Публикации

Първото писмо до Дядо Коледа по нейна собствена инициатива.

Седна на кухненската маса с един жълт плик, който беше изнамерила отнякъде и със ситни движения и присвити устнички започна да изрежда . Основните са ясни, графа „разни други неща“ е обобщаваща за внезапно появили се желания.

Коледа си е Коледа, но върху плика напомня, че все пак преди това има рожден ден и не бива да пропускаме тортата и гостите.

Не пожела да пуснем писмото, Дядо Коледа сам щял да дойде и да си го прочете. Всяка вечер преди да заспи го слага на видно място, за да не затруднява получателя в разхвърляната стая. 

All for children

Този блог е своеобразен дневник на това, което се случва с нас и няма как да пропусна снимките за  Grazia, в които участваше Мартина по любезна покана на екипа на списанието.

Представената колеция беше All for Children на H&M, 25% от чиито продажби отиват във фондовете на Unicef.
Сесията се проведе в парка на Военна академия, само по себе си приказно и магично място. Като прибавим изключително забавните, прецизно изработени, идейни и удобни дрешки, чудесния екип на списанието и трите очарователни модела, получи се една неповторима есенна сутрин. В суматохата пропуснах основен и важен момент – първата целувка на Мартина, запечатана от обектива на Ели. Правихме балони, разказвахме приказки, обещавахме сладоледи, черпихме се със сокове и бисквити, викахме истерично, за да привлечем вниманието на децата, имаше малко сълзи, много смях и емоции.
Мартина е изключително горда, показва на всички списанието и преди да стигне нейните страници пита задължително: „Готов ли си да ги видиш?“. С нетърпение чакаме 18 октомври, когато колекцията ще бъде в магазините, за да се сдобием с обувките с лисица, роклята в цвят горчица и мечешките лапи и шапка!
Снимките са любезно предоставени от списание Grazia
Фотограф: Елена Ненкова
Стилист: Сирма Чаушева
Дрехи: H&M  All for Children
Модели: Мартина, Блага и Анастас
 

 
Мара и Мартина - морско приключение
   Ето я най-сетне и първата „книжка“. В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше „Къде е Мара?“. Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване –  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: „Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате“, накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи – следващата ше е по-изпипана.
В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:
В семейните архиви има тефтери с обща тема „Мими каза…“. Баща ми е записвал мои грешно изговорени думи, интересни изрази и логични предположения в забавната възраст между 2 и 5 Винаги ми е било много смешно, мило и приятно да ги чета. Затова реших да направя същото – Мартина каза. Отсега й е любимо да ги преглеждаме заедно и да се забавляваме с „бебешките смешки“.

*Аз не съм принцеса, аз съм Мечо Пух.
Това беше преди принцеския период, сега е обратното.

*ЛовЕците са добрички и спасяват Снежанки.
Всеки да се върне  в неговата си приказка.

*Мартина към баща си:
– Тати, искаш ли лютеница?
– Не, Мартина, благодаря.
– Айде вземи си деее!
– Не искам, Мартина.
– Ама френска е!
Доста време след отварянето на магазина си мислеше, че всичко, което ядем е френско.



*Това е една песничка за любовта и мечтите.
И още нещо…

*Аз говоря на шампански.
За измисления от нея език, на който често говори.

*Избрах си тати от магазина.
Да, и аз. От магазин за татковци.

*Обичам много номера да правя. Не може без номера.
Факт.

*Вървях си и си търсех майка. И видях моята и си я избрах.
Мда, така беше.

*Мамо, ти си космато чудовище.
Явно като ме е избирала е било тъмно.

* Имам много голям пръц, ще ми скъса панталоните направо!

*- Мартина, какво е любов?
– Мечтите следват своето си сърце.

* Пикопръцкото не се яде, то не е храна.

* ОбичВам ви още веднага!
По-висока степен на *много*.

*Едно време времената можеха да се скрият.
?!?

* Тези гадни сополи, пречат ми да кашлям!

*Някой вълк ми е изял зъбчетата.
Мартина има дефект на зъбките, горните предни два са като с отчупени ръбчета.

* Обичам го този Боян! Играем си на гушкане и жаби.
За най-добрия й приятел в детската градина – Боян.

* Мамо, ти не си важна, но аз да.
Повече от ясно.

*Майките не са хора, те са просто майки.
Сириъсли?

* На Мартина не й се получава рисунката на зайче.
– Няма да нарисувам зайче, а само един крак на жена.
Новият Пикасо?

* Мартина към мен: Съблечи го този принц! (кукла)
– Защо?
– Защото ми е по-удобно. Всички ходят голи тук!
Новите дрехи на принца.

* Не мога да спя всеки ден! Просто се изморих да спя!

*Слага моите слънчеви очила:
– Виж ме, мамо, как съм шик!

* Мартина е възмутена:
– Просто нямам думи! Думите са ми в … ъъъ… чантата.

* Мартина към мен:
– Миличка, имам сопол.

* Мартина сочи минаващо покрай нас такси:
– Вещицата отива на друго място с такси. Спасени сме!
21-ви век сме.



* Намира чорап на баща си.
– А, чорап мАразлив на тати!
Кратка пауза.
– Тати казва, че не е мАразлив, ама чорапът си е мАразлив.

*Мартина се докосва до току-що епилирания ми крак.
– Ау, боцкВаща мама!
Епилирайте се старателно, за да не разочаровате децата си.



   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris – приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара – далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език