Гастрол: гостува Мира от „Marmottes et Chocolat“ с „Вкусна Индия“ – част 1

Мира живее близо до Париж и е създателка на един изключително уютен и приятен за четене и гледане двуезичен кулинарен блог със забавното заглавие Marmottes et chocolat. Там има не просто рецепти. Тя често разказва за пътувания, събития, места, хора, споделя впечатления и информация. С чувство за хумор, непринуденост и откровеност. Майстори прекрасни macarons (което на мен ми изглежда адски трудно и сложно), има афинитет към международната кухня и новаторското съчетаване на продукти и аромати, прави дори молекулярна кулинария (абсолютен висш пилотаж!).
Заедно избистрихме темата на гостуването – Индия и индийската кухня. Толкова харесвам всичко свързано с тази страна и културата й, че с нетърпение чаках да получа снимките и текста на Мира. Тя подходи с изключителна точност и организираност – всичко беше обозначено, систематизирано, подредено, въобще гост-мечта!:-) Страхотно живописни снимки и увлекателен текст, придружени с три типични индийски рецепти, които ще публикувам утре в част 2. Досега не се осмелявах да приготвя нещо индийско, въпреки че съм заклет почитател, но рецептите на Мира се оказаха лесни, достъпни, изпробвани и най-важното от автентични източници. Скоро май ще се носят индийски аромати из къщи:-)
Много благодаря на Мира за интригуващия материал и участието! Непременно я посетете на този адрес: http://marmottesetchocolat.blogspot.com/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Вкусна Индия
Текст: Мира
Фотографии: Филип (съпругът на Мира)
„Хубавото меню е като хубавата приказка. То трябва да съдържа в себе си определен брой драматични елементи, подредени и хармонично развиващи се. Всеки от тях трябва да има логичен завършек, защото, за разлика от приказките, всички менюта трябва да са с щастлив край”.

– Шанти Балараман „The Flavours of South Indian Cooking”
Намастé!
Ето, вече можете да поздравявате в Индия. Всъщност този поздрав, в наши дни употребяван най-често като „Здравей(те)!”, заедно с придружаващия го жест, крие в себе си дълбока символика и би могъл да се преведе също като „Божественото в мен приветства божественото в теб” (както и още няколко възможни превода от санскрит, на които няма да се спирам в момента).
Израсналите през 80-те години сигурно си спомнят една детска книга с великолепни цветни илюстрации и невероятно красива жена на корицата – „Индийски приказки”. Това беше една от любимите ми книги, която препрочитах десетки пъти и не ми омръзваше. Губех се в изобилието от ярки цветове и екзотични имена като Арджуна, Дамайанти, Друпади, Агни…
Пораснах, зачетох се в други книги, но интересът към Индия остана някъде дълбоко в мен. Доста години по-късно, след на пръв поглед, хаотична поредица от събития и решения, се озовах в Париж, в научна лаборатория, където не само ръководителят ми, но и доста от колегите ми, бяха индийци. Тогава изпитах първия непосредствен досег с тази толкова различна култура. Oпитах и се научих да ценя индийската кухня и музика. Едно от най-вълнуващите преживявания в досегашния ми живот беше миналата година, когато наши приятели от „лабораторните” ми времена, ни поканиха на сватбата си в Индия (град Бангалор) и последваща разходка из щата Карнатака (южна Индия).
Пътуването беше незабравимо. Индия е страна на контрастите. Индия насища сетивата. С множеството минувачи по улиците, шума от движението и непрестанните клаксони и звучащата от отворените прозорци филмова музика. С многоцветните храмове и сгради и плакатите със звездите на Боливуд на всеки ъгъл и билборд. С разнообразието на сарита и подрънкването на гривни по китките и глезените. С миризмата на къри, смесена с аромата на жасминовите нанизи, вплетени в косите на жените. С амбулантните търговци, сновящи с колички или приседнали на тротоара, продаващи плодове, закуски, изображения на богове, грънци или живи птици. По-късно прочетох, че посетилите за първи път Индия преживяват такъв културен шок, че или развиват депресия, или нямат търпение да се върнат отново там. Аз определено съм от вторите!
Не на последно място, по време на пътуването успях да опитам автентичната индийска кухня – върху бананови листа и люта до полуда. Средностатистическото ми европейско небце откри нови измерения на ароматите и силата на подправките. Кулинарният ми хоризонт се разшири с ястия, излизащи от утъпканите пътеки на „пиле тандури – бирияни със скариди – агнешко тика масала и наан с топено сирене”, които са стожерите на всеки уважаващ се индийски ресторант по нашите ширини. За съжаление не успях да запомня имената на повечето сосове, чътнита, хлебчета, понички и панирани зеленчуци, а ми беше неудобно да снимам бюфетите, където домакините любезно бяха сложили надпис с имената.
Индийската кухня е необятна като страната – разнообразна, проста като изпълнение и сложна като съчетания на подправки. Казват, че в Индия кухнята и езикът се сменят на всеки 250 километра. Една от основните характеристики е началното запичане (или запържване) на подправките в горещ тиган, което ги кара да освободят целия си аромат. В менюто обикновено са включени едно основно ястие, придружено от второстепенно ястие и един вид въглехидратна храна. Може да се добавят различни сосове, салати или дипове. Второстепенното ястие се подбира според типа на основното – например, ако основното ястие е люто и с много подправки, тогава другото ще е леко, свежо и с по-ненатрапчив вкус.
Южноиндийската кухня се характеризира с широкото използване на ориз за основна въглехидратна храна (за разлика от северната, в чиято основа са са различните видове хляб и питки), придружен от разнообразни зеленчукови сосове и дипове. Широко застъпена е употребата на кокосово мляко в ястията. Кухнята в южна Индия е по-люта, но и по-лека от северноиндийската си посестрима. По крайбрежието на океана е разпространено кърито с риба, както и различни морски дарове. В основата й са хиндуистките традиции, но се и откриват влияния от различните колонизатори, минали през тази част на страната – френско в Пондичери, португалско в Гоа, английско – в региона около Мадрас. Най-характерните ястия за южна Индия са две : „доза” – тънки палачинки от оризово и лещено брашно с люта зеленчукова плънка и „идли” – нещо като понички от оризово брашно, сварени на пара и поднасяни с чътни и леща.
Във втората част утре очаквайте рецептите на Мира за Зеленчуково къри, ориз с кориандър и райта.
Градският пазар в Бангалор – сергия за варива и люти чушки
Крайпътен храм
Селяни, обработващи оризови ниви

