Публикации

Този път за разнообразие оставихме Мартина да реши къде да е следващата ни семейна ваканция: „Да е остров, да не съм била там, да има вкусна храна и море“ отсече тя и забоде поглед в детската карта, за да търси подходящо място.

Отхвърлихме няколко варианта – едни на тренд вълната в момента, други неособено интересни или пък неподходящи. И списъкът се сведе до едно име – Сицилия. Все бяхме пропускали тази опция и решихме дружно, че е време. Знаете, че travel guide-ове избягвам да пиша, но когато човек пътува с деца, хубаво е да систематизира основна полезна информация. И не, няма да споменавам кой ресторант предлага най-хубавата Маргарита или къде обстановката е най-инстаграмска, оставям това на други, за които снимките са по-важни от самото преживяване.

Самолет или кола?

Категорично самолет, колкото и да обичате да пътувате с кола, разстоянието е доста, фериботи, магистрали, чакане, спиране, с деца по-добре не. Wizz Air летят директно всяка сряда, а летището е едно и за редовните, и за нискобюджетните полети – Fontanarossa. Полетът е късен, можеше да си свършиш спокойно работата (до последния момент, както обикновено при нас), да приготвиш търпеливо багажа, децата евентуално да дремнат следобед. Нещото, което ненавиждам са супер ранните полети, но виж вечер – ехей!

Седмица или повече?

Седмица е напълно достатъчна, но аз трудно издържам където и да било по-дълго от това. Няма да можете да разгледате всичко, не е и нужно, за това време успяхме да посетим без напрежение 9-10 градчета/села. Ако искате да обиколите всичко, тогава 2 седмици, островът не е малък.

С деца или без?

Не виждам причини да оставите децата, освен ако не са в някакъв мега палав или кисел период, както в нашия случай. Но пък и ние не сме постоянно във ведро настроение и добро състояние на духа, така че това е положението. А и най-важното е да сме заедно. В Сицилия, за разлика от други части на Италия, е спокойно, поне извън пиковия сезон. Нормални пътища, удобен обществен транспорт, ниски цени, много плажове, чудесни опции за нощувка за всеки вкус.

Организирана екскурзия или самостоятелно пътуване?

Абсолютно категорично – второто. Много повече свобода и време за това, което ви харесва. В група не можете да се водите по режима и настроението на децата, което със сигурност ще напрегне обстановката и вас. Всякаква информация вече е на разположение онлайн, при малко повече желание всичко можете да планирате сами или с помощ от приятел.

Хотел или квартира?

От доста години за нас като семейство – категорично квартира. При идеята да се бутаме четиримата в стая, дори в две или студио, винаги предпочитаме за сходна цена да наемем Airbnb квартира. Пространство, удобство, комфорт, всички условия и принадлежности, все едно сте у дома, а и живеете като местни. В Сицилия избрахме тристаен мезонет с две огромни тераси и две бани, напълно оборудвана кухня, супер чист, гледка към залива и ВСИЧКО нужно – може би първата квартира, в която не ни е липсвало абсолютно нищо (имахме дори шезлонги за плажа, чадър, хилки за плажен тенис!). Страхотно любезен домакин Габриеле, който се грижеше дори за това да не се вдига шум около нас в часовете за почивка, въпреки че се прибирахме чак вечер. Две самостоятелни спални за момичетата, отделна за нас, обезопасяване на вътрешните стълби, книги, детски филмчета и играчки.

Ако пък предпочитате хотел, имаше много опции наоколо на бюджетни цени или по-разточителни според желанията и възможностите.

Град или село?

Нещо като принцип ни е да нощуваме в малко населено място извън туристическите тълпи. Наистина с деца е безсмислено да се буташ на топ локациите – освен шумно и хаотично, е и по-скъпо и пълно с изкушения тип „искам това, искам онова, искам всичко!“. Този път за щаб избрахме малкото селце Letojanni – близо до летището в Катания (важно, когато си с деца, особено при късен полет), извън туристическия хаос (в Таормина, например), близо до основните забележителности (Етна, Таормина, Изола Белла, Кастелмола, т.н.). Много приятно и спокойно селце с огромен празен плаж, по-ниски цени и удобна отправна точка за дневни екскурзии.

Какво да видим?

