Две седмици без деца

Скоро май не ни се беше случвало да сме повече от седмица отделени от децата.

Обикновено пътуваме с тях, а когато единият от двама ни отсъства по работа, или защото има нужда от смяна на пейзажа, е било за не повече от 4-5 дни. Този път обаче решихме, че случаят не е подходящ за малки деца (липса на план, резервации, идея как ще се придвижваме от град на град, изобщо пълна импровизация), а и искаме да прекараме известно време САМИ. О, боже, за какво ще се караме?!

В нашето семейство драми при разделянето няма, казваме си чао и толкова. Този път придружено с  „Айде, мамо, тръгвайте вече, да не изпуснете самолета“ и „Аде тао“. И те имат нужда от почивка, да се махаме по-бързо.

Да си без децата си, когато това се случва рядко, е малко странно, първоначално неловко, но и …чудесно. Една внезапна фриволност и усещане за свобода те обземат, иска ти се да правиш неразумни, незаконни, неприлични и като цяло забранени неща. Ако на 20 сте пропуснали да си причините грозен татус или да опитате наркотици, сега е моментът. Шегувам се, разбира се, и този път не остана време за това.

Та ето какво се случва, когато не сме мама и тати, а просто една двойка някъде си:

„Ама вие СЕРИОЗНО ли имате деца?“ –  в един момент от разговора с непознати ви се иска да споменете, че всъщност сте сериозни хора, а не просто двойка на средна възраст, която се мотае безцелно по барове и плажове и се налива с ром и бира. Не че ви пука особено, просто по навик си придавате улегнал вид. Споделяме между другото, че имаме деца. И всеки път получаваме от онези погледи, които уж ти вярват, но всъщност са убедени, че си измисляш. Или са били възмутени, че сме дошли без тях, или сме им се стрували ненадеждни да се грижим за деца, при това два броя, или пък сме изглеждали като А.прясна двойка на меден месец Б.изневеряващи на законните си половинки. Нека любезно предположим А, благодаря.

Говорите с непознати за сексуалната част от партньорството – толкова е хубаво някой да помни, че в семейството все пак това са едни от важните неща – отношенията между двамата, докосванията, интимността, ролята на любовен партньор, не само на родител. Добре де, дори това да е учителката по тантра, с която току-що сте се запознали в един разбрицан споделен Москвич, пак е приятно.

Кой кихна? – не съм някаква всеобгрижваща персона, но имам навика да питам кое от двете деца е кихнало, просто да знам. Е, навсякъде това беше първото, което ми идваше на езика – в ресторанта, в самолета, на опашката, на плажа. КОЙ КИХНА?

Силата на втория коктейл – доста освобождаващо е да знаете, че сте без деца и дори да прекалите с коктейлите, никой няма да ви гледа осъдително.

Лек багаж за плажа – няма кофички, пояси, дрехи за преобличане, по два чифта бански, надуваемо животно в човешки ръст. Кърпа, слънцезащитен крем и айде.

Жената с децата – на връщане зад нас седеше жена с бебе на няколко месеца и по-голямо дете. Малкото плачеше/мрънкаше/пищеше през 15 от 18-те часа полет, а другото буташе седалката ми през цялото време. В периода преди децата бих направила забележка незабавно, бих се възмутила жестоко и задължително бих го споделила в гневен ФБ статус, за да насмета досадниците с деца. Къде изобщо са тръгнали – или да се научат да се съобразяват, или да си стоят вкъщи. Статус, с който веднага щеше изпъкне космополитната ми еманципираност и модерен сарказъм, на гърба на скучните битови семейства с шумни сополиви бебета. Но хей, аз можеше да съм на мястото на тази жена и да дундуркам 18 часа малък кисел човек, без дори да мога да си изям храната или да отида до тоалетната! И то далеч от завидното хладнокръвие, което прояви въпросната дама. Понякога, дори и да застанете на челна стойка, докато жонглирате с горящи ножове, няма как да успокоите малко дете, и вие перфектно знаете това, затова се усмихвате и търпите шума, дори и той да трае цели 18 часа.

Децата на другите – когато тригодишното дете на хазяйката ви разказва за еднорози, морски кончета и ангели със златни крила по време на цялата закуска, а след това повърне почти в чинията ви, отново се усмихвате. Моля ви се, няма никакъв проблем, и ние имаме тригодишно, виждали сме какво ли не. Избърсвате масата със салфетка и продължавате закуската си невъзмутимо.

Липсата на план и програма – не че с децата програмата ни е стройна и премислена, но все пак знаем предварително къде ще спим. Толкова е свежо да не си наясно дори с това. Да ядеш, когато ти скимне и да не се съобразяваш с почти нищо. Чувстваш се като тийнейджър, който за първи път е сам на море. Отприщваш неподозирани сили, не чувстваш умора, напрежение и притеснение. Без стрес – казват домакините. Ноу проблем.

Преобличаш САМО себе си – за 5 минути, с каквото падне или имаш останало чисто.  Няма претенции, спорове и пазарлъци дали е подходящо с лятна рокля през зимата и обратното.

С какво се занимавате? – възхитително е някой да се интересува не само здрави ли са децата/доволни ли сте от училището/къде сте били уикенда, а от това  какво се занимаваш, примерно. „So, you are digital nomad, right? That`s so cooool!“. Боже, какво модерно определение на това, което правиш! Дали да не спретнете един уъркшоп „10 начина да бъдем дигитални номади“? Така важен се чувстваш някак си, пълноценен, надуваш се, пораства ти работата. Темите на разговор са от мормоните и ашрамите, през екзотичните жени, средната заплата и ейджизма, до Че Гевара, морето по време на соца, летящия Честмир, Панама и тантра масажите. И нищо за детски градини, вируси и цени на лагери!

Другите – когато сте без децата си, имате възможност да забележите, че на този свят съществуват и семейства, които не си подвикват и крещят, не се разправят шумно за всяко нещо, не създават излишни нервни ситуации. Спокоен тон, разбирателство, търпение и мили усмивки. Обещавате си и вие да пробвате така някой ден.

