Преди 20-30 години за това не се говореше, мажехме се с някакви мейнстрийм олиа за тен с втори фактор и въобще не го мислехме, важното беше да си загорял, възможно най-шоколадов. За щастие тази мода отмина отдавна, стреснахме се доста и взехме да ползваме продукти с надеждна защита, висок фактор, не само през ваканциите, ами целогодишно.
Нали знаете, че има два типа хора – едните скачат да купуват прехвалените неща на мига, другите скептично сумтят „Какво толкова се прехласват всички, поредния хайп“. Е, аз съм от вторите.
Години: 53
Професия или занимание: създател на козметични продукти с марката ЕTERINA
Хоби: На този етап от живота ми личните хобита са останали на заден план. Обичам да пътувам и да чета книги. Обичам да прекарвам време със семейството, трите си деца и приятели.
Уебсайт: https://www.eterina.org
Потребителите очевидно правят обмислен избор. Хората стават все по-осведомени и четат по-внимателно етикетите.
За мен, за да се получи качествен краен продукт, от изключително значение са най-вече качествените съставки – доказано ефективни и безопасни, получени от природата, приготвени в малки количества, за да достигнат до клиента възможно най-свежи. И също, направени така, сякаш ще се ползват от децата ми. Всички това може би обяснява защо термини като „бутикова козметика“ и „чисти продукти“ често се използват синонимно.
Европейското законодателство, регулиращо козметиката, е едно от най-строгите и има много норми, правила и изисквания – не само към лабораторията за производство, хигиената и безопасността, а и към всяка суровина и партида. За всеки продукт се издава досие и се изготвя оценка за безопасността му върху човешкото здраве.
Скъпо начинание е да си малък производител, но се радвам, че моите продукти преминаха всички изпитания и са одобрени не само за България, но и за цяла Европа.
Да, злоупотребява се. Научих за всичко това по трудния начин с последиците върху чувствителната ми кожа. Доверявах се на подобни определения, без да знам, че няма регламентирани стандарти и големият бизнес се възползва от всички вратички в закона. Не знаех, че козметика, която съдържа много нисък процент био или растителни продукти, на фона на дълъг списък токсични, синтетични съставки, може да добави “органик“ или “натурална“ към наименованието си, и това да не е незаконно.
Смятах също, че естествените съставки са по-добри от синтетичните, но минералното масло, например (имаше го в бебешките масла), също е естествена съставка, оказва се обаче вредно за кожата.
Разбрах, че за да е наистина “био“ една козметика, тя трябва да бъде контролирана от независим орган и на опаковката ѝ да има нейния знак. Различните сертифициращи органи имат различни регламенти, но общото между всички стандарти е, че трябва да са вложени диворастящи или суровини от био земеделие. Фокусът тук не е върху ефективността на съставките, а гаранцията за чист произход, спазване изискванята за екологичност. Органик козметиката може да съдържа малко количество синтетични продукти, като някои одобрени консерванти, например.
Всичко това ме доведе до приготвянето на домашна козметика, която често се определя и като „ръчно направена“. Но домашната козметика може да e и ръчно смесена база за крем (която се продава като полуфабрикат), с добавени няколко капки етерични масла и да не е разрешена за продажба. Но може да бъде и професионално изработена козметика, приготвена както в къщи, така и в лаборатория, според изискванията на местното законодателство (занаятчийска, „artisan“ козметика).
Много далеч от точността е и определението „без химия“ – в крайна сметка всички съставки, независимо дали са естествени или синтетичните са химикали, нали?
Човек не може да отрече лечебните свойства на природата. Има изобилие от безопасни, естествени съставки, етерични и растителни масла, които могат да се справят с редица проблеми – от хидратация, до забавяне процесите на стареене и детоксикация – списъкът е безкраен. Но даровете на природата са мощни и трябва да бъдат съчетани внимателно, за да се създадат безопасни, ефективни формули. И като се има предвид, че голяма част от това, което прилагаме върху кожата, си се абсорбира в кръвта ни, естественият състав е по-добрата алтернатива. Но трябва да се отнасяме с повишено внимание. Тези, които са склонни към алергии, реагират и на естествени вещества. Това е проста аналогия, много от нас са алергични към ядки, цветен прашец и плодове.