От много време, особено, когато сме с децата, не си поставяме велики туристически цели – да обиколим всичко, да влезем навсякъде, да се скапем от умора, но да отметнем всички забележителности. За да е приятно и поносимо за всички, трябва да се водим по ритъма на децата. Момичетата вече не спят следобед (Матеа само в детската градина и на село употребява следобеден сън), свикнали са на дълги преходи и стабилно ходене. Е, малко трудно стават сутрин и лягат късно, но напасваме нещата. Посетихме Letojanni, Taormina, Castelmola, Isola Bella, Catania, Siracusa, Savoca, Forza D`agro, Noto, Giardini Naxos. От Етна се отказахме – заради облачното на моменти време не беше ясно дали изобщо ще видим нещо отгоре и решихме да не губим цял ден в това. Не остана време за Palermo, Cefalu, Scala dei Turchi, Modica, Isole Eolie, но както винаги навскъде казва Тито: „Еми, Мария, няма как да видим всичко!“ И е напълно прав.

С кола или градски транспорт?

Придвижването на място винаги е важно, още повече щом сте с децата. Ние наехме кола (от туристическия ни агент тук, не ни се рискуваше на място, а и чакането там е повече). За Италия, особено южните части, е важно да имате пълно покритие заради кражбите и честите инциденти, на паркинг включително. Плащате повече, но пък сте сигурни, че след това от кредитната ви карта няма да дърпат неочаквани суми. Детските столчета за кола навсякъде са задължителни, това също добавя към крайната сума. От квартирата до центъра на селото и плажа ни беше 10 минути пеша, но колата ни беше необходима за дневните разходки до различни градчета, за нас да висим на плажа всеки ден не е опция. Има удобни автобусчета тип hop on hop off, 13 евро на ден (20 за 2 дни) за възрастни, за деца под 5 безплатни, 5-12 години – на половин цена. Точен градски транспорт, който прави всички необходими връзки. Ако ползвате автомобил, паркинги има навсякъде срещу 2 евро на час и 10 евро на ден. В Сицилия е задължително да оставяте колата на сигурно място, за да няма после неприятни изненади.

Плажове или разходки?

За нас винаги от всичко. Разходките редуваме със спокойни часове на плажа и занимания по интереси – едни ловят риба, други събират камъчета, трети гледат в една точка (се моа). Не сме от типа летуващи, които стоят на едно място, така че колкото повече динамика, толкова по-добре.

Храната?

В страната на тестото нещата са ясни, връщате се поне с кило отгоре. Вкусна, разбира се, извън туристическите места (ако повечето маси са заети от чужденци, бягаме надалеч). Приятни малки ресторантчета, хапваш и примираш. Навсякъде има чудесни опции, дори и да не сте по пастата и пицата. Децата обичат всичко, така че нямаме проблем със специфични вкусове и претенции. Топ фаворитите им там бяха spaghetti alle vongole и semifreddo al pistachhio. Цени – съвсем нормални. Вина – много приятни. Не съм по сладоледа, май дори и на децата им дойде в повече.

Забавленията?

Дори и когато сме с момичетата не ходим по някакви специални детски места (освен площадки). Супер забавна им беше къщичката на Isola Bella, лифтът към Taormina, влакчето в Сиракуза, плажовете с камъни (повечето там), hop on hop off откритите автобусчета и общо-взето всичко видяно през тази седмица. Попаднахме без да искаме на празника Infiorata di Noto (пана от живи цветя и семена върху дълга улична стълба, много красиво!), изложбата Picasso e Notto (страхотна, до 30 октомври в града) и жестоко готиното селце Savoca, където, оказа се, е снимана сцена от „Кръстникът“. Най-любимо ми е да се натъкваме на интересни неща, без да сме ги планирали предварително. Не ползваме приложения, гидове и дебели книги, водим се по обстановката и настроенията. Децата в повечето случаи нямат специални изисквания към мястото, но знаят добре дали им е харесало или не. А щом сме заедно и не напрягаме програмата, най-вероятно отговорът да е утвърдителен. Сицилия получи твърдо Д-А-А-А-А-А-А-А!

 

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

„Айде бе, какво толкова, да се пътува с деца е песен!“ – това можехте да чуете от мен доскоро, отправен към хората, които все пропускаха да вземат децата си на път.

Малки били, нищо нямало да си спомнят – този аргумент се оборва лесно. Неконтролируеми били, не можели да бъдат усмирявани – и за това спорех до преди месец, въпрос на подход и търпение е. Е, след предпоследната ваканция съм малко по-слабо категорична и съвсем не така уверена. Защо? Нека разкажа. Комфортен полет с Wizz Air – директен, без прекачвания, чакане, стрес и проблеми. Бързо чекиране, priority boаrding, удобни места. Уж големи вече деца, свикнали на път и промяна. Всичко е точно.

