Има най-различни кулинарни блогове – строго кулинарни и не съвсем кулинарни, стегнати като рецептурници или разточително разказвателни, наблягащи на снимките или наблягащи на храната, с амбиции за професионалност или просто за удоволствие.
Има и един отделен вид, който, признавам си, най-много харесвам и намирам за най-приятни и увличащи из редовете – блоговете, които разказват истории. Ирина, днешната ми гостенка е създателка точно на такъв – Alia. Не знам дали защото е журналист (онлайн редактор в отдел „Развлечения“ на Дневник) или защото е ценител на добрата храна (май именно заради комбинацията), още с кликването на мишката, ви обгръща внезапен уют и спокойствие, нахлуват топлина и изкусителни аромати. 
Ирина пише за храната не като самоцел, а като страст. И тя е само малка част от целия пъзел. Книги, филми, малки красиви неща, места, пътувания и вдъхновяващи събития се наместват сред уханни сладкиши, домашен хляб и празнични вкусове. Всичко това обитава блога й без да се блъска и притиска, а в пълен комфорт и хармония. Можете да си вземете идея, рецепта или емоция и да ги приберете в джоба за удобен момент. Разказите са образни, топли, меки и поглъщащи, фотографиите – ярки и живи. Блог, който те кара да мислиш, желаеш и усещаш. Какво по-хубаво от това!
На поканата за гостуване Ирина откликна абсолютно професионално – бързо, точно, тематично и съдържателно. Веднага си личи журналистическия подход:-) В съчетание с разказ за този прекрасен старинен град (каквито просто обожавам!) и типична местна рецепта, уютът на нейния блог се прехвърли и на страниците на LaMartinia.
Ирина, благодаря ти за чудесните текст, фотографии и така добре обяснената  рецепта!
Надникнете в Алиа http://alia.tropot.net/ веднага ще ви замирише на канела и греяно вино. Предупреждавам, че тези аромати пристрастяват:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С аромат на снежни топки
Текст: Ирина Катеринска
Фотографии: Димитър Катерински
Да пътувам и пиша, пека сладкиши и чета, са онези малки, но толкова специални неща, които ме карат да се разливам вдъхновено в треперливия резонанс на живота. Приятно изненадана от поканата на Мария за гостуване в нейния блог (благодаря ти, Мария!), се замислих коя от своите любови да споделя и така се спрях на пътуването с добавка от рецепта за крехки коледни сладки, които тръгнаха от едно място и стигнаха неочаквано до съвсем различно. Както само едно наистина добро пътешествие може да направи 😉
В момента се намирам в Германия и тази есен със съпругът ми (който е и автор на всички чудесни снимки в този пост) пропътувахме стотици километри из красивите баварски градове. Както на всяко друго място и тук човек трябва да се докосне сам до старите сгради, направени от пясъчник, да поизтърка малко подметки по паважите, да се повози на метрото и трамваите, да си изгуби поне една ръкавичка в някой местен парк и да изпие един-два сайдера на някой фолкфест, за да усети духа на държавата. Бавария е вкусна, ароматна, пиперлива, на моменти почти кичозна в разточителните си наслади, полята с ром, сайдер и ванилов сос, истинска наслада за сетивата като от погалването на рижа котка, припичала се цял следобед на слънце.
Един от най-красивите градове, които видях в разкоша на баварската есен, беше Ротенбург об дер Таубер. Славата му се носи по цял свят и той е известен най-вече с това, че е почти напълно запазен от средновековието насам, в старата му част липсват нови сгради, опасан е от крепостни стени и кули, и не е бил разрушаван през Втората световна война. Благодат, която само може да ни радва.

Името му идва от цвета на ярките керемидени покриви, които се виждат отдалеч и буквално се превежда като „червена крепост над река Таубер“. Ако човек иска да разбере какво е да се пътува назад в историята, само трябва да прекрачи средновековните му порти и да излезе на тесния, застлан с излъскани павета калдъръм. Той води до малък площад, който се разклонява в десетина посоки, които обикалят по ъглите на времето и разкриват малки, кокетни хотели, бирарии, стари цветни къщи, кафенета с по две масички и домашна крокантова торта. Жълтите прозорци, спретнатите дантелени пердета, разточителните в гостоприемството си котараци, стотиците сандъчета с цветя и безкрайните гори около града сякаш преразказват някоя приказка на братя Грим.