Всеки бизнес има право да избира своята маркетингова стратегия.
Твоите неща се отличават с внимание към детайла и цялостна концепция, как започна всичко с Eterina?Еterina e историята на Екатерина. Интериорен дизайнер, който по принуда разшири практиката си в неочаквана посока. По природа съм дарена с порцеланова матова кожа. Само че годините, розацеята, отречените с времето пилинги, строителните площадки и компютърът влошиха видa ѝ, въпреки употребата на най-висок клас козметика.
Реших да не се предавам и се записах в известна американска школа за ръчна изработка на козметика. Но резултатите бяха тежки восъчни емулсии в не особено естетични цветове, които на всичкото отгоре и лесно се разслояваха.
След още няколко години и търсене на правилното индивидуално обучение, основаващо се на синергията между традиционни знания и модерни методи на направа и състав, “открих” Eterina – първо за самата мен, после за семейството ми и приятели, а сега и за повече хора.
Прекалено често измиваме и ексфолираме или пък изобщо не почистваме лицето. Използваме неподходящи, дразнещи кожата продукти, не обръщаме внимание на хидратацията и слънцезащитата. Склонни сме да „човъркаме“ пъпки и други несъвършенства по кожата, без да се обърнем към добър професионалист, а резултатът може да е белези или пигментация.
Получавам често писма от млади хора – в края на 20-те и началото на 30-те години. Обикновено в тази възраст кожата започва да се променя – фини линии в областта на очите, липса на сочност и плътност на кожата.
Грижата за кожата e маратон, не спринт. Правя малко неща, но постоянно.
Всяка вечер задължително измивам лицето, шията идеколтето с нежен гел. В рамките на една минута след измиването нанасям хидратиращ серум, околоочен крем и крем за лице. Сутрин премахвам натрупания себум с флорална вода, нанасям хидратиращ серум, околоочен крем, крем за лице и слънцезъщитен крем.
Eксфолирам много деликатно лицето си един път в седмицата под душа с малко оризово брашно. Всяка неделя сутрин пия кафето си, намазана с маска от пресни плодове, кефир, спирулина, матча или каквото друго имам подръка.
Грижата „изобщо“ е опит да следвам инстинктивната природа: „Яж, почивай, скитай, бъди вярна, обичай децата, спори на лунна светлина, наостри уши, прави любов, вий често“ („Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес)
Няма най-добра съставка. Затова формулирам продукти, които съдържат букет от прекрасни съставки. Следващата стъпка е да определиш коя от тези съставки или комбинация е подходяща за теб. Това не е толкова трудно, колкото изглежда, всъщност става въпрос за предпочитание и експериментиране, за да разбреш коя от тях работи идеално за желаните резултати.
Не е ли женска енергия това да бъбрим с приятелки или да отделим време за аюрведичен женски масаж?
Усещаме я, когато се обърнем към сетивата си и се наслаждаваме на това, което се случва около нас – вкус, ухания, музика, докосване.
Моята естетика е, че да бъдеш себе си е красиво, независимо от мнението на маркетолозите. Знам, че естественият подбор и еволюцията са против стереотипите.
Очакват ни много нови неща. Убедена съм, че ще ни се случат, защото упорито работя в тази насока и защото го искам от цялото си сърце.
Музиката на Лиза Герард. Несравнима!
Снимки: Екатерина Въжарова/ETERINA
На козметиката на Eterina попаднах преди доста време, но не бях пробвала нито един техен продукт. Напоследък има бум на ръчно приготвената бутикова козметика и не мога да скрия, че гледам скептично на повечето подобни марки.
Шампоанът с шикакай обаче ми грабна окото и тъй като косата ми (нормална, третирана, до раменете в момента) беше в бързо омазняващ се период си казах, това ще е. Нямах кой знае какви очаквания, честно казано, шампоан като шампоан. Но той се оказа просто великолепен. Някои от достойнствата му: няма силен натрапчив аромат; разходът не е голям; косата се измива перфектно; разпенва се добре за твърд шампоан; придава обем, гладкост, здравина, блясък; косата се омазнява по-бавно; не дразни скалпа; пренася се лесно и не тежи; изработен е от естествени съставки (бяла ружа, шикакай, жожоба). Освен всичко друго е и в очарователна форма на кексче, момичетата също го харесаха много, Мартина е с чувствителен скалп и ѝ подейства много добре. От първата поръчка насам не сме го сменяли и редуваме с този с невен.