Единственият проблем? Хиперенергията, която се е акумулирала в двете момичета на 9 и 4. Първото – доста спокойно и възпитано в отсъствие на сестра си. Второто – злодей във формат на русо-розова фея, която оставя пожар след себе си. За седмица буквално стопиха лагерите ни и изчерпаха всичките ни опции за действие. С момичета било лесно, казвате? Да, да, добре, въртя очи.

Ето някои от новите навици на на нашите деца по време на ваканция:

  • Караници във всеки възможен момент – на летището, в колата, преди лягане, след ставане, на плажа, в банята, в ресторанта, на терасата, в автобуса, докато си мият зъбите. За всичко, което им хрумне – на кого камъчетата са по-заоблени, чия паста е по-люта, кой е видял първи вълната вляво, къде се крие по-красивото листо на храста. Буквално за всичко и постоянно! В един момент на всички им става все едно и започват да се смеят истерично и леко налудничаво.
  • Винаги „не“ – независимо дали е за измиване на ръце, качване на стълби, обяд или возене с кола, такива елементарни прости ЧОВЕШКИ неща. Категорично и ясно НЕ, другите да се оправят.
  • Тоалетна там, където я няма – на върха на замъка, на плажа, по средата на галерията, в автобуса, когато току-що сте напуснали ресторанта или бензиностанцията. Ако наблизо има тоалетна, просто няма смисъл да я употребявате, не е интересно.
  • Сестра ти – от осанна до разпни я – от прегръдки и целувки до „по-добре да нямах сестра“, всичко в тази палава игра е позволено.
  • Трябва да имаш всичко, което сестра ти иска – независимо дали е паста с миди, портокалова сода, камък от плажа, лимон от дървото, скуиши, желе, стрес топка, нови джапанки – всичко трябва да е по две, дори да не ти е в списъка с желания.
  • Безсилието на вълшебната торбичка  – действала, казват, в критични ситуации, когато нищо друго не помага. Признавам, набързо приготвена в последния момент, беше брутално разкрита с думите: „Е какво ѝ е вълшебното на тая торбичка, събрала си някакви играчки от стаята…“ Пълен провал, вълшебен при това. Още ме бъзикат по темата.
  • Ако всички искат на едно място, ти искаш на друго – независимо дали е плаж, сладкарница, ресторант, детска площадка, замък, град или село, трябва да бъдеш опозиция. До степен, в която всички се отказват от първоначалната си идея и просто им е все едно къде ще отидат, само и само да няма скандал.
  • Мрънкане постоянно и за всичко – това е нещо съвсем нормално и се случва на всеки. Когато децата са повече от едно обаче, достига неподозирани висоти – надцакват се кой ще мрънка повече просто заради надпреварата. После и вие започвате да мрънкате от тяхното мрънкане и става една…
  • 800 въпроса в минута – до момента, в който някой не избърше пот от челото и не признае „Не мога повече да отговарям, нека поеме друг“. Защо говорят на друг език, как така не знаят български, защо тази жена носи червена пола, как така автобусът е син, а не зелен, защо чакаме тук, а не там. Въпроси до откат, някои от тях изобщо не очакват логичен отговор, просто са изстрелвани, за да се намираме на приказка.
  • Унищожение – тук участва само Матеа, тя е известна с тези си умения – чупиш всяко нещо, което е възможно да бъде счупено, разливаш всяка течност на масата, късаш всичко, което може да бъде откъснато. Уж случайно, но всъщност нарочно. Просто ей така.
  • Катерене – по ръбове на пропасти, дула на оръдия, средновековни стени на замъци. Теглиш укрепителни въжета, за да провериш дали сградата ще падне, искаш да лазиш по парапети и да ходиш върху покриви – тук няма нужда от коментар. Спокойно бе, мамо!
  • Крясъци – крещиш винаги, където това е неуместно и неприлично – все пак на български, нали…Ако не ти се крещи, плачеш за разнообразие.
  • Вече не ми се яде ТОВА – поръчваш си нещо, което след като ти сервират, вече не ти се яде.