Хармония – без децата темите за конфликти спадат почти до нула. Гледате се в очите, прегръщате се без някой да ви виси на врата, държите се за ръка (имате винаги поне по една свободна), разхождате се лежерно, не бързате за никъде, не повишавате тон, чак смешно ви става.

Но най-хубавото все пак остава за накрая – когато се приберете и по вас се покатерят две любими маймунки, на които дори сте започнали МАЛКО да липсвате. И без които сте свободни, но някак недовършени половинки от себе си.

*с любезното съдействие на майка ми, която се грижи самоотвержено и безупречно за двете М. ♥


двегодишните

Двегодишните са като онези малки маймунки в зоопарка,  мармозетките – с малки мили личица, неизчерпаеми килокалории енергия и огромен потенциал за коварни бели. Ако не беше обществено неприемливо, щяха да вървят в комплект с каишка и указания за употреба.

Двегодишните задават милион пъти въпросите „Защо?“ и „Какво е това?“. Заблуждават ви, че наистина искат да разберат, но всъщност питат просто за да запълват тишината. Докато не изкрещите безпомощно „ЗАЩОТО ТАКА-A-A-A-A-A-A!“

Двегодишните се  к а т е р я т. Буквално навсякъде – по шкафове, огради, парапети, облегалки на столове, рафтове, коли, хора, пейки, дървета, кучета, фасади на сгради. Бързи, пъргави и умели алпинисти, които не ползват обезопасителна екипировка.

Двегодишните са коварни и зли същества, които могат да ви съсипят чисто новите гримове, да пуснат телефона ви в кофата с вода, да размажат пластилин върху компютъра, да нарисуват чаршафа с пет вида лак за нокти, да паднат по лице, носейки чашата ви с вино, да размажат в косата си мед и паста за зъби, да изгризат пъзела или да изперат дрехите на куклата в тоалетната чиния. Нищо не бива да ви изненадва, никога не сте подготвени за това, което следва.

Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина.

Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете.
***

– Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
– В кое точно?
– И двете заблуждаваме една друга.
– Мартина, знаеш, че не те лъжа.
– Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.

***
Мартина е на кръжок по плетене при баба си, ще ми подарява шал. Плете, разплита, затиска с крак преждата, пищи от удоволствие и се залива от смях:
–        –  Леле, бабо, много е трудно, ама е мноооооого яко!
***
– Мартина, как мина първият ден от ски училището?
– Гледката беше много хубава.
***
Мартина се учи да чете. Пита за буквите, срича и запецва.
– Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.
***
Сдобивам се с пухкаво палто от изкуствен косъм:
– Мартина, отива ли ми?
– Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на … ъъъ…кученце.

***
Мартина след поредната забележка към двете със сестра ѝ:
– Мамо, мисля, че е най-добре да не работиш вече вкъщи, а да си наемеш офис. Там ние с Матеа няма да те дразним.
– Пробвала съм, там пък разни колеги ме дразнят.
– Не, не, има офиси от една стая, ще си сама.
***
Мартина на протест:
– Срещу какво протестираме, Мартина?

– Емииии, забравих.

***
Мартина вижда снимка на Васил Найденов:

– Ехааа, лошият от „Лабиринт“!

***
Правим къщата за кукли от кутии за обувки. Мартина ме целува и казва:
–          Мамо, иска ми се аз да съм ти майка, за да правя такива неща за теб ♥
***

Според Мартина Бай Генчо и Бате Енчо са една и съща личност.

***
Мартина за зумбата:
–          Като народните танци, само дето дупетата танцуват повече.
***
Малкото М. се кара на сестра си с ръмжене, подскачане и гневно сочене с пръст:
– Та па та ка е ТЕТО, па ка ка ка па те МОЙ (бел.ред. – Мечето е мое, не ми го пипай!)
– О, Матеа, спри да спориш и да се оплакваш, такъв е животът за бебетата.
***
Mартина е без джобни за седмицата заради провинения. Госпожата ме вика след часовете:
– Трябва да Ви кажа, че М. е извадила банкнота от Х лв на лавката (десетократно по-голяма от дневната ѝ надница). Длъжна съм да Ви предупредя, някой ѝ е направил забележка и се е отказала от покупката.
Благодаря на госпожата и на излизане от училище започвам да мъмря М.:
– Как можа?! Нали знаеш, че тази седмица нямаш джобни. Защо си извадила от касичката парите без да ми кажеш? С толкова пари не се ходи на училище!
Навежда глава и мълчи. В този момент се сещам, че същата сутрин пред асансьора обеща на сестра си да ѝ купи кроасан.
– Нямах други пари…
Вместо да се извини тя, извинявам се аз.
***

С Мартина на пазар по нейни въпроси:
– О, мога да разглеждам цял ден! (въздишка със замечтана усмивка)
С Мартина на пазар по мои въпроси:
– Хайде, взимай едни чорапи и джапанки и да си ходим.

***

Мартина за сестра си:
–          Матеа трябва най-накрая да го махне този памперс и да се научи да говори. Две неща
трябва да свърши. Ще ги поръчам на Дядо Коледа. Ако изобщо е истински… Ми да.
***
Двете М. върху един фотьойл:
– Пак ли искаш да плуваш? Ще трябва да ти слагам спасителната жилетка да не цопнеш. Обичам те. Хайде, плувай. На почивка в морето сме, имаме само една кухня. Не, по-скоро сме в самолет. Помоооощ, ще потъна! Матеа, пак си се наакала.
Сестри ♥
***
В края на лятото всички заплахи ми се изчерпаха, остана най-плашещата за Мартина и единствената ефикасна:
–         Няма да те пуснем на училище на 15-ти.
–     Нееееее!
***

Докато беля чушки, с Мартина водим романтично-наивистичен разговор на тема Феята на зъбките. Обсъждаме как се клател преден, кога щяла да дойде, как навивала въже около зъба и го дърпала през нощта, какво щяла да остави под възглавницата, защо пускала зъбите в леглото и други разни важни моменти. С умиление установявам, че все още вярва в една от големите заблуди на детството. Блажено се усмихвам и мисълта ми полита към приказките, магиите, добрите герои и идеалните случки. В този момент прави делово заключение:
– Мда, ще си събирам зъбчетата и ще ги продавам.

