Напоследък в България рядко ми се случва да попадна на място, където хората са открито загрижени и се стараят искрено в това, което правят. Обикновено се срещат двете крайности – или екстремно неглижиране, или ненужна натруфеност и комерсиално напудряне за добро прекарване.
В Лещен нямаше и следа от двете. Естествен уют и внимание към детайла, аромат на дърво и приказна тишина се съчетават с усещането, че си на гости на приятели и някой наистина държи да прекараш добре. Къщите са разхвърляни на няколко хълма и до тях се стига до живописни калдъръми без присъствие на автомобили. Щом портата скръцне попадаш в друга епоха и друга реалност. Реновирани до минимум и снабдени с нужния комфорт, в тях витае духа на домашното и семейното. Автентичните аксесоари и липсата на пластмаса и метал напомнят как доброволно се лишаваме в ежедневието си от естествените материали и зареждащото им въздействие. Просторен чардак с изпиваща стреса гледка, на която бих могла да се наслаждавам в продължение поне на месец в компанията единствено на книги и евентуално компютър. Механа на приземния етаж с всичко необходимо за едно приповдигнато зимно прекарване. Заден двор с напълно запазена форма и навес за дърва.
Единствената кръчма посреща с музика на Buena vista social club (!). Да, да, правилно прочетохте, не македонски ритми или дънеща чалга, а ненатрапчива естетска музика. Кратко меню върху дървена дъска и продукти домашно производство, което се усеща с първата хапка. Ограниченият, пресен и наличен асортимент винаги е за предпочитане пред менюто, приличащо на телефонен указател. Някак си не е логично в Лещен да предлагат октопод, а в Несебър бански старец, примерно, не знам защо повечето ресторантьори в България се опитват да го постигнат:-) Няма да споменавам биволското мляко, домашната наденица и сладкото от боровинки и диви ягоди, защото ми идва моментално да се върна:-))
Валя ни лек дъжд, който изсъхваше за секунди. Заради аромата на трева, дърво и огън, ти се струва кощунство да си сложиш парфюм. В Лещен дори кучетата и котките са усмихнати. Галерията е едно от най-магичните места, на които съм попадала напоследък, за съжаление забранено снимането. Джаз, пластики, картини и книги, в комбинация с фина съдържателка и дъхоспираща гледка от огромен френски прозорец направо те зашеметяват и те карат да отовориш всички сетива, за да запаметиш образа.
Всичко това, съчетано с приятна компания прави престоя на това магнетично място перфектен и зареждащ за дни напред. Ръкостискането на съдържателя на тръгване и въпросът „Всичко ли беше наред“ те карат да се върнеш пак. Убедено и нееднократно…
.jpg)
.jpg)
Кучето, което беше „причислено“ към нашата къща 🙂.jpg)
Гледка от банята
Гледка от кръчмата
Нишите-свещници в глинената къща
Гледка от глинената къща
Детайл от глинената къща
Приказната глинена къща
+-+Copy.JPG)
Детайли от чардака
Каменните покриви
Гледка от втория етаж
Детайли от стаята
Кръчмата
Люлката
Мария, попаднала си на страхотно място,
както се казва "докоснато от Бога"
Прекрасни снимки!
Поздрави!
Вълшебно място, искам там!
Направо не е изтинско…
Ивейн, направо не си "изтинска"… Иначе як репортаж.
Мястото е вълшебно ! Снимките ти показват голям напредък – поздравления ! Развила си добър усет , близък до професионалния . Тази с момиченцето и кучето си е направо за конкурс .
Поздрави – Найс
Вла, стават технически грешки, но едва ли тук е мястото да се обясняваме.
Ах, Лещен ми е любимо място, а ти така си го разказала…браво! И аз съм писала малко за него в един пътепис за Пирин/минахме за малко и до Родопите и Лещен/, но винаги ми се ще да се върна пак и пак….разкошно място!
Пепеляшка
Дива, задължително е за посещение, наистина е вълшебно!
Дани, благодаря, че се отби:-)
Ивейн, нереално е,да, много ме вдъхнови това място!
Бла, благодаря за оценката, поздрави!
Хохо, Найс, далеч съм от високи постижения във фотографията, но пък ми носи страхотно удоволствие, благодаря за коментара и поздрави!
Мария, благодаря, прочетох твоите пътеписи днес и съм впечатлена от организацията и разказите ти!Поздрави сърдечни!
Мария, минавали сме през Лещен преди години, но не знаех, че има Галерия. Кръчмата е наистина впечатляваща. И аз помня от там някакви постни лозови сърмички, в които не знам какво бяха сложили, но още го помня.
Много ми харесаха снимките ти. Тази с книгата на Маргьорит Дюрас сред старинните мебели ме развесели. И мен тази с момиченцето и кучето, което пристъпва към кирпичената къща (и това не знаех, че има) ме порази. Много хубави неща си хванала и ме накара да поискам да ида отново. Явно има доста нови неща за виждане, а и старите не е лошо да си припомни човек 🙂
така като чета и ти гледам снимките направо сама си завиждам, че съм била там:)
Ралица
Много добре пресъздадена и описана атмосфера!
Била съм в Лещен,кръчмата ми е ярък спомен,за глинената къща само знам,не съм я виждала на живо.
Гледките и всички автентични детайли наистина спират дъха!Страхотна е снимката с момиченцето и кучето!
Станимира, Диди, благодаря ви! снимката, която споменавате е дъщеря ми с местното куче:-)
Рали, чудно беше, наистина изкарахме страхотно!
Вчера се върнах от Лещен. Една от причините да искам да видя мястото са Вашите снимки и този блог.:)
Най-близкото състояние до щастие , което съм изпитвала напоследък, бяха тези отминали 5 дни. И които със сигурност ще повторя!
Благодаря Ви!
Ангелина, ако знаеш колко ме радва коментара ти, направо ме трогна!!! Страшно съм щастлива, че ви е харесало, че мястото се пази в същия вид във времето и че хора като теб, с усет и вкус, му се радват:-) Пожелавам ти много хубави мигове на подобни магични места! Сърдечни поздрави и до скоро!