Събирач на кокосови орехи

Насаждения от куркума
Пастири по пътя
Сергия на пазара в Майсур

Авторикша в Бангалор

Храм в Бангалор

Посетителки на летния дворец на султан Типу в Шрирангапатана
Каменни скулптури, изобразяващи сцени от индийската митология по фасадата на храма Хойсалешвара (XII в.) в Халебиду

Каменна скулптура на флейтистка на фасадата на храма Ченакешава (XII в.) в Белур
Посетителка на вратата в храма Ченакешава (XII в.) в Белур

Скулптура на Ганеша (бог на късмета, мъдростта, учението и щастието, син на Шива и Парвати), част от украсата за сватбената церемония
Храм на хълм в природния резерват Мудумалай в планините Нилгири

 Индийската кухня на място (менюто на сватбената церемония)
/0 Коментари/by

Happy Harley Birthday!

1-ви октомври е рождения ден на един много специален за мен човек. За да не ви занимавам с розово-карамелизирани любовни истории, само ще кажа, че съм изключително щастлива поради факта, че преди 3 години се срещнахме. В делничен ден, в делничен офис, по делнична работа. Нещата се завъртяха бързо, главоломно и неочаквано. За тези 3 години се случиха толкова много събития, които дълбоко съм убедена, е трябвало да се развият точно в този ред.
Сега имаме една прекрасна Мартина, която след 2 месеца ще стане на 2. Обичаме да сме заедно, обичаме и да се разделяме за кратко, за да осъзнаем колко си липсваме. Умерените му Везни уравновесяват моя буен Лъв, а пък моите импулси раздвижват привидното му спокойствие. Не харесвам всичко, което той харесва и обратното, иначе не бихме имали поводи за споделяне и разказване. Той повече премисля, аз се хвърлям през глава. Той е по-приземЕн, аз обикновено летя в облаците.
Бих искала да му(си)пожелая все така да издържа моите изблици на идеи и намерения,  да е все така толерантен към десетките ми занимания и хобита, да продължава да ме уравновесява и на моменти отрезвява  и  да ме обича все така мило и всеотдайно!:–)

