Виждаш ли проблем в рязкото разминаване между онлайн образите и действителността? Филтрирането на всичко в името на лайковете вредно ли е, или напротив – създава красив имагинерен балон, в който бягаме от проблемите и ежедневието?

Както всяка субстанция в големи количества, и това филтрирано и идеализирано представяне на живота може да се превърне в отрова. Много ми се иска да вярвам, че можем сами да контролираме до каква степен ни влияят перфектните образи от Instagram и YouTube, с филтри или без – но за съжаление все повече се убеждавам, че това е доста сложна задача. Дори и за възрастен човек е трудно да не се подаде подсъзнателно на въпроси от типа „Защо моят живот не е толкова хубав?“, ако е изложен нон-стоп на свръхобработени и филтрирани материали, пък камо ли един тийнейджър. Наскоро Кейси Найстат (известен влогър) сподели видео, в което обяснява защо сравнението с щастието на другите краде собственото ни щастие. Няма как да не се съглася с него. 

Това е стар капан, в който ни примамват различни медиуми (списания, телевизия), но изглежда до момента нито един от тях не е бил толкова мощен, толкова достъпен за всеки и толкова неконтролируем колкото са социалните мрежи. 

Започват да се появяват статистически данни за повишаващи се нива на депресия и други проблеми, свързани с личността, но „благодарение“ на свръхбързото развитие на мрежите май още ни липсва адекватна оценка на дългосрочния им ефект върху съзнанието. Наскоро някъде ми попадна статия, в която се обясняваше как в днешно време пластичните хирурзи все повече се водели за реконструкциите на клиентите си по собствените им снимки със Snapchat филтри, докато допреди няколко години се водели по снимки на знаменитости…

Затова и може би самоконтролът в консумацията на социалните мрежи ми се струва толкова важен – цялата ситуация започва да звучи като нов вид наркомания.

Какво разбираш под самоконтрол: да не взима човек онлайн образа си и изобщо социалните мрежи насериозно; да се ограничава в употребата им; да има филтър за собственото и чуждото съдържание; да селектира внимателно кого следи и как разходва времето си онлайн? Ти как поддържаш здравословния баланс?

От изброените неща определено съм ЗА внимателното селектиране на хората и брандовете, които следваме онлайн, както и ограничаване на времето, което прекарваме в социалните мрежи. На мен лично ми е доооста трудно да се справя и с двете, защото работата ми е свързана със социалните мрежи, но в личното си онлайн пространство се старая да си налагам самоконтрол.

Следвам ужасно много хора и с времето част от тях вече не отговарят на критериите ми за приятно и полезно съдържание. Затова и доста често, без грам съжаление, използвам бутона Unfollow/Unlike. Например, ако някой вече не ми носи интересно или вдъхновяващо съдържание, внася излишна драма в живота ми, или пък не отговаря на критериите ми за интегритет в онлайн поведението си, Unfollow/Unlike и толкоз. Няма място за сръдни.

Като цяло – искам времето в социалните мрежи да ми носи естетическо удоволствие, теми за размисъл, идеи за развитие, полезна информация, връзка с истински важните хора в живота ми… Ако не го прави, скролването нагоре-надолу е напълно безсмислено (и се превръща в нещо нездравословно).

За всеки човек здравословен баланс е различно понятие. Аз лично вярвам че колкото по-малко време прекарваме онлайн, толкова по-добре. Но при положение, че сме дигитално поколение и сме свързани 24/7, поне можем да се замислим как да направим социалните мрежи място с по-малко стрес и повече вдъхновение.

Какво теб лично те вдъхновява онлайн? 

Вдъхновявам се, когато видя, че някой е излязъл от зоната си на комфорт, за да създаде нещо наистина качествено – снимка, видео, текст. Вдъхновявам се от нови гледни точки (дори и на познати места и случки), нови комбинации от познати концепции. Понякога дори самата аз не знам защо точно нещо ми действа вдъхновяващо. Тогава задълбавам в „защо“-то и в изразните средства, които не познавам.

Харесвам и следвам много хора – микс от блогъри, фотографи, аниматори, илюстратори, калиграфи, дизайнери, planner addicts, пътешественици, котки, котки-пътешественици… Вярвам, че именно разнообразието ми действа най-вдъхновяващо в социалните мрежи. Достъпът до информация и изкуство, които едва ли бих срещнала на улицата. И това, че всеки може да бъде когото поиска, а някои хора избират да бъдат много креативни.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *