Съществува ли тук неформална блог общност и неписани правила?

Неформална бюти общност имаше в някакъв момент, но сега има много малко останали нишови бюти блогъри (на фона на бума преди няколко години). Повечето се преориентираха в т. нар. лайфстайл зона, която дава повече поле за изява и проекти. Доста съм далече от блог общностите, защото не живея в София, но и не съжалявам за липсата ми на участие в тях.

Неписани правила няма, но има все повече комуникация за прозрачност – и открита под формата на въпроси към читателите, и между самите нас. Смятам, че нещата се движат в правилната посока, просто доста бавно.

От кое ти се иска да има повече и съответно по-малко в онлайн пространството?

Това е силно личен въпрос, според мен трябва да има от всичко и това всичко да минава през собствения ни филтър. А дали е много или малко зависи от собствените ни търсения и хората, които следваме. Аз лично не обичам полемики на тема политика и религия и затова съм unfollow-нала съответните персонажи (нищо лично, просто не искам да виждам такива теми във фийда си). За сметка на тях, засилено следвам творци напоследък – особено визуални артисти, които могат да ме провокират. 

Нещо, което ми се иска да не съществуваше, са fake новините, но те са неизбежно последствие от свободата на словото и избора на хората да бъдат манипулирани. Смятам, че наистина е личен избор, както е личен избор да не желаеш да бъдеш манипулиран и да се информираш, за да не бъдеш.

Каква е причината за вълните сходно съдържание, особено в Инстаграм? Не дойде ли пренасищането от тези copy/paste сюжети и снимки?

Те работят. Те не изискват много креативна мисъл (copy-paste сюжетите), лесни са за асимилация и събират лайкове, защото представят един розовеещ хубав живот, в който всеки иска да се припознае. А за един инфлуенсър цифрите са важни, те му гарантират приходи. За щастие фокусът върху цифрите започва да се обръща, след като стана ясно, че почти всяка метрика по профилите може да се манипулира и купи. А и моментът на пренасищане май отдавна мина.

Какво мислиш за актуалното напоследък изместване на блоговете и онлайн проектите предимно или изцяло към Инстаграм?

Мисля, че имаше такъв момент, но все повече хора напоследък осъзнават липсата на дългосрочна мисъл в подобно действие. 

Социалните медии не са твоя собственост, те подлежат на промени в алгоритмите, дизайна и много други фактори, над които ти нямаш власт. Хора, които залагаха само на социалните си канали, в един момент бяха ударени силно от намаляването на reach-а във Facebook и Instagram, приоритизирането на личните приятели над бизнес профилите… 

Докато един блог, ако е добре оптимизиран, има потенциала да генерира трафик самостоятелно и не зависи от алгоритми (без да броим Google-ския). Разбира се, ако е хостнат на безплатна платформа, е възможно да има промени, които не са в полза на ползвателите на въпросната платформа – но това се случва далеч по-рядко отколкото в социалните мрежи. Напротив, блог платформите се стараят да дадат на потребителите си максимално много удобства и подобрения. 

Затова и е безсмислено човек да разчита само на социалните мрежи, в един момент просто ще се окаже с пръст в уста. Да не говорим, че всяка социална мрежа има ограничения върху размери на снимки, брой такива, брой символи… Каквито ограничения почти няма в която и да е блог платформа.

Какво би казала на някой, който тепърва стартира свой собствен блог? 

Да приеме блога си като предизвикателство да научи нещо ново и да стане по-добър в нещо – писане, фотография, готвене, гейминг, каквото и да е.

Да не приема блога изначално като източник на PR пратки и пари (защото ще остане разочарован – не става нито лесно, нито бързо).

Да се вдъхновява от най-добрите, но да търси и открива своя глас и стил.

Да комуникира с хората, които го четат, да се вслушва във въпросите им и да гради над тях.

И ако му харесва – да не се отказва, защото не е покрил очакванията си през първия месец. Добрите резултати искат много работа и постоянство, но отплатата след това е много сладка!


Снимки: Елена Дойнова/MAQUILAB

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *