ideendom е един от любимите ми български сайтове за интериор. С прецизен подбор на идеи, красиви фотографии, добре структурирани раздели и полезна информация, може да бъде източник на вдъхновение за всеки, който обича да реновира, декорира, трансформира и освежава дома си. С дизайнерски мебели, модерни иновации или семпли собственоръчно изработени детайли – няма значение, важна е идеята, вдъхновението и удовлетворението от уникалното интериорно пространство.
Най-неочаквано за мен създателката на този чудесен сайт ме покани да участвам с наскоро сътворените от мен неща. Оказа се, че имаме и доста общи интереси. Е, сигурно се досещате, че не се колебах много дали да участвам.
Роси, благодаря за вниманието и точността, за мен беше удоволствие!

Публикацията ТУК

Тези, които следят редовно блога знаят, че бънджи скока беше подарък за рождения ден на Любимия. Бях готова ако той не прояви желание, да се метна аз:-)) Но пък на него взе, че идеята му хареса! Избрахме си дата, сменихме ваучера от Клисура за Витиня (ниско му била Клисура, хаха) и се настроихме – аз за сеир, той за скок. Домъкнахме видео и фото техника, за да запаметим момента. Снимахме се и преди скока (малко черен хумор – за всеки случай;-)
Мостът на Витиня вибрира силно от преминаващите камиони и почти имитира ефекта на въжения мост. Като прибавим и 115 м. височина си става леееко страшно. Лично аз нямам фобия от високо, но ми се подкосиха коленете.
Имаше около 30 желаещи за скок, уцелихме чудно слънчево време, никаква мъгла и дъжд.
Бързо минава редът, дойде време и Любимия да скача. Въжета, тежести, кратка инструкция и хайде! От вълнение пропуснах най-важния кадър – когато тялото е в най-висока позиция, но така пък ще имаме повод за следващи скокове. Задължително другия път се мятам и аз:-) Инструкторът похвали нашия човек, че е с най-добрия скок за деня. Друго си е да те потупат по рамото! Важното е тялото да е стегнато и да се оттласне максимално напред от ръба.
Не бил силен адреналина, сподели Любимият, нищо работа. Е, да но след като се прибрахме спа непробудно около 3 часа:-)))
Отгоре нещата изглеждали дребни и незначителни, а най-важни били секундите полет. Ще проверя непременно дали е така, лично!

Ваучери за бънджи скок и всякакви други екстремни преживявания, можете да си осигурите от тук http://www.verticalworldbg.com/ . Момчетата са изключително любезни и коректни!
Екстремен уикенд ви желая!
Мястото

Някои са скачали и от 200 метра 😉

Екипировката

 Разни хора, разни скокове:-)

Най-добрият скок на най-любимия скачач:-)
Следващия път и аз 😉

Фотографии: личен архив и http://www.trekearth.com/
Каквото и да пиша за Италия, няма да успея да я пресъздам реалистично. Италия си е Италия. Ароматна, вкусна, цветна, разнородна, неподлежаща на имитация. Всичко там те кара да поемеш максимум емоции и картини, да вдишваш и вкусваш, да се усмихваш, да наблюдаваш и запаметяваш. Няма значение дали си изпънат на някой плаж около Неапол, вечеряш в приказен малък ресторант в Рим, обикаляш из каналите на Венеция, пазаруваш в Милано, поемаш глътка вино в Тоскана, разхождаш се из Флоренция, закусваш в някое кафене в Сицилия, или пиеш еспресо в Торино, усещането е едно – на щастие. Просто защото хората там умеят да живеят с удоволствие, да създават комфорт у другия, да изпипват всяка глътка, хапка и момент, да си създават емоция от най-семплото преживяване.
Няма нужда да споменавам красотата на сградите, вкуса на храната, елегантността на мъжете, интензивността на кафето и мелодията на езика – те са ясни.
В случая реших да оставя настрана обичайните паста, пица, лазаня, ризото, морски дарове, полента и маскарпоне. За италианската кухня е характерно честото използване на различни видове сирена и колбаси, сметаната и доматите като добавка. Е, тази рецепта съчетава всичко.
Рулца от свинско с аспержи, прошуто и пармиджано в доматено-сметанов сос
Източник: сп. „Cucina“
За 4 порции
Продукти:
500 гр. свинско филе
няколко сурови аспержи (тъй като Любимият не ги обича, замених ги със зелената част на праза)
няколко резена прошуто крудо
50 гр. пармиджано
2 домата
голяма кофичка заквасена сметана
20 гр. масло
сол, пипер, магданоз
Пускате аспержите за няколко минути в подсолена вода, след като сте ги почистили(като отстраните долната твърда обвивка).
Начуквате парчетата филе и ги поръсвате със сол и прясно смлян пипер. Върху всяко филе поставяте парче пармиджано, резен прошуто и 1-2 аспержи. Завивате на малко руло и завързвате с кухненски конец. Загрявате маслото на тигана и запичате рулцата от всяка страна, докато цветът на суровото месо се промени(следващият път ще ги запека повече за по-търговски вид, станаха много „бледи“;-). Прибавяте сметаната и предварително обелените, нарязани на кубчета домати, с отстранени семки и течност.
Запичате за половин час всичко в умерена фурна.
Сервирате с прясно смлян пипер и магданоз по желание.
Получиха се безумно вкусни рулца с приятен пълнеж и аромат. Доматите олекотяват сметаната и правят ястието свежо и леко.
За гарнитура добавих домашно картофено пюре с копър.
Христина Янева, или po-известна в интернет пространството като Hedra, има много длъжности и определения след името си:
– доброволен консултант и заместник-председател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, акредитирана от Националния комитет по кърмене
– обучаващ консултант към създадения в рамките на Програмата за защита, подкрепа и насърчаване на кърменето на СЗО и Уницеф Консултативен кабинет по кърмене в Университетска болница „Майчин дом”
– съавтор и консултант на публикации за кърмене към списание „Моето дете” , „Моето бебе и аз“, „Мама“ и на различни материали за кърмене, издавани от неправителствени организации
– активно списващ и консултиращ в един от най-големите форуми за родителство Бг-мама, в подфорум Кърмене и захранване на бебето

Освен всички тези имена, линкове и функции, тя е и чаровна млада жена, която е насреща за всякакъв вид консултации и въпроси относно кърменето. Отговаря бързо, точно и отзивчиво, което е от голяма важност в първите моменти от живота ви заедно с бебето. На нас помогна в правилния момент, когато изпитвах известни затруднения и съмнения. С няколко изречения, синтезирана информация и сърдечно отношение. В предишна публикация по темата бях споменавала, че благодарение на подкрепата на близките ми и нейния компетентен съвет, кърменето при нас продължи година и три месеца и осигури на детето ми имунитет и здраве (за щастие не е боледувала нито веднъж), а на мен силна връзка и мили, неповторими моменти с малкото същество.
Ако ви престоят тези моменти с бебето, ако не сте убедена в ползата от кърменето или ви убеждават, че не е необходимо, ако в момента се сблъсквате с някакви проблеми и затруднения, не се колебайте да се обърнете за съвет или информация към компетентните консултанти от някой от следните линкове!


Благодаря на Хриси за материала, който сътвори специално за участието си тук!. И за всички усилия, които  полага  за една полезна и благородна кауза!
С нея можете да се свържете на този адрес: http://xedra.wordpress.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво животно е това – консултант по кърмене?
Текст: Христина Янева
Снимки: личен архив

Консултант – човек, който ти сваля часовника и ти казва колко е часа, а после ти издава фактура