***
Мартина към мен:
– Ти си с къси панталонки?!
– Е, и?
– Много са къси! Така ли ще излизаш?!
– Защо, не може ли?
С ужасЕн поглед:
– Ми ще те видят други мъже и ще те харесат! Искам само тати да те харесва просто.
***

Мартина гледа в една точка:
– От какво са създадени рождените дни?
– Ъъъъ…
– А как се гледат охлюви?


***

Mартина и Матеа не са се виждали от няколко дни. Говорят по телефона:
– Матейчи, как си?
Ококорване на очи и смях.
– Дада? (думата за кака)
– Да, аз съм, Дада! Как си, Матейчи? – смях.
Двете се смеят.
– Дада, дадададада. Да, да!
– Ей, Матейчи, как искам да те гушна…
Пак се смеят♥
***
Излизаме с Мартина, оправям си косата в огледалото на асансьора.
– Добре си, спокойно. Какво, да не би някой мъж да те срещне ли?
Поглежда надолу:
– Обаче с тези мъжки жълти обувки със сигурност няма да те хареса.
***
Мартина е леко притеснена при вида на абитуриентки:
–          Мамо! В ресторанта имаше момичета с рокли на п р и н ц е с и, които слушаха  ч а л г а!
***
Мартина до бюрото ми вкъщи:
– Аз ако имах деца, щях да спра да работя на секундата и да им направя един кекс.
***
Мартина споменава Фейсбук.
– Ти знаеш ли изобщо какво е Фейсбук?
С отегчение:
– Ми снимчици малки там някакви, надписи, любовни снимчици, скучни неща.
***
Говоря на Т., с гръб към него, Мартина е в същата стая. Обяснявам разпалено, жестикулирам, правя си паузи, смея си се на шегите, изпитвам задоволство, че разказвам увлекателно. След около 3 минути я чувам да казва:
– А, ми той тати тръгна….Излезе отдавна от кухнята.
***
Двете (на 6 г. и 1 г.) се бият с пръчки, изтръгнати брутално от декорацията в коридора.
Мартина към сестра си:
– Мускетарке, откажи се! – и изсвистява с пръчка покрай лицето ѝ.
– Мартина, някаква друга, по-безопасна игра може ли?

– Добре, ще счупя пръчката с коляно.

***
Мартина към нас:
–          Вие двамата сте влюбени птички. ♥
***
На входа на всеки ресторант:
– Колко?
– 9 сме.
– О! 🙂
– 5 от 9 обаче са деца.
– О! 🙁
Мартина: – Защо се мръщят?
Аз: – Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
Мартина: – А, точно ние сме!
***
Мартина към мен:
–          Искаш ли да те направя на суперглава? Супермозък. Много е приятно!
***
Първият подарък за мен от М. от истински магазин – 3D разделител за книга. По неин избор, с пари от касичката.
–         –  Да е като зодията ти и да знаеш докъде си прочела.
 След това ме черпи и кафе.
***
Мартина към мен:
 – Може ли да си останеш с един и същи цвят коса малко по-дълго? Много често ги сменяш, приятелите ти вече няма да те познаят.

***

Инициативата на Avon „Сложи си обица на ухото“ против домашното насилие. Звъни куриер, отварям, Мартина пита (свикнала е):
– Какво носят?
– Обици.
– Кой ги праща?
– Ейвън.
– Ааааа, добре.
Прибира се баща ѝ от работа. Мартина церемониално носи обиците и с драматичен тон обявява:
– Тати, имам доказателство, мама получи подарък от друг мъж!!! (явно Ейвън звучи като мъжко име)
Всички замръзваме.
***
В края на един разхвърлян четвъртък и след обилно слухово и всякакво напрежение (бебешки писъци, бебешки песнички, срещи с разни хора по работа, подаване на документи, лекарски прегледи, каращи се на опашки хора, викащи таксиметрови шофьори, Спондж Боб и Трансформърс до дупка, бебешки рев, отново бебешки песнички), реанимирам на дивана. Мартина се приближава тихо, вади една ОГРОМНА! РОЗОВА! ШУМНА! БАРБИ! ФЛЕЙТА! и в желанието си да ме разведри мило пита:
– Искаш ли да ти посвиря малко, мамо?
***

Мартина разглежда стари мои снимки:
– Я! Тук си с някакъв друг мъж?!
– Ами, познавах и други мъже преди баща ти… (един-двама)
– Ама това ти ли си? Леле, колко си младаааа!
– Ей, ама аз и сега съм си млада!
Кратка пауза:
– Е….да… Обаче на снимките си ОЩЕ по-млада!


***

На автогарата на път от Монтана за село. Непозната жена към Мартина:
– Откъде си, момиченце?
– От село, разбира се.
***
Мартина към кофата с речни раци:
– Ей, омари!
***
На площадката. Момченце на не повече от 4-5 години.
– Защо това – сочи към синята тротинетка на М. – ви е със Спайдърмен?
– Нямам идея, предполагам Мартина си го е избрала.
– Моят баща не харесва Спайдърмен.
– Ми добре.
– Баща ми харесва само Бог.
– Чудесно.
– Бог е добър, дава ни храна. Спайдърмен е зъл. Спайдърмен е дявол.
Започвам да се чувствам леко виновна. Дали да не изгорим ритуално дяволския предмет?
– Зъл е, обаче аз съм вече голям и мога да карам ТОВА.
Качва се и отпрашва нанякъде с тротинетката.
***
Мартина към баща си:
 – Мъжете спасяват принцеси. Вкъщи сме 3, как ще ни спасиш всичките? (и аз към принцесите, благодаря) Трябват ни трима МЪЖА.
– ?!
– Спокойно, няма да те заместваме, просто ще извикаме още двама.

***

Мартина към мен:
– Много съм умна…(закачливо-дяволит поглед и ехидна усмивка)…но и много лоша!


***

Мартина докато правим коледни картички:
–          Пусни ми коледно радио, че на него по-лесно работя.