Ротенбург об дер Таубер е известен и с уникалните си ръчноизработени дървени играчки, които с наближаването на Коледа се появяват в магазините из цяла Германия и с един много интересен десерт – „Снежни топки“. Това са големи кръгли сладки, направени от маслено тесто, изпържени в специална форма (наподобява лъжица за сладолед, но с дупки) и оваляни в пудра захар, шоколад, нуга, карамел или ядки. Вътрешността им е сипкава и съвсем леко сладка, рязко контрастираща с пищните заливки.
Реших точно с тази семпла рецепта да гостувам на Мария, защото много обичам храните, които ми напомнят за определени места – вкусът им се превръща в своеобразно пътуване, сякаш пак съм в края на следобеда на малкия площад и пия черно кафе с топка разбита сметана. В домашни условия обаче няма как да се постигне специфичния им външен вид, освен, ако нямате формата за пържене, затова и реших да променя малко рецептата.
Запазих оформянето, но изпекох сладките, които тръгнаха по свой собствен път и решиха да се преобразят в нещо малко по-различно. Вкусът обаче е съвсем същият – крехък, нежен и сипкав, затова и запазвам името.

Снежни топки
(Schneeballen)

1 ч.ч. пресято брашно
3 с.л. захар
3 с.л. меко масло
2 жълтъка
1 ч.л. ром
2 с.л. бяло вино (може да се замени с прясно мялко)

Към пресятото брашно се добавят захарта, жълтъците, мекото масло и ромът. Започва да се меси – в началото тестото е много ронливо, но постепенно се оформя. Бялото вино (или млякото) се добавя лъжица по лъжица, може да е нужно още малко или само една да е достатъчна – зависи от големината на жълтъците. Трябва да се получи меко тесто, което се меси 10 мин. докато стане гладко като кадифе. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 1 час.
След като се е охладило от тестото се откъсват топчета с големината орех. Всяко се разточва на тънко кръгче и с къдраво ножче се нарязва на лентички, като не се стига до края на кръгчето, за да останат свързани. Лентичките внимателно се повдигат, може леко да се преплетата, като се внимава да не се разкъсат и се оформят на малка топка с движенията, с които правим снежни топки.
Сладките се нареждат в тава, покрита с хартия за печене и се пекат на 180 градуса, докато леко се зачервят. Когато са готови се изваждат и се оставят да изстинат добре. След това всяка се наръсва с пудра захар, примесена с канела или се залива с разтопен шоколад. От това количество продукти се получават малко сладки – между 8 и 10, затова спокойно може да се удвои.

Снежните топки носят духа на зимата и на Коледа, късче от настроението в Ротенбург об дер Таубер и си акомпанират идеално със сладкото греяно вино, което с наближаването на зимните празници се появява изкусително на всеки ъгъл. Да ви е сладко, ароматно и вълшебно като едно истинско пътуване в Бавария! 🙂

Това  е отново една от антикварските ми находки. Всъщност оригиналната му функция е чекмедже от стара печатница, в което се събират метални букви.
За първи път видях такова в ателието на нашия добър приятел Петко Серкеджиев (гостувал ми в първото издание на Гастрол) и веднага реших, че трябва да имам същото. Освен много автентично и добро за декорация, върши страхотна работа за събирането на всички малки сувенири и „съкровища“, които винаги се чудим къде да сложим.
Открих набързо и моето чекмедже. Само измиване със сапун и вода и изсъхване му беше достатъчно. Виждала съм и други идеи за трансформация на подобни чекмеджета, но исках да запазя оригиналния му цвят и вид.
Закачихме го в коридора (заради липсата на светлина, снимките са толкова лоши) и започна пълненето. Събрах част от колекцията ми слончета в малките кутийки, в останалите сложих всички малки сувенири, с които разполагах, спомени от празненства, места, ваканции, подарени ръчно изработени от различни материали миниатюри. Навсякъде където съм, търся „нещо за чекмеджето“:-) Може да е камъче, мидичка, няма значение, важното е да е от съответното място и да се събира в отделенията. Имам доста докато го напълня, но всъщност подреждането на новите неща е най-приятната част. Всеки от малките предмети си има история и ми е скъп и ценен. Всеки поглед към тази стена ме кара да се усмихвам!
Усмихнат уикенд и на вас!
Не пропускайте да посетите Благотворителния базар с ръчно изработени предмети в НДК (събота и неделя) и Панаира на книгата (неделя е последния му ден), пак в НДК!