Тъй като ползвам от години няколко френски марки козметика за лице, нямах намерение да пробвам тази на Eterina, но получих 4 от продуктите за проба. Защо не, казах си, ще ги тествам, интересно ми е. Това са впечатленията ми след едномесечно ползване:
Моят личен фаворит сред четирите продукта. Активните съставки са натурална хиалуронова киселина и зелен чай. Хидратира в дълбочина, не тежи на смесена кожа (моята), не се усеща като филм, попива бързо, омекотява, не омазнява. През този месец често го ползвах самостоятелно (без крем след него), само в комбинация с околоочния. Дава ми необходимата влажност и нямам нужда от допълнителен продукт отгоре. Приятна текстура и свеж аромат, удобна опаковка с пипета.
Дори в дните, когато не слагам крем (само слънцезащита или нищо), задължително ползвам околоочен крем. Носи ми комфорт, премахва усещането за сухота и подхранва нежната зона около очите. Обикновено нанасям и около устните. Активните съставки са масло от шипка, карите, зелен чай, хиалуронова киселина, подробно могат да се видят в описанието. Този крем е супер икономичен, достатъчно е буквално лещено зърно около очите и устните, не се усеща мазен филтър (не понасям подобни кремове), ухае свежо на цветя и трева, текстурата е нежна и пухкава. Изглажда видимо и подхранва. Бръчиците около очите никога не са ме притеснявали, но когато кожата там е суха, чувствам опъване. Струва ми се, че изглажда и хлътването под очите (при недоспиване, преумора, стрес) и заличава тъмните сенки. Обикновено там нанасям коректор, но в последните дни не се налага дори това.
Чудесен продукт за смесена и мазна кожа, както и за топлите дни. Не омазнява, прави кожата еластична и мека, хидратира и много важно – матира. Ако сте с подобен ти кожа ще ме разберете колко е важно това, особено в горещините. Отново със свеж аромат и пухкава текстура, икономичен и приятен за нанасяне, попива бързо. Ползвам го в комбинация с Хуалироновия флуид и околочния крем. Сред основните съставки са алое (супер хидратиращо и некомедонно), жожоба, хиалуронова киселина. Чувствам кожата си гладка, еластична и приятна на допир.
Този крем е прекалено интензивен за мен, но това е разбираемо, предназначен е за нормална към суха, моята е смесена. Активните съставки са доста, има ги подробно описани в сайта. Плътен е, но не тежък, мирише прекрасно на цитруси („Оу, мамо, миришеш на лимон, може ли и аз да се намажа?“), ползвам го в ролята на нощен, за дневен не ми пасва. Продуктът е сред бестселърите, така че предполагам за жени със суха и много суха кожа би бил чудесен избор.
И нещо съвсем не маловажно – всички продукти на Eterina се приготвят ръчно, според заявените поръчки, имат 6-12 месеца срок на годност и идват в прелестни опаковки с внимание към всеки детайл – от снимките, през тъмното стъкло на бурканчетата, шрифта и етикетите, до цветовата комбинация, панделката и тишу хартията в кутийките. Всяко внимание към детайла говори само по себе си за тези, които умеят да го видят и оценят.
А иначе – подкрепяйте малките български брандове, пийте повече вода, грижете се за себе си и се забавлявайте, ля-то е.
*Продуктите за лице са ми предоставени от бранда.
*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.
ДЕНИЦА ИВАНОВА – AROMA GARDEN BY DENSI
Години: 40
Професия: икономист
Хоби и теми на блога: парфюми и козметика
Блог от: 2016 г.
От дете имам много силно обоняние и възприемам света около мен чрез аромати. Винаги всичко първо помирисвах, и така, ден след ден, научавах кое как ухае и запомнях. Ароматите запечатват много силно спомени, моменти и емоции, въздействат на настроението. Четях всичко, което ми попаднеше за ароматите и при всяка възможност миришех парфюми. Първо пръсках тайно от бутилките на мама, а колекционирането започна, когато вече можех да си позволявам да купувам сама.
