Mont de Martyrs

Най-добре е да се качиш до Монмартр сутрин съвсем рано или вечер късно, за да избегнеш туристите с бели фанелки, фотоапарати и раници. Ако си в по-обичаен час, чак ти се иска да ги изтриеш от общата картина, да ги изгониш, за да усетиш мястото добре. Те се блъскат, пият кафе, разглеждат, щракат, купуват, крещят на различни езици и разсейват погледа. Когато ги няма, усещаш по-добре аромата на току-що изпечени багети и можеш да кривнеш по малките улички необезпокоен.

Най-приветлив Монмартр е ако си сам. Нагоре въздухът се променя и можеш да усетиш арт очарованието на Писарро, Модилияни, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Тулуз Лотрек, Дега… Да, сега е пълно е с търговци, некадърни художници и магазинчета за сувенири, но паважът е същия, по който са стъпвали Големите и това те зарежда с енергия. От Moulin Rouge до Sacre Coeur могат да се открият места, които са почти замряли, незасегнати от тълпите туристи и запазили очарованието на миналото. Няма значение дали е бистро, магазин за цветя, антиквариат или галерия, предава аромата и бохемската атмосфера от 19-20-ти век.

Много е писано и разказвано за Монмартр, няма да изпадам в подробности и да се превъзнасям. Оставям ви със снимките и Шарл Азнавур с неговата La Boheme


/0 Коментари/by

Ягодови полета (саксии, де)

Факт. Засадих в саксия ягоди и те взеха, че цъфнаха, вързаха и родиха! Малката ръчичка толкова бързо ги грабна, че не успях да ги документирам откъснати. Догодина мисля да опаша терасата с лехи и да варя казани със сладко. Едва ли. Но пък звучи амбициозно!:-))
Хубав уикенд!
/0 Коментари/by

Лазурно синята количка за кукли

Любимият ми антиквар, когото посещавам относително често, има чудеснен навик при по-голяма покупка да подарява дребни неща. Купуваш мебел и всичките малки джунджурии, които си си харесал, са бонус. Артистичен, с дълга прошарена коса, точно набито око, перфектен търговец и абсолютен антикварен експерт. Трудно е да се пазари човек с него. В началото пробвах какво ли не – усмивки, шегички, пърхане с мигли, симулирано възмущение, откровен шок от цената. Тц, не минава. Вече знам, че нито един от тези прийоми не действа. Явно обаче съм му симпатична и схемата с бонусите работи безотказно. 
Тази детска количка открих малко след раждането на Мартина и също мина в графа Екстри. Нарочно не исках да бъде реставрирана, боядисвана и променяна, за да остане в автентичния си вид. Абсолютно здрава, само с изтъркана боя по колелата. Представям си колко возене е претърпяла, оказва се, напълно геройски. В красив син цвят, с ръчно изрисувани бели цветя от двете страни, заоблени ръбове и удобна дръжка. Колелата издават приятен звук на дърво. Ако Мартина не я ползваше с такъв ентусиазъм за куклите си, може би щях да я трансформирам в поставка за саксия или просто в декоративен елемент. Със сигурност би издържала още няколко поколения детски ръце.

/0 Коментари/by

ROISIN RULES!

Roisin Murphy.
Невероятна. Неповторима. Неизчерпаема. Вдъхновяваща. Буря. Талант. Харизма.
Истинска модна икона. Муза. Видение.
Рядко жена може така да ме вдъхнови и очарова.
Завладяваща и дълбока. Златистите отблясъци и плавните вълни в косите й. Помитащият й глас. Непогрешимият й стил. Всичко с почерк Roisin.
Крайна екстравагантност, която не дразни. Собствено виждане и концепция. Одухотвореност и сила.
Рядко жена вдъхва толкова доверие.
Понякога е класическа и изящна, понякога намръщен бунтар, понякога извънземна емоция.
Тази жена определено може да манипулира и насочва.
Преди време имах удоволствието да я слушам и наблюдавам отблизо. Ураган. Несравнима. Обичам я!;–)
Повече от любимо:

/>
/0 Коментари/by

Гастрол: Нана в страната на скрапбукинга

На блогът на Нана попаднах преди няколко месеца покрай една тема за скрапбукинг. Е, не доразвих първоначалния си скрапбукинг порив, но пък продължавам да следя с голям кеф творенията на Нана. Неизчерпаемо въображение, усет за детайла и удачно съчетаване на принтове и цветове във всяко нещо, което излиза под ръцете й. Удивителното й чувство за хумор и естественост ще ви задържат в блога, дори никога преди това да не сте чували за скрапбукинг. Всеки елемент е на мястото си, допълва, декорира и акцентира. Във всяко нещо личи идеята, концепцията и желанието, с което се изработва. Невероятно е, че Нана прави тези неща толкова отскоро, представям си профи формата, в която ще е след няколко години. Искам от тук да й благодаря за участието, съдействието, цветната публикация и да й пожелая успех!:-)
Блогът на Нана, непременно го посетете! http://natknat.blogspot.com/

