Посетихме Рибново от любопитство и като разходка. Пътят до там е стръмен и лъкатушещ, имаш чувството, че се качваш на самия връх и с лекото съмнение, че наистина има населено място по тези височини. Мирише на гора и току-що разорана пръст. Още преди самото село виждаме групи жени в характерни цветни дрехи, садящи тютюн. Питам ги дали мога да снимам и те със стеснителна усмивка и леко притеснени отоговарят „Е па, снимай!“. Не съобразявам района, времето и мястото и изстрелвам глупавия въпрос „Какво садите?“, на който с лека досада и почуда ми отговарят „Тютюн“. Ама разбира се, и аз задавам реторични въпроси, естествено, чe тютюн, тук е нещо като default. Използва се всяко що-годе полегато място, което може да бъде засадено. Работливи хора, които се трудят с усмивка – още нещо, което напоследък по БГ териториите рядко се среща. Разделяме се, казвам им, че са много хубави и те ме поглеждат с нотка съмнение и недоверие. Но пак се усмихват.
Самото Рибново е криволичещо, кацнало на склона село с изобилие от млади хора и деца. Почти всички са руси, светлооки и цветно облечени. Навсякъде са простряни шарени шалвари. Чак ми се приисква и аз да сложа едни, за да се впиша в обстановката.
Неделя е и се надяваме да попаднем на сватба. Изключително грандиозно и живописно събитие там. Уви, младоженци няма. Язък.
Група млади мъже с подозрение оглеждат колите ни със софийски номера, привидно агресивни, по-скоро любопитни, едвам се сдържат да не ни попитат какво правим тук. Срещаме млада майка, малка руса фея с шалвари и бебе в количка. Оказват се две от четирите й деца. Пак питам за снимки, малката първоначално намръщена, после започва да позира с охота и лека странична усмивка. Иска й се още.
Жените са пъстри и нагласени. Имам чувството, че сме някъде в Латинска Америка, цветовете, багрите и слинговете за бебетата са в същата стилистика. Разхождаме се покрай джамията, кафенетата, насядалите на пейките хора.
Рибново е село, пълно с живот, цвят и дух. Абстрахирайки се от религиозните и политически агитации и нюанси, на това място за половин -един час се усеща, че местните работят, живеят, обичат се и отглеждат децата си с желание и любов. И не искат да са на друго място и по друго време… Какво по-хубаво от това…
@TwoHungryPeople
другата страна на цивилизацията. черно бял филм, в който нещата са толкова простички..:)
Страхотни снимки и уловени моменти!
Съжалявам, че не ме бива по писането, за да кажа още…
Мария, много хубаво си го написала и снимките са страхотни:) Аз още не съм ходила до там, но след този пътепис, няма как де не ми привлече вниманието.
Прекрасно…!
Angie, точно. Понякога така е най-добре, тези хора изглеждат наистина щастливи:-)
Мързеланче, благодаря, и това е достатъчно;-)
Лулу, непременно го посети, много благодатно за снимане!
Пепляшка, благодаря:–)
много ме впечатли как на едно място са пластмасовата играчка и цедилката и облеклото от едно време. наистина пъстро и живо. поздрави!
Марти,
казват, че там животът е почти спрял…часовникът не се движи и всичко е различно. Ти си го уловила, точно такова, каквото е. Прекрасно!
Иска ми се понякога да бях живяла в друго време, на друго място, далеч от суетата и забързаният ритъм на градският живот. Дали нямаше да е по-добре?
Поздравления за прекрасния разказ и снимки
Зимата е сезонът на сватбите там, когато няма работа на полето. Затова не си хванала сватба 🙂
снимкаа дето е трета по ред не е правена в Рибново поради простата причина че в Рибново такива деца няма
Станимира, Дани, благодаря, че се отбихте!
Анонимен 1 – Благодаря за информацията, изясни ми се 😉
Анонимен 2 – абсолютно прав си, тези тримата образи ги снимах някъде по пътя между Рибново и едно от следващите села 🙂 благодаря за уточнението и поздрави!
здравей. попаднах случайно на статията ти за рибново. искам да я публикувам, но не предлагам хонорар. моля намери ме във фейса на катерина кирилова аврамова. ще ти поясна какво имам предвид. поздравления за страхотните снимки и живописният стил на изразяване. чао.
къде си тръгнала ма измамницо, ние знаем че ти не плащаш …