Архив с етикет: онлайн

Наскоро попаднах на статия за блогването, нещо като самоанализ за това как се случват нещата – доста адекватен и честен.  Не че темата е от изключителна важност, просто ми стана интересно. Ето и моите самонаблюдения, да не остана и аз по-назад. Да не се разбира като инструкция или наръчник – това просто е моят начин.

Казвала съм го много пъти, но блогът не се появи с писък „Аз съм много готина, сега ще направя едно място, ще пиша свръх интересни неща, ще шашна всички, ще  имам хиляди читатели, ще бъде нещо УАУ!“. Създадох го по време на блаженото майчинство. Какви ли не глупости правят жените тогава – започват да пишат по мамешки форуми, правят блогове, научават се да бродират, намират си любовници – лудница! Айде и аз да допринеса към вълната пресни майки-творци. Току-що бях открила големите черни апарати, готвенето и разни други неща, които явно преди това са ми убягвали. Воала – LaMartinia.

Все още приемам блога като удоволствие и забавление. Ако един ден това не е така, просто ще прекратя. Нямам желание да демонстрирам или поучавам, това е вид дневник, ако е полезен на някого, ще се радвам, ако ли не, здраве да е.

Поради непоследователната ми Лъвска същност, никога не съм се напъвала да определям блога като някакъв – фотографски, кулинарен, направи си сам, еди какъв си. Забавлявам се, когато другите се опитват да го класифицират, не е лесно. Съдържа всичко, което ме вълнува и ми се струва интересно/важно в момента. Нямам ограничения. Не ми се иска да политикантствам, мрънкам, плюя, заклеймявам. Ако изпитам внезапна нужда да го правя в нета, по-скоро бих си направила отделна страница или ще си мърморя кротко в личния си профил. Не че искам да захаросвам, просто смесването на нещата ми се струва ненужно. Покрай  няколко заядливо-хумористични публикации в блога си спечелих хейтърска групичка – приятно е да те анализират разбирачи.

Не съм перфектна, но се старая да не допускам груби грешки. Все пак има речници, да си имаме уважението. Всеки текст, дори най-мъдрият, след втората грешка олеква.

Ако не снимах, щеше да ми е доста по-трудно. Напоследък ме влече към публикации предимно от снимки, с кратък текст (не и тази, де). Продължавам да съм на мнение, че ако снимките в един блог са с  незадоволително качество, по-добре да ги няма. Не е нужно да са шедьоври, но поне да личи какво има на тях. Ако са чужди – задължително с линк към автора или източника. Някой се е потил да снима, да му обърнем внимание.

Тонът
Дразнят ме блогове с назидателно-поучителен тон. Дано не звуча така.

По-кратички ги харесвам, без отклонения за времето и родата. Ако имам да споделя нещо кратко, безсмислено, извън контекст и не особено информативно, ползвам ФБ страницата.

Ако няма за какво да пиша, просто не пиша. Снимка с дума понякога е готино, но в повечето случаи ме кара да се запитам: „И кво от тва?“. Прекаленото хайку не е за мен. Никога не изчислявам „Сега ще пусна във вторник, че се чете повече“, „Сега да мине малко време от предишната публикация“. А хората правят семинари за това…

Не смятам за нужно всяка публикация да започва с нещо от сорта на „Нямаше ме много време, липсвах ли ви?“ или “ Тези дни беше горещо и реших да пиша за ….“, или любимото „Напоследък хич нямам време за блога, ама хайде ще драсна нещо, колкото да не ме забравите“. Обединяващото на публикациите в един блог е техният автор – напълно достатъчно. Не харесвам и говоренето на „ти“ и излишното фамилиарничене към читателите: „Какво ще готвиш днес“, „Готов ли си за следващата публикация“. Брррр.

За съжаление не смогвам да отговоря на всички коментари в блога, понякога нямам физическа възможност за това. Но чета редовно!  Опитвам се да отговарям на всички мейли, запитвания и смс-и във ФБ страницата. Колкото и абсурдни да са те.