***

Мартинаобяснява на две непознати майки и децата им, че последно в кукления театър е гледала постановката „Златка златното момиче“.
– За втори път я гледам.
Двете майки прихват да се смеят и гледат недоумяващо.
– По народна приказка е. – уточнявам аз.
– Ааааа, помислихме, че за Златките са измислили и куклен театър.

***
Мартина много драматично:
– Мис Мира (Бел.ред: учителката по английски) име нещо в устата.
– ?!
– Ами нещо на езика…
– Обица?
– Мне, по-скоро е пирон.

Елза и Анна

Елза и АннаРождените дни на двете М. са през един месец. В началото на ноември ми хрумва смелата мисъл да ги изненадам с рокли на Елза и Анна – любимо филмче, две сестри, зима, всичко точно.

По магазините обаче откривам само бледи копия на рокли, които все едно аз съм сглобявала в тъмна стая, за онлайн поръчка нямам време, ще се шие. Аз не умея, но поне ще избера платовете. Нося двете кукли, които купихме няколко месеца по рано, за да онагледявам какво търся. Все още обаче не подозирам с какво съм се захванала…

Магазините
Имам идея къде са магазините за платове на Ботев и около Женския пазар, купувала съм и преди. Ако не сте влизали там едва ли ще разберете за какво говоря – всевъзможни десени, материи, украси, ширити, пайети, буквално висят отвсякъде, извират от шкафове и рафтове, спускат над главата ви, настъпвате ги по пода. Трудно се провираш между тях, та камо ли да ги огледаш добре. Не държа роклите да са буквално копие, но поне да правят асоциация с героините.

Бързо разбирам няколко неща: а/не знам какво всъщност търся, б/тези материали съвсем не са евтини. Красивите дантели, по които съм зяпнала набързо отпадат поради цената си от около 50 лв метъра. Не успявам да отговоря и на няколко базови въпроса, които ми задават набързо: това веревно ли ще бъде (?), колко са високи децата (!) и трябва ли да има еластан. Продавачките врътват очи отегчено и  с леко снизхождение все пак решават да ми съдействат. „Ама кои са тия Елза и Анна, известни ли са?“, „Аууу, на това малкото на две години и рокля ще му шиете! Пък и дълга!“ Мой ред е да връткам очи. Дърпаме разни топове, с прътове сваляме от най-горния рафт кадифета и сатени,  ровя в кашони за парчета в точния цвят, мерим пера и ширити, набавям почти всичко за има-няма час.

„А имате ли някакви снежинки за наметалото?“ – плахо питам преди да си тръгна. Жените с шивашки сантиметри по вратовете и огромни метални ножици в ръце дори не ме удостояват с поглед.

Грешната шивачка
Намирам шивачка в квартала, пак влача куклите, пак разказвам идеята. Знам, че прави предимно подгъви и корекции, но все пак решавам да опитам да запаля искра на ентусиазъм. Не ми отказва, но някак вяло подхожда към гениалната ми идея. „Ама то няма да стане точно като тия кукли, да си знаеш.“ – ми казва без грам радост и с карфица между зъбите. Нищо, не е и нужно, да наподобява, съгласявам се послушно. „Те няма да са за носене иначе, няма да стават, само за събитието, предупреждавам.“ За човек като мен, който няма понятие от шев и кройка, една рокля е фасулска работа, занимание за час-два. Сериозно съм се объркала обаче, не е лъжица за всеки, който притежава машина.

Жената вече е разбрала, че заданието е прекалено сложно за нейните възможности, а и явно не ѝ се занимава, чуди се как да ме откаже. Аз обаче съм в някакъв Frozen транс, тъпо и упорито продължавам – пращам снимки на примерни рокли по вайбър, чертая схеми и показвам откъси от филмчето. „Деколтето не мога да го направя така, нямам време“, „А не може ли без тия наметала?“, „Не, не, ръкавите не могат да станат така както ги искаш.“, „Детето ми е болно и няма да съм на работа няколко дни.“, „Сега имам гости.“, „Ама тоя плат много лигав, не е подходящ.“ Напразно – все още не загрявам, само навеждам глава и се съгласявам.

Накрая, седмица преди празника, ме застрелва с въпроса „А ти имаш ли вариант ИЗОБЩО БЕЗ рокли?“. Грабвам си платовете, затръшвам вратата и почти през рев започва да премятам вариантите – ще се науча да шия за няколко дни (колко му е!), ще ги направя от хартия (муахаха), ще измисля друга изненада (няма време, а и идеи ми липсват), ще облекат други дрехи за рождения ден (навила съм си го на пръста и държа да са точно тези).

Решавам се на последна стъпка и питам в страницата на блога – почти отчаян вик за рокли на две сестри, едната замразява, другата не я знам точно какво прави. Пишат ми разни жени, за които също задачата се оказва сложна, още повече срокът е нищо и никаква седмица.

И тогава получавам съобщение от Яна: леля ми е шивачка в Народния театър, това е телефонът ѝ, ако не е много натоварена, ще ти съдейства. Хор от птички запява, слънцето изгрява отново, пухкави зайчета тичат из росна трева с маргаритки в мрачния ноемврийски следобед.

Точната шивачка
Уговаряме се по телефона, отивам в Народния театър, пак нарамила кукли, платове, пера. Майка ми преди години работеше в здравната служба там и всичко ми е познато. Колко следобеди съм прекарвала като малка в ложата, при аромата на сцена, кадифени завеси, пудра и обедна манджа – ехей, вълшебни времена.

На входа ме посреща прекрасна чаровна дама, която ми идва да разцелувам. Казвам на две на три как виждам роклите и кои, аджеба, са тия сестри.  „Няма проблем, след 2-3 дни ще са готови, ето какви мерки ми трябват.“ Алелуя, при феята на шиенето съм! Отнасям листчето почти подскачаща пред театъра. От моментите, в които искаш да правиш циганско колело, салто и шпагат едновременно.

В уречения ден влизам в ателието – двете рокли стоят на масата, перфектно изгладени, под светлината на големия прозорец. По-красиви и от най-сполучливата ми визуализация. С много добавени от нея детайли и елементи, изработени със старание и мисъл. Освен, че осигури рокли, тази талантлива и мила жена ме спаси и от най-големия ми кошмар и ОКР в едно – т.нар. синдром данестанетакакактосигопредставям.

