Децата на 6 са странна смесица от малък и голям човек. На моменти имате чувството, че детето ви е две в едно. Обикновено не без резон. Рязко се сменят настроения, крайното спокойствие минава в крясъци и подскоци, апатията във внезапна енергия. Понякога се събуждат необяснимо кисели и точно след 3 секунди ви прегръщат и мъркат с усмивка. Понякога се случва и обратното, трябва да сте подготвени за всичко.
Те могат да се грижат за бебето, докато отскочите до магазина. Могат и да го подхвърлят почти във въздуха на фона на Gummy bear. Или да го вържат с кучешка каишка и да го разхождат из хола. Въпрос на преценка.
Розовите пухчета и дрехи почти изцяло са отстъпили на по-изчистени, дори рокерски, или поне такива с по-нормални картинки. Алелуя!
Шестгодишните (момичета) вече се фръцкат. И то съвсем не по бебешки. Случва се рядко, но все пак… Иска ви се, или не, факт е, просто го приемете.
Говорите си с тях като с големи хора. Понякога, обикновено когато изпадате в крайно умиление, ви правят забележка, че много се лигавите. (!)
Шестгодишните са много мотивирани и последователни, ако наистина харесват нещо. Обичат похвалите и потупванията по рамото. Наградите също. Чувствителни са, ако ги критикувате, но вече проумяват защо го правите и си взимат бележка.
Щом стане въпрос за филми, искат „страшни, на ужасите, ако може“. Когато им обясните най-общо сюжета, бързо се отказват и се връщат към Спондж Боб, Лабиринт или Някакви Принцеси. Важното е да има пуканки.
Искат да са все по-самостоятелни, поне привидно. Понякога се срамуват да ви хванат за ръка, защото било за бебета или влюбени. Друг път си слагат биберон и ви молят да ги храните. Странни хора са, да.
Шестгодишните могат да си поръчват сами, да сервират вечер масата, да пазаруват без вашето присъствие. Естествено, само когато са в настроение или нямат друга по-важна работа.
Шестгодишните рисуват. Постоянно и навсякъде. Дори за разходка до близкия парк мъкнат тефтери, скицници, несесери и всякакви принадлежности от крайна необходимост. Правят картички за всички празници и учат малкото дете как да държи молив.
Те знаят някои основни положения. Казват: „Прочети ми приказка, САМО ако не си много уморена.“ Купи ми еди какво си, САМО ако имаш достатъчно пари“, „Поръчай ми това, САМО ако не е прекалено късно“. Превърнали са се от вечно мрънкащи същества в едни малко по-съобразителни същества. Не винаги, но все по-често.
Шестгодишните имат мнение, което не може да бъде оборено и вкус, който не бива да бъде оспорван. Точка.
Притежават някои необясними страхове. Например от копчета. Жилетките и ризите са табу „Защото имат неприятни копчета, от които ме е страх. “ (?!)
Шестгодишните са напълно наясно с много неща. С повече, отколкото би ви се искало.
Често използват изречението „Отново се оказах права, мамо.“ За ваш ужас е напълно вярно.
Децата на 6 вече оправят багажа си. Избират дрехите, обувките и играчките, прибират всичко в куфара и раницата и най-важното – носят ги сами! За вас остава само да се намесите, ако тръгнат да влачат 15 килограма книги или летни рокли в края на октомври.
Шестгодишните имат спомени и сантименти, не са забравили „Онзи път, когато…“ и често казват „А помниш ли, мамо…“. Едни малки хора с история зад гърба си.
Шестгодишните задават все по-сложни въпроси. И държат да получат отговор.
Ако подходите по правилния за момента начин, можете успешно да ги убедите, че е крайно време да си оправят стаята. Заплахата „Ще изхвърля всичко“ и „Ще завъдиш мишки“ отдавна не работят, има нужда от реални и логични аргументи.
На ръба сте да им разкриете истината за Дядо Коледа. И точно тогава се сещате, че те най-вероятно отдавна я знаят.
Шестгодишните обожават да ходят по музеи, театри, църкви и изобщо всякакви големи интересни места. За съжаление, в това число и молове.
Важно! Дори шестгодишното да е по-голямото дете, то не е „ДЕГЛЕДАЧКА“ и не бива да го товарите със свръх отговорности, нетипични за възрастта му. Колкото и да ви се иска обратното. На самото шестгодишно ще му писне и ще ви направи забележка.
Шестгодишните си лягат все по-късно. Продължавате да търсите ефикасни методи срещу този навик, все по-неуспешно.
Шестгодишните са страхотни помощници, верни приятели и забавна компания. И го знаят много добре.
Това всичкото е вярно – ама пък са толкова, толкова сладки…