафик, липса на паркинги, детски градини и куп други неща, бездомни кучета, безразборно строителство, рушащи се сгради, грозни фасади, лош градски транспорт  и като цяло обща липса на правила, в околностите й има не малко близки възможности за прекарване на няколко часа от уикенда. Няма да ги изреждам, всеизвестни са.
Панчарево е една от тях. Скоро не бях спирала там и го направих в един от първите дни с хубаво време. Обичайната гледка – половината част организирана и реновирана, другата част – тотална мизерия, мръсотия и хаос. И понеже съм решила в този блог да не ви занимавам с отрицателни неща (а понякога така ми напира отвътре:-), реших да публикувам само приемливата част.
Добре е най-накрая да се научим да правим две неща – да пазим и да създаваме. Рушенето е лесно и далеч по-безинтересно. Да не казваме постоянно, че от нас нищо не зависи, да използваме успешно това, което имаме и не на последно място, да се запасим с повече самочувствие. В случая свързано с града, по принцип – също.
Пожелавам ви хубав празник днес и слънчев уикенд!:-)

Миналата година публикувах репортаж от най-голямото изложение за козметика, фризьорство и красота в Европа – Cosmoprof Bologna, затова няма да се повтарям какво представлява и какви са амбициите му.
Тази година тенденциите и новостите са няколко:
– сериозно присъствие на био козметика, сертифицирана по ECOCERT – набляга се на естествени суровини, натурални продукти, минимално количество консерванти и близки до природата текстури. Цял един ден, наречен Green Volution беше отделен за събития и семинари по темата.
– второ издание на The next talent – конкурс за нови таланти в областта на фризьорството в световен мащаб
– трайна тенденция за скъсяване, улесняване и оптимизиране на всички типове разкрасяващи процедури – от коса, през лице, до тяло. Лесни за нанасяне продукти, ефикасност в кратки срокове, атрактивни презентации и нови елементи в ритуалите и терапиите.
– изложители от 55 (!) страни
– фокус към процедурите за тяло и по-специално СПА насоченост и акценти. Нови продукти, форми, аромати, подходи.
Както всяка година обичайните шоу програми, семинари, кръжоци, лекции, демонстрации, обучения, мултимедиини презентации, популярни лица от шоубизнеса, атрактивни щандове, полуголи модели и доста зяпачи. Посетителите – тази година като че ли по-малко, явно остатъчен резултат от затихващата криза.

Догодина пак:-)

Демонстрациите…

Павилионите…

Подаръците…

Ревютата…

Щандовете…

Българско присъствие…

Иво живее в Лондон и е автор на моден блог. Да, именно моден. Предложения за стайлинг, актуални модни събития, second hand находки, кино вдъхновения,  направи си сам идеи, улична мода, негов личен дневник за модни експерименти и съчетания – всичко това и много други неща можете да откриете в one2ten.
Наистина, мъж с усет към модерното и кураж и смелост да го показва и споделя, се среща рядко. Обикновено мъжете се  абстрахират от темата или се обличат толкова скучно, че ти се струва, че винаги носят едно и също. Затова и всички изключения като него са много приятни!
За модната страна на блога ще стане въпрос във второто му гостуване в LaMartinia. То вече е замислено и решено, но оформянето на материала изисква поне няколко месеца време.
Днес Иво ми гостува с едно свое скорошно пътуване до Маракеш – любима моя дестинация, култура и цветове. Естествено, разказът му освен увлекателен и интересен, е и осеян с препратки към модата, пазаруването и свързаните с тях символи. Дори и в Мароко!
Иво, благодаря ти за любезното съдействие, точното отношение и естествено, модните вдъхновения!
Непременно посетете one2ten !