Всеки парфюм ми разказва история. Някои хубави, други лоши, трети направо кошмарни. Приятните миризми стимулират мозъка. Има ухания, които никога не могат да бъдат забравени, както и хората, които ги носят. Задължително всеки ден пробвам нов или си припомням някой стар парфюм, отделно от избрания за цялостно носене, през деня или вечерта. Така тренирам обонянието си и се обучавам. Също така отделям страшно много време на хобито си – чета, гледам видеа и търся информация за новоизлезли или класически парфюми. Никога не ми се е случвало да мина покрай парфюмерия и да не вляза.
Светът на ароматите е необятен и примамлив, до степен да му посветя голяма част от живота си. Хората около мен са свикнали и не ми пречат да се наслаждавам на миризмите, изграждам постепенно здрава връзка с тях, за което много им благодаря.
Първите парфюми, до които се докосвах като почти тийн, бяха Шанелите на мама и Versus Versace. Първите ме научаваха с всяко пръсване какво е елегантност, стил и добре направен парфюм, а Versus ме заразяваше с пищност, еуфоричност от цветовете, които пресъздава, с добро настроение. Впоследствие опознавах страстно всичко, което намирах на рафта на майка ми, а тя е почитател на характерните за 80-те години, леко ретро, носталгични аромати.
Първият мой личен парфюм, купен с парите подарък за една Коледа, беше Bright Crystal Versace и той ще остане завинаги в сърцето ми. Не ми е омръзвал, харесвам го във всякакви ситуации и до ден днешен, и го препоръчвам често на млади момичета. Тогава не смеех да го пръскам и си го пазех, защото нямах възможност да си купя друг. По – късно си взех и Crystal Noir Versace.
Един ден влязох в нета да търся любимия парфюм на майка ми, спрян вече тогава от производство – Dali Parfum de Toilette Salvador Dali. Исках да я зарадвам, намерих го, открих форумите за парфюми и така започна бавното и постепенно създаване на моята колекция. Четях постоянно, запалих се страшно, разбрах,че има и други хора като мен, които са обсебени от парфюмите и се занимават активно с тях. Това е сериозно хоби, луда страст и носи наистина много емоции.
И досега съм голям фен на парфюмите на Шанел и притежавам почти всички техни, нося ги много често. Винаги ще ги свързвам с безгрижните младежки години, прегръдките на майка ми и щастието, че живея спокойно.
Трябва на първо място да е сложен, многопластов, добре съчетан и изненадващ. Харесвам парфюми, който разказват истории, запомнят се и се развиват постоянно. Монотонните, еднообразни аромати са скучни. Харесвам много видове нотки, но задължително добре композирани и допълващи се, за забележителна пирамида и усещания. Хубавите парфюми са сложните такива.
Почитател съм на ванилия, уд, амбър, рози, гурме и цветни нотки, но не и използвани самостоятелно. Съобразявам парфюмите си абсолютно задължително с време, сезон, място и настроение. Най-любимите си нося вечерно време, зимата. Тогава многопластовите ориенталци разкриват цялата си прелест и омайват както никога. В студените влажни сезони сладките гурме нотки звучат оригинално, като дълго мислени десерти, галещи небцето, а не се натрапват задушаващо със захарни изпарения. Цитрусите пък дават глътки въздух в тежка лятна мараня, когато мисълта за цветя и сладост докарва задух и световъртеж.
Парфюмите изискват уважение, внимание, мисъл и малко предварително планиране, за да работят и да се покажат в най-добрата си светлина. Харесвам парфюми, които допълват излъчването на човек, а не се опитват нахално да заслепяват и навлизат в чужди пространства. За радост всеки ден излизат нови и нови предложения и изборът е огромен. Само трябва да искаш да намериш своите любимци.
Не защото темите ми са чужди, тъкмо напротив. Но някак все ги заобикалях и пренебрегвах, избутвах ги като второстепенни. С две момичета вкъщи обаче осъзнавам колко важни са тези малки ежедневни ритуали, които по силата на навика извършвам почти несъзнателно. Всяко мое движение и действие бива попивано и научавано до детайл, дори без да е било тема за разговор – изумителната сила на семейния модел.
