Моята перла

Август е моят месец за празнуване! На великия църковен празник Голяма Богородица (15-ти) празнувам имен ден, а два дни по-късно, на 17-ти, и рожден ден. Не мога да скрия, че харесвам и името си Мария, и зодията си Лъв, харесвам и подаръците, и празниците, и лятото, и слънцето, изобщо всички неща, свързани с месец август!

Тази година пък на 14-ти се навършиха и 6 месеца от началото на блога!
Всичките тези знакови за мен дати ги прекарахме на морето. И по този повод и настоящата история.
Миналата година открихме чудно малко плажче близо до нашата лична морска „база“. Малко заливче с чиста вода, малко водорасли, красиви скали и няколко образувани в тях морски „джакузита“. Е, не девствен, но пък с малко посетители, ненатрапчиви, без царевици, понички и други безумни плажни „услуги“.
Та това лято, на този плаж, Любимият решава да провери за миди по скалите и открива, че има доста, и то големи. В предишна публикация бях споменала, че им е заклет почитател. Замисля грандиозен улов, който да сготвим с бяло вино, свежи подправки (девесил) и чесън. Екипира се, влиза навътре и след час се връща с цяла торба големи черноморски миди. Чудно меню за гореща лятна вечер край брега!
Сготвяме ги, естествено, по най-семплия и вкусен за мен начин, вече споменат. Имаме известни опасения, че ще са пълни с пясък. Оказват се обаче вкусни и чисти. Не е нужно да се прекалява с тях заради неизяснената чистота на нашето Черноморие, но това е друга тема.
Както се наслаждаваме на морския бриз, студеното бяло вино и почти прохладаната вечер преди рождения ми ден, Любимият грабва поредната мида и ужасено подскача, очевидно от песъчинка и опасността да счупи зъб. Какво се оказва обаче – малка, бяла, лъскава, кръгла … перличка! За мен, преди рождения ми ден, и то 33-ия! Каква символика, каква романтика, страхотия!!!
Убедена съм, че не ние намираме вещите, а те идват сами при нас. Ето, че и една малка черноморска перла стигна до мен. В най-подходящия момент и от ръката на най-подходящия човек. Няма случайни неща, казвам ви! 😉
Пазя си я ревностно и въпреки че не нося почти никакви бижута, ще измисля вариант да е постоянно с мен:-)
Пожелавам ви много любов, независимо дали е под форма на камъчета, перли, жестове, погледи, докосвания, аромати… Важното е да е реална!
/0 Коментари/by

Style search: eyeliner revival

Тази година преоткрих очната линия. Придава ретро нюанс, подчертава окото и избистря погледа. Стига да е нанесена правилно, естествено.С очна линия и добра спирала не ви трябват нито сенки, нито червило. Просто добра основа, лек гланц в nude нюанс и готово!

Тази, която ползвам в момента е тъмно кафява, с лек блясък, трайна и с фина текстура. Тази година са актуални дори най-смелите цветове!


Очна линия: Sothys в цвят Faux noir
Sothys за България – Vavilon Group

/0 Коментари/by

Рулца от тиквички върху картофено пюре с копър

Периодът на голямото неготвене продължава. Разписвам се от време на време, за да не загубя тренинг. Много пътувания, много празници, много жеги, то чак да му стане на човек неудобно да готви:-))
Това лято, поради богата реколта вилни тъмнозелени тиквички (zucchini), успях да открия около 176 890 рецепти за приготвянето им – от супи до кексове. Е, не съм изпробвала всички, но поне съм теоритично подготвена. Този сорт е по-сочен от стандартните и е необходимо по-дълго отцеждане. Вода допълнително не се добавя при печене, самите тиквички отделят достатъчно.
Настоящата рецепта се оказа много вкусна. Малко е пипкава заради завиването, но пък е лесна като продукти и по-добра от стандартните пълнени с кайма тиквички. Картофеното пюре с копър допълва и уплътнява вкуса.

