Напоследък в България рядко ми се случва да попадна на място, където хората са открито загрижени и се стараят искрено в това, което правят. Обикновено се срещат двете крайности – или екстремно неглижиране, или ненужна натруфеност и комерсиално напудряне за добро прекарване.
В Лещен нямаше и следа от двете. Естествен уют и внимание към детайла, аромат на дърво и приказна тишина се съчетават с усещането, че си на гости на приятели и някой наистина държи да прекараш добре. Къщите са разхвърляни на няколко хълма и до тях се стига до живописни калдъръми без присъствие на автомобили. Щом портата скръцне попадаш в друга епоха и друга реалност. Реновирани до минимум и снабдени с нужния комфорт, в тях витае духа на домашното и семейното. Автентичните аксесоари и липсата на пластмаса и метал напомнят как доброволно се лишаваме в ежедневието си от естествените материали и зареждащото им въздействие. Просторен чардак с изпиваща стреса гледка, на която бих могла да се наслаждавам в продължение поне на месец в компанията единствено на книги и евентуално компютър. Механа на приземния етаж с всичко необходимо за едно приповдигнато зимно прекарване. Заден двор с напълно запазена форма и навес за дърва.
Единствената кръчма посреща с музика на Buena vista social club (!). Да, да, правилно прочетохте, не македонски ритми или дънеща чалга, а ненатрапчива естетска музика. Кратко меню върху дървена дъска и продукти домашно производство, което се усеща с първата хапка. Ограниченият, пресен и наличен асортимент винаги е за предпочитане пред менюто, приличащо на телефонен указател. Някак си не е логично в Лещен да предлагат октопод, а в Несебър бански старец, примерно, не знам защо повечето ресторантьори в България се опитват да го постигнат:-) Няма да споменавам биволското мляко, домашната наденица и сладкото от боровинки и диви ягоди, защото ми идва моментално да се върна:-))
Валя ни лек дъжд, който изсъхваше за секунди. Заради аромата на трева, дърво и огън, ти се струва кощунство да си сложиш парфюм. В Лещен дори кучетата и котките са усмихнати. Галерията е едно от най-магичните места, на които съм попадала напоследък, за съжаление забранено снимането. Джаз, пластики, картини и книги, в комбинация с фина съдържателка и дъхоспираща гледка от огромен френски прозорец направо те зашеметяват и те карат да отовориш всички сетива, за да запаметиш образа.
Всичко това, съчетано с приятна компания прави престоя на това магнетично място перфектен и зареждащ за дни напред. Ръкостискането на съдържателя на тръгване и въпросът „Всичко ли беше наред“ те карат да се върнеш пак. Убедено и нееднократно…
.jpg)
.jpg)
Кучето, което беше „причислено“ към нашата къща 🙂.jpg)
Гледка от банята
Гледка от кръчмата
Нишите-свещници в глинената къща
Гледка от глинената къща
Детайл от глинената къща
Приказната глинена къща
+-+Copy.JPG)
Детайли от чардака
Каменните покриви
Гледка от втория етаж
Детайли от стаята
Кръчмата
Люлката
@TwoHungryPeople 
Мария, попаднала си на страхотно място,
както се казва "докоснато от Бога"
Прекрасни снимки!
Поздрави!
Вълшебно място, искам там!
Направо не е изтинско…
Ивейн, направо не си "изтинска"… Иначе як репортаж.
Мястото е вълшебно ! Снимките ти показват голям напредък – поздравления ! Развила си добър усет , близък до професионалния . Тази с момиченцето и кучето си е направо за конкурс .
Поздрави – Найс
Вла, стават технически грешки, но едва ли тук е мястото да се обясняваме.
Ах, Лещен ми е любимо място, а ти така си го разказала…браво! И аз съм писала малко за него в един пътепис за Пирин/минахме за малко и до Родопите и Лещен/, но винаги ми се ще да се върна пак и пак….разкошно място!
Пепеляшка
Дива, задължително е за посещение, наистина е вълшебно!
Дани, благодаря, че се отби:-)
Ивейн, нереално е,да, много ме вдъхнови това място!
Бла, благодаря за оценката, поздрави!
Хохо, Найс, далеч съм от високи постижения във фотографията, но пък ми носи страхотно удоволствие, благодаря за коментара и поздрави!
Мария, благодаря, прочетох твоите пътеписи днес и съм впечатлена от организацията и разказите ти!Поздрави сърдечни!
Мария, минавали сме през Лещен преди години, но не знаех, че има Галерия. Кръчмата е наистина впечатляваща. И аз помня от там някакви постни лозови сърмички, в които не знам какво бяха сложили, но още го помня.
Много ми харесаха снимките ти. Тази с книгата на Маргьорит Дюрас сред старинните мебели ме развесели. И мен тази с момиченцето и кучето, което пристъпва към кирпичената къща (и това не знаех, че има) ме порази. Много хубави неща си хванала и ме накара да поискам да ида отново. Явно има доста нови неща за виждане, а и старите не е лошо да си припомни човек 🙂
така като чета и ти гледам снимките направо сама си завиждам, че съм била там:)
Ралица
Много добре пресъздадена и описана атмосфера!
Била съм в Лещен,кръчмата ми е ярък спомен,за глинената къща само знам,не съм я виждала на живо.
Гледките и всички автентични детайли наистина спират дъха!Страхотна е снимката с момиченцето и кучето!
Станимира, Диди, благодаря ви! снимката, която споменавате е дъщеря ми с местното куче:-)
Рали, чудно беше, наистина изкарахме страхотно!
Вчера се върнах от Лещен. Една от причините да искам да видя мястото са Вашите снимки и този блог.:)
Най-близкото състояние до щастие , което съм изпитвала напоследък, бяха тези отминали 5 дни. И които със сигурност ще повторя!
Благодаря Ви!
Ангелина, ако знаеш колко ме радва коментара ти, направо ме трогна!!! Страшно съм щастлива, че ви е харесало, че мястото се пази в същия вид във времето и че хора като теб, с усет и вкус, му се радват:-) Пожелавам ти много хубави мигове на подобни магични места! Сърдечни поздрави и до скоро!