Публикации
Третото превъплъщение в Приказки за смели момичета е в една от любимите ни героини – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или просто Пипи.
Наскоро я препрочетохме и отново много се смяхме, май никога няма да ни омръзне. Не искахме да имитираме Пипи или да я претворяваме дословно, а само да напомним за енергията и заряда на тази знаменита героиня, което всъщност не беше трудно – Мартина си е Пипи и в реалния живот – в групата на момчетата, първа за всякакви активности и спортове, смела и динамична, винаги готова за приключения и малки геройства.
Снимах я на село, в края на лятото, когато все още беше на 9 (възрастта на Пипи в книгата) и луничките личаха по-отчетливо, вярвам, че снимките ще ѝ бъдат мил спомен след години.
На нашата Пипи не ѝ пречи да събира листа с тежко гребло, да се катери по оградата, да се хвърля във вълните на океана, да виси на палма, да обикаля сама с колело из село, да сваля топка от върха на дървото, да се придвижва на ръце и да прави циганско колело на пътя. И тази нейна смелост е една от причините толкова много да я обичаме.
Започвам тази поредица с истинско удоволствие и ентусиазъм. Хрумна ми да пресъздадем класически и популярни приказки в няколко снимки чрез образите на главните им героини, но с нов прочит.
Съвременни, смели, самостоятелни момичета, които се справят като в приказка с всички предизвикателства, не се страхуват да поемат инициативата и действат по свой начин. Принцесите и приказните героини вече нямат нужда от розови балдахини, шутове и придворни – държат съдбата в свои ръце, имат самочувствие, грижат се успешно за себе си и могат да се забавляват чудесно и сами.
Исках да въвлека децата в приключение, което ще им остане за спомен, а те приеха с радост. Разпределихме ролите за първите няколко сюжета, и двете нямат търпение за всеки следващ. Не бих ги накарала да правят нещо, което не им е забавно и в което не биха се включили с готовност – все пак трябва да е удоволствие за всички.
Първата част от поредицата е Червената шапчица – опитомила е „вълка“ и вече са приятели, няма нужда от ловец и охрана, справя се сама през гората и до училище, слуша рок и носи на баба си сок от бъз ( био, разбира се) и франзела от близката пекарна, кой има време да меси в днешно време.
По време на снимките беше адски смешно, защото Ерик постоянно скачаше и заемаше все неподходящи пози, а в този час куп минувачи решиха да се приберат точно по тази пътека. Държа да спомена, че баретата е на майка ми от 80-те – прекрасен филц и идеална за случая.
*Ако някой реши да взаимства идеята, да ми се обади – ще му предоставя деца, куче, реквизит и каквото друго му е нужно 😉
Един млад, въодушевен и леко притеснен готвач на 7 реши да ни направи вечеря. Избра меню, сглоби списък с продукти, консултира се при някои затруднения, отхвърли 1-2 идеи, замени ги с други и се захвана за работа. Ряза, вари, пасира, рендосва, украсява, поръсва, пуфтя, изпуска, опитва, овкусява, задава въпроси и много се смя. Накрая уморена, но доволна, ни нахрани със салата, паста, десерт и лимонада. Най-вкусната вечеря изобщо някога♥
Книжката на Роалд Дал е разкошна! Страшно забавна, вкусна, полезна и интересна, подарък от Ива.





















Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина.
– Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
– В кое точно?
– И двете заблуждаваме една друга.
– Мартина, знаеш, че не те лъжа.
– Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.
– Гледката беше много хубава.
– Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.
– Мартина, отива ли ми?
– Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на … ъъъ…кученце.
– Мамо, мисля, че е най-добре да не работиш вече вкъщи, а да си наемеш офис. Там ние с Матеа няма да те дразним.
– Пробвала съм, там пък разни колеги ме дразнят.
– Не, не, има офиси от една стая, ще си сама.
– Срещу какво протестираме, Мартина?
– Емииии, забравих.
– Ехааа, лошият от „Лабиринт“!
Според Мартина Бай Генчо и Бате Енчо са една и съща личност.
– Та па та ка е ТЕТО, па ка ка ка па те МОЙ (бел.ред. – Мечето е мое, не ми го пипай!)
– О, Матеа, спри да спориш и да се оплакваш, такъв е животът за бебетата.
– Трябва да Ви кажа, че М. е извадила банкнота от Х лв на лавката (десетократно по-голяма от дневната ѝ надница). Длъжна съм да Ви предупредя, някой ѝ е направил забележка и се е отказала от покупката.
Благодаря на госпожата и на излизане от училище започвам да мъмря М.:
– Как можа?! Нали знаеш, че тази седмица нямаш джобни. Защо си извадила от касичката парите без да ми кажеш? С толкова пари не се ходи на училище!