Консултант звучи ясно, но какво пък точно му се консултира толкова на кърменето? Процес естествен, еволюирал с все бозайниците на планетата, които чудесно си се справят с него, разчитайки само на инстинкта си. Фактите около кърменето са ясни, ползите не подлежат на диспут . Mакар че периодично и такива се заформят, което не е чудно предвид изначалния скептицизъм на съвременния човек, който има сериозни трудности с вярата в каквото и да било. Ta, взимаш бебето, събираш го с майка му и нещата си потръгват така, както са предвидени.
Горе-долу това е. Процесът е нормален и естествен и значи трябва да си върви нормално и естествено. Да, ама не. Защото – кое друго нещо си върви нормално и естествено? Доброволците, желаещи да си раждат самички в тъмна хралупа, да сложат бебето върху себе си и да го държат там, докато проходи, са една изключително малка част от съвременните хора. На тях останалите гледат с немалко удивление, ужас и къде тайно и вътрешно, къде съвсем явно изразяваното облекчение „Слава богу, аз живея в 21. век и не съм като тях”.
Майката може и да живее в 21.век и да е заредила прекрасната детска стая с всяко постижение на прогреса, осигуряващо комфорт и безопасност. Току-що роденото й бебе обаче по нищо не се различава от всяко пещерно бебе, родено в зората на човечеството. И има нужда от същото, което е получавало пещерното бебе, за да оцелее и да се развива нормално. Непрекъснат контакт с майката, топлината й, постоянен достъп до гърдите й – изисквания, които са колкото изначални за него, толкова, да си го кажем направо, неудобни и леко потрисащи за съвременната му майка.
Е, когато имаме майка от 21. век и пещерно бебе, тогава е неминуемо да възникнат трудности в комуникацията. Така идва и нуждата от „преводач”, който да осигури началното разбирателство между тях двамата. Защото кърменето далеч не е само хранене – то е всеобхватното общуване и взаимодействие между майката и нейното дете, постоянното фино настройване на единия спрямо другия, всички онези безкрайно занимателни процеси, протичащи неосъзнавано за тях в тялото на единия и другия. Пъпната връв не прекъсва с раждането – просто се заменя от гърдата.
Само че този процес не тече естествено, когато между нуждите на единия и очакванията на другия има пропаст. Това, че нещо е естествено, не означава, че е лесно – ходенето също е естествено и едногодишното дете отдавна гледа как всички около него се справят съвсем несъзнателно с този процес. Което обаче не му спестява нито паданията, нито нуждата от една ръка, за която да се държи в определени моменти, докато набере смелост и увереност.
А когато в 8 ч. вечерта твоето пещерно бебе се скъсва от рев и гърдите те болят ужасяващо, независимо че чинно си дала изискваните няколкостотин евро за последен модел помпа за изцеждане, която в този конкретен момент просто не ти върши грам работа. Тогава просто имаш нужда някой да дойде и да оправи нещата. И не само да оправи гърдите, а да те разбира, че е нормално да плачеш, защото не си спала от дни и реалността около отглеждане на нов човек съвсем не изглежда толкова розова и пухкава, колкото си си представяла в щастливите предбременни моменти. А когато едновременно с това успее да ти даде надежда, че някой ден отново ще се чувстваш човек, при това, човек с добре гледано дете, тогава отново успяваш да видиш за какво всъщност се бориш и къде точно беше смисъла да се захванеш с цялата тази работа.
Това е консултантът – човекът, който ще ти припомни това, което ти самата знаеш. А фактурата…ще я платиш с щастливите моменти, които ви очакват нататък!

 Чаровната дъщеря на Хриси в действие:-)

Моменти от демонстрации по кърмене

Връчване на дипломите на тазгодишните консултанти, заедно с посланикът на Норвегия г-жа Тове Скарстейн

Скоро забелязах, че в Чешкия център са отворили малко магазинче за чай. Вече изпробвах няколко вида, но белият чай си е истинско преживяване. Събиран и обработван по специална древна технология, дълги години е бил специалитет само на Китай.  Запарката е бледа на цвят, с нежен и деликатен вкус.
Този конкретно се нарича Сребърна звезда. Събиран ръчно в кълбовидна форма и след запарването „разцъфва“ в красиво цвете. Една топка е достатъчна за 2 канички чай.
Всяка покупка в магазина се опакова в изящни златисти пликчета, продават се и съдове и различни принадлежности за чай.