Вижте непременно интерпретацията на Дали върху „Божествена комедия“.
Размах и гениалност!
Абсолютни мои фаворити: Началото на голямото пътуване, Кентавър и Цербер.
Миналата година отбелязахме първия рожден ден на Мартина в детски клуб. С много гости, готов кетъринг, стандартна торта. Избирах мястото доста време, тъй като се оказа, че уж многото детски клубове рядко предлагат всичко необходимо по нужния начин. Беше интересно, децата се забавляваха с многото играчки, но откъм обслужване и качество на организацията имаше какво да се желае.
Тази година решихме да сменим празнуването в детски клуб с парти у дома. Искахме да разнообразим, а и Мартина да посреща гости на своя територия, което оказа се, я направи изключително доволна, усмихната, щастлива и развълнувана. Толкова, че чак не можа да спи и след като я взех в спалнята при нас, цяла нощ говореше, усмихваше се и ме гушкаше:-)

Няма да ви разказвам за самото парти – мина весело, шумно и леко хаотично от домакинска страна, хаха. Надявам се за всички, които присъстваха да е било приятно. Тук искам да им благодаря още веднъж за вниманието, присъствието и подаръците! Вкъщи има забравени 3 броя чадъри, призовавам към разпознаване, иначе започвам да ги ползвам:-))
Пропуснахме доста неща – фойерверка и табелката за тортата, предвидената сангрия и още няколко неща, но като за първи път мина добре. Вече се убедих, че се събират около 30 човека, следващото парти ще е скоро. Но без деца 😉
Кетъринга реших да приготвя аз, с малка помощ от родителското тяло. Чудех се какво точно да бъде. Исках да е леко, дребно и лесно за консумация. Взех идеи оттук-оттам и набелязах горе-долу нещата. Имах идея за снимките, но денят беше толкова мрачен и светлината малко, че едвам успях да ги щракна за протокола. А и лудницата беше доста сериозна, така че не ми беше хич до аранжировки. Домашният кетъринг се оказа приятна, но и адски трудоемка задача, въпреки че бях избрала лесни за подготовка храни. От всеки вид имаше по 40-50 броя, общия не ми се смята!
Ноазетите, мини кюфтенцата (които майка ми направи – 120 на брой!) и баничките с къри пиле не успях да документирам.
За протокола – изяде се ВСИЧКО!:-)
За подложки използвах картон, който „облякох“ с непромокаемо цветно фолио. Така почистването беше изключително бързо и лесно, под формата на изхвърляне!:-)
Ето и менюто:
– грозде със синьо сирене – много лесни и приятни за правене, а и изглеждат стройни и подредени.

– чери доматчета със скариди. Скаридите предварително са задушени с масло, копър, чесън и прясно смлян бял, червен, черен и зелен пипер.

– хапки с рикота и пушена сьомга. Любимите ми. Рикотата е овкусена с копър, пипер и сол. Декорирах ги с два вида маслини.

– тарама хайвер с бейби кисели краставички. Специална поръчка от мъжката част – за компания на водката.

– мини пици Маргарита с прясна рукола. Получиха се доста вкусни.

– прасенца в одеяло. Мини вурстчета в многолистно тесто. За тях ми помогна майката на Любимия

– мини кюфтенца с малко чесън. Много вкусни!
– картофени ноазети
– банички с къри пиле – по рецепта от тук

На сладкото не наблягах заради тортата.

Имаше само:

– шоколадов сладкиш, декориран с мандарина

– петифури с ванилов крем, круша и стърготини шоколад

И естествено ТОРТАТА. Дело отново на Бубето. Съчетание на зимен сюжет с любимите на Мартина Пух и компания. Докато запаля свещичките, вече имаше няколко детски пръстчета, забити във фондана:-)) На вкус – бяла еклерова, невероятно вкусна. За вида няма какво да коментирам, както винаги страхотен!

         
        

А най-важното беше, че малката, палава и омазана до уши балерина беше най-щастливата на света!:-)

Истински торти за хапване нямам търпение, нерви и умения да правя, но пък напоследък сглобявам от най-различни други материали. Скоро творих торта от картон, а миналата седмица дойде редът и на тортата от памперси. За погачата на Гого.
В нета има безброй идеи за такава торта, например ТУК. Прави се за т.нар. „baby shower“,  американския еквивалент на нашата „погача“. Класическият „baby shower“ се организира обикновено около месец преди раждането, тук – 40 дни след появата на бебето.
Основната идея е, че навити на руло памперси се използват за „етажите“, а за декорация се поставят различни малки предмети-подаръчета за бебето. Чорапки, четка за коса, боди, пелени от плат, одеялце, играчки за баня, бебешка козметика, залъгалки, шишета и всякакви неща, които са необходими в първите месеци след раждането. Изглежда ефектно, ползват се всички елементи и видът на подаръка е по-нестандартен. 
Ако имате повече време, можете да изпипате нещата. Аз доста бързах и не успях да наредя всичко така, както бях намислила, но пак се получи интересно. В никакъв случай не е трудно, просто трябва да следвате внимателно инструкциите. Тъй като ми беше първи опит, си позволявам да дам няколко съвета на начинаещите като мен: 
– непременно купете бебешки безопасни игли, за да закрепвате елементите. После все за нещо ще се използват
– когато навивате памперсите, оставете цветната им част навън
– изберете 1-2 основни цвята на цялата торта, за да ви е по-лесно съчетаването на отделните елементи
– използвайте парче картон за основата, за да ви е по-лесно пренасянето
– завийте накрая с целофан, за да не се цапат и прашат памперсите, все пак ще се използват
– за върха можете да използвате играчка, шапка, обувчици, закачалка за баня, табелка за кола или каквото друго се сетите
– ако сте взели боди или друга дрешка, навийте я пак на руло и я поставете на мястото на някой от памперсите.
Можете да направите тортата с произволен брой памперси, в зависимост от желания размер. В случая използвах пакет от 33 броя, като 2-3 ми останаха. Не успях да снимам всички страни и елементи, защото много бързах, но общо-взето може да се придобие представа.
Ами това е, остава само да имате бебета наблизо, за да се усъвършенствате;-)