Навежда глава и мълчи. В този момент се сещам, че същата сутрин пред асансьора обеща на сестра си да ѝ купи кроасан.
С Мартина на пазар по нейни въпроси:
– О, мога да разглеждам цял ден! (въздишка със замечтана усмивка)
С Мартина на пазар по мои въпроси:
– Хайде, взимай едни чорапи и джапанки и да си ходим.
***
– Пак ли искаш да плуваш? Ще трябва да ти слагам спасителната жилетка да не цопнеш. Обичам те. Хайде, плувай. На почивка в морето сме, имаме само една кухня. Не, по-скоро сме в самолет. Помоооощ, ще потъна! Матеа, пак си се наакала.
Докато беля чушки, с Мартина водим романтично-наивистичен разговор на тема Феята на зъбките. Обсъждаме как се клател преден, кога щяла да дойде, как навивала въже около зъба и го дърпала през нощта, какво щяла да остави под възглавницата, защо пускала зъбите в леглото и други разни важни моменти. С умиление установявам, че все още вярва в една от големите заблуди на детството. Блажено се усмихвам и мисълта ми полита към приказките, магиите, добрите герои и идеалните случки. В този момент прави делово заключение:
– Мда, ще си събирам зъбчетата и ще ги продавам.
– Е, и?
– Много са къси! Така ли ще излизаш?!
– Защо, не може ли?
С ужасЕн поглед:
Мартина гледа в една точка:
– От какво са създадени рождените дни?
– Ъъъъ…
– А как се гледат охлюви?
***
– Матейчи, как си?
Ококорване на очи и смях.
– Дада? (думата за кака)
– Да, аз съм, Дада! Как си, Матейчи? – смях.
Двете се смеят.
– Дада, дадададада. Да, да!
– Ей, Матейчи, как искам да те гушна…
Пак се смеят♥
– Добре си, спокойно. Какво, да не би някой мъж да те срещне ли?
Поглежда надолу:
– Обаче с тези мъжки жълти обувки със сигурност няма да те хареса.
– Ти знаеш ли изобщо какво е Фейсбук?
С отегчение:
– А, ми той тати тръгна….Излезе отдавна от кухнята.
Мартина към сестра си:
– Добре, ще счупя пръчката с коляно.
– Колко?
– 9 сме.
– О! 🙂
– 5 от 9 обаче са деца.
– О! 🙁
Мартина: – Защо се мръщят?
Аз: – Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
Мартина: – А, точно ние сме!
***
– Какво носят?
– Обици.
– Кой ги праща?
– Ейвън.
– Ааааа, добре.
Прибира се баща ѝ от работа. Мартина церемониално носи обиците и с драматичен тон обявява:
– Тати, имам доказателство, мама получи подарък от друг мъж!!! (явно Ейвън звучи като мъжко име)
Всички замръзваме.
– Искаш ли да ти посвиря малко, мамо?
Мартина разглежда стари мои снимки:
– Я! Тук си с някакъв друг мъж?!
– Ами, познавах и други мъже преди баща ти… (един-двама)
– Ама това ти ли си? Леле, колко си младаааа!
– Ей, ама аз и сега съм си млада!
Кратка пауза:
– Е….да… Обаче на снимките си ОЩЕ по-млада!
***
– Откъде си, момиченце?
– От село, разбира се.
– Ей, омари!
– Защо това – сочи към синята тротинетка на М. – ви е със Спайдърмен?
– Нямам идея, предполагам Мартина си го е избрала.
– Моят баща не харесва Спайдърмен.
– Ми добре.
– Баща ми харесва само Бог.
– Чудесно.
– Бог е добър, дава ни храна. Спайдърмен е зъл. Спайдърмен е дявол.
Започвам да се чувствам леко виновна. Дали да не изгорим ритуално дяволския предмет?
– Зъл е, обаче аз съм вече голям и мога да карам ТОВА.
Качва се и отпрашва нанякъде с тротинетката.
– ?!
– Спокойно, няма да те заместваме, просто ще извикаме още двама.
***
***
***
– По народна приказка е. – уточнявам аз.
– Ааааа, помислихме, че за Златките са измислили и куклен театър.
***
Мартина много драматично:
– Мис Мира (Бел.ред: учителката по английски) име нещо в устата.
– ?!
– Ами нещо на езика…
– Обица?
– Мне, по-скоро е пирон.
Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови. Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.
„И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата.“
















Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана к а к а.
Шестгодишните са много мотивирани и последователни, ако наистина харесват нещо. Обичат похвалите и потупванията по рамото. Наградите също. Чувствителни са, ако ги критикувате, но вече проумяват защо го правите и си взимат бележка.
Често използват изречението „Отново се оказах права, мамо.“ За ваш ужас е напълно вярно.