А сега е неин ред 😉
Автор на текста и фотографиите: Нана

Ако някой някога ми беше казал, че един ден ще живея на малък остров с по-малко от 15 хиляди жители, щях да се изсмея. Ако същият този някой ми беше казал и, че ще имам за хоби правене на картички, преди да е свършил изречението си, щях да съм припаднала от смях. Сега нито ми е смешно, нито ми е невероятно. Всъщност, се чувствам съвсем на място. Факт.
Да започнем с острова, а? (бележка на автора: ораничена съм до 5 страници А4 формат, та ще карам на кратко:) Този остров е като най-лошия кошмар, от който като се събудиш, ти се иска пак да си легнеш и да продължи…

Тц, тц, писах, писах, натиснах нещо и затрих всичко незапаметено. Ей, за това никога няма да мина на дигитален скрапбукинг. 3 часа работа ще отиват по дяволите за части от секундата с моите компютърно-клавиатурни умения. Не за друго, ами едно време бях пианистка и сега съм много бърза с натискането на копчетата (обикновено грешните). Това не го знаехте, а? 🙂

Островът е Isle of Lewis – Outer Hebrides, градът Stornoway. От там нататък питайте Гугъл, или просто заповядайте в моя блог, където има няколко публикации – 2 да сме точни. Едната е много скорошна и, ако обичате да четете развален английски, и гледате не особено добри снимки, няма да повярвате на късмета си!
Пак се отплеснах. Ей го на, 2 страници А4 свършиха, без да съм казала още какво правя тук.
Картички правя и други разни неща с хартийки. ВНИМАНИЕ, води до пристрастяване! Започваш ей така от нищото и в един момент си с двата крака вътре. По цял ден разглеждаш блогове, хартии, брадсове, панделки и по цяла нощ вътриш два листа хартия, обикновено неправилните размери, и се чудиш кое с кое да сложиш. Винаги съм обичала всичко свързано с канцеларски пособия. Химикалчета, тефтерчета, албумчета и какво ли не. В книжарница мога да прекарам половин ден, дори да е най-бедно заредената. Обичам миризмата на хартия и усещането когато я държиш, затова сега ми се струва съвсем на място и моето хоби. Някакси нормално беше един ден, просто да се занимавам с нещо подобно, или разбира се да работя в книжарница. Има време и за второто.
Всъщност започнах с една хартиена торта. Миналата година, долу горе по това време, бях запланувала голямо парти за рожденният ден на детето (за протокола – момче олмост файф). Къде другаде, ако не във форума на Бг-мама да намери човек идея за нещо различно и интересно?! Там попаднах на темата за скрапбукинг и видях една страхотна хартиена торта на Карилуис и я пожелах! Веднага! На момента! Е, не стана веднага, но след няколко часа съзерцаване на тези уникално красиви парченца, доразгледах темата и реших да пробвам и аз. На следващия ден въоръжена с голяма доза ентусиазъм и още толкова не знания, се „забих“ в местното хоби магазинче. Три часа не излязох! А, то едно такова мъничко 20 квадрата, но пък пълно ли пълно с хартии, елементи, панделки – о, рай! И така до днес. Вече една година, в която нито един път не съжалих, че си намерих хоби. Срещнах много нови виртуални приятели. Научих много неща и продължавам да се уча. От скоро продавам всичките си картички директно на магазин, който винаги е съгласен с цената, която кажа. Предстои ми отдавна замислен проект да стане реалност до няколко месеца, а имено водене на класове в града и още много мечти, чакащи удобното време и място. За мен се отвори един нов свят, весел, цветен и пълен с усмивки.

Абе, тоя последният абзац много сериозно звучи нещо…В блог пространството в нашите среди има едно животно наречено „sneak peek“ и смятам така да завърша тази публикация. Това е последният ми проект, който е малко по-голям и ще отнеме време. Ком бак по Коледа да го видите завършен!


Благодаря ви, че ме изчетохте и най-вече благодаря на Мария за поканата!

/0 Коментари/by

Елегантността според Garance Dore

Какво е елегантност? Хвърлете око на краткия списък според Garance Dore! Аз лично съм съгласна с всяка една дума 🙂

What is elegance?

