Публикации

Годината е далечната1994. Няколко момичета сме на първото си пътуване до Париж. Тийнейджърското вълнение е ясно, но за друго иде реч тук. ВЕЖДИТЕ!

Майка ми на няколко пъти, деликатна както винаги, се опитва да ми подскаже, че тази форма не е оптималната, но ние с братовчедка ми току-що сме започнали яростно да скубем наред и дума не даваме да се каже. Марлене Дитрих може само да ни завижда за онази форма – извити, тънки и равни от край до край, придаващи на лицето нещо средно между безкрайна тъга и невинно учудване. Изглеждаме нелепо, но ще го осъзнаем години по-късно.

Понеже през годините веждите ми са претърпявали феноменални промени, а и до ден днешен рядко виждам жени с нормално оформени и все пак пасващи на лицето такива, реших да събера основните грешки, които съм допускала, дано някой ги избегне, четейки това. Ако ли пък не, винаги има шанс да си се посмее на глупостите си след време.

Тотално девствените вежди

Имам гъсти и доста тъмни вежди, които през тийнейджърските ми години исках почти да унищожа. Ако тогава знаех какъв тренд ще бъдат естествените косми над очите, изобщо нямаше да ги пипам. Имаха нужда от съвсем леко оформяне, никога не са ми били сключени или извън конрол, но тук-таме можеха да бъдат пооскубани. Е, от тотално естествен вид, преминах директно към вежди на холивудска актриса от 20-те.

Стил Марлене

По онова време бяха модерни тънички, символични, почти с дебелина на косъм вежди и всички си го причинявахме. Никой тогава не ни беше обяснил, че дори и съвсем тънки, веждите не могат да бъдат равни от началото до края – това придава нелеп, тъжен и изненадан вид, който на младото тийнейджърско лице стои зле. Всъщност стои зле на всяко лице.

Ултра късите вежди

Това беше периодът, когато реших, че трябва да скъся почти наполовина веждите си от вътрешната им страна, започваха някъде от средата на окото и приличаха на странни запетайки над очите. Освен страшно неестествено, тази форма дава един постоянно изморен и отегчен вид. УЖАС!

Стар трек веждите

Знаете ли го онзи герой от Стар Трек, дори не помня името му, но веждите, о, веждите! Плътни и рязко изстрелващи се нагоре по челото към линията на косата в почти равна линия, без арка и нормална форма. Е, това беше следващия ми модел (даже и с подобен бретон!). Смятах, че този тип вежди отварят окото ми и ми придават по-стилен вид. МУА-ХА-ХА!

Изцяло изместените вежди 

Скубех ги до средата отвън и ги рисуват с молив. Сутрин се налагаше да тичам до банята, за да ги наглася, а във всеки един момент се чудех дали нещо не ми се е размазало. Пълен смях. Когато формата на веждите се промени изцяло, костта, чиято линия всъщност следват, издава къде са били първоначално и положението е…гротеска.

Прекалено светлите вежди

По принцип работа на добрия фризьор е да промени цвета на веждите при изсветляване на косата, но ако той го порпусне и правите това сами у дома, мога да се обзаложа, че ви се е случвало да се разсеете за минута и да се окажете с платинено руси вежди. Е, добре че има моливи и гелове, които замазват положението, на слънце обаче истината лъсва. Боята за вежди е някакъв вариант, но пък се измива съвсем бързо.

Прекалено тъмните вежди

Освен ако не сте ранната Мадона или Лейди Гага, руса коса с много тъмни вежди е голямо ноу-ноу-ноу. Силният контраст между коса и вежди състарява и придава излишна драма.

Квадратните вежди

В природата остри ръбове няма, така е и при веждите. Дори да се налага оформяне, остри ъгли в началото на веждите са неестествени и смешни. Много честа грешка.

Прекалено подчертаните вежди

Откакто са актуални плътните и гъсти вежди, по улиците и екраните срещаме истински Фрида Кало гайтани, които нито отиват на лицето, нито стоят естествено, нито естетически са приемливи. Каквато и корекция на каквото и да било да се прави, тя трябва да следва естествените линии, иначе е просто комична.