А вкъщи  – Елза и Анна боси, по рокли и наметала обикалят из стаите, въртят се  в кръг на фона на песента, припяват на странен език и пищят от щастие.

Дълги руси мигли

Вече година и девет месеца Матеа е сред нас, а съм ѝ отделяла толкова малко редове тук.  Може би най-мачканото, гушкано и целувано бебе изобщо.

Някои основни неща за нея:
– има дълги руси мигли, които на слънце блестят, а връхчетата им стават прозрачни.
– палава е колкото три момчета.  Ако 5 минути не я чуваме наоколо, по инерция започваме да казваме НЕ! на висок глас. Освен пожар и изхвърляне на електроуред от деветия етаж, мисля всичко друго е отметнала. Малко дяволито пламъче и ехидна усмивка – човек с хоби  б е л и.
– не умее да издава характерния звук и когато целува, казва „Пи“
– говори много, но на неразбираем език. Цели монолози, които обикновено игнорираме. Пляскаме с ръце, ако уцели някоя нормална дума.
– знае песните от „Замръзналото кралство“ и няколко реклами, пее постоянно, най-вече когато ѝ се караме, за да ни умилостиви.
– има дълги руси къдрици – бебето с огромна прическа. Отмята бретона си с характерен жест, при който всички умираме от смях.

– все още ползва биберон. Често хората я питат защо е толкова голяма, пък с биба. Знаем, че ще я остави, когато му дойде времето.
– има трапчинка на лявата буза, която се появява при всяка усмивка.
– когато плаче, веждите ѝ стават розово-червени.
– преди няколко дни вдигна внезапно 40-градусова температура, ужили я два пъти оса и обели двете си коленa докато танцуваше. Всичко в продължение на 2-3 часа и в тази последователност. „Милото ни Матейчи“, каза М.
– обича да се вози, не ѝ става лошо, не повръща, не протестира, не се страхува. Кораби, фериботи, самолети, коли, колелета, въртележки, влакове, метро, лодки на пирати, само ѝ дайте превозно средство.
– има „смешна физиономия“, която прави по команда. Тази:
– заспива на най-невероятни места. Най-често на пода, на люлката, зад вратата. С висящи крака, почти права, надолу с главата. „О, Матеа, пак ли си заспала където не трябва!“
– обожава да се храни, вече няколко месеца самостоятелно. Постоянно яде нещо и казва ммммм след всяка хапка. Ръфа доматите като ябълки, чушките откъм дръжката, обича кисело мляко с чесън и суши.
– хората често питат „Добре де, на кого е толкова руса?“. Не знаем, на себе си.
– ходи често боса – трева, камъни, пръчки, нагорещен пясък или цимент, нищо не ѝ пречи. Има характерен жест, с който посочва обувките ѝ да бъдат свалени незабавно.
– обича безкрайно сестра си. Редува гушкане, галене и целуване със скубане, удряне и драскане, все от любов.
– понякога може да бъде и доста досадна. Но това е само понякога.
– мирише на бонбони и мляко.
– повтаря всеки наш жест или движение „Матейчи, толкова си смешна“.
– прегръща непознати хора, котета, кучета и … риби.
– има десетки лигави имена – Матуле, Матулеле, Тита, Матюша, Топче, Матучка и ред други, заради които непознатите хора ни питат „Ама как всъщност се казва това дете?“
– когато облече рокля и някой ѝ каже, че е красива, свежда глава, изчервява се и се усмихва смутено.
– има характерен танц, подобен на сиртаки – с вдигната ръка и въртене в кръг.
– говори по телефон с всякакви предмети – шишета вода, сурова риба, чаши за кафе, обувки – важното е да се вдигне до ухото и да се каже „Ауо“.
– способна е да разглоби абсолютно всичко – от топка за тенис до ютия.
Матеа е най-хубавото нещо, което ни се е случвало откакто сме трима♥

Преди доста време във ФБ страницата на блога стана дума кои са подходящите заведения за хора с малки деца. 
За едни това са ресторантите с детски клуб, за други – чисто и просторно място, където може да се хапне, за 
трети е важно храната да е здравословна, а може би за най-големия процент – просто да не ги гледат лошо.
Като цяло  е препоръчително да се съобразяваме с политиката за заведението, за да няма накрая лош вкус в 
устата, и от двете страни.
От всички предложения във ФБ сглобих списък както бях обещала, коментарите са ваши. Подозирам, че някои 
от местата не са актуални, със сигурност има и нови. Мога да добавям или редактирам, не само за София.
 
*Подредени са по азбучен ред
Бижу,  Младост 1А 
Бесо на Каблешков – през лятото има детски кът на открито (платен), пързалки и други забавления 
Ветрило на ул. „Солун“, „Борово“- има детски кът на открито с люлки и пързалка
Вила Росиче – материали за рисуване и занимавки за деца
Воденицата, Драгалевци – моливи за рисуване 
Добро (Якубица) – има детски клуб, храната е компромисна обаче
Дон Домат Стрелбище – малък детски кът
Друзя на Шипка – има детски кът с аниматори
Еуфория Боровец – детска площадка и детски клуб
Жасмин, Варна – вегетариански ресторант, в който има обособен детски кът, здравословна храна и добро
 отношение към децата.
Клуб на архитекта – толеранти към децата
Лагуна, Каварна
Лебед, Панчарево – моливи за рисуване
Мамс енд ми, Варна- има ресторант с детски кът на закрито с аниматор срещу заплащане.
Моцарела, Добрич – има голям детски кът с аниматори, а също и детско меню
Омуртагов мост – резерват Велики Преслав, Омуртаг
о’Шипка, Люлин – детска площадка и абсолютна толерантност на персонала към малките
Преди 10 – подходящ за ранна вечеря с деца
Ракета ракия бар – детско столче, нямат някакви специални екстри, но определено създават усещане, че децата 
са добре дошли при тях. Парк Заимов в непосредствена близост е плюс, когато детето пощурее вътре и има 
нужда от въздух. Имат подходяща храна и за малки деца.
Рома, Бургас – има детски кът, за съжаление зимата е точно до залата за пушачи. Все пак е най-популярното
място за хора с деца.
Скарабар Заимов – добра храна, люлки, в парк