Продукти:
– няколко средно големи тиквички
– 500 гр. кайма (за нея – 1 глава лук, 1 яйце, черен и червен пипер, чубрица, сол)
– домашно картофено пюре (за него – 1 кг. картофи, пр.мляко, 1 лъж.захар, сол, черен пипер, масло, копър)
Тиквичките се пускат за 5 минути във вряща подсолена вода, за да омекнат. Нарязват се на тънки ленти по дължина. Готовата кайма се омесва с лука, яйцето и подправките и се запържва леко на тиган. След това се нанася върху всяка лентичка и се навива. Рулцата се нареждат изправени в намазнена тавичка и се пекат на 200 градуса около 30-40 минути. Може преди изваждане от фурната да се прибави кашкавал, но аз го пропуснах.
Сервират се върху канапе от пюрето, гарнирани с предпочитани зелени подправки Копър, розмарин, див лук).
Виното няма да го споменавам, вие си знаете 😉

/0 Коментари/by

Лондон – зелен и вкусен

Винаги в Лондон уцелвам хубаво време. Считам го за някакъв уникален личен късмет. Този юни също не беше изключение – слънце и оптимални температури. Моя приятелка, която живее в UK ми разказваше как ако температурите случайно достигнат 26 градуса, по радиото и телевизията започват да дават съвети на населението да пие големи количества вода и да не излиза по обяд:-))) А ние с 38 какво да кажем!
За да не се отплесвам на класическата английска тема за времето, продължавам по същество!
Задължително за всяко посещение в Лондон е да си вземете любима take-away храна (Wasabi Sushi&Bento, Pret a Manger, Subway, Hard rock cafe и Marks&Spencer Food са някои от любимите опции) и да я хапнете в някой от прекрасните, бълващи зеленина паркове. Закуската в хотела е скучна на фона на дървена пейка и кофа английски чай в някоя слънчева прохладна сутрин. Стандартният обяд в ресторант също бледнее пред пикник на тревата в пиков обеден час, когато всички офиси са в почивка и парковете са осеяни с костюми и ризи.
Няма значение дали ще е в Hyde Park, St.James Park, Jubelee Gradens или Richmond Park, важното е да има храна и трева:-) За разлика от Париж, тук не сноват любезни полицаи, които не разрешават фриволните пикници. Тук това е традиция, навик, обичайна гледка. Приятната обстановка се допълва от цяла гупа дружелюбни животни, които обикалят необезпокоявани и „комуникират“ свободно с посетителите. Гъски, патици, лебеди и мнооооого катерички. Ама наистина много! Почти опитомени от постоянно хранещите ги ръце, те могат да се покатерят на рамото ти, или да се качат на пейката, или да ти разрешат да ги поснимаш. Уникално скокливи и „усмихнати“ животни, направо ми идваше да си грабна една в куфара!
В розовата градина в Hyde Park можете да поседнете сред уникални храсти и цветя, малки живописни шадравани, водоскоци и приятни усмихнати хора.
Ако пък решите да си спретнете пикника вечер, можете да го придружите с чаша сайдер (http://en.wikipedia.org/wiki/Cider) или бутилка Newcastle Brown Ale (http://newcastlebrown.com/)
Накрая задължително къпкейк или чийзкейк с любим вкус и аромат. Тук можете да намерите рецепти на някои от популярните в Marks&Spencer десерти, със съответна препоръка за подходящо вино:-)
Ако пък не сте по пикниците, имате огрооомен избор от суши, индийски, тай, китайски, японски, стек, мексикански, италиански, вегетариански и какви ли още не ресторанти. От обикновени закусвални и fast-food, до невероятно изискани гурме местенца със световно известни chefs, брилянтен сервиз и достолепен интериор.
От втория тип горещо препоръчвам OXO Tower Restaurant Bar & Brasserie . Докато чакате за своята маса, можете да изпиете Мартини по оригинална рецепта на бара. Прекрасната тераса с изглед към Темза е достойно допълнение на вълшебните ястия и изборът от над 800 (!) вина от цял свят. Целият ресторант е за непушачи, още един плюс:-)

Пожелавам ви вкусен и слънчев Лондон!




/7 Коментари/by

I think this is the beginning of a beautiful friendship…


В някоя предишна публикация бях споменавала, че имам слабост към епохата на 30-те, 40-те и 50-те на миналия век. Заради елегантността, духа, атмосферата, финеса и размаха. Вече тези неща са редки, особено в тази комбинация…

Преди известно време вкъщи решихме да посветим един ден от седмицата (обикновено неделя или понеделник) на стари, забравени филми. Такива, които ни носят емоция, спомени, или просто харесваме и отдавна не сме гледали. Понятието „стари“ не е строго дефинирано. Допускат се както участници от 40-те, така и от 90-те, важното е да са класически, умни, смислени.

