Публикации

Студио за тайландски масажи ThaimOut
След дълги години работа на компютър, несериозно отношение към спорта и влечение към долчевитата в свободното време, не мога да се похваля с кой знае каква пластичност, по-скоро обратното. Мерки определено трябва да взема – йога, по-често отделяне от бюрото, физзарядки, фитнес и всякакви други подходящи дейности.

Един от приятните варианти за разчупване са и масажите, които много обичам, но нямам навик да посещавам редовно. Преди години във всяка месторабота имах по един много любезен колега, който с радост се отзоваваше в обедната почивка и тържествено ме размачкваше – продължително и с желание. Но тези времена отминаха, сега по-скоро експлоатирам любимите хора около мен, включително и децата, за кратки разтривания/газения/мачкания, кой каквото може да даде на схванатите ми от позата врат, гръб и рамене.
Точно в такъв период на “Е, не, от утре вече тръгвам на масажи” и “Ееее, Мария, пак ли, нали преди малко те масажирах цели 30 секунди?!” дойде и предложението да тествам услугите на студиото за тайландски масажи THAIMOUT. Признавам, че ме спечелиха дървените триглави чукчета, които видях върху ваучера – предположих, че само изглеждат като уреди за мъчение и ще въздействат чудотворно на проблемните ми точки.

В Тайланд не съм била, тайландски масаж също не бях опитвала, защо не, отивам. Вербувах Невена да ми съдейства като модел, за да снимам част от процеса и детайли от мястото, все пак да не е гол разказ, благодаря й за което.

Впечатление 1: Удобна централна локация. За мен на 15 минути пеша, но има и удобен транспорт (метро, автобуси). Съвсем скоро за клиентите ще има на разположение паркомясто – още един плюс. Добре направен сайт, ясен, подреден, възможност за онлайн резервация на час.

Впечатление 2:  Много приветливи и любезни момичета на рецепция. Това е хубаво, но само усмивка не стига. Изключително добре подготвени по темата, могат да отговорят на всеки въпрос (обичам да питам), разказват увлекателно и интересно, без заучени глупости и декламации. Обясняват за всеки масаж, дали се комбинират различните видове, какво предпочитат редовните клиенти, какви са процедурите, продуктите, инструментите и всякакви други подробности. Сервират прекрасен тайландски чай за добре дошли, компания, отпускане и small talk  преди масажа.

 
Впечатление 3: Уютно, задушевно и дискретно място. Последното много важно, за да успее човек наистина да се отпусне. Приглушена светлина, тъмни цветове, тематични детайли, без кич и преекспониране. В подобни студиа обикновено е адски горещо (поне на мен), тук температурата беше съвсем приятна, а въздухът свеж.
Впечатление 4: Много чисто! Важно и задължително за едно студио за масаж, независимо от какъв тип е.
Впечатление 5: Масажистки от Тайланд – Мем и Нат. Момичетата от рецепция ни разказаха за тях, харесва ли им тук, адаптирали ли са се към българските порядки, кое им липсва и какво не им харесва, как се справят с храната, времето и езика. Изключително мили и тактични, абсолютни професионалистки – малки и крехки създания с неподозирана сила в ръцете.
Впечатление 6: Масажът е според вашия конкретен проблем, желание и нужда. Аз проявих желание за комбиниран. Реших, че имам нужда от нещо по-силово и разглобяващо, така че арома масажът отпадна като идея. Всеки има различна идея какво иска – някои клиенти просто отпускане, други разтърсване, трети енергизиране. Има достатъчно видове и комбинации за всеки вкус. Предвидено е и помещение за масаж на двойки, ако изобщо успеете да си напаснете програмите, разбира се.