Гастрол е извънредно днес, вместо в  понеделник
Дрехата, грима, косата, аксесоарите, обувките, бижутата, цветовете, материите, кройките – всички компоненти на т.нар. визия. Сами по себе си и по отделно са просто елементи, на които понякога не обръщаме внимание. Но съвкупността им и комбинирането, направено с мисъл и идея могат да внушават, да носят послания и настроения, да говорят.
Винаги съм уважавала у хората умението да казват нещо с облеклото си, да изграждат концепция и най-важното – да имат смелостта и куража да го правят и да бъдат уверени в това, което носят. В това отношение, България е едно малко скучно място, където хората рядко излизат от общоприетите норми, цветове, кройки, правила. Рядко влизат в роля. Рядко изпъкват. Рядко се обличат с идея. Няма да се впускам в търсене на причините и факторите, много и сложни са. Не е въпрос на средства и възможности, по-скоро на манталитет и начин на възприемане на света. Не би било лошо да сме по-космополитни, отворени и толерантни. За да ни е по-комфортно, предизвикателно и цветно.
Именно поради тези причини, ви представям днешния ми гост с голямо удоволствие – Радостина Радичкова – Роди. Със сигурност на повечето от вас това име говори нещо. Стилист и художник на костюмите на телевизионни продукции, познато лице от модните среди, дизайнер на дрехи и без съмнение човек с характерен стил и усет към формата, цвета и детайла.
За участието си в Гастрол, Роди направи специална фотосесия с 4 различни визии – 2 инспирирани от световни икони и 2 типично нейни. Без поза и претенция, а под формата на игра, забавление и шега със себе си.  На мен лично ми подействаха крайно освежаващо и вдъхновяващо, сигурна съм, че и при вас ще се случи същото.
Представям ви и няколко от моделите на Роди от колекция *3*, които ще можете да видите на Beat пазар в Culture beat,  неделя, 5-ти декември. Beat пазар е нова инициатива – среща на млади и утвърдени дизайнери, фризьори, гримьори, стилисти. В София не са много интересните мероприятия и всяко ново такова, трябва да се поощрява и промотира.
Като акцент на гостуването, Роди ми изпрати детската песничка „Пиленце чирика“. Изпълнява я тя, когато е на „цели“ 6:-) Песента е запис на Българското радио и е включена в грамофонната плоча „Детско рали“ с песни на Александър Текелиев. Текст Йордан Друмников, на рояла Филип Павлов.

„Пиленце чирика“ можете да чуете тук: http://www.box.net/shared/yi208mjyvs
Роди, благодаря ти за вдъхновяващото участие, за мен беше истинско удоволствие!

Повече за нея тук: http://rodyradichkov.blogspot.com/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
„Пиленце чирика“

 

По повод поканата за гостуване на LaMartinia, реших да провокирам себе си като вляза в „кожата“ на две личности, които за мен са категорични, интелигентни и отстояващи себе си в света на модата и стила. Естествено – Карл Лагерфелд и Анна Пиаджи. Реализирах тази сесия, с идеята да покажа респекта си към тяхната цялост като творци и в някаква степен да има забавен, игрови момент с лека ирония към самата себе си:-)

В сесията присъстват още две визии, този път съвсем мои. Едната – цветна, екстравагантна и сценична, а другата – черно-бяла и ежедневна

Фотограф: – Момчил Христов, грим: Силвия Граховска.