Предварително се извинявам за разликите в размера и вида на шрифтовете в публикацията, но за съжаление не успях да ги уеднаквя.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАРАКЕШ

Снимки и текст: Ивайло Серафимов

Маракеш е едно от онези места по света, които няма как да те оставят безразличен. Макар и само на  три часа полет разстояние от Европа, усещането при пристигането е сякаш с машина на времето си прелетял години назад. Хаотичното движение по пътищата, шумните разговори между шофьорите и непрекъснатите клаксони могат бързо да стреснат всеки средностатически европеец. Навлизайки в старата част, градът силно започва да прилича като онези от приказките на Шехерезада – жарко слънце, температури от 25 градуса (все пак е началото на февруари), тежки каруци, водени от дребни магаренца и напористи търговвци, дебнещи туристите от някой малък ъгъл. В първия си ден Маракеш със сигурност е културен шок в житейски аспект.  На втория – столицата на Мароко или ще те привлече неудържимо с бурно кипящия си живот, или ще те отблъсне завинаги и ще съжаляваш горчиво за избора си…

Джамията Котубия
Случайна улица

Градът е разделен на две части – нова и стара (Медина). Последната приютява най-големия открит пазар (Сукс) с повече от 80 хиляди търговци. Неговата рядка автентичност е причина Маракеш да мине под закрилата на Юнеско. Първото място, на което стъпва всеки турист, е площадът Джема Ел Фна. Популярен като място за екзекуции в миналото, в наши дни през активната част на деня спокойно може да срещнете местните продавачи на вода, облечени в ярки носии, укротители на кобри и маймуни, гадателки на бъдещето, продавачи на кожени изделия и какво ли още не. Голяма атракция са и древните „зъболекари”, готови с клещи да избавят от болката всеки местен в затруднено финансово положение:–)) От площада се вижда високо издигащата се кула на джамията Котубия, чийто врати са отворени само за мюсюлмани.

Продавач на вода

По залез слънце започват и вечерните забави, където мароканци и туристи се събират, за да се веселят заедно. Там ще срещнете разказвачите на истории, чиито приказки приключват рано сутрин. Разхождат се и жени с малки тубички къна, готови да изрисуват най-сложната временна татуировка. Силно впечатление ще ви направят и травеститите, пищно покрити с фереджета и монети, танцуващи изкусително под ритъма на арабски песни. Ако решите да останете до късно вечер, наметнете топла дреха. Влиянието на близката пустиня се усеща и температурите лесно достигат почти до нула.
Още в самото начало Маракеш радва окото с красивите си ярки цветове. Разнородни пъстри нюанси на червено, синьо, жълто и зелено закачливо играят по килими, арки, улици и витрини. Градът носи славата си с вдъхновението, което е дал на модните дизайнери Том Форд и Ив Сен Лоран. Френският създател на висша мода си купува къща почти две години след първото си посещение, а през 1980 г. придобива и ботаническата градина Мажорел, спасявайки я от разруха. Днес, улицата, водеща до тази популярна туристическа атракция, носи неговото име в знак на признание и почест.

Черги на пазара

Улица „Ив Сен Лоран“
Говорейки за мода, тесните оранжеви улици на града приютяват и екипа на Секса и града, чието продължение е снимано там, а не в Абу Даби, според сюжета. Незабравими спомени остава и двореца Бади, построен като дипломатически резиденция през далечната 1578 г. Навремето едно от най-забележителните места (отнема 25 години на работниците да го инкрустират в злато, камъни и декоративни плочи и още 12 на следващия султан да ги свали), днес празните дупки по стените, полупразният басейн и ятата щъркели напомнят за царственото му величие.
Сцената, където Кари среща Ейдан