И още:

  • Употребяваш думата „искам“ най-малко 30 пъти в минута.
  • Изморен си за разходка, но не и за белѝ и катерене между етажите по 537 пъти на вечер.
  • Изхвърляш си нарочно топчето през терасата. 3 пъти! После всички го търсят в храстите.
  • На всяко нещо казваш „Оффф…“ или въртиш очи в знак на досада.
  • Мяташ се неудържимо, танцуваш, скачаш или просто се въртиш в кръг из летища, спирки, автогари, ресторанти, кафенета – навсякъде, където това е, да кажем… неприемливо и след като някой те е помолил да стоиш поне за 3 минути мирен.

И преди да отсечете „Ама ние затова не пътуваме с децата!“, дайте да споменем и другото:

  • Вечерите на терасата, когато се заливате от смях на някоя глупава шега или смешна дума.
  • Следобедите на плажа, когато сте заедно и всеки прави това, което му харесва, без да пречи на останалите.
  • Изписаните с камъчета думи „ОБИЧАМЕ ВИ!“ в знак на извинение, че са се провинили.
  • Писъците „Мамоооо, ама това е много якооооооо!“
  • Щастието, когато откриете нещо неочаквано и прекрасно, независимо дали е гледка отвисоко, малък площад или скрито съкровище в нечий джоб.
  • Радостта да се справиш сам с порцията, или да намериш сам тоалетната, или да попиташ на странен език къде е изходът. И другите да ти казват „Браво!“, сякаш си направил геройство,
  • Огромното щастие да седнете някъде гладни, жадни и уморени, но с любопитни очи и нестихващ ентусиазъм за още и още.
  • Удоволствието да преживявате всичко заедно. И хубавото. И лошото. И нервното. И спокойното. Всичко!
  • Да слагате спомени в семейния архив, които може би ще бъдат бързо забравени, но ще изскачат в паметта тъкмо навреме – когато някой има нужда от тях♥

Следва: Сицилия с деца – някои практически бележки=>

*Снимките са от Letojanni, Taormina и Isola Bella

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

Винаги ме напушва смях, когато попадна на travel guide публикации за градове като Рим.

Сякаш за три дни можете да го опознаете и усетите. Сякаш е от голяма важност къде точно ще изядете пицата си или ще гаврътнете някое еспресо на крак. Сякаш за уикенд се става експерт по такива комплексни за възприемане места с безброй лица и пластове като на многолистно тесто. Сякаш ако не сте спали точно в този хотел, не сте седяли в определено популярно кафене, не сте видяли Ватикана и не сте минали по задължителните лайфстайл места,  Рим ще ви се стори по-малко привлекателен или пък направо скучен. Едва ли. Той умее да въвлича естествено, без помощта на стотици указания за употреба. Рим е центрофуга с неподражаем стил.

И не е толкова важно дори дали ви е станал любим. Защото този величествен град, в който и най-малкият детайл разказва увлекателни истории, ще бъде там и след вас, независимо дали сте ахнали при вида му, или сте сбърчили нос в знак, че не е оправдал очакванията ви. Рим няма нужда от патос и прехласване, той е умел любовник, който бързо стопява дистанцията и ви кани на шумна, но интимна вечеря.

Градът вече се задъхва от тълпите туристи, които настояват да пипнат, да дръпнат, да снимат и да опитат всичко. Центърът му започва да прилича на исторически Дисниленд, в който всичко живо, добрало се дотук, се върти с телефони и фотоапарати, в стремеж да се щракне пред всяка една колона, фонтан и площадче.

Харесвах го много повече преди 10-15 години, когато можеше да се разходиш, без да те помете поредната група с раници и мазоли на краката, която е тук просто за да каже, че е била. Харесвам го и сега, макар и накичурен с хора, които не му отиват. Харесвам го, защото е достолепен, леко несериозен и много хаотичен. Защото е красив дори в отегчението си. Защото е божествено бохемски и адски разточителен. Защото е секси по аристократичен начин, а това е трудна комбинация.

Но всъщност изобщо няма значение дали аз го харесвам. Защото на него въобще не му пука. Той си е такъв.

 

 

 

Torna a Surriento

Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака.

Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански – всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.

На съседната маса две силно гримирани рускини в плажни рокли поръчват риба. Келнерът я носи театрално в метален поднос, показва им я, при което двете се споглеждат и отронват по едно „Уау!“ . Обезкостява за около 35 секунди с ювелирни движения и сорентинска песен на уста. Жените примират от удоволствие и с блеснали очи следят всяка изхвърчаща от филето костица.

Eccoci qua, казва той и приземява подноса на масата. За прекрасните дами Мария Калас и Грейс Кели – оприличава ги галантно, очевидно само според цвета на косите, при което те прихват в стеснителен, но самодоволен смях.