Източник фотография: http://www.dexigner.com
Преди години близък мой приятел, който живее в Лондон, ми изпрати първия брой, който притежавам на Another Magazine от пролет-лято 2003, с послание: „страница 267 – мисля, че като остарееш, ще приличаш на нея!“. Така се запознах по-детайлно с Анна:)) Пиаджи е моден редактор с истинско и традиционно чувство към думата. С искряща интелигентност и остроумие. Зад визията й се крие страхотно чувство за хумор, ирония и винаги е част от някаква история. Също като нея си падам по етимология на думите и по речниците. Години изследване водят до нейния образ – в Acne paper прочетох, че са били в една компания с Карл Лагерфелд и са се забавлявали в култовото за 70-те място Le Palace в Париж. Винаги ще ме учудва! С микса между нови дизайнерски дрехи и vintage haute couture, антични материи и балетни костюми (имам специално отношение към балета!). Нейните шапки, обикновено на Stephan Jones!!! Пиаджи казва: „Дрехите идват и си отиват. Аз не съм събирач или историк. Живея през момента.“ Вече толкова години – ще кажа аз!
Шапка, изплетена с тел и камъни – по поръчка, обици *H&M*, платове от солирана хартия, използвани за колекцията ми „3“, мини дървени щипки и близалки от Jumbo, сребърен пръстен на около 8 години – Oxette

Карл Лагерфелд

Източник фотография: Vogue

За този човек мисля, че думите са излишни… В документалния филм за него публиката може да види многото му лица, облечени по един и същ начин толкова много години! За мен той е отвъд дизайна, тенденцията и самоконтрола. Свръхинтелигентен и гениален! Отслабването му като някакъв катарзис… Начело на империята Chanel и работата по собствената му линия Karl Lagerfeld, както и силното влияние върху Fendi.
Харесва ми, че изостави ветрилата и ги замени с ръкавици без пръсти и пръстени на всеки пръст. Спомням си един кадър от документалния филм, където приготвяйки се за излизане, Карл стоеше пред огледало, под което имаше огромна купа със стотици пръстени (не преувеличавам). След като сложи по няколко на всеки от 10-те си пръста, реши да вземе още една шепа в торбичка със себе си, просто ей така, за всеки случай:))

Очила Persol, бялата якичка, направена за Алекс епизод 5 „Стъклен дом“, риза и сако колекция „3“Rody Radichkov, ръкавици, брошка и пръстени- личен архив

Роди в ексцентрично амплоа: очила Linda Farrow*Peter Pilotto, колие ципове и болеро а-ла акордеон Колекция „3“ Rody Radichkov, клин Ostwald Helgason за Asos, обувки Lita Jeffrey Campbell



Роди в ежедневието : очила – Linda Farrow*Peter Pilotto, сако – Rody Radichkov, топ с щампа и бяла, увиваща се дреха – Ann Demeulemeester, клин – витраж Christopher Kane за Topshop, часовник – Fossil, обувки – Lita Jeffrey Cmpbell.

Някои от моделите на Роди:

                    


 
                    
Да, „гостува“ ми Мартина. Която днес навършва цели „де“! Няма по-подходящ гост в Гастрол на този ден. Публикацията е юбилейна – номер 200, пълно със символи:-)Тук трябва да последва малко вайкане как бързо минава времето, как летят годините докато растат децата и подобни клишета, които смятам да ви спестя.  С тези мишешки уши я снимах преди малко повече от година, тази реших да повторя. И възнамерявам да го правя докато стане на 18 или поне докато не ми откаже и  обяви майка си за луда, хаха!

