инстаселобг - Страница 2 от 2

Посетихме Рибново от любопитство и като разходка. Пътят до там е стръмен и лъкатушещ, имаш чувството, че се качваш на самия връх и с лекото съмнение, че наистина има населено място по тези височини. Мирише на гора и току-що разорана пръст. Още преди самото село виждаме групи жени в характерни цветни дрехи, садящи тютюн. Питам ги дали мога да снимам и те със стеснителна усмивка и леко притеснени отоговарят „Е па, снимай!“. Не съобразявам района, времето и мястото и изстрелвам глупавия въпрос „Какво садите?“, на който с лека досада и почуда ми отговарят „Тютюн“. Ама разбира се, и аз задавам реторични въпроси, естествено, чe тютюн, тук е нещо като default. Използва се всяко що-годе полегато място, което може да бъде засадено. Работливи хора, които се трудят с усмивка – още нещо, което напоследък по БГ териториите рядко се среща. Разделяме се, казвам им, че са много хубави и те ме поглеждат с нотка съмнение и недоверие. Но пак се усмихват.

Самото Рибново е криволичещо, кацнало на склона село с изобилие от млади хора и деца. Почти всички са руси, светлооки и цветно облечени. Навсякъде са простряни шарени шалвари. Чак ми се приисква и аз да сложа едни, за да се впиша в обстановката.

Неделя е и се надяваме да попаднем на сватба. Изключително грандиозно и живописно събитие там. Уви, младоженци няма. Язък.

Група млади мъже с подозрение оглеждат колите ни със софийски номера, привидно агресивни, по-скоро любопитни, едвам се сдържат да не ни попитат какво правим тук. Срещаме млада майка, малка руса фея с шалвари и бебе в количка. Оказват се две от четирите й деца. Пак питам за снимки, малката първоначално намръщена, после започва да позира с охота и лека странична усмивка. Иска й се още.

Жените са пъстри и нагласени. Имам чувството, че сме някъде в Латинска Америка, цветовете, багрите и слинговете за бебетата са в същата стилистика. Разхождаме се покрай джамията, кафенетата, насядалите на пейките хора.

Рибново е село, пълно с живот, цвят и дух. Абстрахирайки се от религиозните и политически агитации и нюанси, на това място за половин -един час се усеща, че местните работят, живеят, обичат се и отглеждат децата си с желание и любов. И не искат да са на друго място и по друго време… Какво по-хубаво от това…

Напоследък в България рядко ми се случва да попадна на място, където хората са открито загрижени и се стараят искрено в това, което правят. Обикновено се срещат двете крайности – или екстремно неглижиране, или ненужна натруфеност и комерсиално напудряне за добро прекарване.

В Лещен нямаше и следа от двете. Естествен уют и внимание към детайла, аромат на дърво и приказна тишина се съчетават с усещането, че си на гости на приятели и някой наистина държи да прекараш добре. Къщите са разхвърляни на няколко хълма и до тях се стига до живописни калдъръми без присъствие на автомобили. Щом портата скръцне попадаш в друга епоха и друга реалност. Реновирани до минимум и снабдени с нужния комфорт, в тях витае духа на домашното и семейното. Автентичните аксесоари и липсата на пластмаса и метал напомнят как доброволно се лишаваме в ежедневието си от естествените материали и зареждащото им въздействие. Просторен чардак с изпиваща стреса гледка, на която бих могла да се наслаждавам в продължение поне на месец в компанията единствено на книги и евентуално компютър. Механа на приземния етаж с всичко необходимо за едно приповдигнато зимно прекарване. Заден двор с напълно запазена форма и навес за дърва.

Единствената кръчма посреща с музика на Buena vista social club (!). Да, да, правилно прочетохте, не македонски ритми или дънеща чалга, а ненатрапчива естетска музика. Кратко меню върху дървена дъска и продукти домашно производство, което се усеща с първата хапка. Ограниченият, пресен и наличен асортимент винаги е за предпочитане пред менюто, приличащо на телефонен указател. Някак си не е логично в Лещен да предлагат октопод, а в Несебър бански старец, примерно, не знам защо повечето ресторантьори в България се опитват да го постигнат:-) Няма да споменавам биволското мляко, домашната наденица и сладкото от боровинки и диви ягоди, защото ми идва моментално да се върна:-))

Валя ни лек дъжд, който изсъхваше за секунди. Заради аромата на трева, дърво и огън, ти се струва кощунство да си сложиш парфюм. В Лещен дори кучетата и котките са усмихнати. Галерията е едно от най-магичните места, на които съм попадала напоследък, за съжаление забранено снимането. Джаз, пластики, картини и книги, в комбинация с фина съдържателка и дъхоспираща гледка от огромен френски прозорец направо те зашеметяват и те карат да отовориш всички сетива, за да запаметиш образа.

Всичко това, съчетано с приятна компания прави престоя на това магнетично място перфектен и зареждащ за дни напред. Ръкостискането на съдържателя на тръгване и въпросът „Всичко ли беше наред“ те карат да се върнеш пак. Убедено и нееднократно…