Доста се чудих какъв да е подаръка за тазгодишния му рожден ден. Искаше ми се да е нещо по-оригинално и необичайно, което няма да заподозре. Мислих, мислих и накрая измислих. Едната част –  торта. Задължително с рокерски дизайн. Кой по-добре би изпълнил поръчката от Бубето (http://bubolinkata.blogspot.com/). Нахвърлих й нещата, които той харесва – Ню Йорк, ZZ Top и моторите, по-специално Harley Davidson. Нямах съмнение, че тя ще се справи блестящо, просто защото е изключително талантлива и прави тортите си с хъс и любов.
Ето го и резултата – перфектни цветове, детайли и форми в съответната стилистика, с характерните шрифтове и аксесоари. Моторът е изпипан до най-малките подробности – от дисагите до мигачите. При пренасянето отчупих единия край на червената китара, но и така тортата е перфектна. Бубе, сърдечно благодаря!
Вторият подарък реших да е екстремно неочакван, а именно ваучер за скок с бънджи. Иска, не иска, ще скача:-)) Придружих го със собственоръчно направена от мен картичка със семпъл и съдържателен надпис.
Ами това е, празненството е днес, отсега казвам „Наздраве!“:–)))
/0 Коментари/by

Воден булевард на изкуствата и занаятите

Музика, танци, ръчно изработени предмети, фотографии, усмихнати хора. На моста на влюбените до НДК. Всеки ден до събота, 9-ти октомври:-)

Предварителна програма:

2 октомври (събота) 14:00 Воден празник с много мокри игри
16:00 Пленер с детски рисунки на тема „Вода“
18:30 Поетични двубои
20:00 С ритъма на тангото
3 октомври (неделя) 18:30 Кулинарен фестивал „Пъстра трапеза“ нагости на „булеварда“
4 октомври (понеделник) 17:00 Декоративни и арт изкуства;
Художници рисуват на тема „Български традиции“
5 октомври (вторник) 18:30 Фолклорна вечер
6 октомври (сряда) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Представяне на участниците
7 октомври (четвъртък) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Детски пленер на тема „Български занаяти“
8 октомври (петък) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Барабани (Drum party)
9 октомври (събота) 11:00 Деца в неравностойно положение рисуват
Последен ден Водата
18:00 Благотворителния търг на рисунките на децата в неравностойно положение.
19:00 Официално награждаване на победителите във фотоконкурса „София с обич за водата“

/0 Коментари/by

Tea time III

Откакто не употребявам кафе, не спирам да пробвам всякакви видове чайове – насипни, пакетирани, български, вносни, леки, наситени, билкови, черни, екзотични, обикновени. Независимо от температурите, времето и часа.
Това са новите попълнения в кутията ми за чай.

Чай с пипер и лимонена трева – доста особен вкус от пипера и интензивен аромат от лимонената трева. Не ми е любимия чай, но пък е интересен за проба и необичаен като послевкус.

Зелен чай с жасмин – нищо необичайно, но напоследък го преоткрих. Вкусът на зеления чай е обогатен от жасмина в невероятно уханна комбинация! Един от любимите ми!
Лунджу – Драконова перла – вариация на зеления с жасмин, само че в усукани кълбенца, които се разплитат от водата. По-леко интензивен от предния, но пак с изключително приятен аромат и вкус.

Наскоро пък открих, че има колекционери на опаковки от чай. Безумно огромни колекции – всякакви видове от цял свят. Разменят, купуват, събират, сформират клубове и правят сайтове. Мании всякакви…:-)