Перфектно допълнение към аромата на белия чай е парфюмът за коса с аромат на … чай.  Съдържа екстракт от цвят на Хибискус, какао и чаено дърво. Неутрализира миризмите, попити от косата, образува защитен филм на косъма и придава блясък. Щади косъма. Нанася на влажна или суха коса и оставя след вас ефирно ухание на топъл есенен следобед, въпреки мокрия дъждосняг навън:-)

От: J.F.Lazartigue, Paris

Има периоди, в които ме обзема духа на интериорната промяна и се развихрям в разни проекти по реставриране, пребоядисване, вкарване на акценти, подмяна на мебели, претапициране или окачване на разни неща по стените.
Има една приказка, че временното е най-постоянно, което е абсолютно вярно. Преди точно 2 години се преместихме в новия ни дом и всички елементи, които оставихме като уж временни, се оказаха най-непоклатимо постоянните. Главно поради липса на време и лошия навик на отлагането, има безброй недовършени детайли, ъгли и идеи.
Като споменах идеи, най-лошото, което някой може да си причини, е да ме заведе  в един от големите строителни хипермаркети, в някой антиквариат или в магазин за художници. Веднага в главата ми нахлуват стотици идеи кое, как, защо и къде може да бъде променено/подменено/преобразено:-) Явно този интериорен порив съм го наследила от майка ми, която постоянно нещо твори. Скоро дори забелязах, че двегодишната ми дъщеря обръща малкото си детско пластмасово столче и старателно го „боядисва“ с четката за рисуване. Генетична обремененост явно.
Първоначалният замисъл преди и по време на ремонта беше за монохромен интериор в СПА нюанси – бяло, шампанско, екрю, ванилия и шоколадово кафяво. Хубаво, но тези неутрални решения много бързо омръзват. Като се съчетаят с есенния сезон, нуждата от цветни акценти нараства. Това е и темата на днешната публикация. С идеи оттук-оттам, с малко латекс, лак и препарати, и естествено с любим верен асистент, оборудван с бормашина, малките цветни петна стават много лесно факт.
Това са дребни задачи. На път съм да довърша и големия си проект – реставриране на стара голяма разтегателна маса баварски тип и 6 стола, всеки с различен дизайн. Напълно нов облик, стил и внушение. Надявам се до края на ноември всичко да бъде довършено и да мога най-накрая да прибера всички материали и части от мебели, разпиляни къде ли не!

Най-хубавото на този вид творчество е, че имате неповторими и оригинални интериорни допълнения, които излизат почти без пари и лесно могат да бъдат сменени,  префасонирани. или просто премахнати.
Как и защо, вижте по-долу!
1. Портманто от товарно пале
В нета има много идеи за мебели от дървени палета – ниски холни маси, пейки, дивани и какви ли още не артистични мебели. Изшлайфани, боядисани и лакирани, или в суров вид, тези дървени конструкции получават изцяло нов живот и функция. Хрумна ми, че би било идеална идея за портманто в коридор. Не харесвам масовите мебели за коридор – адски еднотипни, мрачни и банални. Трябваше ми и цветно петно в тъмното антре.
Набавих пале и процедурата беше следната:
– почистване
– шлайфане с виброшлайф
– запълване на дупки с кит за дърво (пропуснах го уж за по-автентичен вид, а всъщност от мързел:-)
– нанасяне на 2-3 ръце от желания цвят латекс (в случая революционна фуксия:-))
-лакиране с безцветен матов лак за дърво –  на водна основа ако ползвате латекс и полиуретанов, ако ползвате акрилатна боя
– закачалки (може да ползвате метални, порцеланови, от ковано желязо, аз сложих каквито имах в момента)
– стабилно окачване на стена
Снимката е лоша и правена с вградена светкавица, но горе-долу се разбира замисъла. Като имате предвид, че няколко години съм работила в областта на спедицията, считам този си DIY проект като особено „мой“. Дано не ми хрумне да монтирам части от ТИР по стените, защото вече ще ме изгонят от къщи, хаха!
Преди
 След
2. Нов имидж на стойката за дискове
Тази стойка беше вече на боклука. Леко клатеща се, с цвета дърво, който изобщо не харесвам. Реших да я „преоблека“. Отново в цвят. Синьо-зелено или тюркоаз беше подходящо за дневната в екрю и кафяво.
Нашият добър приятел художникът Петко Серкеджиев тонира латекса, а стъпките са следните:
-премахване на лака с препарат Removal и телена четка
– почистване с влажна гъба
– съхнене
– нанасяне на латекса (2-3 ръце)
– ако искате по-устойчива повърхност, нанесете и лак
Преди