Фиоре, срещу ЧЕЗ на Симеон – на втория етаж има чудесен детски клуб. В ресторанта има видео стена, 
на която можете да контролирате ситуацията
Халбите на Черковна – детски кът, оформен като бирария
Хепи на Каблешков – има детско меню, стаичка с телевизор, катерушка, а за малките предлагат по масите листове 
и моливи за оцветяване
Чайната на Бенковски – хубав чай, вкусна храна, широко и безопасно, често се организират мероприятия за деца
Червената къща на Парчевич – има детски кът и прилична кухня.
Щастливеца на ъгъла бул.Витоша и Солунска – има детски кът на първия етаж за деца над 3 години
Щастливото прасе
+ това – има малка мивка и оставени играчки по столовете за децата
Boom burgers
Casa Art, с. Орешака – двор, батут, детска работилница, детско меню в ресторанта
Cipollini на Оборище
Confetti – хубав сладолед, внимателни са към децата, недостатък е, че градината е близо до улица
FACE Bar&Diner – детски кът на втория етаж, любезен персонал
Fancy, SSCдетско меню с картинки, материали за рисуване, много толерантни към децата
Joystation Студентски град
La Pastaria, Sopharma towers – пространство, детски кът, вкусна храна
Leo’s pizza, тенис клуб Малееви  – има и детски кът, поляни за тичане, раздават книжки с моливи
Olive’s Mladost
Orsetti pasticceria – чудесни десерти, чисто, любезен персонал
Rose – детски кът
Soul Kitchen (веган) – занимавки за деца
Spaggo, Сердика център – хубав детски клуб, приятни аниматори, често децата готвят сами пица,  детско меню 
и много романтична атмосфера на ресторанта.
Spaghetti Kitchen, България мол – няма кът, но дават за рисуване, имат три безплатни варианта на детско меню 
и много пространство

Тhe little things – стена за рисуване

Vanilla Kitchen – здравословни десерти

Victoria на Черковна

Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана к а к а.

Някак всички изведнъж започнахме да очакваме от теб да се държиш като възрастен, да бъдеш Голямата. Не знам как се плъзнахме по тази плоскост, само на 6 си. Подновявам ги, защото не ми се иска да изпускам нищо. Тези малки flash (съжалявам за чуждицата, но не намирам точен превод), които се изпаряват за дни, ако не ги запишеш.
Миналата седмица беше тържеството за завършване на детската градина. Балът, както го нарече ти. „Не знам какво ще правим, изненада е.“ Купихме рокля – бяла, с тюл, перли и панделка отзад. Нови обувки – бледосини, дантелени. Ти си избра всичко, за да няма драми. На 19-ти, вторник, бързахме както обикновено. Дойдохме със сестра ти да те вземем от детската градина и да купим цветя за госпожите и за теб. В някаква традиция се превърна това – с истински цветя, вместо диадема или шнола. „Каква прическа искаш?“ „Кок, ако може.“ Приготви се спокойно и с усмивка, с пърхащ трепет, който ни зарази всички. Напоследък си станала истински революционер, всичко е НЕ, винаги си на противоположна позиция. Признавам, трудно ми е да се разбираме мирно, без викове и караници. А много ми се иска. Бързо се палиш и бързо ти минава – същата като мен.
В деня на бала беше сговорчива и мила, някаква подобрена версия на себе си. Разбрана, съгласяваща се, разумна, все едно порастваш за минути. Не съм сигурна дали послушанието е признак на зрялост, най-вероятно не, но в момента ми е важно да комуникираме по-гладко. Сложихме белите алстромерии върху кока, здраво забодох фибите без да те скубя. Облече роклята, избра си чантичка „Синя, за да отива на обувките, добре ли е?“. Снимах те с телефона, запечатвайки блажена усмивка, която преди не съм виждала. Щастлива си. Бързаме. Поскарахме се с баща ти на тръгване, за някаква тъпотия, както обикновено. Пред сградата куп родители, деца и ТИ. Някакво момиченце подвиква: „Ей, ти да не си булка?“. Не я поглеждаш дори, пристъпваш почти на пръсти, с необясним за шестгодишно дете финес – малка БАЛерина, не обичам думата принцеса.
Нареждаме се в залата, представлението е във ваша чест – игри, торта, дискотека. Избират те от стъклената купа с имена за първата игра. Излизаш на сцената д ж в а к а й к и! О, УЖАС! Идва ми да хвърля сестра ти на някой и да се метна с плонж, за да ти махна дъвката. Как с дъвка и с бяла рокля бе, е х о?! Някой явно ти е дръпнал цветето, един дълъг кичур коса се е извадил от кока и виси покрай ухото. Не, просто трябва да сложа в ред всичко. Сдържам се все пак и си оставам на стола.  Предполагам дълги години, даже винаги, ще ми се иска да скачам на твоята „сцена“. Майки, това е положението.
Минават игрите и идва момент за поднасяне на букетите. Госпожите излизат на сцената, вече с насълзени очи. Тези великолепни жени, в които сте влюбени и които се грижеха за вас с толкова внимание и отдаденост. Звучи песен за учителката, не знам коя точно, но е тъжна. При произнасяне на имената и първия букет всички се разплакват – госпожите, децата от групите, родителите подсмърчаме скришом. Драма няма, просто край на един период. Емоционален момент, който се помни. Момичетата продължават да плачат неутешимо, госпожите слизат в залата и започват да ги прегръщат. Поднасят ви тортата и отново избухвате в сълзи – мили малки същества, хлипащи над парче десерт. Добре, че трябва да тичам след сестра ти, за да не ревна и аз като магаре. Нямам сила дори да отида при тях и да им кажа благодаря. Не че не съм им го казвала, но все пак… Тръгваме си направо смазани, дори не си говорим. Опитвам се да те разведря с приказки за училище, нови приятели и други любими госпожи. Не успявам съвсем.
„Ще идваме да ги виждаме, Мартина, не бъди тъжна.“ Усмихваш се.