Поръчваме и ние – spaghetti alle vongole – това любимо оргазмично ястие, което надушваме още от летището. При нас пропуска шоу програмата, нямаме нищо за обезкостяване, двойка сме, а и завалява отново. С колегите си започват да прибират нещата от помощния шкаф и тъкмо когато приключват, дъждът спира. Средата на август, казва най-закръгленият от тях, врътват очи тримата едновременно и отново връщат всичко върху шкафа.

Откъде сте, пита нашият, обясняваме. О, имах приятелка от България, Габрово, бяхме заедно 4 години, но се разделихме, България е много красива. Защо така, питам аз (не за България, за приятелката), не ме интересува всъщност, но колкото да завържа разговор. Ами стана много сложно, тя там, аз тук, резюмира докато ни сипва виното. Поклащаме глави в знак на разбиране и мълчим, чистейки черупките. В интимен момент с мидите сме, не ни е до Габрово.
Черпи ни лимончело, мразя го, но сега дори ми се услажда. На съседната маса пристига група англичани и преди положението да е станало прекалено туристическо, се изнасяме с тиха мокра стъпка.
Пак ще ви чакаме, Соренто пристрастява, казва ни вместо довиждане. Знаем, знаем.
Слизаме до брега. След като цял ден е валяло на пресекулки, пред нас се изсипва най-невероятният залез – като по учебник. Всички снимат, кой с каквото разполага. Ударни инструменти, бира на паважа, група момичета, които танцуват с пликове от покупки и се смеят с глас. Все едно слънцето е изляло купа златист и после розов брокат върху целия бряг.
Соренто пристрастява. Знаем, знаем.

Sorrento1

Pompeii
Неща
  • Някои дни започват с проливен дъжд на едно място и завършват с извънземен залез на съвсем друго. Може и изгрев в 6.30 и дъга в 8 вечерта, отново на различни места. Денят всъщност е много дълъг, особено ако продължи 20 часа.
  • Седмицата без деца доказва колко по-чудесно е с деца. Някак недовършен и непълен се мотаеш и си мислиш колко би било хубаво да сте заедно. Свободно ти е, но всъщност свободата е да си завършен. А без тях не си.
  • Опитвате се да избягате от дъждовния облак, удрят те капки като пирони по каската, на светофара две руси момиченца ти махат от някаква кола. Сюрреалистично и никак даже.
  • Ако някой ви понася в кривите моменти, значи много ви обича. Защото моментите може да са много криви.  И много чести.
  • Рождените дни се превръщат в благодарност. За това което имаш и за това което си. Примерно.

И така.

*за списание „Идеален дом“ – м.май
Пилешко Миланезе с лимонов сос с прясна мащерка
 
Продукти за соса:
· 6 с.л студено безсолно масло
·  2 средно големи глави лук шалот
·  1 ч.ч. готварска сметана от животински произход
·  1 ч.ч сухо бяло вино
·  1 ч.ч натурален пилешки бульон
·   2 с.л. ситно нарязана прясна мащерка
·   2 с.л.прясно изцеден лимонов сок
·   Прясно смлян бял и черен пипер
·   Сол на вкус
 

 
Начин на приготвяне:
·     В средно дълбок тиган разтопете 1 с.л от маслото.
·    Добавете ситно нарязания лук и оставете на среден огън докато омекне и стане прозрачен.
·   Добавете сметаната, бульона и виното и  щом заври, намалете огъня. Оставете да къкри докато част от течността се изпари, за около 20 минути.
·   Отстранете от огъня и добавете постепенно останалото масло.
·   Прибавете мащерката, лимоновия сок и пипера. Посолете на вкус.
Продукти за пилешкото:
  • 1 ½ ч.ч галета
  •    ¼ ч.ч настърган Пармезан
  •   Фино настърганата кора на 1 лимон
  •  1 ½ ч.л. суха машерка
  • 2 големи яйца
  •  8 бр. пилешки пържоли (от гърди)
  • Зехтин за пържене
  •    Прясно смлян черен пипер
  • ¼ ч.ч ситно нарязан магданоз
Начин на приготвяне:
·      В купа смесете галетата, пармезана и лимоновата кора.
·      В друг съд разбийте яйцата.
·      Втрийте сол на вкус и черен пипер в месото.
·      Потопете всяко парче месо  в разбитите яйца, отцеждайки излишната течност. След това ги оваляйте в сместа с галета.
·      Изпържете на средно силен огън от двете страни, за около 2 минути.
·      Извадете ги върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
Подредете котлетите в индивидуалнни чинии или общ съд, поръсете ги с нарязан пресен магданоз или мащерка и гарнирайте с малка купичка сос.
Зелена салата с цветни зеленчуци  и италиански винегрет
Необходими подукти за винегрета:
  •   1/4 ч.ч зехтин екстра върджин
  • 3 с.л. бял оцет
  • 1 пасирана скилидка чесън
  • 1 с.л. ситно нарязан магданоз
  •   1 с.л сух риган
  • Сол, пипер