3. Тук няма „Преди“ и „След“. Просто защото „Преди“ нямаше нищо. 
Тази полица ми трябваше за саксии в кухнята. И тъй като стандартните не пасваха по размер, сглобихме си наша.
– дървена дъска в нужния размер
– 2 броя държачи
– 3 броя еднакви кашпи/саксии или нещо си друго, каквото прецените
Всичко от Бриколаж.
Не съм я обработвала по никакъв начин, хареса ми естествения цвят и вид на дървото. Върху болтовете, можете да поставите декоративни капачета, аз ги оставих така.
Получи се удобна и семпла полица на неизползваемо и голо място над кухненската врата. За книги, цветя, съдове или декоративни елементи. 

Наистина нямах търпение да дойде редът на тази публикация. Просто защото много харесвам нещата, които тя прави. Вече сте видяли от тъмба – торти.
В случая тази дума ми се струва прекалено семпла и банална за нещата, които излизат изпод ръцете на Бубето – изящни, изваяни, нереално красиви, истински произведения на изкуството, сякаш недокоснати от човешка ръка. Тя си е чисто и просто скулптор, който работи вместо с гипс, глина или камък, със захарно тесто и фондан.
Когато страхотно въображение се съчетае с емоционалност и сръчни пръсти, се получават такива шедьоври. Знам, че звуча силно патетично, но и вие ще звучите така, след като разгледате снимките по-долу и блога на Бубето. Всеки елемент от тортите е обмислен, премерен и точно поставен. Цветовете хармонират със сюжета и фигурите. Няма нищо прекалено, кичозно, излишно. До най-малката гънка и извивка, всичко е реалистично и миниатюрно оформено. И най-важното – тортите са уникати, съобразени изцяло с човека, за когото са предназначени. С характера, професията, хобито, страстта или мечтите му. Напълно индивидуални и напълно неповторими подаръци. А и вкусни!:-)
Вече лично се убедих, че всяка торта, направена от Бубето, става автоматично център на празненството. Започват се Ох!, Ах!, снимки, ръкопляскания и възгласи на одобрение. Дотолкова се бях съсредоточила да снимам тортата, която тя сътвори за празника на Любимия, че съвсем забравих да снимам самия него :-)))
Със сигурност това е и най-голямото удоволствие при създаването на торти – да знаеш, че правиш някого още по-специален и щастлив, на най-личния му празник.

Повече за Бубето и начина на поръчка можете да научите в блога й. Избрах тази блиц форма на представяне като по-забавна и непринудена. И не, тримата прекрасни млади господина на снимките не са й братя, а синове:-)

Бубе, благодаря ти за участието и естествено за всички торти, които си правила, правиш и ще създаваш занапред. Страхотна си!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотография: Milena Kotzeva Photography