Не знам дали сте се замисляли, но всъщност всяка наша стъпка, жест, движение попада в детското съзнание като картина, кадър дори, и по-нататък през годините тези моменти ще бъдат извиквани от паметта по различни поводи. Как нанасяме крема за лице, как разговаряме, какви емоции излъчваме, какво обличаме за празник, как ухаем, какви послания внушаваме, как звучи гласът ни. Особено важни знаци за малките момичета, които тепърва сглобяват своята идентичност като сбор от подобни картини, примери и модели.
Женствеността е малко аморфно понятие напоследък, границите се размиват, за добро или лошо, времето напред ще покаже. За мен тя не е определен външен вид, физически белези, домакински умения или интонация на гласа, женствеността е онова магическо и деликатно усещане за уют. Женската сила и увереност, която избухва в големи геройства и малки жестове, независимо от възраст, цвят на кожата, тембър, начин на живот и ежедневни ритуали.
Именно за ритуалите ще стане въпрос днес. Онези малки, уж дребни наглед неща, които вършим всеки ден в грижа за лицето и тялото си. Много често набързо, на бегом, между две по-важни задачи, на пресекулки, без мисъл и време за отпускане и релакс. Ама кога този релакс, ще кажете – деца, работа, домакински задължения, хобита, време за срещи и излизания, лудница, аман! Факт, всички сме заети, мултифункционални и с куп отговорности, но именно тези малки ритуали често ни помагат да запазим здрав разум и нерви.
Независимо дали това е време за спорт, козметична процедура, аперитив, музика, книга, концерт, разходка, фризьор, каквото и да е – само за нас и заради нас. Егоистично запазване на баланса, за да можем да сме пълноценни за другите. И това далеч не са онези кухи фрази от женските списания – „време за себе си“, „женски глезотии“, „шопинг терапии“ и подобни. Това са моментите на пауза, която макар и кратка, ни помага да поддържаме хармония, независимо от тайфуните, които се вихрят вътре в нас и наоколо.
За мен това са аромати (парфюмите са истинска терапия, благоуханните свещи и масла за дома, подправките), чаша вино, коктейл, среща с любим събеседник, излизане на въздух и склон, усилена до дупка музика, концерт, нова прическа, дребен детайл, непознат продукт за лице или тяло.
Повече от месец тествам новата за българския пазар марка козметика MISSION, вдъхновена от японските ритуали и традиции. Пет продукта, които дори чрез процеса на нанасяне в определена последователност помагат да забавим ритъма, пък макар само по 5-10 минути сутрин и вечер. Луксозната линията ECLAT е предназначена за дами око 40-те и съдържа: крем за лице, околоочен крем, пяна за почистване, концентриран серум и лосион. Разбор на състава няма да правя, оставям това на специалистите, ще споделя непосредствени впечатления от самите продукти и ефекта им при мен:
Хубавото в серията е това комбиниране на няколко продукта в последователни стъпки, което създава усещане за козметична процедура у дома, в духа на древните японски традиции за красота. Последните тенденции в световната козметика са за създаване на цялостно преживяване, което осигурява освен грижа за кожата, и преживяване за духа и сетивата.
Но независимо от продуктите, които ползваме, грижата за себе си е от изключителна важност – за да можем да сме пълноценни за околните и да запазим онова женско duende, което ни води напред и пали блясъка. Защото поне чифт малки попиващи очи ни наблюдават. Всеки ден.
*Публикацията е в партньорство с MISSION by AVON. Брандът е част от портфолиото на AVON, но с изцяло различна разработка. Не тества върху животни.
*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.
Име: Елена Дойнова
Блог от: 8 г.
Години: 30
Професия или занимание: управление на социални медии/дигитален маркетинг
Хоби: блогър
Теми на блога: красота, козметика
Няма ясен отговор или ясна граница. Всеки блогър е и инфлуенсър, но не всеки инфлуенсър е блогър. С развитието на различните социални мрежи се появиха и термини като „инстаграмър“, „ютюбър“… А инфлуенсър е термин-чадър за всички тези видове влияние в онлайн пространството като цяло. Това, което отличава блогърите, е историята зад тяхното развитие и може би времето, от което този термин съществува (на фона на останалите е сравнително стар).
