Публикации

  Имаме среща с нашия приятел Петко. Художникът, познавате го от минали публикации (тук и тук). В Бродилово. Tам реставрира местната църква и е на доброволно заточение от месец март. Ако името ви говори нещо, то най-вероятно е покрай историята с въртенето на кучетата. Същото село.

  Идваме от морето по обяд, валяло е и напича пак като на дъжд. Селото се намира на 10-ина километра от Царево, във внушителната Странджа и на левия бряг на Велека. Море, планина и река накуп. Цяла седмица уговорки и опити да не уцелим комисията, описваща наличностите и бройките икони. Е, както можете да се досетите – уцелихме я. Чакаме пред читалището. С друг реставратор, който живее в Царево си говорим за морето, живота и какво правим в Бродилово. На площада сме само ние, не се вижда жив човек. Кучета още по-малко.
  Комисията приключва, изпращат я по живо по здраво и преди да видим иконите, се отправяме към къщата на една местна жена да пийнем по нещо. Двор, пълен с цветя, малка суматоха за столове. Сядаме – ние, женаta, Петко, кметът на селото, отецът (всъщност от Ахтопол, но временно в Бродилово) и виден историк от София. Добро настроение от завършения проект, всички са доволни и спокойни. Става въпрос за кучетата. Местната жена отсича „И глоба да ни сложите, пак ще си ги въртим, биковете в Испания защо не ги спасявате?“. На учудения ми поглед колко спокойно приемат мъчение като това, тя ми обяснява, че не е лесно да се разделят с такава древна традиция и всъщност кучетата не изпитват нито болка, нито стрес. Мислено си позволявам да не се съглася, но не е време и място за спорове. Отваря се дума и за българската история, която според историкът все още не е написана и спорът дали да се пренаписва е малко абсурден. Жените в този край явно носят доста странни имена –  Унда, Дукина, Кина. Имат и странни думи като дернек (хортуване, клюкарстване), останалите не запомних.

   Свършваме с дернека и се връщаме пак в читалището, за да разгледаме иконите.

 Все едно влизате в стаята на опитен изследовател, току-що попаднал на находка. Икони, плащеници, бордюри, нестинарски пособия, фризове, обкови, кутии, пистолет, украшения и всякакви декоративни църковни елементи – красота на стотици години.

Гвоздеят е икона на повече от 200 години, изработена от майстор, вероятно учил в Италия, съдейки по техниката и изработката. Невероятно прецизен детайл и богатство на орнаментите, рамката е позлатена дърворезба. Личат пръстите и най-малките гънки по одеждите на светците.

Подредени в малкото читалищно помещение изглеждат извадени от контекст, но изяществото и ювелирната изработка изпъкват ярко. Пренасяш се стотици години назад, в други епохи, с други хора. Направо магия!

  Мартина нервничи заради жегата, баща й също. И двамата биват най-учтиво помолени да излязат. Иска ми се да снимам премислено и в добра композиция всичко, но нямаме време. Предмети, заслужаващи дълго внимание и възхищение.
  Изумява ме количеството работа, която Петко е свършил – почистване, реставриране и консервиране на всяко едно нещо поотделно. Грандиозно и със сигурност крайно удовлетворяващо.

Отиваме да видим ремонтираната и реставрирана църква. Чувам как няколко заблудени чужди туристи питат отчаяно „Ресторант?“ и получават отговор „Ооо, няма. Само магазин, ама той отваря в 4“. Не е лесно да си турист в БГ.

Прясно асфалтирана улица, нова ограда, кокетно подреден и обсипан с цветя двор. Откриването е след седмица,  кипи тиха подготовка. Остава само да се подредят по-малките икони вътре. Църквата е готова да ги посрещне.

Скърцане на врата и сме вътре. Църквата е голяма, просторна и светла.

Изящната дърворезба присъства навсякъде.

Завладяващи образи – някои реставрирани, други изписани наново от Петко.