/0 Коментари/by

Етажерката

Тази етажерка е на повече от 70 години. Правена е някъде в края на 30-те и съхраняваше порцеланов сервиз за кухненски продукти, върху които имената бяха изписани с „Ъ“ в края на думата (премахнато по време на писмената реформа през 1945-та). Сервизът беше преместен, а тази етажерка изхвърлена в едно мазе. Открих я това лято и въпреки твърденията на всички, че от това нищо не става, си я прибрах прилежно в багажника. С дървени полици и метален обков, леко крива, много мръсна и с отчупена дъска от едната страна.
Отлежа известно време докато й измисля функция и място (понякога мисленето трае до-о-оста дълго 🙂 И преди няколко дни пристъпих към действие. Ето и стъпките подробно:
–  основно измиване със сапунена вода- съхнене;
– нанасяне на препарат против дървояди (силно токсичен, необходима е маска) – затваряне херметически в голям полиетиленов чувал, престояване 1-2 дни и проветряване на въздух още 1-2 дни;
– нанасяне на асфалт лак (намира се по железариите), който прави дървото тъмно, изолира, дезинфекцира и запечатва – съхнене поне няколко часа и проветряване още толкова;
– изрязване на счупения сегмент и от двете страни за симетричност;
– заглаждане на ръбовете с едра и по-фина шкурка.
След цялата процедура, я закачихме на една тясна празна стена в хола, с функция по-скоро декоративна. Пасна идеално на новия ми миниатюрен бонсай, една ретро фотография от Париж, газената лампа, която си открих в малък антиквариат и двата дървени индийски слона. След асфалт лака придоби много приятен тъмно кафяв цвят, почти черен, а неравностите и несъвършенствата й придават особен чар и уникалност. Сега я показвам победоносно на всички, които не вярваха в новия й образ 😉
Преди

След

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Ивелина от FriChic

Следя доста блогове за улична модa (които преди време ме вдъхновиха за една моя любима публикация) и 2-3 лични страници – The cherry blossom girl, Miss Pandora и Sea of Shoes. Тези, в които млади хора показват собствената си концепция за мода, актуалност и стил чрез това, което носят в ежедневието си, на работа, парти или когато пътуват.  Скъпо или не толкова, винтидж или от последна колекция, актуално или ретро, уникат или масово производство – няма значение, важен е личния подход и комбинациите. Оказва се, че тези блогове са добър източник на идеи и сверяване на часовника. Независимо дали се касае за това какво ново ще си купиш или как да придадеш нов образ на позабравените неща из гардероба.
Преди няколко месеца попаднах на FriChic (http://frichic.blogspot.com/), блогът на Ивелина и започнах да хвърлям по едно око. Направи ми впечатление умението й да съчетава винтидж, пънк и рок аксесоари с класически елементи, да наслоява (което понякога е тоооолкова трудно), да използва секси кройки и дължини, без това да изглежда пошло и прекалено, да съчетава неутрални цветове с ярки акценти, да комбинира разностилови бижута и дрехи. Впечатли ме големият й брой последователи и фактът, че блогът й е включен в селекция на VOGUE France – AROUND THE WORLD IN 45 BLOGS
Реших да я поканя да ми гостува в рубриката Гастрол под формата на интервю и тя се отзова бързо и любезно. Спряхме се заедно на темата за интернет пазаруването, защото:
– най-после навлезе трайно сред българските потребители;
– информация от толкова опитен купувач като нея би била полезна;
– за стрийт модата и модните блогове вече е изписано доста.
Да си призная, не съм привърженик на класическото пазаруване с безкрайните обиколки из молове и магазини. Обичам когато търся нещо, да знам къде мога да го намеря и да си спестя няколкочасовите изтощителни маратони из съблекални и щендери. Та, в тази връзка, интернет пазаруването се оказва добро решение.

Благодаря на Ивелина за материала, снимките, сътрудничеството и точността! 🙂

Фотографии и колажи: Ивелина, http://frichic.blogspot.com/

– Кога създаде блога и как се роди идеята?

Вече 2 години и 4 месеца водя блога. В момента, в който попаднах на това общество на модни блогъри, веднага осъзнах, че искам да съм част от него. Сега ме поддържа мисълта, че има поне един човек, който мога да вдъхновя, така както аз съм се вдъхновяла и продължавам да се вдъхновявам от другите. Формата е изключително удобна за подобен „дневник“, защото ти позволява да контролираш съдържанието и начина, по който общуваш с другите.

shirt – Mango; top – Oasis; leggings and boots – New Yorker; bag – ebay; necklace – Asos

– Какво са за теб дрехите?