Блогърът беше – и надявам се продължава да бъде в съзнанието на хората, човек, който доставя важна информация на база личен опит. Развитието на интернет позволи на всеки да сподели своето мнение онлайн, от ревюта на хотели до компютърни игри. По този начин блогърите започнаха да помагат за формирането на сравнително информиран избор у останалите потребители, тяхната аудитория. Това доведе до развитието на нишови блогове, които се занимават с представяне на продукти в дадена сфера. Беше въпрос на време тази възможност да бъде надушена от маркетинг екипите и да се започне ерата на така наречените колаборации.
Те от своя страна пък създадоха една особена порода хора, които не желаят да влагат собственото си мнение и опит в създването на съдържание, което би обогатило читателите им. За тези хора е по-важно да има колаборации (които да плащат сметките), а те да облъчват аудиториите си с красиви снимки и наизустени маркетинг послания… За мен лично, думата инфлуенсър е равна именно на това. Приписвам ѝ негативна конотация не защото е лоша сама по себе си, а защото в днешно време „всеки иска да бъде инфлуенсър, за да получава безплатни продукти и да се снима с тях“ е често срещана реплика, даже желана професия от тийновете. Да получава и да снима без се замисля за неудобните въпроси зад кадър, без да се рови за информация за съставки, без да показва и негативните страни на продуктите (каквито почти винаги има)…
Именно в това за мен се състои разликата между блогър и инфлуенсър – между адекватно поднесено съдържание с добавена стойност, и просто още един маркетинг канал. Между безпристрастно обосновано мнение и добре контролиран маркетинг материал. Осъзнавам, че това разграничаване е може би силно повлияно от собствения ми начин на възприемане на трендовете (все пак, аз самата се водя инфлуенсър), но определено не съм сама в прикачването на негативна конотация към думата инфлуенсър. Разбира се, има некачествени кадри и сред блогърите – особено в лайфстайл и бюти индустрията, но за мен терминът блогър все още носи повече тежест и значение.
Това ми напомни за още нещо важно. Някои от най-важните източници на информация в света ни са инфлуенсъри (журналисти, писатели, пътешественици) и по никакъв начин не бих казала, че горното се отнася за тях. Аз живея и вирея в средата на лайфстайл/бюти блогърите и затова голяма част от размислите ми са именно върху тези ниши.
Бумът на инфлуенстването описано по-горе се дължи на начина, по който то представя живота ни – glam, винаги в модерните цветове на сезона, винаги подреден, винаги усмихнат. Всеки иска да се идентифицира с любимия си инфлуенсър, щом той или тя е с вечно идеална прическа, с коктейл в ръка в басейн на екзотична дестинация. Но ако едно време в caption-а можеше да се прокрадне информация за въпросното място или коктейл, днес е често срещано явление към тази снимка да има само caption „Caption this“. Задоволяването на естетическите потребности на хората по принцип не е лошо нещо (и аз обичам красиви снимки!), но този тип натрапване на „идеалния“ живот на идеален фон, на който съвсем или не съвсем автентично край басейна присъства часовник или бутилка вода за уста на точно определена марка, прекрачва границата на адекватността. Особено, ако тази точно определена марка е спонсор, а това не е упоменато никъде.
Ако допреди няколко години се борхме за спирането на фотошопа в списанията и за наемането на plus-size модели, сега се борим за задължителното обозначаване на спонсорираните постове (а защо не и за намаляване на употребата на facetune и lightroom presets?) в социалните мрежи… Вечното търсене на нови ефективни маркетинг канали е в разгара на нова глава от историята си с бума на инфлуенс маркетинга. И този бум е съвсем естествен от гледна точка на вечното търсене на по-красив живот. Пък макар и само онлайн.
Деля ги не на хубави и лоши, а по-скоро на такива, с които ми е комфортно и такива, които ме тормозят или дразнят поради някаква причина.
Е, този определено е от първия вид. Удобно ми е с него, мисля, че ми отива и има отлична трайност. Всеки шал, докоснал се за секунди, ухае с дни. Харесвам го много и напоследък измести други трайни фаворити. Би ми било любопитно да пробвам и останалите аромати на марката (много са!), допадат ми сложни, секси, многопластови и характерни ухания, които се отличават и запомнят.