Не съм от жените, които се проектират като майки още в ранните 20 и мечтаят за бебета, мъже, кухни и разходки в парка. Не че е лошо, просто не ми се е случвало. Не съм и помисляла за дете до преди три години. Исках да попътувам, поживея, поуча, поизлизам, пообикалям и поработя преди да се реша на нещо толкова сериозно. И не съжалявам – имах време да опитам всичко, което ми е интересно, да бъда там, където си мислех, че се случват нещата, да осъзная какво харесвам и какво не, да се опитам да работя по почти 20 часа без почивка, да бъркам в разни преценки, да стягам багажа си на всеки 2 дни, да правя необмислени неща и да разсъждавам достатъчно върху разни въпроси.
Тук стигаме до друго едно клише за точния човек, но се оказва вярно. Тази история за Човека с главно „Ч“ съм я разказвала преди, няма да се повтарям. И така преди точно 2 години се появи малкото слабичко и дълго същество, с черна стърчаща коса и сплескано челце. Беше така тактично да ми осигури прекрасна и безпроблемна бременност и бързо нормално раждане. Първите 3 дни изкара без име, милата, защото с баща й още не го бяхме избистрили. Обсъждахме варианти за Лора, Моника, Александра – искахме да не е на никой, да е чисто и ясно, международно разбираемо, а не навсякъде да я карат да го спелува. Но това си беше просто … Мартина. Когато попълних формуляра за записване осъзнах, че малкото е дошло с името си, толкова й отиваше!
Преди да се роди, бях малко скептична към приказките, че човек се променял, приоритетите му също. Мислех си, да, да, добрееее, какво толкова, дете като дете, обич като обич. Беше ми трудно и да свикна с мисълта, че ще има някой по-важен от мен самата, признавам си го. Но когато се качихме в колата след изписването, сълзите ми потекоха. Не само от хормоните. Осъзнах, че отсега нататък всяко нещо, което това малко същество прави, ще му е за първи път. Че е толкова беззащитно и чуждо на всичко, което го заобикаля! Казват, че първите три месеца са всъщност четвъртия триместър на бременността, периодът на адаптация към света, май е вярно.
Последва хаос вкъщи, нормалния първоначален стрес и обърканост  и почти денонощно в първите месеци кърмене, което мислех, че никога няма да свърши:-)) След това много пътувания, ваканции и десетки „първи пъти“. Интересният живот не свършва с появата на детето, а напротив – тепърва започва. Факт. Буквалната свобода вече не  е толкова привлекателна. Искаш да се чувстваш залепен, зависим, полезен, да си винаги наблизо.
И постепенно светът за новия човек започна да се оформя.
– Първата стая. Категорично  се бях зарекла пред себе си да не е в розово. Толкова предвидимо и тривиално! Но докато гладиш миниатюрни момичешки дрешки, с куп бушуващи в теб хормони, розовото просто те връхлита без възможност за алтернатива:-) Специално декорирах едната стена с пеперуди и собственоръчно  нескопосано нарисуван отворен кафез.

– Първото екипче. Какво друго освен розово! (хормоните са още налице:-). И днес когато отварям кутията, дрешките миришат на бебе. Предполагам, че винаги ще е така. Този аромат май не се изтрива лесно от съзнанието…

– Първите официални обувки. Нямах търпение да й ги обуя. Нахлузих ги през април, когато беше почти зима. Всички бяха много възмутени, че простудявам детето:-))

– Първия портрет. Подарък за първия й рожден ден от скъп наш приятел.
– Първата „алея на славата“:-)
– Първото „превозно средство“. Подарихме й го с идеята един ден да го оцветим, надпишем и нарисуваме и да остане за спомен. Веднага смело го яхна, въпреки че беше съвсем мъничка и едвам се крепеше отгоре:-)

Това бяха някои от „първите неща“…

Сега осъзнавам, че както миналата година Мартина размяташе дрънкалки и рингове, така сега, едва година по-късно, вече храни бебета, глади, готви, чете приказки, мие чинии и възпитава кукли. Не съм вярвала, че майчинските и женски инстинкти са толкова силно заложени в децата! Малката попивателна повтаря всяко мое действие и е ужасно щастлива когато получи одобрение. Едно малко мое копие, с чертите и погледа на Любимия и моите навици, чак научнофантастично ми се струва, хаха.

Сега Мартина вече има собствено мнение по всички въпроси, дори и когато не е нужно. Обича да пее, да е с „ца“ (деца), да пие „пако“ (мляко) и да НЕ слуша. Обича и други неща, в които много си приличаме:

– да посреща гости

– да лети в облаците

– да пътува

– да се парфюмира. Позволяваме й да го прави рядко. Забележете, че капачките на почти всичките й детски „уми“ (парфюми) липсват. На моите също. Трябва да ги правят с въженца:-))

– да пие, приготвя и черпи с чай. Прави го винаги в този детски порцеланов сервиз, с такъв финес, все едно е на важна японска церемония. После винаги грижливо го прибира в кутията.

– да си слага разни неща по главата. Половината й диадеми ги ползвам аз. Защото са й големи.

– да спестява. Ето тук сериозно се различаваме. Прибира грижливо всяка монета в музикалната касичка.

– да се гушка

– понякога да се усамотява

– да ползва шапки и шалове. Понякога дори вкъщи:-)))

– да чете

– да е с любимите си хора…

Тези неща вълнуват един човек когато е на две. Всичко е ново, интересно, любопитно, интригуващо. А енергията кипи от нетърпение да го опознае. И няма нищо по-хубаво от това да го правим заедно. Ежедневно и ежеминутно.
За да не става тази публикация смущаващо дълга и прекалено бонбонено-захаросана, ще завърша с едно. Има теория, че децата избират родителите си. Все повече започвам да вярвам в нея. И съм щастлива, че ме е избрало такова енергично, самостоятелно, артистично, емоционално и смело, понякога своенравно, но с характер и позиция дете. С най-чаровната усмивка и най-подкупващия поглед!