Първият избор се падна на мен. „Казабланка“! Нямах ни най-малкото съмнение, че ще бъде именно той. Шапките с периферия, шлиферите с платки, войната, любовта, пианото и белите стени на Мароко. Гледала съм го сигурно десетки пъти, но всеки е все едно първи и последен. Звука, заснемането, музиката, тоалетите, тембъра на актьорите, всичко те обгръща с онази проникваща атмосфера и дори да знаеш репликите наизуст, пак е вълнуващо и емоционално. Там, където „палтото“ е копринена наметка, любовта знае да се връща и изчезва когато е необходимо, а черните папийонки са винаги на мястото си. Ингрид Бергман е като видение и муза. Почти безплътна, нереална, с нежно сияние в погледа. Хъмфри Богарт е гигант! С осанка и аура, велик, вглъбен и леко арогантен.

Ако не сте гледали този филм, непременно ги направете. В някоя спокойна вечер, с любимо питие и приглушено осветление. Действа безотказно. Ще ви върне идеята за любов, приятелство и чест, ако сте ги загубили или позабравили, ще ви натъжи леко и вдъхнови силно!

Не мога да не ви поздравя с песента от филма, която символизира любовта на Елза и Рик
и с незабравимата финална сцена с прословутата реплика

Следващия път изборът не е мой, а на Любимия, ще видим какво ще измисли 😉

Щастлив и забавен уикенд!


/0 Коментари/by

Гастрол: гостува Мира от „Малки неща“ със Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

Изминаха вече 5 месеца от стартирането на рубриката ми Гастрол. След живописта, литературата за деца, бизнес пътуванията до приятни места, интериорния дизайн, аюрведата, музикалните фестивали и скрапбукинга, дойде време на блоговете, в случая кулинарните.
Днес ви представям участието на Мира от Малки неща. Попаднах на блога й вече не помня как, но с удоволствие открих много сходни между нас неща – експериментаторската кулинария, любовта към пътуванията, вниманието към детайла и красивото, умението да зарази читателите с удоволствието от приятните преживявания, афинитет към музиката, ръчно изработените предмети, интериорния дизайн. Тъкмо когато си мислех, че ужасно много ми се ходи в Индия и региона, тя взе че пусна един разказ за нейно пътуване дотам и окончателно ме спечели:-)
Та, поканих я да ми гостува и тя се отзова бързо, стегнато и организирано. Мира, благодаря – за участието, за точността и за прекрасната рецепта-изненада, която приготви за мен! Свежа, цветна, лятна и нетрадиционна, а и моят розмарин в саксия ще намери приложение:-)
В рецептата има и подробно обяснение за приготвянето на домашен сладолед за начинаещи като мен.

Непременно посетете Мира тук: http://littlethingslife.wordpress.com/

Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

Източник рецепта: „Рецептите на Андре Токев“
Технология за приготвяне на сладоледа: David Lebovitz
Фотографии: Мира

Почти преди месец Мария от LaMartinia ме покани да гостувам в блога й. Бях много приятно изненадана. Знаех, че следя LaMartinia, но че тя следи блога ми… хм, „Me se like it!“, както казва Jar Jar Binks в „Междузвездни войни“.
Поканата беше супер, но се зачудих какво точно следи Мария в моя блог, какво ли й харесва. Изпратих един общ мейл от типа, „за какво би ти харесало да пиша,“ на който получих още по-общ отговор, „за каквото ти хареса – храна, пътувания, блогърстването…“ Трябва да си призная, че не ми се пишеше нищо за блогърстването, но виж за първите две – това е друго нещо.
Преди време Мария остави коментар под един мой пост за Индия в смисъл, че много я кефи тази страна, би отишла и т.н. Ето ти идея за това какво точно ще пиша – за пакори, за първия път когато ги ядох на влизане в Хималаите от едно крайпътно капанче, където ти ги поднасят увити във вестник. Хем за храна, хем за пъшествие, супер идея, ще рече човек…
Но нещата не се оказаха така прости както изглеждаха. Започна една борба с един нахут, от който се опитах да направя брашно в домашни условия. Лоша идея, казвам ви. След това започнаха жегите и все нещо ме възпираше да си закупя готово брашно. В същото време излезе статията за LaMartinia и още блогъри в „24 часа”, където Мария представи Заешко по Искиетански. Звучише много фино и стилно – такова каквото е излъчването и на целия й блог. Хм, …първите нотки на съмнение се бяха появили още при борбата с нахута, а сега се задълбочаваха…