·        Микс от зелени салати (лоло росо, рукола, маруля, фризе)
200 г разноцветни домати – тъмно лилави, червени, жълти, оранжеви, според сезона и наличносттa.
·       Цветна камба – червена, оранжева, жълта

 
 
Начин на приготвяне:
·      В купа смесвате продуктите за дресинга и бъркате докато сместа се хомогенизира.
·      Накъсвате зелените салати, нярязвате доматите и чушката на резени и заливате с дресинга.
 
Поводът да сготвя това нещо с дълго заглавие беше един онлайн семинар за food фотография, който хванах за час-два през уикенда. Воден от известната фотографка Penny de los Santos (Saveur magazine, National Geographic, etc.), предаван в реално време от Сиатъл, с интерактивна връзка със зрителите, отговори на въпроси, дискусии, демонстрации, различни сюжети и стилове на заснемане и разни други неща, свързани със снимането на храна.
Темата ми е интересна, но не дотам, че да прекарам петък, събота и неделя от 8 вечерта до 3 сутринта пред компютъра:-) Хванах само една част, май най-съществената през втоеия ден. Имаше и доста паузи, размисли за живота и лирически отклонения. Госпожа Де лос Сантос разполагаше с двама готвачи и двама стилисти, които подготвяха стайлинга, ястията, съдовете, аксесоарите и начина на подредба, естествено съгласувани с главното действащо лице – нея. Пени споменаваше през цялото време, че снима почти само на дневна светлина и обикновено отгоре, заради графичността на повечето видове храни/ястия. Споменаваха се главните условия, за да изглежда добре снимката – контрастна основа на продуктите, хармонична цветова гама, обмислена композиция, динамика в кадъра, добра светлина, успешно подбрани елементи и други технически условия. Безспорно дълъг и професионален процес, сложно композиране, конецепция и съгласуване с клиента. Обсъждане с дни, седмици, дори месеци, няколко часова подготовка на снимките…
Реших съвсем любителски да опитам с един ingredient shot. Е, без стилисти и готвачи, с две малки ръчички, които през цялото време се опитваха да ми „подобрят“ стайлинга:-)) и 40 минути за целия процес – от изчистването на калмарите, през готвенето,  до снимките. Не знам доколко се получило, но беше забавно. Труповете на тези мили фотогенични калмарчета от модели се превърнаха в неустома на вкус порция паста. Обратите на съдбата:-)))
 Челлентаните (cellentani) са особено вкусен вид паста с форма на тирбушон. Имат плътна текстура и стегната тубообразна форма, сосът прониква във вътрешността им и ги прави сочни и добре овкусени. Естествено, могат да бъдат заменени с всеки друг вид. Рецептата е , от областта Abruzzo, взета от тук:

С леки мои модификации – вместо магданозът в оригинала, добавих пресен риган. В съставките имаше и няколко броя аншоа, които умишлено пропуснах.
Публикувах преди време подобна, обяснението е за пропусналите първата.

Продукти за соса (количествата са приблизителни, в зависимост от броя порции):
– 200 гр. настъргани пресни домати
– 3-4 скилидки чесън
– 200 гр. пресни мини калмари (за чистенето съм споменавала тук
– 1/2 чаша бяло сухо вино
– суха люта чушка
– пресен риган, сол, зехтин, прясно смлян черен пипер

В съд (за предпочитане керамичен за готвене) оставете да се загрее зехтин (1-2 супени лъжици), добавяете целите скилидки чесън до зачервяването им. Към тях изсипете изчистените и нарязани на шайби калмари, лютата чушка и загасете с бялото вино. Посолете леко. След 10-ина минути на слаб огън, добавете доматите и оставете още 15 минути бъркайки често. Овкусете с подправките и добавете сол ако е необходимо.

Добавете соса към предварително сварената в подсолена вода паста и разбъркайте.
С пармиджано или без, изборът е ваш.