Дворецът Бади
Не по-малко впечатление от туристическите забележителности правят и самите местни. Популярни с изключителната си гостоприемност, повечето от тях с лекота са готови срещу усмивка и добро отношение да помогнат на всеки турист, лутащ се отчаяно по тесните канали на града, да намери главния път. Мюсюлмани по религия, повечето жени са покрити в роби от глава до пети. Не същото се очаква от туристките. Езикови бариери почти не съществуват. С лекота се говорят френски (бивша колония), английски, италиански и испански. Родени за търговци, което оказва жизнено важно значение при комуникацията им с туристи. За български език очаквания не може да има, но пък липсата на познания помагат чудесно за отблъсване на нахални продавачи и разглеждане на магазините на спокойствие.
Мароканска жена
Ако планирате да напълните торбите с модни покупки от Маракеш, то има шанс да се върнете с празни ръце. Макар и част от производството на Зара, Манго (чиито местни магазини са по-скъпи от европейските), Гап и други големи производители да е в страната, трудно бихте могли да намерите стоките им извън фабриките. Обратното важи за бижутата. Предлагащият се избор на пръстени, обеци и колиета, направени от сребро, скъпоценни и полускъпоценни камъни е безкраен. Месеци ще са ви нужни, за да  обиколите детайлно всички магазини. Добрата слава идва и на „добра” стойност – повечето бижута са със силно завишени цени, затова бъдете готови смело да се пазарите, като започнете със сума, около една 1/3 от това, което сте склонни да платите – за любимия тюркоазен пръстен например.

От града лесно може да се сдобиете и с разнородни шалчета, кожени чанти и обувки тип Малкият Мук, ядки, билки, етерични масла, сапуни, отвари за стимулиране на мъжкото либидо, пискюли. Списъкът със стоки е безкраен. Ако трябва да се спрете само на едно, то нека бъдат подправките. Червен пипер, шафран и къри на съвсем прилични цени са само малка част от предлагания асортимент, а качеството е несравнимо спрямо това в европейските магазини. Бъдете щедри със себе си в грамажа, защото дълго след това ще ви напомнят за екскурзията. Любителите на зелен чай също няма да останат разочаровани.

Сергия за чанти

Сергия за подправки
Сергия за ядки
Сергия за платове
Никой туристически опит от Маракеш не е пълен, ако не се престрашите да опитате местната кухня. Традиционното ястие е Тажин (яхния с пилешко или телешко) и се предлага почти навсякъде. Името му идва от глинения съд, в който се готви и сервира горещо. Впечатление ще направи и гарнитурата му от топли маслини (в някои случаи), моркови и картофи. Кус-кусът е друго ястие, което носи славата на Мароко по света. Изненадващо, доста ресторанти го предлагат само в петък, както повелява там традицията. Сервира се леко подправен и често в компанията на стафиди или други сушени плодове. Въпреки леко плашещия си вид, предпочетете някой уличен ресторант, вместо известен европейски, който така или иначе ще ви струва повече. Вкусовите ви рецептори дълго ще са ви благодарни за това. Срещу скромна сума ще получите предястие, основно по ваш избор и десерт. Разочарование ще претърпят всички, очакващи да се насладят на хумуса, който отсъства както от менютата, така и от магазините. Лесно може да поправите това, ако опитате ментовия чай. Сервира се със свежи ментови листа, силно подсладен. Тайната на приготвяне е следната: в дъното на метален чайник се посипва зелен чай, покрива се обилно със захар. Запарва се с горещо вода за 10 мин, а след това му се добавят свежите ментови листа. Накрая остава да му се насладите. Не бива да се пропускат и местните сладки, сергиите със свежи плодове и прясно изцедените сокове от портокал и грейпфрут.
Продавач на мандарини
Марокански сладки
Маракеш е дестинация, за която може да се говори с дни. Затова вместо да ви разказвам допълнително и в детайли, ви пожелавам да съберете нужния кураж, да спретнете куфарите спонтанно и да се отдадете на емоцията. Не забравяйте – полетът е 3 часа, но се връщате поне няколко десетилетия назад, а споменът от този красив град ще ви остане задъло. И ароматът на подправките  също – за да ви напомнят за тази колоритна Африканска столица!
Площадът Jemaa El Fna
За житния режим не бях чувала докато моята приятелка Меги (гостува ми преди време с темата за Аюрведа) не спомена, че го прави всяка година и й се отразява чудесно. Хм. Житен? Режим? Нито едната, нито другата дума са ми от любимите. Първоначално отхвърлих категорично идеята, после помислих отново и прочетох това-онова. Всъщност всичко, което успях да открия като информация в нета. Началото на пролетта ми се стори идеален момент за пречистване на организма и съзнанието. Реших да пробвам.