Миналата седмица направих първия си домашен ванилов сладолед. И след първия ванилов сладолед, какъв сладолед да приготви човек?! Ще речете шоколадов, боровинков или карамел? Но как, моля ви, като мога да приготвя сладолед с розмарин!:)
От няколко години гледам една рецепта на Андре Токев за Диня и пъпеш с вино санто, мастика и сладолед от розмарин. В същото време от доста време ми се ще да използвам розмарина от терасата в някое ястие в свежо състояние. Вече можех да правя домашен сладолед, така че, казах си, „ако не сега, кога?“. И така, вчера (по случайност на именния ден на Мария) започнах да правя сладоледа с розмарин.
Поради липса на машина за сладолед и поради оскъдните обяснения на Андре Токев за приготвянето му, успешно използвах технологията за приготвяне на David Lebovitz, като по-долу съм предположила, че не сте правили сладолед до сега, като мен и че малко повече обяснения няма да ви дойдат зле. Ако сте правили, четете по диагонал, моля.
Тази сутрин бързо пресовах малко диня и пъпеш, овкусих ги с виното и мастиката и като погледнах в чинията се замислих, че това е десерт за Мария, която се припържва на плажа тия дни, доколкото разбирам от предишната й публикация 🙂
И така, вместо от Индия, от някъде по-близо в Европа.
За супата:2 кг диня, 1 пъпеш. 3 с.л. захар, 40 мл Vino Santo (или друго десертно вино; поради липса заменено с порто при мен),10 мл мастика

400 г диня и 200 г пъпеш нарязах на резени, махнах семките на динята и я прекарах през цедка, колкото да съм сигурна, че няма семки. Пасирах и овкусих с виното, мастиката и захарта.

За сладоледа:
125 мл мляко
125 мл течна животинска сметана
80 г захар
1 с.л. мед
1 връзка пресен розмарин (5 стръка при мен)
4 жълтъка
Сладоледа приготвих предишния ден. Първо затоплих на средно силен огън млякото, сметаната, захарта и меда. Разбърквах с тел до разтваряне на захарта. Точно преди да кипне, дръпнах от огъня и добавих розмарина (листа и стръкове), покрих с кърпа и оставих да се запарят 30 мин. Прецедих сместа през сито, като изстисках розмарина максимално и отново затоплих сметаново-млечната смес, докато стане гореща.
Междувременно бях отделила жълтъците в купа и леко ги разбърках с тел. При непрекъснато бъркане с телта, започнах да изсипвам на тънка струя сметановата смес. Предварително си приготвих по-голяма цедка, която сложих на съда, където е било млякото и излях темперираната жълтъчна смес в него. На средно силен огън, бърках непрекъснато докато кремът покри гърба на дървена лъжица. Охладих сместа и ако имате машина за сладолед, продължавате според инструкциите, а ако нямате като мен, охлаждате поне 6 ч. в добре затворен пластмасов съд в хладилник и след това слагате в камерата.
След като сложих в камерата, разбърквах на всеки 40 мин първите 2-3 часа с пасатор направо в кутията, след което оставих сладоледа да стегне.
Поднесох супата добре охладена като издълбах малко от динята и пъпеша като на снимката, а по средата сложих топка от сладоледа.

Вкусовете и текстурите в това ястие ме изненадаха много приятно. Хрупкавостта на динята и кадифения аромат на пъпеша се омекотяваха по много свеж начин от розмариновия сладолед, а в края се усещаше сладкото съчетание на виното и мастиката (макар да не съм любител на второто питие, но тук е много сполучливо използвано).
Чувала съм много хора с носталгия да се сещат за питието Облак, което са пили в Созопол преди години. Макар и с по-малко количество алкохол, това би бил розовия ми облак това лято :).

На Мария, а и на вас, пожелавам безоблачен и свеж край на лятото!