Мартина, честит рожден ден! Обичаме те! 🙂

Отсега ви казвам, че няма да съм много полезна и тематична по Коледа. Тази година ще пропусна коледните сладки, снимките на еленчета, топки, златни гирлянди и коледни звезди. Не защото не обичам празника, просто за Коледен дух ще разчитам на греяното вино и чая  с ром, хаха. Миналата година се пробвах за първи път с Коледните сладки – 4 вида при това! Което, оказа се, е прекалено амбициозно при положение, че никога не бях правила не коледни, а каквито и да било сладки! Е, получиха се, но по-скоро ставаха за украса на елхата, отколкото за ядене:-))) Омазах цялата кухня и всички съдове и май чистенето беше повече от удовослтвието. Мартина е все още малка да ми помага и да бъде въвлечена в коледните кухненски занимания, а и много пипкаво се оказа – бъркаш, точиш, печеш, украсяваш.
Освен това, при положение, че има такива талантливи сладкарки като Бубето, Ивейн, Милена, Кали, Дани, Ирина, няма смисъл да се напъвам. Само мога да се наслаждавам на техните произведения. Най-много един щолен да се опитам да направя, не за друго, а защото много го обичам!
Навлизайки в Коледната тема,  неизбежно изниква въпросът за подаръците. На кой какво, защо, как и т.н
Ето няколко идеи, малко по-нестандартни от обичайното и свързани с много емоции:


 
– фотосесия – семейна, бременна, детска, бебешка – с каквито модели разполагате в момента:-) За тази цел е необходимо да се обърнете към талантлив фотограф с оборудвано професионално студио, предвид температурите. Сесията ви не е нужно да е непременно Коледна, а с избран от вас и съгласуван с фотографа стайлинг. Можете изпратите снимките за картички на близките, да извадите любимия си кадър на канава или просто да ги съхранявате в семейните архиви. При всички положения остава един прекрасен спомен! Ако смятате, че точно сега не сте особено фотогенични, можете да уговорите час за желано от вас време или да подарите ваучер за сесия на любими хора
За подробности: Nadya Dzhambazova Photography

Фотографии: Надя Джамбазова
– тридневен рафтинг по река Тара, Босна – цената на човек е колкото за нормален уикенд, в Гърция примерно, а осигурява къде-къде по разтърсващи преживявания. Е, човекът, който ще получи подаръка няма да може да го ползва веднага, защото спусканията започват през май, но пък ще чака с нетърпение събитието.
За подробности: Adventure. net
Фотография: личен архив
 – скок с бънджи – само при положение, че получателят на подаръка няма фобия от високо. Дати има през цялата година, дори и зимата, стига времето да го позволява. Ваучерът не е поименен, може да бъде подменян. Уникално преживяване не само за скачащия, а и за зрителите! 😉

Фотография: LaMartinia
– дървена фигура от „Слънчоглед“ – шейна, рамка за снимка, различни видове и размери кутии (за чай, бижута, др), шкафче за ключове, къщичка за птици, чекмедженца. Продават се от натурален дървен материал. Можете персонализирано да ги оцветите и декорирате – с боя с различни ефекти, декупажна хартия, мъниста, пера и какво ли още не!
За подробности: магазин  Слънчоглед

Фотографии: магазин Слънчоглед
– ваучер зa подарък от CASAVINO (на стойност 20, 50 или 100 лева) – най-хубавото е, че с този ваучер можете да си изберете каквото пожелаете от големия асортимент на магазина. Ако се спрете на нещо по-скъпо от стойността на ваучера, можете да доплатите.

Ако пък човекът е скъп и ви се отпуснат повече пари за подарък, можете да му подарите и курс по дегустация!

За подробности : CASAVINO
Фотография: LaMartinia
– туту – за тези, на които думата им е непозната, туту е пола от тюл, подобна на балетната пачка. За по-фриволна визия, детски празник, парти или маскен бал, едно туту може да превърне детето ви във фея, вас също 😉 Избирате си цвят, модел, размер и дължина. Ще поръчам за рождения ден на дъщеря ми, сигурна съм, че ще е адски щастлива!
За подробности: http://tutu.bg/