Най-важното:
– създаден е от Петър Дънов в началото на 20-ти век;
– трае общо 30 дни – 10 дни подготовка, 10 дни основна част и 10 дни захранване;
– по време на основната част се приема единствено – жито за покълване, ябълки, мед, орехи и преварена вода (по лична преценка и зелен чай);
– има пречистващ ефект – на физическо, енергийно и духовно ниво;
– започва се 3 дни след пълнолуние;
– не се приемат сол и алкохол, не се пуши!
Трудно, ще кажете. Със сигурност. Но пък умението да наложиш волята над желанието кара човек да премине в едно по-различно състояние. Дори това да е само временно, под формата на експеримент и изпитание.
Не съм привърженик  на спартански режими, драстични диети и краен аскетизъм. Моята философия е, че човек трябва да се наслаждава на всичко около себе си и да опитва – храни, емоции, хора, места, движения, енергии. Именно затова приемам този режим като опитване – на нещо различно, далечно и леко мистично. Цялата процедура – времето на започване, вида на храната, свързването й с мисълта и духа може да изглеждат абстрактно, дори налудничаво и сектантско, но всъщност са съвсем прости, семпли и естествени. Оказва се, че именно нещата, които са най-близки до природата, вече ни изглеждат абсурдно екзотични. Жалко, но факт…
Почти всичко, което прочетох ми се стори логично и приемливо. И носещото живот покълващо жито, и комбинацията на продуктите, и времетраенето, и връзката с природата и изначалното, и цялата символика. Освен с 5-6 излишни килограма (при стриктно спазване на режима), човек има възможност да се раздели и с неприятни усещания и натрупана негативна енергия – какво по хубаво от това!
Подготовката започна, началото на същинската част е 23-ти март. Надявам се да смачкам присъщото си чревоугодничество с категорична воля. Поне за 10 дни! Ако успея, ще докладвам ефекта и резултата, пожелайте ми успех!:-)
*Ако решите да пробвате режима, прочетете линковете по-долу. Има важна информация и препоръки, които не бива да бъдат пренебрегвани!
Най-бързият начин да се придвижиш в един лошо организиран инфраструктурно град като София е на две колела. Е, тук времето не позволява целогодишната им употреба, но от март до октомври не е малко. Хората ползващи велосипеди, скутери и мотори непрекъснато се увеличават и като че ли шофиращите коли стават все по-толерантни и разбиращи. Поне така ми се струва.
В неделя открихме сезона с една чудесна мото разходка – слънце, свеж въздух, вятър и мухи между зъбите:-))
Е, аз все още се въздържам от каране из София, но това не ми пречи да си мечтая за една красива винтидж Vespa от 60-те:-)

Блогът на Ани, Annie`s Artbook, беше един от първите, които ми направиха впечатление в интернет пространството. Добре подреден и изключително разнообразен на теми, пълен със съвети, идеи, обяснения, разкази, събития и какво ли още не! Представях си Ани като многоръката Шива, балансираща със сто неща в многобройните си ръце:-) Оказа се изключително приятна млада жена с чудесно семейство и десетки хобита – справя се еднакво добре с моделиране на торти, скрапбукинг, рисуване, готвене и куп други занимания! Участва в многобройни инициативи, базари, форуми, тематични мероприятия – и реално, и виртуално.
Решихме гостуването да е посветено на местата, които тя харесва, които я вдъхновяват и са на една ръка разстояние. Приятна разходка!
Ани, благодаря ти сърдечно за участието и ти пожелавам непрекъснато вдъхновение по всички флангове!
http://www.anniesartbook.com/