Любимо занимание ми е да разгадавам кой с какъв парфюм е, дори непознати, минувачи, съседи по седалка. Ползвала ли съм го, на кой друг ми напомня, отива ли на притежателя си или напротив. Игра на аромати, асоциации и спомени, парфюмите са необятна вселена. Обичам да усещам уханията на другите, хвърлят ме в различни ситуации, въображаеми обстановки и времеви рамки. Нещо като децата, които си фантазират наум, подсмихвайки се съучастнически. Така и аз.
За Montale Aoud Lagoon*:
Връхни нотки (според Fragrantica): мандарина, османтус
Сърцевина (според Fragrantica): таитянска гардения, лотос
Базови нотки (според Fragrantica): ветивер, уд (смола от агарово дърво), дървесен мъх
Произход: френската парфюмерийна къща с шеметно развитие Montale, създадена през 2003 от Pierre Montale
Лансиране: Aoud Lagoon е лансиран през 2016, сравнително нов и непознат аромат
Опаковка: опаковката е алуминиева, компактна, в златисто, с характерните детайли, декорации и отличителни знаци на марката. Голямата разфасовка от 100 мл e в красиво тюркоазено, но пък тази е доста по-удобна за чанта или пътуване. Флаконът е обгърнат от сатенен черен калъф, който внася още изисканост и удоволствие при ползването.
Таргет: определят го като унисекс, но за мен е дамски аромат. Не бих се сепнала обаче, ако го усетя на мъж, въпрос на стил, интерпретации, кожа и нос е.
Трайност: при мен от сутрин до вечер, буквално. Впръсквам веднъж или два пъти, с повече рискувам да докарам главоболие някому 🙂
Montale Aoud Lagoon крещи радостно като топъл ден и пори огромните лазурни вълни на въображението ви, дори да сте на бюрото си в есенна София. Един от най-искрящите, щастливи и ваканционни парфюми, които съм ползвала. Силен, запомнящ се и изключително траен, усещам го дълго и приятно дори само след еднократно впръскване.
Тропическа наслада и букет екзотични цветя, плаж с бял пясък, уханни следобеди под жарки лъчи, коктейл в плод –първите асоциации от този избухващ летен аромат. При мен се усеща силно ванилия, въпреки че не фигурира в списъка с основни нотки, може би защото ми е любима, надушвам винаги първо нея.
Montale Aoud Lagoon e като плодова салата без захар, сервирана на плажа, полята със специфичен, леко остър ликьор, балансиращ вкусовете и обединяващ ги в едно. Дървесната нотка е красива линия, която пречи на парфюма да стане прекалено сладникав и бонбонест, каквито на мен определено не ми допадат. Така модният уд, за който Дени ми разказа наскоро, не се натрапва, по-скоро стои на заден план.
Забележка: заради интензивните масла парфюмът оставя мазен филм и трябва да се внимава при по-специални материи. Аз впръсквам високо зад ушите и на китката и леко втривам, за да не се стича към дрехите.
Енергичен, помитащ, безгрижен и скачащ от радост аромат, който определят като подходящ за горещи дни, но ще изпробвам и в хладни утрини с пухкав обемен шал. Може би няма да се разгърне така добре, но пък ще ми даде отскок и настроение със сигурност.
Поставям му отлична оценка и го слагам в топ 5 на любимите ми парфюми.
*Публикацията е в партньорство с Venera Cosmetics.
Майка ми на няколко пъти, деликатна както винаги, се опитва да ми подскаже, че тази форма не е оптималната, но ние с братовчедка ми току-що сме започнали яростно да скубем наред и дума не даваме да се каже. Марлене Дитрих може само да ни завижда за онази форма – извити, тънки и равни от край до край, придаващи на лицето нещо средно между безкрайна тъга и невинно учудване. Изглеждаме нелепо, но ще го осъзнаем години по-късно.
Понеже през годините веждите ми са претърпявали феноменални промени, а и до ден днешен рядко виждам жени с нормално оформени и все пак пасващи на лицето такива, реших да събера основните грешки, които съм допускала, дано някой ги избегне, четейки това. Ако ли пък не, винаги има шанс да си се посмее на глупостите си след време.