/0 Коментари/by

Париж за чревоугодници

За един истински чревоугодник като мен светът е пълен с изкушения. Париж също. Не че съм от най-върлите почитатели на чисто френската кухня, просто в големите градове конгломератът от най-различни типове храна направо ме кара да изпитвам постоянен глад или жажда. Всеки път заминавам за съответното място с нагласата, че няма да прекалявам, ще съм няколко дни на light режим, но уви, никога не се получава. Във Франция храната направо ти крещи в ухото „Изяж ме!“ от всеки ъгъл и витрина. Дали ще е кокетно френско бистро, чуждестранна кухня, обикновен павилион, нагиздена сладкарница или уханна пекарна, изборът наистина се оказва труден.
Изкушенията започват от закуската в хотела – обикновените багети с масло и плодов конфитюр и топлите кроасани са първите подстрекатели. Следват всякакви видове сладкарнички и бистра с разноцветни кишове, петифури и тарталети, сладоледаджийници, кафенета и закусвални. Прословутите crepe представляват нещо гигантско, с около 1/2 кг. разнообразен пълнеж, непосилно за сам човек. Буквално са трудни за носене, толкова тежат. Към обяд идва ред на френските бистра, ресторантите с японска, китайска или тай-кухня, които не могат да оставят никого равнодушен. Вечер обикновено между 6-8 или 8-10 часа Happy hour–ът предоставя всички напитки и коктейли на половин цена, задължително със символично мезе. Трудното е първо да седнеш, защото обикновено няма места, после да станеш, защото не ти се тръгва.  Мохито роял (с шампанско), прясна бира или освежаваща Маргарита с гледка към улицата и приятна компания, какво повече е нужно на туриста. Французите не се славят с особено любезен сервиз, но и това се преглъща. Следобед вариантите са храна take–away в някой от прекрасните Парижки градини и паркове, или пикник край Сена с бутилка вино и гъши пастет. Много французи практикуват хапването край реката или по пешеходните мостове. Все едно си в огромен открит ресторант. Можете да си напазарувате от някой цветен пазар, където асортиментът е от богат по-богат.
Вечер може да се отбиете в някой от мидените ресторанти, с огромно разнообразие от рецепти с миди, в добавка към основната порция получавате пържени картофи, ориз или салата.
В семейно бистро с провансалски манджи или в гурме ресторант с дегустационно меню и изящна атмосфера.  Ако съчетаете всичко с пенливо бяло вино, шампанско или бутилка розе, вечерта придобива съвсем друга атмосфера.
Та, хич не е лесно да се овладее човек в Париж. И не му остава нищо друго, освен да дегустира, дегустира, дегустира …

/0 Коментари/by

Люти спагети с пресни калмари/spaghetti al peperoncino con calamari

Пастата във всичките си форми и вкусове е една от любимите ми храни. Толкова варианти и комбинации съществуват, че човек може да импровизира до безкрай. В случая използвах спагети с люти чушки, червени на цвят и леко пикантни. С мини калмарчета, чесън, дивисил, бяло вино и пресни домати. Чистенето на калмарите (премахва се главата, вътрешностите им и хрущяла в горната част) не е от най-забавните занимания, но пък след това вкусът на ястието ви кара да забравите неприятното преживяване:-) Калмарите не се варят предварително, защото стават жилави, топлинната им обработка трябва да е кратка.

Какво ви трябва:
– няколко броя калмари, 1-2 големи домата или 10-ина чери, 3-4 скилидки чесън, дивисил, бяло вино, зехтин, сол, черен пипер

Начин на приготвяне:
Сварявате за не повече от 7-8 минути спагетите в подсолена вода. Загрявате зехтина и прибавяте нарязания чесън. След като се зачерви и овкуси зехтина, вадите част от него и пробавяте нарязаните на шайби калмари. Загасявате с половин чаша вино и оставяте да къкри няколко минути. Добавяте нарязаните на парчета домати, дивисила, солта и черния пипер. Оставяте за още няколко минути. Преди да свалите от огъня, прибавяте още 1 скилидка чесън за вкус и аромат. Смесвате спагетите с калмарите и консумирате веднага:-)

/0 Коментари/by

Пикник

Миналата събота си направихме пикник. В парка. Южния. Е, без специална кошница и бутилка вино, все пак не сме пикник професионалисти. Одеяло обаче бяхме предвидили. И сандвичи с бира. Аматьори, следващия път ще подходим по-сериозно;-) Мартина през цялото време се забавляваше събувайки сандалите и чистейки от крачетата си въображаем пясък.

Пожелавам ви забавен петък и палав уикенд!:-)

/0 Коментари/by

Английска роза

Навсякъде където се разхождам, независимо от мястото и момента, държа да посетя живописно пазарче с вехтории или антикварен магазин. Не лъскав антиквариат с безумни цени, а места, на които човек може да порови и да намери своя собствена находка и съкровище.
В този огромен магазин в Стамфорд можех да остана поне един цял ден! Имаше такъв избор, че направо да ти се завие свят – от мебели и музикални инструменти, през картини, съдове и прибори, до бижута и скъпоценности. Няколко зали, в които можеш да обикаляш до безкрай. Всичко подредено по видове, с обозначени цени и описание на предмета.

Моята находка беше тази малка порцеланова кутия от началото на ХХ век, в прекрасни цветове и рисунък, с изтъркани ръбове и изящна форма. Прекрасна! :–)

Antique centrе, Stamford

/0 Коментари/by