Нямам такива, импровизирам. Не ползвам чернови, таблици, планове, таргети, проучвания и т.н Не обичам да задавам въпроси от сорта: „За какво искате да пиша“, „Какви теми още да включа“, „Харесва ли ви така“. Това е моето място и държа да остане така. Не ползвам блога като справочник – къде да вечерям, кои обувки да избера, как да се подстрижа. Не бих искала да ангажирам дотолкова. За този тип въпроси ФБ, близките и приятелите са насреща.

Авторските права
Виждала съм мои публикации насам-натам, в повечето случаи с линк. Нито съм открила топлата вода с някой текст, нито съм гениален фотограф, не изпадам в маниашко преследване на авторските си права. Попадала съм и на мои снимки на места, където не съм ги слагала. След учтива покана, са ги сваляли с извинение.
Нямам текстове за запазени права и т.н, не слагам водни знаци и лого на снимките. Просто не ми се занимава.

Получавала съм доста предложения за банери и откровени реклами. Отказвала съм. Не желая да ползвам блога като рекламна брошура. Креативното брандирано съдържание е съвсем друга тема, но то също трябва да бъде умерено.

 Оформлението
Харесвам възможно най-семплото – бял фон, максимум две колони, без много прозорци, шарении, шрифтове, златни рибки, прогноза за времето и изтегли късметче. С големи по формат снимки и семпли четливи шрифтове. Лесно за ориентиране меню и раздели. Всичко друго в блоговете, които следя, ме обърква силно.

В началото се отзовавах на покани за събития, но напоследък нямам време за това. А и ми доскучаха. Не ходя и по блогърски срещи, вживяването ми идва малко в повече.

Не се взимам особено насериозно. Никога не бих се определила като „блогър“. Звучи ми като професия и задължение.

Платформата
Blogger – стори ми се най-лесна. Имам домейн към тях с разширение .com срещу 10 долара на година. Други инвестиции не смятам да правя.

Предполагам, че основното удоволствие идва от споделянето, създаването, комуникацията. И това, че всяко нещо, за което съм писала е било важно за мен в определения момент. Всичко друго са подробности. Бих изтрила доста минали публикации, които сега ми се струват направо глупави. Но не го правя.

Не бих заменила нито един от хората, които са ми гостували. Събирането на техните материали, уточняването на темите и комуникацията  са едни от най-приятните неща. Всички до един са личности, които харесвам. Поради тази причина съм отклонявала предложения за гости.  Гостуванията не са начин да си запълниш страницата, а начин да чуеш друга гледна точка, да видиш с друго око.

Честно, не ме интересува колко хора са влезли и колко време са стояли. Имам брояч в дъното на страницата, но го отварям изключително рядко.

Никога, ама никога не бих организирала подобно нещо. „Подарявам старите си джапанки или ел.крушка за петия харесал това“, или „Оставете ми коментар, ще ви подаря ваучер за обяд“, или „Харесайте страничката ми във ФБ и ще ви изпълня три желания“. Не е честно и въобще не е готино. За магазин, агенция, друг тип платформа, заведение или каквато и да било търговска дейност – да. Но за личен блог като моя – категорично не.

Никога не наричам хората, които ме четат „почитатели“ или „фенове“. От уважение.

Гледам работата и блога да са две отделни неща. Факт е, че покрай блога са ми се случили разни ангажименти, но се старая да не ги смесвам. Блогът си е блог, работата – работа.
Ако блогът е помогнал на някого да намери мечтаното занимание, смятам за нечестно да го спре с извинение от сорта „Ми сега съм много важен/важна и зает/а и вече нямам време за вас“. Не е готино просто.

Обкновено късно вечер. Нямам ритуал, специални дрехи, място вкъщи, късметлийска чаша, котка в скута и подобни. Само чаша с аперитив, евентуално. Пиша когато и където успея. И никога не казвам „Сега ме оставете да блогвам“.

Харесвам се и не намирам нищо лошо в това. Колкото повече хора се харесват и гледат на себе си с умерена доза самоирония, толкова по-добре. И може би това е единственото послание, което ми се иска да внуша с LaMartinia.

Не задавам в блога екзистенциални въпроси от сорта на: „Има ли смисъл“, „А какъв е всъщност смисълът?“, „Дали да продължавам да пиша“. Ако един ден се събудя и не намеря смисъл, просто ще прекратя. Анкети по темата не мисля да организирам.