Впечатление 7: Избрах комбиниран между ток-сен (с чукчетата) и традиционен тайландски. И не сбърках. В края на часа имах чувството, че съм разглобена на съставните си части и ще се прибера в насипен вид. Тотално разбиване на всяко мускулче и възълче, размачкване, разтягане, активиране на определени точки и пълно пренасяне в друго измерение. Тези жени имат невероятна сила и премерени движения, уцелват точния ъгъл и натиск, знаят кога да спрат и как да продължат. Дори такова дърво като мен излезе с настроение на гимнастичка 🙂 През цялото време ви питат “Добре ли си?”, “Има ли болка?”, “Как си?”. Чукчетата се оказаха магически. Първоначалното усещане е като кънтене на кухо в гръдния кош, със сигурност не би било приятно на всеки, но така благотворно въздейства на мускулите, че и кънтенето става мелодия. Мем отдели внимание на всяка проблемна част (при мен гърба, врата и раменете). За традиционния тайландски обличате перефктно изпрани и изгладени памучни дрехи, които са свободни и удобни.






Впечатление 8: Излязох чисто нова, съвсем сериозно. Въпреки че момичетата ме предупредиха, че реален ефект се усеща след ден, ми идваше направо да полетя до вкъщи. Тотално отпускане, раздвижване и тонизиране на мускулите, от каквото имах нужда. Кожата ви диша по-добре, каската на стреса и задачите буквално ви е свалена от главата. Не знам какви точки ми се активираха и кои чакри се отвориха, но тези масажни техники правят чудеса, въпреки че може да изглеждат като инструменти за инквизиция. Древните традиции и школи си знаят работата.


Впечатление 9: В този тип интеракции, които включват допир, ръце, кожа, веднага усещате дали това е вашият човек/масажист/козметик/фризьор/маникюрист/друго. Имала съм неприятни преживявания с грубовати непохватни масажи, прекалено силови и нескопосани. Или пък прекалено леки, от които не усещаш нищо и ти идва да си тръгнеш директно от масата. Или чисто и просто енергия, която не ви пасва. Мем определено е мой човек – страшно дискретна, точна и интуитивна.

Минус: единственият минус в цялото преживяване е, че Мем говори малко английски и никакъв български, но тя отскоро е тук и съм сигурна, че бързо ще навакса. Не че комуникацията е невъзможна, оправяхме се с базови думи, но исках да я питам разни неща за Тайланд, истории, лични впечатления, а нямаше как. По-скоро пожелателно, отколкото минус.

Заключение: Не знам дали ще успея да си създам навик да ходя редовно на масаж, защото и за това се изисква дисциплина и организация, но определено е чудесно да има място, където винаги можеш да се почувстваш приятно, комфортно, сигурно и уютно, в добри ръце (буквално). Място, което не преиграва в претенциите си (много важно, поне за мен), не прави компромис с качеството и не пести усилия и старания. Дано запазят тази енергия.

 


*Ревюто изразава личното ми и безпристрастно мнение. Публикацията е осъществена съвместно със студио за масажи ThaimOut.

 

 

NicolaBags LaMartinia

Създателите на тези чанти са ги нарекли с непретенциозното и конкретно заглавие „Чанти за пазар“. Тествах ги с удоволствие и любопитство, защото редовно ползвам подобни.

Ненавиждам полиетиленови пликове и смятам, че чантата от плат е далеч по (раз)умно решение. Имала съм всякакви – гумирани, памучни, големи, малки, шарени, едноцветни, с различна кройка и дизайн. Едни от най-важните неща за такава чанта: да бъде голяма, лека, компактна при сгъване и естествено издържлива.
Снимка: Nicola Bags
По същество впечатленията ми от  Nicola Bags
Производство: платовете са български, чантите се произвеждат тук, етикетите, опаковките, дисплейните кутии и всички останали елементи също. Всяко производство на местна почва би трябвало да се поощрява, палци горе.
Дизайн: кройката е универсална, класическа, удобна за най-различни неща – от зеленчуци, през малко кашонче, до огромен пакет с памперси. Чантата може да се носи на рамо, без дръжките й да убиват, страшно удобна е. Става идеално и за бебешка количка. Сгъната може да се побере и в малка дамска чанта или по-голям джоб, супер лека и компактна, прибира се лесно и бързо.
Цветове: произвежда се (засега) в 4 основни цвята – класическо червено, тъмносиньо, черно и зелено. Няма огромни надписи и досадно брандиране, само малко дискретно текстилно етикетче за разпознаваемост.
Снимка: Nicola Bags
Издържливост: на етикета са указани 15 кг., но според мен понася и повече. Платът е шушляков, цапа се трудно, лесно се почиства, съхне бързо, не се разтяга и деформира от тежестта на багажа, проверено.
Цена: 10 лв. мисля е разумна цена за нещо, което ще бъде използвано многократно, спестява ни досадния полиетилен и е с универсално и дългосрочно приложение.
Разпространение: можете да я закупите онлайн тук, от магазините на Орнамент и в аптеки „Ремедиум“
Детайли: при оценката на какъвто и да било продукт обикновено забелязвам първо детайлите, наглед не толкова важни и функционални, но всъщност от огромно значение, поне за мен. Nicola Bags са с дискретни машинно бродирани етикети, удобно двулицево калъфче, изрядни усилени шевове и кантове. Изложени са в красиви дисплейни кутии с цялата необходима за продукта информация. Сайтът е добре структуриран, ясен, кратък и приятен за окото.  