/0 Коментари/by

Closed for vacation :-)

Едно време от морето се изпращаха картички, които почти винаги завършваха със „Слънчеви поздрави от еди къде си“. Та и аз така, слънчеви поздрави от Южния бряг 🙂 Май няма нужда да ви казвам, че тук е разтапящо топло. Не помагат нито ледени коктейли, нито студени душове, нито спане в хладилник. Водата е 30 градуса, все едно си във вана. Мисля, че уцелихме най-топлите 2 седмици изобщо някога. Толкова е топло, че чак не ми се снима, за няколко дни имам едва 5 кадъра.
Родното ни Черноморие си е все същото – лош сервиз, чалга полъх, мръсотия, бетон и неуредици. Ама като си е наше, какво да се прави, явно и ние сме си такива:-( Снощи в централен уж коктейл бар се опитаха да ми сервират вода, лед и прозрачно лимонче за мохито. При възражението ми, че в чашата няма и грам алкохол, ми бе заявено, че българският алкохол не се усещал :-))) При отказа ми да го консумирам и платя пък бях уведомена, че бакшишите са задължителни – 10 % ако не си доволен, 20-30 % ако си доволен. (?!) Някакъв Несебърски обичай явно… Е, не го спазих, както се подразбира, сигурно съм отнесла бая „мили“ думи в гръб :-))
По плажовете след някоя и друга година ще се наложи да си резервираме плажоместа. Просто тези курорти имат лимит, пясъкът също. Във всеки един момент някой може да се настани върху чадъра, шезлонга или главата ти. Неприятна гъстота на плажуващите. Август си е август, но това е нечовешко.
На ирландската ни съседка Соня пък всичко й харесва, толкова, че по 3-4 месеца в годината е тук, без оплаквания и претенции. Въпрос на гледна точка все пак.
Гледаме да притъпим някои неприятни ефекти на българския курорт с морска храна, летни напитки и строене на пясъчни замъци. С другите неща имам богат опит, но с пясъчните замъци се озорихме, сложна работа се оказаха. То едно копане, едно гласене, едно надграждане и укрепване и накрая някоя вълна го заличава безсрамно.
Не си мислете, че бездействам, замислила съм мнооого публикации за септември!
Поздравявам ви с едно старо, но много свежо парче. До скоро!
/0 Коментари/by

Да кърмиш или да не кърмиш?

Карикатура: www.cartoonStock.com

Всяка година от 1-ви до 7-ми август се провежда Световната седмица на кърменето. Това е и поводът за днешната публикация, която отдавна имах намерение да напиша.
Преди да забременея почти никъде и по никакъв повод не съм се срещала с информация около кърменето. Не знам дали защото темата е била далеч от мен, дали защото не съм се интересувала, или защото не е имало достатъчно кампании и материали, но е факт. Нито подозирах за съществуването на Бг-мама, нито знаех, че има консултации и кабинети по кърмене, нито че една сериозна група жени с благородни намерения, опит и познания в материята могат да помогнат на всяка млада майка, която има затруднения, съмнения и въпроси, свързани с този уж естествен процес. В няколкото книги за бременността и бебетата, които погълнах по време на 9-те месеца очакване се споменаваше, че кърменето е от изключителна важност за бебето и майката, навсякъде по белия свят се насърчава продължителното кърмене и се избягва изкуственото захранване, когато това е възможно. Всичко звучеше на теория, пожелателно, нормално и лесно. Бях твърдо убедена както в ползите от нормалното раждане, така и в идеята, че ще кърмя бебето си поне 1 година.
Очаквах, че още от родилния дом, през консултиращите неонатолози и в последствие педиатри ще насърчават, обясняват и съдействат. Уви, това в Бъгария все още не се случва, поне не навсякъде. Съществуват хиляди предразсъдъци, митове и легенди относно кърменето. От това, че някои жени просто не могат да кърмят, до твърденията, че кърмата може да бъде недостатъчно хранителна(?!). Отдавна отречени и звучащи примитивно и нелогично, все още тези легенди обикалят родилни домове, паркове и поликлиники. За съжаление… Така беше преди 2 години, забелязвам това и сега.
Когато бебето се роди, особено ако е първо, хаосът и приесненията в първите месеци са пословични. Дали нещата са както трябва, дали правиш всичко по правилата, дали това е най-доброто за детето, пълна лудница!:–) Появяват се съмнения и въпроси. Започваш да четеш трескаво и да разпитваш знаещи и незнаещи в търсене на логичен отговор. Та, именно с кърменето при нас се появи този момент. Не знаех дали малкото човече се храни достатъчно, дали количеството кърма е нужното, дали наддаваните грамове са наистина в норма. Най-лесното в такъв момент е да се откажеш и да бутнеш шишето адаптирано мляко, както те съветват повечето „специалисти”, педиатри и случайни познати. В такъв случай са ти необходими близки хора, които да те подкрепят и професионален консултант с позитивно отношение и навременен съвет. Тук е мястото да благодаря на Христина Янева, или по-известна в интернет пространството като Hedra (http://xedra.wordpress.com/) . Невероятно сърдечна, интелигентна, подготвена и симпатична млада жена, която он-лайн, по телефон или на живо може да ви даде консултация, да ви насърчи и успокои едва с няколко изречения. Хриси беше така любезна да се съгласи да гостува със своя публикация в рубриката ми Гастрол скоро.
Та, благодарение на достоверни източници на информация, подкрепата на близките и добре подготвени съвременни специалисти, кърменето може да продължи дълго и да осигури на детето ви здраве, сигурност и близост, а на вас удовлетворение и силна връзка с бебето.
При нас продължи успешно година и три месеца. Спирането му беше доброволно мое решение и преценка и явно се случи в удачния момент, защото премина плавно, без драми, сътресения у усещане за липса.
Та, ако имате някакви съмнения дали да кърмите или не, има доста подготвени и отзивчиви жени, които ще ги разсеят за минути!:–)
Повече за кърменето може да прочетете тук:
http://lalechebg.com/