Дрехите за мен са едновременно мания и нещо преходно. Затова гледам да инвестирам в качествени неща, които бих носила години наред. Поради тази причина вече не пестя пари за обувки и палта, например.
След като започнах да разпродавам част от гардероба си, се научих да не се привързвам към вещите. А и блогът е много полезен, защото винаги можеш да погледнеш назад и да осъзнаеш тази преходност.

shirt and bag – Zara; shorts – New Yorker; shoes – Asos; necklace – Ash

– От кога пазаруваш по интернет?

Пазарувам по интернет откакто българските банки издават международни карти. В началото изключително малко търговци предлагаха доставка до България и се правеха едни страхотни схеми с доставка до щатска пощенска кутия, например, и препращане. Почти на всички, от които пазарувам в момента, съм писала дълги писма с въпроси и молби да доставят до тук. Главният проблем за тях е застраховката. Всеки интернет търговец се застрахова срещу изгубени или откраднати пакети, като премиума за отделните държави е различен.
С времето и влизането ни в ЕС, все повече магазини добавиха България в списъка на страните, където доставят, като риска за това намаля.
Допълнително, Paypal дълго време не предлагаше регистрация на държатели на карти, издадени от БГ банки. Там пак бяха големи врътки, увещания на търговци (предимно от ebay, където Paypal е най-разпространения начин за разплащане) да приемат Western Union например, което си е голям риск за купувача, а да не говорим колко са високи таксите.
blazer, jeans, bag and shoes – Zara; top – H&M
– Къде най-често харчиш?
В момента интернет местата, от където най-често пазарувам са: Asos, Topshop, American apparel, eBay
– Какъв е смисълът на интернет пазаруването? Предимствата?
На първо място, това е огромното разнообразие, да не кажа безкрайно, и вероятността 99.99% да откриеш това, което ти трябва или да се зарибиш по нещо, което не си знаел, че ти трябва 🙂
Освен това спестяваш много време и нерви в обикаляне, чакане пред пробните и  касите. Смятам че при интернет пазаруването мислиш малко по-рационално, тъй като почти не съществуват външни фактори, които биха те накарали да купиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш. Пак го има това лудо препускане на сърцето и затаяване на дъх – веднъж, когато си поръчваш и отново, когато натърпеливо разкъсваш опаковката (усещането е като на Коледа:-). Но смятам че от безопасното разстояние в твоя дом или офис, някак си винаги можеш да се спреш и да помислиш рационално.
Много е важно и това, че на момента виждаш как стои дадена дреха и как може да се комбинира. Или спокойно можеш да си накликаш прилежащите артикули, или да прецениш как би го комбинирал с нещата, които вече притежаваш.

– Има ли уловки и трикове?
Уловките са много, но с опита става по-лесно да ги откриваш и избягваш. Най-неприятното за мен е, когато даден търговец обработва прекалено много снимките на артикулите. И когато ги получиш се окаже, че дадена материя е отвратителна или цвета не съвпада.
Изключително важно при интернет пазаруването е да си знаете правата и как сте защитени. Задължително прочетете условията за доставка, плащане, замяна и връщане и възстановяване на парите. Повечето големи търговци имат много добри условия. Като метод на плащане, на първо място за мен е Paypal, тъй като до този момент са ме защитавали на 100% и винаги съм си получавала парите обратно, ако се случи нещо. С международните карти пак си защитен, но там разправията с банките е доста по-голяма, попълват се формуляри, чака се дълго. Всъщност големите издадели на карти, като Visa и Mastercard си имат специално заделени фондове за тази цел, но е много тромав целия процес.
dress – New Yorker; shoes – Stradivarius; lave leggings – American Apparel; lace bra – Intimissimi; bag – Zara; chain rope necklace – Ash

– А рискът да не уцелиш точната дреха или аксесоар?

Винаги съществува, но отново този риск намаля с опита. Мога да кажа, че след толкова време интернет шопинг само като погледна дадена дреха, мога да преценя дали ще ми стои кройката, дали ще ми отива цвета и материята. Както и научаваш кой размер си по всякакви възможни системи.

dress – Silence&Noise (via UO); scarf – H&M; bag and shoes – Zara; watch – Esprit

– Съчетаваш ли интернет пазаруването с реално?
Да, но все по рядко го правя по традиционния начин.

dressрокля – American Apparel; coat and shoesпалто и обувки – Zara; spiked necklaceколие – Asos; scarfшал – H&M; slashed leggingsнадран клин – Fishbone (NewYorker); lace leggingsдантелен клин – American A

– Кое ти доставя повече удоволствие от двете?
Безспорно интернет пазаруването. Страхотно е усещането, когато откриеш нещо, което си търсил дълго време или пък е много трудно да се намери по принцип.