Най-странните неща, които децата правят, необяснимите им страхове, чудати фантазии, умения и изказвания.

Дали са наистина странни, или просто ние не ги разбираме, това не е съвсем ясно. Благодаря на всички, които споделиха!

СТРАХУВА СЕ:
♥От ръбовете на чорапи и чорапогащници. Трябва задължително преди да се обуе да придърпа ръбовете нагоре.
♥Мая, 6 г. –  от копчета
♥Мартина, 6г. – от копчета. Не носи ризи и жилетки, защото имат копчета.
 ♥5г. 6м. – не обича шума от прахосмукачката. Когато беше по-малка, избягваше в друга стая. От повече от година е предприела нова тактика – пее много силно, за да я надвика. Настава истинска какофония, когато трябва да почистя в нейно присъствие.
♥Дея, 1г. 4м.- страх я е от музикални инструменти. Вкъщи имаме саксофон и хармоника. Започваше да плаче всеки път, щом някой засвири на тях. Замахваше да ги удари сякаш мисли, че са живи и ни нараняват. Трябваше да галим и целуваме саксофона, за да свикне с него. Хармониката просто я скрихме. 

ПРАВИ:
2 г.- изразява се предимно с писъци и много подрежда – какво ли не, на всевъзможни места.
♥Йоан, 7 г. – когато изпитва някаква емоция, маха с ръце, все едно ще литне.
♥1г. 2м.  – когато сме на гости у родителите ми, синът ми щом види мои картини (на цветя) по стените, започва да ги сочи и да се смее, пищейки. Без никой преди това да му е обяснявал нещо за тях.
♥10 м. – плаче преди сън
♥Димитър, 4г. –  превръща всеки 2 клечки/солети/гризини/сламки в „чистачки“ и имитира движението им с думите swish-swish.
♥3г.6м  – пред всички се преструва, че не обича кучето ни. Но когато никой не гледа, или поне той така си мисли, я гали и прегръща.
♥5 г. – подскача си по улиците и си пее на висок глас без да й пука от хората наоколо. Иска ми се понякога и аз да се чувствам свободна като нея.
♥Гого, 1г. 1м. –  доста често идва да ме гушне и да ме захапе за носа. Предполагам, че това е неговият начин да ме целуне.
♥Елина, 5 г – всяка вечер иска да й пожелая да сънува, че яде ГАЛЕТА. На рождени дни, преди да дойде тортата тя плаче, защото си е наумила, че торта НЕ ЯДЕ.
♥Детелин, 4 г. – един ден заяви, че става вегетарианец. И наистина спря да яде месо. Никой от семейството ни не е вегетарианец. 
♥Александра, 3г. 6м. – всъщност яденето на храни с различен вкус не е ново или чак толкова странно, но комбинациите са потресаващи – торта с много сметана и крем брюле+маслини, палачинка с конфитюр + кюфте вътре, наскоро и цаца + кексче.
♥Мая, 6 г. – има нетърпимост към всякакви дрехи веднага след като се приберем отнякъде. Абсолютно всичко се хвърля със замах във всевъзможни посоки, докато не остане единствено по т.нар. гащи Това е официалното облекло у дома всеки сезон. Нищо не може да я накара да се облече, дори при посещението на някого, така че вече за никой от близките полуголата Мая не е изненада. Имаме една съседка, която с повод и без повод ни подарява бикини, за да ни вижда всеки път в различно облекло.
♥Мелина, 11 м.  – много държи седалката на детския пластмасов фотьойл (за прибиране на дребни играчки) да е винаги отворена. Щом види седалката затворена, Мелина надава вой и пълзешком се втурва да я отвори. 
♥Матеа, 1г. 3м. – яде гумички на моливи. 

КАЗВА:
Цвета, 3 г. –  заварих я да реве с всички сили в една от стаите: „..Лива-а… застото ти някой ден ще умле-е-е-ш, а-а-а..“ и в паниката изобщо не забелязах шишето с препарат за стъкла, което е разляла по пода. Сигурно… в израз на същата мъка.
♥Цвета, 9 г. – „Гледай, тъжно ли ти е, мамо, забелязваш ли как съм пораснала? Гледай! По краката ми се познава как съм се променила. Така е то, децата се уголемяват, разпра ми се целият чорап.“
♥Мира, 10 г. – на опашка за обяд в столовата: „А повторение от супата давате ли?“
♥Мария, 6 г. – кока-колата е много вредна за черния бъбрек.
♥6 г. – преди няколко дни ми сподели следното: „Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш.“
♥7 г. – „А аз какво правя най-добре?“ – „Готвиш, снимаш, обичаш…“. 
♥Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: „Честит рожден ден, красив си!“ 
♥София – попита дали ни е приятно да живеем с нея и дали бихме я сменили с друго дете.    
♥Борис, 5 г. –  използва думи, които не са в ежедневния му речник и е чул не повече от веднъж. Миналата година, на един от откритите уроци в градината, беше много разсеян и невнимателен. След края изстрелях едно „Много съм разочарована от теб!“. На следващата година, отново на открит урок, се обръща към мен и ми казва: „А ти, този път Чарочарована ли си от мен?“. Може да не е запомнил самата дума правилно, но я използва на точното място и в правилния контекст.

УМЕЕ:
3г. 6м. – разви невероятен интерес към регистрационните номера на колите. За един-два месеца се научи да разпознава регистрационните букви на всички райони в Германия (живеем в Берлин). После му мина. Сега, на 7, гледа футбол и помни всички голове от мачове, които е гледал – в коя минута е паднал голът и кой футболист го е вкарал. Не вярвам скоро да му мине.
♥Радост, 4г. 6м. – в повечето случаи децата се затрудняват с изговарянето на „р“. И при нас беше така, до преди няколко месеца обаче. От момента, в който „р“ навлезе отчетливо и ясно в речника й, изгубихме „л“-то. И така в говора й се чува основно „р“. Например вместо „леле-леле“ – „рере-рере“, „лимон“-„римон“ и т.н. И сега сме шок и в търсене на изгубеното „л“.
♥Пише числата огледално.
♥2 г. – когато чухме първите думички look, stop, water, city, fire от двегодишния току-що проговарящ Михаил (казани абсолютно на място), се смеехме и … чакахме това да отмине. Но вече почти цяла година той обогатява речника си и то почти по равно на български и английски – „Bye, бабо, see you tomorrow” “Be careful, мамо” “Look, бабо, city town” “Down, enough” “Fire engine”. Нямаше да има нищо странно в това, но … никой не му говори на английски в семейството.