Красиви детайли и предмети чакат да бъдат подредени и използвани.

Мартина не искаше да си тръгне, толкова много й хареса вътре.

На тръгване с историка си говорим как са се променили хората през последните 20-30 години. „Хората не са се променили, просто свободата създава страхове“ – ми казва той и май е прав.  Всъщност най-важното се оказва да създаваме добри неща. Или поне да пазим вече създадените. Иначе има опасност да изчезнем. Или още по-лошо – да се претопим.
   Накрая минаваме през едно местно семейство, за да си купим домашно козе сирене, Мартина отмъква в суматохата краставица и я изяжда.
Казваме чао на Бродилово и след час сме отново на брега. Беше хубаво…
*Искам специално да благодаря на Петко за уменията да съхранява и консервира красота и че ни направи свидетели на един такъв акт!
Някои от вас сигурно си спомнят първия гост в тази рубрика – нашият скъп семеен приятел Петко Серкеджиев. Освен творец на съвременна живопис, той е и иконописец и реставратор на църковни стенописи. Ден след големия християнски празник Цветница е най-подходящия момент за неговото второ гостуване в LaMartinia.
Помолих го да разкаже накратко и с прости думи нещо повече за иконите, каноните, процеса на реставрация, съхранение и консервиране. Какво трябва да присъства в една икона, какви са правилата и традициите, кое е важно за автентичността и силата на внушението на светите образи, какво да съблюдаваме, ако искаме да се сдобием с такава или да направим подарък. От човек с 40 годишен опит в материята всяка дума звучи правдоподобно. Работил е по реставрацията и изографисването на над 35 църкви в цялата страна. В повечето обекти процесът трае по няколко месеца. Ежедневен труд и физически усилия при различни условия и степен на трудност. В момента извършва реставрация на местната църква в с. Бродилово (община Царево).
Всеки път, когато влизам в църква, вдигам поглед нагоре и се замислям, че всеки милиметър от куполите и стените са били докосвани от нечия човешка ръка преди десетки, стотици години или съвсем скоро. За да придадат на сградата душа на храм и внушение на дом.  
Щастлива съм, че сме собственици на една част от неговите творби – и икони, и живопис. Притежават чудодейна сила (лично съм се уверила в това) и сериозен заряд положителна енергия.

Благодаря му за съдействието, вдъхновението, разказа и всичко, което прави!

*Част от снимките не са детайлни и с ниска резолюция, тъй като са заснети по време на работния процес при слаба светлина, но все пак може да се добие представа за мащабността  на проектите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Кратък разказ за икони
Иконите, освен символи, носят енергия, сила и дух. Една икона трябва да е създадена по оригинална технология, а не със съвременни средства. Изписва се на ръка, върху дървена повърхност (липа, орех, бук и др.), с  матов, а не гланциран запечатващ слой. Често се използва т.нар. кошак – приспособление, което пречи на усукването на дъската. Обковът обикновено е от посребрен метал, релефен, фиксиран върху дървото. Част от повърхността се покрива със златен варак или безцветен релефен грунд. Надписите може да са различни – на български или гръцки, разположени в различни части на композицията.
От изключителна важност е да бъде спазен канона, според това копие на икона от кой век се пресъздава. Съблюдават се житията на светиите, където подробно са описани позата, композициите, одеждите, жестовете, чертите и други характерни особености на образите. Настолна книга на всеки художник иконописец е трудът на проф. Асен Василев от 1979 г. „Ерминии“ – сборник от рецепти и прийоми на стари майстори, описание на материали, техники и указания за изработка.

Когато иконата е предназначена за подарък, не е нужно изобразеният светец да носи името на притежателя, важни са посланията, енергията и естетическата и духовна стойност.

