Гастрол: Ели

Име: Елена
Години: 42
Занимание: майка на 3-годишно момченце, (при)страстен читател, дизайнер на авторски бижута
Хоби: книги, изкуство, създава кръгове на щастието
Семейно положение: щастливо обвързана и влюбена, неомъжена

Откога я познавам: 2015 г.
Как се срещнахме: с Ели работехме заедно в предишната ми работа само онлайн, никога не бяхме се виждали на живо
Защо я харесвам: защото е от малкото хора, които не се оплакват и не мрънкат; много усмихната и лъчезарна; общува се леко и лесно с нея; щастието прозира в очите ѝ
Общото: дълго след като вече не работехме заедно ми сподели, че отдавна следи блога; съпругът на Ели пък се грижи за техническата част на този блог и Parentland.bg
Фокус на разговора: кръговете на щастието
Темите: корените, щастието, баланса
Снимките: снимките направихме набързо, в един мразовит снежен ден от януари, а поводът за интервюто са тези прекрасни цветни бижута от кожа и дърво, които Ели прави много прецизно и с голяма любов. Можете да ги разгледате подробно в страницата ѝ BOEL=>

Добрич е родното ти място, разкажи ни за града и хората там.

Добрич е градът на моето детство, на спомените, на порастването, на любимите хора и семейство ми. Добрич е градът, където винаги ме чакат и където винаги ще има кой да ме обича. Спокоен, уютен, зелен, само на 30 км от морето!

Хората… определено променени, но усмихнати. Силно искам да вярвам, че са щастливи и че живеят своя собствен живот. Много последваха мечтите си и преминаха към нов етап, промениха начина си на живот, на мислене, навиците, ежедневието си. Идва един момент, в който това, което имаш, не ти е достатъчно и преминаваш на следващо ниво.

Обичам градският парк „Свети Георги“ (за добричлии си е Градската градина) – убежище за отдих с невероятна природа. Нещо интересно, това е един от първите паркове в освободена България и е с 15 години по-стар от Борисовата градина в София. Свидетели на изминалите години са шестте ясена, намиращи се в началото на парка, които са обявени за защитени – уникални дървета.

Обичам етнографския музей „Стария Добрич“ – има легенда, която разказва, че от тук е възникнал градът. Незабравимите топли гевречета, печени на пещ и беозбразно вкусната боза!

Обичам театъра в Добрич – там се докоснах до красота, духовност и изкуство.

Обичам морето, съвсем близо е – красивото Северно черноморие. Нос Калиакра, комплекс Албена, Двореца в Балчик, скалите на Тюленово, залив Болата, резервата Камчия – спомени за дълги, лежерни летни дни…

Какво от Добрич ти липсва и не откриваш тук в София?

Липсва ми моето семейство, сестра ми и майка ми. Липсват ми старите приятели, разбира се. Ароматът на липите; остъклената тераса, на която сутрин трите пием кафе; благоуханието на чистотата, която цари у дома. Природата – полетата и морето. Когато сме там, понякога имам чувството, че времето спира, толкова е спокойно и приятно, изпадаме в безтегловност. Връщам се винаги, когато имам възможност.

Кои са твоите „кръгове на щастието“ в София?

Най-голямото щастие е моето семейство – момченцето, което чакахме дълго време и моя обичан и обичащ мъж. Те са моите Божи дарове.

Моите приятели, истинските, и съм благодарна на съдбата, че са част от живота ми. Никога не пропускам да им покажа и кажа, че ги обичам, защото приятелството е любов.

Нашият уютен дом, който отразява моето вътрешно аз – цветен, понякога подреден, понякога по детски разхвърлян, с много светлина, книги и снимки.

Моите идеи, нахвърляни хаотично в тетрадка.

Моето място, което наричам „работилница“ и творческият безпорядък, който цари, когато Борис заспи и аз се заемам да правя кръгчета на щастието или да снимам.

Сигурно е клиширано, но е моята реалност, моят живот, сега. Щастието е избор и аз съм направила своя.

Как вкарваш щастието в твоите кръгчета? Какво е посланието?

Всяко кръгче е история, случка от нашето ежедневие. Понякога дори кратък момент, който се запечатва в съзнанието ми. Наричам ги „Кръгове на щастието“, защото са вдъхновени от щастието да имам толкова усмихнато, лъчезарно, любопитно, търсещо, емоционално и здраво дете. Обичам да ги правя, щастлива съм, когато създавам всяко кръгче… Могат да бъдат извор на щастие за всеки, който обича да носи цветни аксесоари.

Винаги съм обичала да изработвам разни неща, отдава ми се. Дървени кръгчета си поръчах, когато сметнах, че е добре с Борис да започнем да учим форми и цветове. Заедно ги боядисвахме, рисувахме върху тях – беше изключително забавно! Една вечер, когато го приспивах, просто ми хрумна – цветни кръгове на щастието. Кръгът – без начало и край – олицетворение на безкрайност и вечност. За мен се превърна в символ на моята майчина любов.

Мислиш ли, че умението да бъде човек щастлив се предава на децата? Това усещане, че всичко ти е достатъчно и тамън научава ли се?

Мисля и вярвам, че емоциите се предават на децата още в самото начало. Щастливите хора отглеждат и възпитават щастливи, хармонични и обичащи деца.

Да, научава се. С времето започваме да мислим и да се радваме на това, което имаме, а не да страдаме за това, което ни липсва. Защото много от нещата, които уж ни липсват, всъщност не са ни необходими…

Борис е все още малък, каква майка се притесняваш да не станеш?

Страхувам се от обсебване. Обичам Борис толкова много, че понякога се плаша от своята любов към него. Със сигурност всички обичащи родители се чувстват по този начин.

Не искам да бъда скучна и немечтаеща майка; прекалено загрижена майка; неразбираща майка… със сигурност за вбъдеще ще се появяват нови и нови притеснения.

Аз съм отгледана в красиво, спокойно, сплотено и щастливо семейство, и се надявам, че един ден Борис ще има възможността да каже същото за своето.

Кое е важното в едно семейство, за да бъде хармонично и балансирано? Как поддръжате равновесие вие?

Любов, разбиране, свобода, благодарност – хармония, щастие, баланс, здраво семейство.

Не е лесно, ние не сме перфектни, но сме сплотено семейство и се обичаме, много. Благодарна съм за всичко, което имаме, защото сме го постигнали с много усилия, заедно. За мен, за нас, семейството е на първо място. Нямаме тайни, общуваме, свободни сме да бъдем себе си, опитваме се бъдем толерантни един към друг, споделяме… Понякога ни е трудно да бъдем родители, защото самите ние се превръщаме в деца.