 Сладкарството: Страст, хоби, удоволствие. Нещо, което дори не подозирах, че би могло да ме погълне така.
Тортата: Черешката на всеки празник
Първата торта: Колкото и егоистично да звучи – направих си я за мен. Пълна с кусури, което ме кара да си я обичам още повече.
Перфектната торта: Като я гледаш да не можеш да я разрежеш, а като я опиташ – да не можеш да се спреш.
Любимият ми сюжет за торта: Не искам да се ограничавам с нещо конкретно. Във всичко мога да открия идейното и красивото.
Освен торти, обичам да правя и: деца (ха-ха)!!!
Ако в този момент трябва да направя торта за себе си, тя ще бъде: Като вкус ще е нещо съвсем ново. Обожавам да експериментирам! А като дизайн – малка и кокетна, бяла, с панделка от розов сатен и красива старинна брошка.
Семейството: Мястото, където се чувствам на място. То ми дава сили, уют, вяра, спокойствие. 
Децата: За мен те са сбъдната мечта. Обичам ги безкрайно! Карат ме да се чувствам истински щастлива, горда и пълноценна. Най-голямата ми радост и най-голямата отговорност!
 Щастието: Невидимо, когато отчаяно го търсиш. Чупливо, когато те е страх да не го изгубиш. Истинско, когато го съзнаваш.
.Мечтата: Нямаш ли мечти – нямаш бъдеще. Не сбъдваш ли мечти – не си струва да живееш. Най-ценни са сбъднатите мечти, най-големи – неосъществените.
Изкуството: Трябва да имаш талант да го твориш и сетива да го усетиш.
Вкусът: Всяка сутрин ставам с нетърпение, за да си направя кафе. Нищо не може да се сравни с вкуса на първата глътка горещо и ароматно кафе. Пия само по една чаша на ден, но бавно, чак до вечерта, за да се насладя на всяка глътчица.
Ароматът: Имам много любими аромати – на възбуждащ мъжки парфюм, на карамел, на фрезии, на кафе, на бебе, на ягоди, на море, на косена трева… Мразя да съм болна със запушен нос.
Мястото: Местата ги деля на две – тези, на които съм била и тези, на които искам да отида. От първите най – много обичам Куба, а от вторите – мечтая за Япония.
Музиката: Няма жанр, от който да нямам по нещо любимо. Музиката ми дава невероятен заряд! Може да ме разтанцува, развълнува, разплаче, успокои… Обожавам да ходя на концерти, особено на метал групи. С еднакво удоволствие мога да куфея, да потропвам хорца, да кърша в ритъма на чалга и латино, да съблазнявам с еротични танци… Сигурно вече и с балетна пачка си ме представихте. Да, ама не – с балета съм на „Вие”.
Дрехата: Уважавам еднакво и удобните дънки, и секси бюстието, и деловия костюм, и романтичната рокля. За всеки повод има подходяща дреха. Важно е да подчертава красивото, да прикрива несъвършеното и да е комфортна. Не робувам на модни тенденции и марки.
Другата страст : Аз съм страстна жена и с каквото и да се захвана, го превръщам в страст. Лесно се паля, но и лесно гасна. Често се хвърлям в нещо с огромен ентусиазъм, но бързо след това ми омръзва и губя интерес.
Любовта: Стихия, магия, страст. Тя е навсякъде около мен. Има я дори в името ми (Люба)

Ето и малка част от творенията на Бубето. Повече ТУК и ТУК
Фотографии: Люба Златкова

В галерии Аросита, Витра и  Склада продължават изложбите от Международния фестивал на художественото стъкло 2010.

В Институт Сервантес миналата седмица беше открита изложба на фотографии „Споделени пътища – 10 испански фотографи“
Не ги пропускайте, заслужават си!
Кой е казал, че малките момиченца трябва да се обличат само в розово, бяло и дантели?

Яке и риза: Baby GAP (12-18 месеца)

Сигурно само аз не съм ви уведомила, че есента е дошла. Всичко в пространството се опитва да стане леко меланхолично и силно дъждовно. 
Кой е казал обаче, че по това време трябва да консумираме само тиква и гъби, да пием чай с ром, да носим тъмни цветове и да споменаваме с носталгия хубавото време? Точно обратното! Като противодействие на мрачното небе ни трябва нещо лятно, ярко, ароматно и въздействащо!
Масаж с аромат на любим летен коктейл е една от най-подходящите стратегии. Още в първата си публикация бях споменавала за тези масажни масла, но сега  малко детайли.
 Първата част от процедурата се състои в 15-минутен пилинг на тяло със захар и съответната съставка към избраното масло (стрити листа от мента, кокосови стърготини или портокалови корички). По време на втората стъпка се наслаждавате на 30-минутен релаксиращ масаж.
Изпробвала съм и трите варианта и ви гарантирам невероятно ухание и комфорт. Свежите аромати и приятните текстури  настройват съвсем успешно сетивата за нови, приятни, цветни емоции.
Ако придружите преживяването и с реалния коктейл преди, по време или след масажа, нещата придобиват съвсем, съвсем летен вид!:-)
За снимките са ипозлвани: Мохито с мандарина, Пина Колада Банан и Маргарита 
Масажи: в селектирани козметични салони
Масажни масла: Bernard Cassiere България
MOJITO
–  пилинг със захар и стрити листа от мента

PIŇA COLADA
–  пилинг със захар и кокосови стърготини

TEQUILA SUNRISE (в случая Маргарита, защото я обичам повече 😉
– пилинг със захар и портокалови корички