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=1844.0
http://missby.wordpress.com/
http://www.bebemamabg.com/
http://www.who.int/topics/breastfeeding/en/
http://www.unicef.org/
http://xedra.wordpress.com/
http://www.breastfeeding.com/

/0 Коментари/by

На върха на езика, вестници, зайци и тиквички

Преди време бях писала, че блогът ми няма претенции да бъде кулинарен поради няколко причини: готвя отскоро и рядко, кулинарията е само една малка част от нещата, които харесвам и обичам, а в блога е по-скоро допълнение към другите теми. Ненадейно обаче получих покана от „24 часа“ (Татяна, благодаря!:-) за гостуване в неделния им брой. Статия, която разказва за фууд блогърите в България и с участие на няколко селектирани. Не крия, че бях поласкана и развълнувана! Все пак първата ми публикация, а и блогът ми е едва на 5-6 месеца:-) Особено в компанията на такива чаровни, таланливи и интелигентни жени с истински фууд блогове, едни от най-добрите в българското интернет пространство, а именно Salted lemons, Something…, Готвенето е забавно, Нож и виличка и Кулинарно – в кухнята с Йоана.

За съжаление, в печата мястото и обема са относителни понятия и се наложи сериозно съкращение на текстовете, затова и помествам тук пълните отговори на поставените от Татяна Тасева въпроси.

Пълния текст, уводната статия и представянето на останалите блогове можете да прочетете тук
За рецепта избрах нещо лесно, свежо и вкусно, естествено със сложно име, за да оправдая участието си, lol! Сега спокойно мога да не готвя до другата година:-))


1.Разкажете ми малко за себе си, семейството си как се появи това хоби? Как се решихте да създадете този блог? Има ли общо с професията ви?
На 32 години съм, от София, имам прекрасна дъщеря Мартина на година и седем месеца. По образование съм филолог, работила съм в областта на застраховането и спедицията. И хоп, изведнъж блог! Исках да създам място, в което да разказвам и споделям, без конкретна концепция и насоченост, за нещата, които ме вдъхновяват и впечатляват на момента. Блогът ми се стори и подходящ стимул да снимам по-често.Представях, че ще ме четат 10-15 близки и приятели по задължение, но започнах да получавам коментари от мили непознати хора, на които им беше интересно да се отбиват. И така се запалих, вече почти 6 месеца! Не винаги имам време да публикувам всичко, което съм планирала или събрала като материал, но се старая да поддържам динамичност и разнообразие. Кулинарната тематика в блога е по-скоро допълнение, отколкото основна линия.
2.По колко време отделяте за блога си?
По час-два когато публикувам материал, в останалите дни по-малко – отговарям на коментари и преглеждам материалите от блоговете, които следя. Ранните следобедни часове са моето време, просто тогава малката спи.
Когато дъщеря ми порасне, има два варианта – или ще й е интересно да чете, или ще се пита „Майка ми не е ли имала друга работа?!:-)
3.Има ли връзка между пътешествията и храната?