– Спестява ли се по интернет?

Най-важното е, че на момента можеш да сравниш цените. Почти винаги, когато си харесам нещо, преди да го купя проучвам  дали не мога да си го намеря някъде по-изгодно. По принцип се спестява, защото традиционните търговци (особено в България) все още предлагат аналогични стоки на измислено високи цени. Последният ми пример са гумените часовници. В ebay можеш да ги откриеш за $2.50 с доставката от другия край на света, а я проверете колко струват тук.
top – No Wonder; blazer – H&M; bag – Zara; mummy skirt – Deep In Vogue; shoes – Stradivarius; anchor pearl necklace – Ash

– Какво не предлагат БГ магазините за разлика от интернет алтернативите им?

Разнообразие и достатъчно добри намаления, както и добро обслужване. Въпреки че, с навлизането на някои световни марки през последните години нещата започнаха да се променят. Но интернет пазаруването винаги ще пече по разнообразие до момента, в който стане прекалено необятно…

– Ключовите стилове/дрехи/цветове/аксесоари за теб през предстоящия сезон есен/зима?

Кафявото ще е новото черно. Наблегнете на земните цветове – бежово, червено, оранжево. Материите също заемат челно място – дантела, кожа, кадифе, велур. Забравете за ниската талия, всичко вече се носи с колан на талията, дори и късите панталонки. Ключови дрехи – пелерината, кожения панталон, панталона с ръбове, обемния пуловер. От аксесоарите трябва да се снабдите с колани, ръкавици до лакътя, чорапи до над коляното, ботуши тип кубинки с връзки и чизми.

blazer and shirt – Zara; leather shorts – Memory Lane; shoes and bag – Asos, belt- eBay
blazer, shorts, shoes and bag – Zara; shirt – Zara Man; belt – H&M; lace bra – AA
/16 Коментари/by

Сладкиш с бяло вино и грозде (Wine and grape cake)

Преди време Мира публикува много интригуваща рецепта за кекс/сладкиш с бяло вино и грозде. Нещо ми подказваше, че тази комбинация няма как да е неуспешна, а и не бях приготвяла десерт с бяло вино досега. Та, изпробвах го. Резултатът – сочен от гроздето, невероятно ароматен от виното, с лека „влажна“ текстура и приятен послевкус.
Към рецептата добавих 1 суп. лъжица Марсала (като е алкохолен, да е алкохолен :-)) и замених бялата захар с кафява. Рецептата можете да видите при Мира тук.
Едва успях да го щракна преди да е свършил окончателно 🙂

/0 Коментари/by

Danser avec Degas

Вижте непременно Дега! Дори скърцащият под и олющените стени на НХГ няма да ви попречат да усетите порива на движението…

Не пропускайте да гледате и документалния филм за Дега, който тече в една от залите.
/0 Коментари/by

Лондон

Вече писах за вкусния и зелен Лондон тук, сега дойде ред на градския Лондон, с живописните сгради, пъбове, ъгълчета и улици. С двете си страни – аристократичен, стегнат и костюмиран и едновременно бохемски, шарен и пулсиращо приповдигнат. Няма да ви разхождам по класическия маршрут за туристи. Освен червените телефонни кабини, дабълдекерите, Westminster и Big Ben има много други неща, които заслужават внимание.
Харесвам онази част на градовете, която води свой собствен живот, независимо от тълпите раници и фотоапарати. Партитата на корабчета по Темза, групите „yuppies“, които се отбиват за по една бира и обсъждат нещо си (важно естествено!), шумните тийнейджъри след училище, фасадите, детайлите, сенките, формите. Лондон е толкова динамичен и избухващ, че трябва наистина усилие, за да фиксира човек вниманието си само върху един елемент, дори това да е нещо толкова елементарно като посоката на движение или това някой да не ти размаже крака в метрото:-)
Харесвам много този град, може би защото е хаотично „подреден“ като мен, може би защото го свързвам само с приятни преживявания и слънчево време, а може би защото Лондон умее да създава емоции, които искаш да си спомняш и опресняваш…