Опит за симетрични вежди

Веждите, както и двете половини на лицето, няма вариант да са напълно идентични и перфектно симетрични. На 20 обаче това не ми беше съвсем ясно и всячески се опитвах да ги уеднаквя. Е, ефектът е потресаващ, не опитвайте това у дома.

След всички тези гафове и години оформяне на вежди, сега поддържам моите в максимално естествения им вид. Доволна съм, че в ерата на скубането не ги унищожих с драстични методи и сега мога да си ги „нося“ автентични. Съвсем леко оформяне, ако косата ми е по-светла от естествената, 1-2 тона изсветляване (доста тъмни са моите). Понякога подчертаване със сенки за вежди и гел, понякога съвсем натурални. Време им е да си почиват.

Накрая ви поздравявам с нагледен урок за естествено оформяне на по-плътни вежди от моята най-любима изобщо гримьорка в You Tube – Andreеa Ali, трябва задължително да се гледа!

Източник заглавна снимка

 

Източник снимка

Преди няколко месеца, в началото на лятото, отново решавам, че искам да превърна тъмно кестенявото в доста по-светло на сектори, т.нар. balayage. Жертвам часове висене в салона и немалка сума пари за няколко тона разлика.

– Харесва ли ти новият ми цвят?

– А, нов ли е? Да.

– Даже не си забелязал?! Егати…

Едва след месец: светло кестенявото е скучно, в главата ми влиза за пореден път така любимият ginger. Нямам дори време да запиша час, 2-3 кутии с боя и воала, джинджърът е налице. Неподходящо упражнение преди море и много слънце, защото косата се изтощава двойно. Маски, балсами, положението е овладяно. Супер – с лунички, тен, идеална работа. Мда, но с всякакви червеникави или оранжеви тонове върху главата отпадат доста нюанси грим и дрехи. Косата се изсушава, накъсва, изисква доста повече поддръжка и внимание, процедури, освежаване на цвета, често подрязване, пребоядисване на вежди и какво ли още не.
– Добре де, как ме харесваш повече, с рижава или кестенява?
– Ами, всякак те харесвам.
– Е, не ми помагаш особено.
– Мария, не разбирам от тези неща.
Край на консултацията.
Дали да не я направя пак кестенява? Да си оставя естествения цвят? Баща ми винаги казва „Природата си знае работата“, т.е. естественото е за предпочитане. И може би има право. Малко жени сменили драстично цвета на косата си, са улучили точния за тях. Обикновено червеникавият пигмент в косъма води до неприятни жълти оттенъци на русото, а черните вежди на светла коса май не са стояли добре на никого, освен на Мадона през 80-те. Силно изсветлените коси обикновено са крайно изтощени, без блясък, движение, гладкост, гъвкавост. Естествено, има и красиви изключения. Прекалено потъмнените пък, катранено черни нюанси, изострят чертите и придават излишен драматизъм на лицето. Изобщо, рядко срещам жени с правилния цвят коса, освен ако не е техният естествен. Природата си знае работата, мда.
Докато се опитвам да установя какъв цвят ми отива повече, решавам да скъся бретона. Тъпа ножица и воала, имаме ефект Стар Трек, на който му отне няколко месеца да се върне в приемлив формат.
По-късно през същото лято „Дали да не си обръсна отново над лявото ухо?“. Знам, знам, че е демоде, но някаква неизвестна сила ме кара да го правя. Отивам в кварталната мъжка (!) бръснарница. Може ли… такова… да ми махнете една част от косата? Лелята преглъща ступора си и вади бръснача. Някаква тежест пада от плещите ми, един грандиозен казус е решен. Точно след няколко дни решавам, че е грозно, но вече е твърде късно. Фризьорът ми М. ме поглежда и врътва очи: Може ли бееееее? Ми може, поне имам много коса, а и бързо расте.
В началото на есента отново решавам да бъда кестенява. Ей, гледай какъв блясък, какъв гъвкав косъм, красота! Никога повече няма да я изсветлявам! Няма и да режа бретона, особено зимата, особено сама!
Природата си знае работата, природата си знае работата, природата си знае работата.