Обичам да пътувам е класическо клише. Но наистина е така и съм щастлива, че успявам да го правя още от детските си години. Пътешествията, независимо от дестинацията и времетраенето, винаги са пълни с аромати, вкусове и цветове. За да усети човек конкретната атмосфера, непременно трябва да опита местната кухня и то не в предназначените за туристи заведения, а в автентичните малки семейни ресторантчета. Там умеят да те накарат да се почувстваш чакан и значим, да те заинтригуват и спечелят. Ароматна подправка или уханно вино в куфара след време могат да те върнат по тези места. Обичам да консумирам и дегустирам, да експериментирам и съчетавам, не само по отношение на храната.

Откога снимате? Редовно снимам едва от началото на годината, преди това „фотографските” ми усилия се приключваха с щракането на дъщеря ми. Постепенно открих, че всъщност фотографията носи изключително приятни преживявания и запечатва спомени. Завладяващо хоби и сложна материя, в която едва сега навлизам. Записах курс, в момента попивам всяка информация и материал по темата.

4.В епохата на диетите, защо жените продължават да се наслаждават на хубавата храна?
Според мен храната все по рядко се приема само като средство за засищане на гладa. Превръща се във философия, преживяване, емоция, визуално-естетическа категория, концепция, лайфстайл, послание. Качествената и добре приготвена храна не е каприз, а потребност. Вече модата не е само по отношение на дрехи, аксесоари, дестинации, интериор, дизайн, а и на храна. Да цениш и осмисляш това, с което се храниш не е поза, а признак на самоуважение. А и готвенето отдавна не е мазен черпак, загоряла тенджера и престилка на лекета, доказват го многобройните млади, красиви и интелигентни жени, които имат това хоби.
По кулинарията ме запали майка ми. Години наред съм се наслаждавала на храна, приготвена с идея, вкус и любов, нямаше как да не продължа в същия дух. Готвя едва от година, мога да кажа рядко, но с изключително удоволствие и внимание към детайла. Привлича ме целият процес – от избора на рецепта, през набавянето на продуктите, до поднасянето и аранжировката на масата. Приготвянето на храна може да е елегантен, модерен, забавен и дори сексапилен процес, просто трябва да се подходи с желание, въображение и вдъхновение.

5.Има ли филми, книги или автори, които са ви повлияли?

Гледала съм и чела повечето книги и филми на кулинарна тематика, но нищо не ме е грабнало, освен Джоан Харис и нейния „Шоколад”. Следя кулинарни блогове, списания, предавания и книги, без да го превръщам в самоцел, по-скоро като източник на идеи и отправни точки. Вдъхновяват ме големи, шумни градски пазари, фотографии, музика, места, образи, личности, произведения на изкуството, ситуации. Харесвам средиземноморска, латиноамериканска, азиатска и фюжън кухня, част от френската и част от традиционната българска, хармоничното смесване на продукти и вкусове. Не залитам прекалено към био и органичните продукти, защото това в един момент се превръща във фoрма на параноя.

6.Има ли значение как е поднесена храната? Обстановката?
Обстановката и поднасянето на храната са от изключително значение. Цветовете, формите, материалите и материите се сливат с ароматите и вкусовете. Декорацията на масата, приборите, съдовете, напитките, музиката, всеки елемент допълва и разгръща идеята. Изисква се и умение да я усетиш и доловиш, естествено. Не винаги вкъщи имат търпение за дълги аранжировки, но един щрих или акцент са повече от достатъчни, за да се предаде внушението.
Обичам рецептите със сложни и дълги заглавия, които само на пръв поглед изглеждат засукани и трудоемки, а всъщност са бързи и лесни за приготвяне. 

