Публикации

Фотографии: личен архив и http://www.trekearth.com/
Каквото и да пиша за Италия, няма да успея да я пресъздам реалистично. Италия си е Италия. Ароматна, вкусна, цветна, разнородна, неподлежаща на имитация. Всичко там те кара да поемеш максимум емоции и картини, да вдишваш и вкусваш, да се усмихваш, да наблюдаваш и запаметяваш. Няма значение дали си изпънат на някой плаж около Неапол, вечеряш в приказен малък ресторант в Рим, обикаляш из каналите на Венеция, пазаруваш в Милано, поемаш глътка вино в Тоскана, разхождаш се из Флоренция, закусваш в някое кафене в Сицилия, или пиеш еспресо в Торино, усещането е едно – на щастие. Просто защото хората там умеят да живеят с удоволствие, да създават комфорт у другия, да изпипват всяка глътка, хапка и момент, да си създават емоция от най-семплото преживяване.
Няма нужда да споменавам красотата на сградите, вкуса на храната, елегантността на мъжете, интензивността на кафето и мелодията на езика – те са ясни.
В случая реших да оставя настрана обичайните паста, пица, лазаня, ризото, морски дарове, полента и маскарпоне. За италианската кухня е характерно честото използване на различни видове сирена и колбаси, сметаната и доматите като добавка. Е, тази рецепта съчетава всичко.
Рулца от свинско с аспержи, прошуто и пармиджано в доматено-сметанов сос
Източник: сп. „Cucina“
За 4 порции
Продукти:
500 гр. свинско филе
няколко сурови аспержи (тъй като Любимият не ги обича, замених ги със зелената част на праза)
няколко резена прошуто крудо
50 гр. пармиджано
2 домата
голяма кофичка заквасена сметана
20 гр. масло
сол, пипер, магданоз
Пускате аспержите за няколко минути в подсолена вода, след като сте ги почистили(като отстраните долната твърда обвивка).
Начуквате парчетата филе и ги поръсвате със сол и прясно смлян пипер. Върху всяко филе поставяте парче пармиджано, резен прошуто и 1-2 аспержи. Завивате на малко руло и завързвате с кухненски конец. Загрявате маслото на тигана и запичате рулцата от всяка страна, докато цветът на суровото месо се промени(следващият път ще ги запека повече за по-търговски вид, станаха много „бледи“;-). Прибавяте сметаната и предварително обелените, нарязани на кубчета домати, с отстранени семки и течност.
Запичате за половин час всичко в умерена фурна.
Сервирате с прясно смлян пипер и магданоз по желание.
Получиха се безумно вкусни рулца с приятен пълнеж и аромат. Доматите олекотяват сметаната и правят ястието свежо и леко.
За гарнитура добавих домашно картофено пюре с копър.
Деля храната не на стандартна и нестандартна, а на вкусна и не толкова, интересна и по-малко интересна. Цяло предизвикателство си е да спретнеш нещо ново и необичайно, да отделиш сума ти време  в набавяне на продукти и  приготовление и накрая да установиш, че не е по твоя вкус, или просто не става за ядене. За щастие ми се е случвало едва 1-2 пъти, не знам дали защото имам малък кулинарен стаж, или просто защото имам късмет :-))
Неведнъж съм споменавала, че една рецепта може да ме спечели освен с интересна комбинация на вкусове, с нов вариант на приготвяне, с непознати съставки  и с … елемнтарност и бързина. Нещо ефектно, експресно, с качествени продукти и балансиран вкус е перфектното ястие за мен – и за консумиране, и за приготвяне.
Та, тази рецепта е точно такава:
– необичайна заради цветовете от тиквичка, които в България не се използват, поне доколкото ми е известно;
– бърза – отнема едва 10-ина минути;
– лесна – не е нужно да си кулинарен корифей, за да успееш;
– ефектна – цветовете са изключително красиви и в сурово състояние (не бях ги забелязвала досега), и в паниран вид;
– обичаен вкус в необичайна форма – хем е вкусът на тиквичка, хем не съвсем 🙂

Използвах цветове на зелени тиквички (zucchini, zucca), които са доста големи, свежи, крехки и удобни за приготвяне. Има стотици начини за приготвянето им, освен панирани, се правят и с различни пълнежи от сирена и колбаси (fiori di zucca ripieni).
Цветовете са перфектно предястие, чувстват се добре в компанията на кисело мляко с чесън и копър. И обещавам, спирам с тиквичките тази година, аман от тях!:-))

Продукти за панировката:
1 яйце, 3 супени лъжици брашно, бира, сол

Приготовление:
Цветовете се измиват и подсушават. Смесва се разбитото яйце с брашното до получаване на гъста каша. Прибавя се бира до консистенция, която позволява полепване по цвета (гъстота на боза примерно).
Потапя се всеки цвят в загрята мазнина и сe пържи до зачервяване. Изцеждат се на домакинска хартия и са готови за консумация.

Пастата във всичките си форми и вкусове е една от любимите ми храни. Толкова варианти и комбинации съществуват, че човек може да импровизира до безкрай. В случая използвах спагети с люти чушки, червени на цвят и леко пикантни. С мини калмарчета, чесън, дивисил, бяло вино и пресни домати. Чистенето на калмарите (премахва се главата, вътрешностите им и хрущяла в горната част) не е от най-забавните занимания, но пък след това вкусът на ястието ви кара да забравите неприятното преживяване:-) Калмарите не се варят предварително, защото стават жилави, топлинната им обработка трябва да е кратка.