ФАНТАЗИРА:
2 г. – показва ми кои букви знае – на мама , на тати и т.н. Изведнъж на В ми казва мяу-мяу. Гледам и не разбирам…. А то какво било, като сложиш В-то легнало, изглежда като котешки очички.  
♥Мартина, сега на 6 г. – от 5 години има любима възглавничка, наречена Чака. Носи я навсякъде, вече прилича на парцал, скоро я съшихме от ленти плат и парчета пълнеж. Мартина твърди, че Чаката говори мноооого тихичко, винаги щом се стъмни.
♥Най-странното беше, когато посочи ъгъла на стаята и каза: там. Беше на годинка и малко. Питахме го какво има там и той каза: баба. Тръпки!
♥Ая, 2 г. 6м. – стана дума за планетите, казах й, че нашата планета се нарича Земя, а тя категорично ми заяви, че нейната планета се нарича Гойо. И така и до днес, когато вече е на 3г. 3м, тя не е от планетата Земя, а от Гойо, за където разказва всякакви странности.
♥Дара, 3 г. – Преди да заспи, ме кара да хващам с ръце светещите звездички, които летят около главата й. Много обича да гледа Луната, винаги отбелязва, че е видяла Месечко и колко точно е голям. Още не можеше да говори и ни го показваше.
 


Понеже този блог след месец навършва 5 години, понеже най-споделяната и четена публикация е на тема деца и понеже те са едни великолепни, мъдри и безкрайно интересни същества, реших да ви попитам кое е най-странното, което децата правят. Вашите собствени или чужди, няма значение. От собствен опит, или по наблюдения. Може да е навик, качество, действие, фобия, игра, умение, говор, изказване, занимание, каквото се сетите. Не най-сладкото, умното, милото, трогателното, изобретателното нещо, а най-странното, причудливо, загадъчно и неразбираемо. Изпращайте ми отговорите (заедно с възрастта на децата) на mymartinia@gmail.com или в лични съобщения на страницата на блога. Молбата ми е да се ограничите до 1-2 изречения. След месец ще събера всички странности в обща публикация.

Това е въпросът, който най-често ми задават в последната година. С лек ужас, нескрито притеснение, дори уплаха. Е, нека отговоря. Нито е толкова страшно, нито е толкова трудно, просто е по-хубаво. При разлика от 5 години между две момичета –  в други случаи нямам преки наблюдения.

По-шумно
О, да! Ако с едно ви се е струвало шумно, то с две, децибелите са значително по-натрапчиви. Особено, когато се чуват двойни писъци  в продължение на минути: „Това е новият ни поздрав, мамо.“ Ми… добре.

По-весело
Наистина няма аналог. Едно не е като две. Забавлението е двойно, по-често и по-интензивно. Малкото налага голямото с цяла ръка по главата. Голямото: „Оставете я-я-я-я-я, приятно ми е-е-е-е-е! Свикнала съ-ъ-ъ-м!“

По-трудоемко
Мда, да намажеш с плажно мляко/изкъпеш/преоблечеш/утешиш/опаковаш/нахраниш/приспиш/усмириш/облечеш два броя е малко по-различно от един брой. МНОГО по-различно! С три? Не ми се мисли.

По-трогателно
Когато малкото започва да реве неудържимо, а голямото се стрелва с любимата му играчка да го утешава. Или преди да кажеш „Дай на сестра си ябълка!“, вече виждаш ябълката в ръцете й. В тези моменти ангели слизат от небето и ви пеят на ушенце – пълна нирвана.

По-бавно
Всичко, което е отнемало 10 минути вече отнема 20. В най-добрия случай.

По-пълно
Вече сте четирима. Една кола. Едно купе. Четири седалки. Една маса. Квадрат, пълнота, хармония, компания. Можете да играете белот, балет, каквото си пожелаете, не ви е нужен никой друг.

По-изнервящо
Мда. Вкъщи важи принципът: „Когато никой не реве, всичко е наред.“ Това, че някой си гризе пантофите, пробива леглото или ближе пода, не е особен проблем. Стига да не пие лекарство, да не си играе с нож или да не върви по ръба на балкона – ВСИЧКО Е НАРЕД!

По-небрежно
Безкрайните притеснения от премиерата на първото родителство са отстъпили място на лежерното нехайство. Яде храна от пода? Чупи CD обложка със зъби? Бърка в тоалетната? Моля ви, няма проблем, детето е изследовател, ще му мине.

По-досадно
Винаги има някой, който ви наблюдава/подслушва/усмихва ви се нелепо/иска да разбере нещо си. Той е малък, нисък, подмолен, любопитен и настоятелен. Ом-м-м-м-м!

По-задружно
Вече сте на лагери. Колкото и да е малък четвъртият, разпределяте го по необходимост в даден отбор. За запълване на бройката и от съпричастност.

По-щастливо
Няма по-хубаво от това да сте от четирите страни на масата и да си говорите. Дори нечленоразделно.

По-хаотично
Багажът никога не е докрай оправен, винаги има нещо за пазаруване и/или пране, все някой мрънка за нещо. Отново ом-м-м-м-м.

По-удовлетворяващо
Да виждате себе си в мултиплициран и подобрен вариант: от „Седморката на Блейк“ насам не сте се сблъсквали с подобен технологичен прогрес.

По-безсънно
Купувате спокоен сън на килограм. Един не иска да си ляга, друг не иска да заспи, трябва ви магическа пръчка за поваляне  в леглото на всички под метър и петдесет височина. Мечти…

По заедно
Това дори няма нужда от коментар – 4 е магическо число, доказано е. Предполага се и за пет, но нека да не прогнозираме наизуст. Ом-м-м-м-м.