Заешко по Искиетански (Coniglio all` Ischitana)

Иския (Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море, на 30 км.от Неапол, с около 60 000 души местно население. Творческо убежище на композитори и писатели като Уилям Уолтън, Хенрик Ибсен и Труман Капоти и сцена на филми, сред които „Клеопатра” и „Талантливият Мистър Рипли”. Иския вдъхновява и очарова освен с кобалтово сините си води и приказни градини, и със своята кухня. Противно на очакваното и въпреки местоположението си, най-характерното за Иския ястие не е някой морски продукт, а заешкото. Навремето приготвяно в керамични съдове и печки с дърва, то присъства редовно и до днес в семейното меню на местните жители. Приготвя се бързо и лесно, с балансиран вкус и сочен аромат. Избрах да го гарнирам с дзукини(сорт тъмно зелени тиквички), сотирани в балсамико и в комбинация с листа свежа мента.

Необходими продукти за заешкото:
– Заек около 1,5 кг
– 150 гр. Домати
– Магданоз или босилек, в случая магданоз заради ментата в гарнитурата
– Няколко супени лъжици зехтин
– 2-3 скилидки чесън
– сол
– прясно смлян черен пипер
– бяло вино
– малка червена люта чушка, суха или прясна
– 1 с.л захар
Нарежете месото на парчета, полейте го с бялото вино и подсушете със салфетка внимателно. Загрейте зехтина и добавете нарязания чесън и лютата чушка. След като овкусят мазнината, ги отстранете. Запържете месото не наведнъж, а на порции, за да се поддържа високата температура на мазнината. След като се зачервят парчетата, върнете чесъна и чушката обратно и угасете с чашата бяло вино. Овкусете с черен пипер и сол на вкус и оставете на умерен огън половин час, разбърквайки от време на време. Обелете доматите и отстранете семките, нарежете ги на кубчета и заедно ссъс захарта ги добавете към месото. Задушете още 20 минути. Накрая добавете магданоза/босилека.

Дзукини с балсамико и прясна мента (Zucchini alla Mentha)
За 4 порции:
5 средно големи дзукини
1 глава лук
Редукция от балсамов оцет
Сол
Зехтин
Прясна мента
Нарежете тиквичките на средно дебели шайби. Нарежете на ситно лука. Загрейте зехтина и прибавете зеленчуците. Запържете ги на силен огън за около 5 минути. Прибавете половин ч.чаша вода и сол на вкус. Оставете на среден огън докато водата се изпари. Добавете 1 ч.л. балсамов оцет или редукция и свалете от огъня след 2-3 минути. Прибавете нарязаните на ситно листа от мента и сервирайте.
/22 Коментари/by

Ароматен китайски ориз с бели и черни дървесни гъби

Признавам си, че скоро овладях китайските бамбукови пръчици за хранене, преди това ги ползвах само за кок:-) Толкова ми хареса, че се обзаведох с 2-3 вида в различен дизайн и при всеки удобен случай ги ползвам. Сдобих се и с всички необходими принадлежности за една истинска китайска вечеря – дървени купички за ориз, рисувани порцеланови мини купички за соев сос, оризов оцет, сусамово олио, различни видове подправки, няколко вида дървесни гъби, ароматен ориз, лъжички за супа, чайове и още много атрибути, които скоро ще влязат в употреба.

Като за начало в китайските ми кулинарни преживявания избрах семпла и лесна рецепта за ароматен ориз с дървесни гъби. Гъбите се накисват в хладка вода за около час. Предупреждавам, че набъбват много, така че и малко количество е достатъчно.

Продуктите:
ароматен китайски ориз (количество в зависимост от броя порции), бели и черни дървесни гъби, пресен лук, 1 скилидка чесън, 1-2 капки сусамово олио

Начин на приготвяне:
Сварявате ориза в подсолена вода заедно с 1 скилидка чесън. Ароматният ориз е готов за около 10-15 минути, внимавайте да не го преварите. Отцеждате гъбите от водата и ги нарязвате на едри парчета. Смесвате с ориза и нарязаните на ситно пера пресен лук. Капвате и 1-2 капки сусамово олио. Не повече, защото ароматът и вкусът му са изключително концентрирани.

В тази комбинация на ориз и гъби аз лично не добавям соев сос. С гъбите не се спогаждат много като вкус.

Приготвянето е съвсем лесно, остава да се преборите и с клечките!;-)Успех!



В края – няколко кадъра от неповторимия Chinatown, London



/0 Коментари/by