Фотографии: http://tutu.bg/
– welness процедура за лице и тяло Secrets de Sothys – триумф на сетивата за лице и тяло с множество компоненти – високо ефективни формули за освежаване и обновяване на кожата, анти-стрес цялостен масаж, специална релаксираща музика, благоуханни аромати на няколко вида продукти с разнообразни текстури. За завършек –  чай SOTHYS. Пълен комфорт в продължение на час и половина!
За подробности: салон InBeautyHouse, ул. Славянска 11
Фотография: Sothys, Paris
– малки дизайнерски предмети за дома – на поносими цени, изящни, носещи мисъл, символ и послание. Мисля да си подаря някое за Коледа:-) Асортиментът се сменя често, така че ако си харесате нещо, не пропускайте да го вземете!
За подробности: „Склада“
Фотографии: LaMartinia

– 1 час (или повече) стрелба – на истинско стрелбище, с истинско оръжие – ваучери доколкото знам няма. Просто завеждате Любимия/Любимата и му поръчвате определено оръжие с определен брой и калибър куршуми. Идеално за изразходване на напрежението, стреса и негативните емоции. Инструкторът ви обяснява как да сменяте патрона, как да държите оръжието, къде да се целите и от какво да се предпазвате. Само внимавайте да не насочат пистолета към вас:-)))

За подробности: Стрелкови клуб Левски

 – билет за концерт – не е необичаен подарък, но винаги е приятно да получиш, особено ако са ти улучили музикалния вкус. Само една идея за 2011 – Mariza, една от най-успешните португалски певици на фадо, на 31 март, в зала 1 на НДК
За подробности: Евентим
Ако пък имате сръчни ръце, можете да направите нещо сами. Играчка за елха, картичка, аксесоар или декорация за дома или офиса. Изисква се търпение и определени умения, но пък удоволствието е несравнимо!
Ами това, е. Адресирам тази публикация към Любимия, който все още се чуди какво да ми подари, хаха! (с големи букви, да не би да го пропусне!)
Хубав уикенд ви желая!
Преди около месец Руми от Something…  ми беше на гости в Гастрол.
Е,  дойде време да й върна жеста. С голямо удоволствие! Параметрите: темата по избор, а акцента върху мен. Хубаво. За да не се впускам в досадни хронологични подробности за живота, вкусовете и ежедневието си, реших да го оформя в далеч по-забавната и за писане и за четене блиц форма. Въпрос от една дума и отговор от едно изречение (е, някъде и по 2-3;-) За протокола: бях максимално откровена!
Добре де, ама все пак Something… е кулинарен, трябваше и рецепта да включа. Вместо една завъртяна и сложна, реших да са две. Коктейл и десерт – и двата семпли, лесни, бързи и изключително приятни за консумиране, каквито обичам да са рецептите.
Руми, благодаря за поканата! Изключително много се радвам, че разменихме гостувания!:-)
Рецептите вижте по-долу, а за блица, посетете Something…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Poire belle Hélène (Круши “Хубавата Елена”)
Известен френски десерт, създаден около 1870 от легендарния френски chef Auguste Escoffier и наречен на едноименната опера на Жак Офенбах.
Изключително елементарен за приготвяне, бърз, невероятно вкусен и много лек.
Време за предварителна подготовка: 10 мин.
Време за термична обработка: 20 мин.

Какво ви е необходимо:
2 пръчки канела
¾ чаша кафява захар и лъжица мед
2 ½ чаши вода
4 добре узрели круши, обелени, с неотрязана дръжка
4 топки сметанов сладолед (домашно приготвен или готов, в случая използвах готов – ванилия с шоколадов чипс)
Натурален шоколад, разтопен на водна баня (в случая нямах натурален и използвах млечен)
Начин на приготвяне:
В подходящ съд загрейте ½ чаша вода, захарта и пръчките канела. Оставете да заври и намалете за 5-10 минути огъня, докато се образува златистокафяв сироп. При съвсем слаб огън добавете останалите 2 чаши вода и разбъркайте.
Прибавете крушите в сиропа и оставете да поврат 15 мин. до умерено омекване. Оставете ги да се охладят в сиропа до стайна температура. Полейте с шоколадовия топинг и сервирайте с топка сладолед.
***
Коктейл Белини (Bellini cocktail)

Белини е един от най-популярните италиански коктейли, неясно защо крайно неизвестен у нас. Произлиза от Венеция, създаден от съдържателя на известния по онова време бар Harry`s bar (Venice) Giuseppe Cipriani. Любимо питие на Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс. Приготвя се от шампанизирано бяло вино (обикновено Prosecco) и пюре от бели праскови. Както се вижда от снимките, не открих бели, а го направих с обикновени нектарини. Гарантирам, че вкусът не страда от това;-) Пасирах прасковите на по-едри частички, за да се усеща плода, вие може да го докарате до хомогенна маса.
Пропорции: 2 части Просеко, 1 част пюре от праскови, натрошен лед. По желание добавете няколко капки боровинков или черешов сок за по-интензивен розов цвят.