Препоръките ми са по-скоро пожелателни: да има повече десени (точки, райе, черно/бялo, др.) и някакво приспособление за закачване към количка или дамска чанта.
Като цяло – отлична оценка и поздравление за идеята!
 
Повече за Nicola Bags можете да видите  в тяхната FB страница и сайта на фирмата.
Снимка: Nicola Bags
Тест зона Visa Pure
*публикацията е осъществена със съдействието на Philips България

Обект на тази публикация е новата четка за  почистване на лице Philips VisaPure. Беше ми любезно предоставена от ПР екипа на марката, за да я пробвам и дам отзиви. Предварително държа да подчертая, че не съм имала подобна четка и не бих могла да я сравнявам с други марки и модели. Наблюденията:
 
Първоначално ме впечатли красивият и изпипан дизайн. Четката е в комплект със сребрист текстилен калъф , зарядно и допълнителен накрайник за чувствителна кожа. Бледо розова, в интересна форма.
Честно казано при отваряне не ми вдъхна особено доверие. Казах си, че е поредният уред, чиято функционалност е под въпрос. Само че не бях права.


 От години използвам една и съща козметика, тази на френската марка SOTHYS. Кожата ми е смесена, без особени проблеми или чувствителност,  с омазняване в Т-зоната. Имам  лунички, които харесвам. Обичам да се гримирам, правя го почти ежедневно и лицето ми се нуждае от редовно и щателно почистване с добри продукти. Всички знаем колко е важно това, дори да не използваме грим. Животът в градски условия (смог, прах, т.н) изисква определени навици. Обичайно използвам: дневен и нощен крем (хидратиращ, енергизиращ или против бръчки, в зависимост от сезона и състоянието на кожата), околоочен крем, слънцезащитен крем SPF 50 (ежедневно, независимо от сезона). За почистване: двуфазен дегримьор за зоната около очите, мус/гел за цялото лице и веднъж в седмицата пяна за дълбоко почистване. Именно при тези почистващи продукти (с изключение на околоочния контур) нанасянето с ръка понякога е недостатъчно ефикасно. VisaPure се справя идеално, има вибрираща и едновременно пулсираща функция, два режима на работа и таймер от 1 минута (сумарно за зоната на двете страни на лицето+челото). С нейна помощ почистването е много по-ефикасно, успях да се убедя в това едва за седмица. Премахва успешно слоя мъртви клетки (ексфолира нежно), подобрява микроциркулацията (при мен с леко порозовяване), кожата е по-мека и свежа, кремовете нанесени след процедурата проникват по-лесно.


Като плюс отчитам размера на четката – побира се във всеки несесер, лека е и удобна за пътуване. Самият накрайник също е с удачна големина, по-голяма четка би била неудобна за определени зони на лицето.



 Водоустойчива е и се ползва под душа. Аз лично я ползвам вечер, но може и двуразово. Без кабел е, работи 30 минути, зарежда се 6 часа. Засега имам едноседмични впечатления, предполагам реалният ефект може да бъде отчетен след месец. За нанасяне на крем, флуид или серум не съм я тествала, но в описанието има и такава функция.

 Дали бих си я купила? Вероятно да, инвестицията си заслужава.