Архив с етикет: Италия

Деля храната не на стандартна и нестандартна, а на вкусна и не толкова, интересна и по-малко интересна. Цяло предизвикателство си е да спретнеш нещо ново и необичайно, да отделиш сума ти време  в набавяне на продукти и  приготовление и накрая да установиш, че не е по твоя вкус, или просто не става за ядене. За щастие ми се е случвало едва 1-2 пъти, не знам дали защото имам малък кулинарен стаж, или просто защото имам късмет :-))

Неведнъж съм споменавала, че една рецепта може да ме спечели освен с интересна комбинация на вкусове, с нов вариант на приготвяне, с непознати съставки  и с … елемнтарност и бързина. Нещо ефектно, експресно, с качествени продукти и балансиран вкус е перфектното ястие за мен – и за консумиране, и за приготвяне.

Та, тази рецепта е точно такава:

– необичайна заради цветовете от тиквичка, които в България не се използват, поне доколкото ми е известно;

– бърза – отнема едва 10-ина минути;

– лесна – не е нужно да си кулинарен корифей, за да успееш;

– ефектна – цветовете са изключително красиви и в сурово състояние (не бях ги забелязвала досега), и в паниран вид;

– обичаен вкус в необичайна форма – хем е вкусът на тиквичка, хем не съвсем 🙂

Неапол и зоната около него, цялата Costa Amalfitana (Salerno, Amalfi, Positano,Vetri sul mare, etc.), Sorrento са изключително подходящи за дълъг уикенд или лятна почивка. Времето е прекрасно юни или септември, юли и август е прекалено горещо и пренаселено за моите разбирания:-) Чудесен вариант е хотел в сърцето на Неапол и разходки всеки ден. Хем сте в града и няма опасност да скучаете вечер, хем през деня с корабче можете да се придвижите до плажовете на всяко от горепосочените курортни градчета и близките острови. За града и околностите можете да си наемете скутер, което е приятен и прохладен начин да стигнете до желана точка по крайбрежието. С кола е тежко – натоварен трафик, тесни улички и шофьори-екстремисти:-) Не навсякъде има нормален пясък, на някои места плажът представлява големи скални отломъци, целта е да си намерите най-полегатия:-)) Плажовете в Амалфи, Позитано и Сорренто са прекрасни – малки заливчета, бистра синьо-зелена вода, удобни платнени шезлонги с дървена рамка, едър пясък с особен тъмен цвят и лека музика от близкото кафене. На Капри има обществен плаж, който е доста натоварен и разбира се, малки кокетни частни.

За храната няма да се разпростирам, защото публикацията ще стане кулинарна. С една дума – ВКУСНО! Типичната неаполитанска пица е дебела и семпла, характерни за зоната са pasta e fagioli (паста с боб), pasta e piselli (паста с грах), frittata (паста с яйце на тиган), spaghetti alle vongole (спагети с различни видове миди; най-вкусните, които съм пробвала, са там!), gnocchi alla sorrentina (ньоки с рагу), spaghetti alla putanesca (спагети с каперси, домати и черни маслини), много видове сирена, различно приготвени патладжани, чушки и картофи. Въобще не се надявайте да се храните умерено там – просто е невъзможно!

Не са за пропускане най-близките до Неапол острови – Capri и Ischia, и до двата можете да стигнете с ферибот или корабче от централното неаполско пристанище. Живописни и неповторими, всеки със своя облик и атмосфера, по половин ден ви е достатъчен, за да ги обиколите. Може би някои от вас знаят, че на Иския е сниман част от филма The talеnted Mr. Ripley (по новелата на Патриша Хайсмит), един от любимите ми.

Та в цялата околност има какво да се види и опита. Малки вкусни семейни ресторантчета, уютни барове и кафенета, тесни и павирани улички, които водят до приказни заливи, зеленина и пръснати по хълмовете разноцветни къщи. Понякога за да стигнете до морето, е необходимо да слезете по 182936363 стъпала, и то стръмни, но там това ви се струва съвсем нормално.

За огромно мое съжаление, повечето от снимките ми от там, са безвъзвратно изтрити по невнимание, но пък и тези са достатъчни. За повече всеки туристически справочник ще ви свърши работа.

Пожелавам ви емоционално и наситено лято! 🙂

Capri

Positano