Тотално девствените вежди
Имам гъсти и доста тъмни вежди, които през тийнейджърските ми години исках почти да унищожа. Ако тогава знаех какъв тренд ще бъдат естествените косми над очите, изобщо нямаше да ги пипам. Имаха нужда от съвсем леко оформяне, никога не са ми били сключени или извън конрол, но тук-таме можеха да бъдат пооскубани. Е, от тотално естествен вид, преминах директно към вежди на холивудска актриса от 20-те.
Стил Марлене
По онова време бяха модерни тънички, символични, почти с дебелина на косъм вежди и всички си го причинявахме. Никой тогава не ни беше обяснил, че дори и съвсем тънки, веждите не могат да бъдат равни от началото до края – това придава нелеп, тъжен и изненадан вид, който на младото тийнейджърско лице стои зле. Всъщност стои зле на всяко лице.
Ултра късите вежди
Това беше периодът, когато реших, че трябва да скъся почти наполовина веждите си от вътрешната им страна, започваха някъде от средата на окото и приличаха на странни запетайки над очите. Освен страшно неестествено, тази форма дава един постоянно изморен и отегчен вид. УЖАС!
Стар трек веждите
Знаете ли го онзи герой от Стар Трек, дори не помня името му, но веждите, о, веждите! Плътни и рязко изстрелващи се нагоре по челото към линията на косата в почти равна линия, без арка и нормална форма. Е, това беше следващия ми модел (даже и с подобен бретон!). Смятах, че този тип вежди отварят окото ми и ми придават по-стилен вид. МУА-ХА-ХА!
Изцяло изместените вежди
Скубех ги до средата отвън и ги рисуват с молив. Сутрин се налагаше да тичам до банята, за да ги наглася, а във всеки един момент се чудех дали нещо не ми се е размазало. Пълен смях. Когато формата на веждите се промени изцяло, костта, чиято линия всъщност следват, издава къде са били първоначално и положението е…гротеска.
Прекалено светлите вежди
По принцип работа на добрия фризьор е да промени цвета на веждите при изсветляване на косата, но ако той го порпусне и правите това сами у дома, мога да се обзаложа, че ви се е случвало да се разсеете за минута и да се окажете с платинено руси вежди. Е, добре че има моливи и гелове, които замазват положението, на слънце обаче истината лъсва. Боята за вежди е някакъв вариант, но пък се измива съвсем бързо.
Прекалено тъмните вежди
Освен ако не сте ранната Мадона или Лейди Гага, руса коса с много тъмни вежди е голямо ноу-ноу-ноу. Силният контраст между коса и вежди състарява и придава излишна драма.
Квадратните вежди
В природата остри ръбове няма, така е и при веждите. Дори да се налага оформяне, остри ъгли в началото на веждите са неестествени и смешни. Много честа грешка.
Прекалено подчертаните вежди
Откакто са актуални плътните и гъсти вежди, по улиците и екраните срещаме истински Фрида Кало гайтани, които нито отиват на лицето, нито стоят естествено, нито естетически са приемливи. Каквато и корекция на каквото и да било да се прави, тя трябва да следва естествените линии, иначе е просто комична.
Опит за симетрични вежди
Веждите, както и двете половини на лицето, няма вариант да са напълно идентични и перфектно симетрични. На 20 обаче това не ми беше съвсем ясно и всячески се опитвах да ги уеднаквя. Е, ефектът е потресаващ, не опитвайте това у дома.
След всички тези гафове и години оформяне на вежди, сега поддържам моите в максимално естествения им вид. Доволна съм, че в ерата на скубането не ги унищожих с драстични методи и сега мога да си ги „нося“ автентични. Съвсем леко оформяне, ако косата ми е по-светла от естествената, 1-2 тона изсветляване (доста тъмни са моите). Понякога подчертаване със сенки за вежди и гел, понякога съвсем натурални. Време им е да си почиват.
Накрая ви поздравявам с нагледен урок за естествено оформяне на по-плътни вежди от моята най-любима изобщо гримьорка в You Tube – Andreеa Ali, трябва задължително да се гледа!
 |
| Източник снимка |