____________________________________________________________________________

Когато Мария ме покани да и гостувам се замислих какво мога да покажа, което да е интересно и оригинално за нейните читатели и същевременно различно от това, което обикновено публикувам в собствения си блог Annie’s Art Book. Когато преди почти 4 години го започнах,  не съм и предполагала, че ще имам толкова много виртуални приятели, които ще знаят толкова много за вдъхновението и уменията ми, но ще знаят толкова малко за самата мен. Благодарение на Мария реших да направя една виртуална разходка в района, където живея, като ви покажа интересни моменти от изминалото лято, както и мои любими места.
САРАТОГА СПРИНГС
Саратога Спрингс е едно колоритно и кокетно туристическо градче, където всеки може да намери по нещо интересно, като започнете от безбройните атракции и занимания за децата, конни надбягвания и хазартни зали за възрастните, европейски стил заведения за хранене, фестивали, концерти, изложби и стигнете до уличните музиканти и артисти.
Нещо, което беше много атрактивно и вдъхновяващо като преживяване за мен миналото лято, беше участието ни семейно в състезанието за шапки, организирано на хиподрума за конни надбягвания в Саратога. Имах желание да направя шапки много отдавна и реших, че това ще е перфектна възможност да измайсторя нещо оригинално, което със сигурност няма къде другаде да бъде показано (освен ако не получим покана за чай от Английската кралица, разбира се).
Започнах от шапка за себе си, с мисълта, че никой друг няма да има желание да участва, но скоро разбрах, че това съвсем не е така. Кокетната малка госпожица, която се крие в малката ми дъщеря постави ултиматум за участие и скоро след това се сдоби с една свежа детска шапка. Разбира се, като всяка уважаваща себе си дама с шапка, не можеше да пропусне да се накичи и с перли, както се вижда от снимките.
Цялото преживяване беше много интересно и за моята майка, която ни гостува за пръв път от 7 години и която по мое настояване също участва в конкурса. Синът ми държеше сам да направи своята шапка и предвид любовта му към всичко магическо, шапка на магьосник беше естествен избор.

Бързам да отговоря преди да сте попитали- не, не спечелихме нищо, но се забавлявахме невероятно! Имаше над 300 дами участнички, повечето със собственоръчно направени шапки, коя от коя по-атрактивни и около 30-тина деца в категорията за малчугани.

За наше голямо учудване въпреки, че не спечелихме награда от конкурса, бяхме „ наградени“ с няколко публикации със снимков материал в местните вестници и няколко репортажа по телевизията. Всеки имал своите 15 минути слава, нали?  „Който е отишъл до хиподрума и не е заложил поне веднъж не заслужава да носи шапка“- това ми сподели една от дамите участнички. Е, не спечелихме нищо от залагания, но пък величествената гледка от толкова красиви и стройни коне на едно място беше награда сама по себе си.

В Саратога Спрингс се намира и един от любимите ни паркове за пикник – Колинс парк – много приятно и спокойно местенце, където може да се разходиш сред природата, да повозиш децата си на автентична въртележка с ръчно направени коне, да погониш малко патици, да си направиш пикник и да бъдеш тероризиран от катерици, които са изключително изобретателни в измъкването на храна от любителите на хранене на открито.

Ако посетите Саратога, просто няма как да не минете и през Лейк Джордж. Лейк Джордж може да е само езеро, но е толкова голямо, че си има своя плажна ивица, на която се радват малки и големи през лятото. Ако решите да се разходите с параход може да задоволите не само своя глад за екзотични гледки, но можете да се насладите и на чудесната кухня, която предлага ресторантът на парахода.

Ако не сте привърженик на водните забавления, крайбрежната алея предлага много и различни възможности за приятно преживяване- характерните семейни и верижни ресторанти, атракцията на телескопите, през които за 25 цента може да видите какви чорапи носят туристите на другия бряг на езерото, да се повозите на файтон ( и дори да видите как къпят конете след това, ако сте късметлия), да отпочинете в една от Дзен градините с бонсаи или най-неочаквано да се натъкнете на група руски матрьошки.