/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Диана от „Опитайте…“ с „Готови ли сте за десерт?“

Гостът ми днес е Диана от „Опитайте…“. Повечето от вас познавате кулинарния й блог, чийто изключително богат асортимент може да впечатли и най-върлите кулинари. Безброй разнообразни рецепти за сладкиши, дипове, салати, хлябове, сладкиши, предястия, бисквити и какво ли още не! Неотменно съобразени със сезона, пресните продукти на пазара и предстоящите православни празници. Винаги в публикациите й има разказ за всеки християнски празник, с исторически препратки и факти, фолклорни елементи, цитати и полезни линкове. Ако като мен не помните дати, следете блога й! Не само няма да пропуснете важно събитие, а и ще го съчетаете с подходящо ястие.
 Харесвам енциклопедичността на рецептите, които Диана предлага, разнообразното съчетаване на продукти, аромати и текстури, добре обяснените етапи в приготовлението, аранжировката и детайлите при поднасяне, оригиналните форми и презентации. Допада ми и новия облик на познати рецепти, които тя успява да възроди и обнови. От коментарите, отговорите и подхода й личи любовта и желанието, с което приготвя всичко, финеса и деликатността й и позитивното отношение не само към храната, а и към света.
Сърдечно благодаря на Диана за участието, точността и интригуващата шоколадова рецепта, която приготви за мен!:-)
Не пропускайте да посетите Диана тук: http://trydiani.blogspot.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

„Готови ли сте за десерт?”
Tова е заглавие на една от книгите на Дейвид Лейбовиц. Витруозният кулинарен експерт признава, че има слабост към шоколада и по-точно към десерти “screaming chocolate intensity”. Такава е и тя, без брашно, с баланс между аромат, структура и вкус, обединени в крещящ шоколадов интензитет. Много лесна за изпълнение, както я нарича Д. Л. – за начинаещи /Chocolate Idiot Cake/ – няма начин да се сбърка. Може да се приготви няколко дни преди консумация и да бъде също така вкусна.

Нейното име се асоциира със сходство между получените „кратерчета” по повърхността и характерната лунна повърхност. Или както се презентира в първата му книга – Шоколадова торта Орбита – гарантира шоко любителите да се изпратят почти в орбита!

Шоколадова Орбит торта
/адаптирана по David Lebovitz/

Продукти:
240 гр. тъмен шоколад /50% какао/
160 гр. масло
150 гр. /1 ч.чаша от 200 мл./ захар
4 яйца
1 с.л какао за поръсване
алуминиево фолио за покриване

Фурната се загрява на 175 С.

Форма /тава с размери 20х20 см./ се намазнява, като на дъното се поставя изрязан лист хартия за печене. Поръсва се с 1 с.л. какао, излишното се отстранява, с почукване.
Подготвя се и друга тава, с по-голям размер, където ще се пече тортата на водна баня.
На котлона в съд с вода се поставя друг, са който се начупва шоколадът и маслото. На водна баня при умерен огън се стопяват до сладка смес. Маха се от котлона и оставя леко да се охлади. През това време се разбиват с миксер, до побеляване и уплътняване 4 –те яйца и чашата захар. Към тях, с продължаващо разбъркване се налива маслено-шоколадовата смес. Обединяват се и изливат в намаслената и поръсена с какао тавичка. Покрива се с алуминиево фолио, като се завива около стените. Поставя се в по-голямата форма и се налива топла вода /може да се използва тази, от разтопяването на шоколада/ да средата от височината на съда.

Пече на водна баня около 1 час за по- мек сладкиш и около 1 час и 10 мин. за по-плътна структура. Изважда се от фурната, маха се от съда с водата, фолиото и оставя да се охлади напълно /мин. 2 часа/, най –добре за ден, може и два. След охлаждането се съхранява в хладилник.

Гарнирането е по желание: сладолед, плодове, още шоколадов сос, сметана.

Хареса ни със сладолед, плодове и поширани круши.

Готови ли сте за десерт?
/0 Коментари/by