Що се касае до реставрацията, тя се състои в надживописване, укрепване и консервация на стари съществуващи иконописи, увредени от действието на времето, влагата и атмосферните условия. Степента на реставрация зависи от състоянието на творбите, условията им на съхранение и стабилността на сградата. Работата трябва да се извършва в сухо помещение без влага и течове, с добро осветление и професионални инструменти и химикали. Не се допуска авторска намеса, промяна на сюжети, цветове, форми, линии и пропорции. Целта е да се съхрани и фиксира съществуващото, а не да се създава нов образ. Ако има нужда от ретуш, той е съвсем лек, дискретен и незабележим. Липсващи елементи не е позволено да се дорисуват, тъй като никога не могат да се доближат 100% до стила и почерка на оригиналния автор.
Възлагането на реставрацията на определена църква зависи дали тя е паметник на културата или местна. Рядко управата на църквата инициира този вид работа поради липса на средства. Обикновено това се прави от инициативни групи, спомоществуватели или частни лица. В случай, че става въпрос за новоизградена църква, се създават нови, авторски икони според православния канон. На всяко едно място в църквата се разполагат определени образи и сюжети, които се съгласуват предварително. Известна свобода на автора се допуска, но рядко.
И не на последно място – икони се рисуват освен с ръка, и със сърце!
Той пуши, има прошарена брада. Обича Шостакович и Моцарт, харесва Жан-Мишел Баския, гледа често „Коса“ и „Амадеус“. Присъства редовно на концерти – и като публика, и като изпълнител.
Иска му се да е роден по времето на Бел Епок. Вдъхновява се от природата и реалния живот.
Знае (почти) всички антикварни магазини в София. Притежава колекция от стотици дискове с класика, джаз и рок. Свири и пее в група, сформирана от сериозни хора с тясно профилиране и широк мироглед.
Може да разговаря с часове на всякакви теми – да мине от древното изкуство, през Средновековния мрак, да спре в пищния Ренесанс и да стигне до днешната врява и съвременно безумство.
Рисува изключително добре и икони и съвременна живопис. Участвал е в проектите и изпълнението по реставриране на много църкви. Никой художник не би трябвало да определя сам стила си. За това има зрители, ценители, капацитети и най-вече… време.
Живее в центъра на София, в уютна артистична мансарда, в която можеш да влезеш и да не ти се иска да излезеш с часове. Антични миниатюри, ръчно изработени пластики и предмети с антикварна стойност изпълват пространството на ателието без да задушават. Точно обратното – увличат, разказват, намигат, припяват. Творческият хаос и бохемската атмосфера намират перфектната компания в лицето на джаз стандарт или класическа пиеса. Декоративните елементи хармонират с готовите платна, очакващите рамки, боите и инструментите. Златен варак блести до асфалт лак, тъмен байц контрастира на туба снежно бял акварел. На това място ти се приисква да си човек на изкуството, да рисуваш, създаваш музика или да играеш в пиеса. Да си поне гардеробиер, чирак или консултант в ателие за рамки. Нещо, което поне малко да те доближи до тази неповторима атмосфера.
Той харесва винтидж обзавеждането и е наясно с всеки етап от трансформирането или реновирането на всякакъв тип мебели. Може да ти обясни, покаже, вдъхнови. След като един ден ме заведе в няколко автентични антикварни магазина, безвъзвратно се влюбих в предметите с история, издирването, възстановяването и поставянето им в нов контекст. Има невероятен нюх за това кое е красиво, стойностно, кое има потенциал за нов живот и неочаквана функция.
Иконите ще са предмет на друга публикация. Неговите неща, които са притежание на нашето семейство, също. Тук показвам само част от готовите платна. Установих колко трудно се снимат картини. Като прибавим към моята фотографска неопитност трудностите поради наличие на рамка, стъкло и малкото количество светлина в конкретния ден, се получава изкривена перспектива и лош фокус, за което се надявам да ме извините.
Надявам се да съм успяла да пресъздам поне малка част от артистичността на мястото и автора.

Моля, музика!

Shostakovich – Piano concerto No.III – Allegro

Aвторски права живопис: Петко Серкеджиев