В Саратога е събран целия културен живот от съседните градчета – концерти, изложби, фестивали, всякакви мероприятия, за които можете да се сетите се провеждат всекидневно в някоя част на града. Има толкова много музеи, че за 7 години откакто сме в този район не сме успяли да ги обиколим всичките.
Един от любимите ми е музеят на автомобилите в Саратога. Тази година имахме невероятния късмет да видим изложба на частна колекция на стари автомобили, която не е била показвана досега. Никога през живота си не бях виждала толкова много стари и добре изглеждащи автомобили на едно място. Разбира се, цената на всеки един до голяма степен предполагаше, че добрият им външен вид се дължи на специални грижи ( цените започваха от $250 000), но все пак беше изключително интересно.
Последното място, което исках да ви покажа днес е любимото ми място за четене. То се намира в историческата част на град Сканектади, което е точно до градчето, в което живеем. Това е възможно най-любимото ми място за разтоварване. Едно малко паркче, точно на брега на реката Мохок, което е скрито между старинните къщи и лабиринта от улички (повечето от които еднопосочни) . Ако нямате кой да ви „ посвети“ в тайната как да стигнете до там ( и най-вече къде можете да паркирате), е трудно да с ориентира човек. Закътаността му е един от факторите да е предпочитан от хора, които обичат да се разхождат или четат в парка. Разбира се, понякога се намира и някой по-шумен, който изпробва уменията си да кара водни ски точно когато сте затоворили очи и се наслаждавате на слънцето през клепачите, но дори и тези моменти не развалят удоволствието от това прекрасно място.
Надявам се тази виртуална разходка на някои от любимите ми места ви е била интересна и ме е показала в една малко по-различна светлина от тази, в която ме познават читателите ми.
Благодаря на Мария за поканата, за мен е удоволствие и чест!
Сигурно повечето от вас вече са забравили, че този блог има и кулинарна част. Е, време е да я поизтупам и възобновя пролетно. С една елементарна зеленчукова гарнитура – цветна, лесна, ароматна и вкусна!
Лично аз често се затруднявам при избора на гарнитура към месо – картофите са прекалено обичайни и не особено щадящи килограмите, всякакъв вид броколи, брюкселско зеле, резене, аспержи и артишок са доста характерни и не любими на всеки, оризът е прекалено скучен, а задушените зеленчуци от пакет обикновено доста блудкави. Та всеки път умувам за подходяща компания на месото. Днес ви предлагам един вариант – лесен и цветен!

Продукти:
– тиквички
– гъби печурки
– моркови
– масло
– черен пипер, сол
– копър

Зеленчуците зе нарязват на тънки лентички. В тиган с малко зехтин и масло се задушават първо морковите, след това гъбите и накрая тиквичките до омекване. Добавя се сол и прясно смлян пипер. Накрая ситно нарязан копър.
Можете да оставите зеленчуците по-хрупкави, въпрос на вкус.
Елементарно, но изключително вкусно!

Има определени неща за всекидневно ползване, които много харесвам и винаги бих предпочела пред други – джинси, които избеляват достойно; парфюм, който напомня за себе си с часове; козметика с ухание на брюле с ягоди; аксесоари, които стават неотменна част от теб; детайли, които разказват истории.
Няколко от любимите ми напоследък:
Колкото и видове, марки и модели джинси да съм „опитвала“, Levi`s си остава моят абсолютен и универсален фаворит. Колкото повече остаряват, толкова по-любими ми стават. Много сполучливи кройки, шевове и цветове.
Последните ми са модел, който не съм купувала преди – 603 Super skinny. Обикновено предпочитам правите класически, но сега съм влюбена в тези!

Преди няколко месеца открих Miracle на Lancome – направо ме зашемети със свежест и характер! Естествено, веднага загубих капачката:-))

Нещото, което първо харесах в това черно кадифено сако бяха копчетата от естествен седеф и сивата подплата на точки. Понякога детайлите надделяват над основното:-)

Обожавам аромата на Карите (Шеа). Това масло за тяло е с уникално нежна текстура и може да ми оправи настроението за секунди!

Плетените цветя са един от любимите ми акценти – върху тази чанта са в изобилие!
                    
През зимата имам проблем с  напуканите устни. Пробвала съм почти всички натурални средства и стикове на пазара. Най-новият е този – с аромат на сладкиш, мека текстура и леко сладникав вкус.

Пожелавам ви тази пролет да откриете куп любими неща и задължително да ги употребите с куп любими хора!:–)