Какво ви трябва:
– няколко броя калмари, 1-2 големи домата или 10-ина чери, 3-4 скилидки чесън, дивисил, бяло вино, зехтин, сол, черен пипер

Начин на приготвяне:
Сварявате за не повече от 7-8 минути спагетите в подсолена вода. Загрявате зехтина и прибавяте нарязания чесън. След като се зачерви и овкуси зехтина, вадите част от него и пробавяте нарязаните на шайби калмари. Загасявате с половин чаша вино и оставяте да къкри няколко минути. Добавяте нарязаните на парчета домати, дивисила, солта и черния пипер. Оставяте за още няколко минути. Преди да свалите от огъня, прибавяте още 1 скилидка чесън за вкус и аромат. Смесвате спагетите с калмарите и консумирате веднага:-)

Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.
За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!
Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.
Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.
За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.
Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂
Capri
Positano

 

Колебаех се между тези две рецепти. Едната, ориз с пиле (arroz con pollo), характерна за Испания, Латинска Америка и Карибския басейн. Другата pollo marsala (пиле марсала), със специфичното италианско вино, на което продължавам да търся кулинарни приложения.
Та реших да ги обединя и се получи пиле с ориз и марсала – ароматно, цветно и много вкусно! Рецептите имат хиляди варианти на технология и продукти, в зависимост от региона. Оттук-оттам сглобих това:
Продукти: 1 разфасовано пиле, глава лук, червена чушка, зелена чушка, 2 скилидки чесън, ориз според предпочитанието (150-180 гр.), 500 мл. пилешки бульон (желателно е да не е готов, а домашен, аз направих от ненужните части на пилето и пънчетата на гъбите), 150-200 гр. нарязани домати от консерва, магданоз, 200 гр. гъби, шафран, сол, черен пипер, зехтин+олио, 1 ч.чаша Марсала
Пилето се запечатва в мазнината до зачервяване и се отстранява. В същата мазнина се задушават:лука, чушките и чесъна. Загасява се с Марсалата Добавят се ориза и бульона, след това доматите, гъбите, магданоза и шафрана. Оставя се да покъкри 10-ина минути. Връща се пилето и се пече на умерена фурна 30-40 минути под капак, като се добавя мазнина (аз винаги комбинирам 2 вида, в случая зехтин и олио). Накрая се запича на по-висока температура за 3-5 минути без капак. Сервира се поръсено със свежи зелени подправки.
Специално си поръчах бутилка Марсала от Италия, тъй като тук или трудно се намира, или е неоправдано скъпа. Типично Сицилианско вино, с произход от едноименния пристанищен град. На вкус и аромат подобно на Порто и Мадейра, в няколко разновидности в зависимост от интензивността, цвета и възрастта. В съвременна Италия го поднасят в два варианта: изстудено като добавка към силни сирена от сорта на горгонзола, пармиджано или рокфор и на стайна температура като десертно вино.
Другото му широко приложение е в кулинарията за добавка към различни ястия. Най често ризото, зеленчуци, пилешко месо и десерти като забайоне и тирамису.

Та, след като имах налична Марсалата и няколко италиански кулинарни издания, се заех с избора на рецепта – нещо лесно, свежо и вкусно. Спрях се на Torta di fragole con crema al Marsala от списание Cucina, априлския брой. Получи се фантастична комбинация от ефирността на забайоне (яйчен крем), аромата на Марсала и свежестта на пресните ягоди. Силно препоръчвам! В случай, че не откриете Марсала, използвайте всяко друго ароматно десертно вино. Вместо в тавичка, изпекох блатовете във форми за мъфини и се получиха прекрасни индивидуални тортички:-)

Продукти за блатовете:
150 гр. захар, 4 жълтъка, 1 щипка сол , кората на лимон, 4 белтъка, няколко капки лимонов сок, 120 гр. пресято брашно

Продукти за крема Забайоне: 6 жълтъка, 60 гр.захар, 2 с.л.Марсала, шушулка ванилия

Разбийте 4-те жълтъка със захарта, щипката сол и кората на лимона много добре. Отделно разбийте белтъците с няколко капки лимонв сок. Прибавете ги бавно и постепенно към жълтъчната смес. После добавете брашното на малки части. Изпечете за около 30 мин. в 20 см. форма (за по-лесна консумация в малки форми за мъфини) в загрята предварително на 180 С фурна.
Разбийте 6-те жълтъка и захарта и ги оставете на водна баня в предварително загрята вода и на бавен огън. Бъркайте внимателно до сгъстяване. Постепенно прибавете Марсалата и ванилията.
Този крем може да бъде заменен с друг по ваш вкус, не забравяйте обаче десертното вино!

Разрежете блатовете на 3 части и редувайте блат, крем, ягоди. Ментата е както винаги перфектна декорация.


Вчера имахме хубав празник и скъпи гости и трябваше да избера нещо ново и специално за основно. Спрях се на предложението на Надя за свинско филе с босилек, прошуто и домати. Рецептата в блога й. Леко я видоизмених, като вместо отгоре, поставих прошутото и босилека вътре в разреза. Може би следващия път ще го приготвя на друг режим на фурната, защото стана леко сухо, но в печенето на големи порции меса нямам особен опит. Може да се полее и с подходящ сос, за да е по-сочно.

Гарнирах го с три различни вида зеленчукови пюрета:

– пресни картофи с мащерка, риган, бял пипер, масло и мляко
– грах (задължително замразен, стерилизираният променя вкуса) с прясна мента, див чесън и сметана
– моркови с мляко, масло и мааалко мед

Бялата скучна чиния придоби внезапен живописен колорит и богат разнообразен вкус. Изборът на вино оставям на вашето въображение!:-)