Миграция: Михаела Г.

Мястото: Първо – най-старият католически колеж в Англия, малко извън Лондон.  Последваха два ралзлични университата – в University of Nottingham и London School of Economics and Political Science, съответно бакалавър и магистратура.

Нещата, които ме очароваха: Бяха годините на книгите за Хари Потър които изчитах на един дъх, а изведнъж попаднах в почти същата среда. Старата сграда на училището, красиви смарагдови поляни, униформи, английската култура и възпитание, деца от Африка, Азия, Русия – техните истории и навици. Освен това, книгите на Джейн Остин от които разбираш, че англичаните наистина са такива и днес както ги е описала тя. Гледах много ококорено и поглъщах един напълно нов свят изключително пъстър и разнообразен за мен.  Това, което най-много ме очарова в Англия и Лондон е, че ти предоставя света накуп без да пътуваш другаде. В този остров е събрано по всичко отвсякъде. Не съм се сблъсквала с предразсъдъци или различно отношение, винаги съм била приемана много топло навсякъде. Хората са свикнали и са прегърнали различното. Живяла съм за 2 месеца в Испания, а за по година и в Германия, и Белгия, но никоя друга държава не ми влезе така под кожата.

А, в Белгия, Германия например жестоко ми харесва как можеш да ходиш с кучето си навсякъде, а за да е още по-прекрасно, в ресторантчетата по улиците винаги има оставена купичка с вода, понякога и някоя бисквитка за твоя любимец. До такава степен се мисли за всичко…

Нещата, които не ми харесаха: В колежа – ходенето на църква всеки ден, а в неделя – литургиите, но сега го отдавам на обикновен тийнейджърски бунт.  Иначе не мисля, че има нещо което да не ми е харесало в Англия. Може би дребнави неща като това колко са мърляви у дома. Опитвала съм многократно да превъзпитам английските си съквартиранти по отношение на чистотата, но грам не върза J В Германия и Белгия – това, че вечер след 5-6 ч. и в неделя все едно пада атомна бомба и всичко затваря, всички изчезват, става призрачно. Адски депресиращо ми действаше.

Нещата, с които не успях да свикна: Невъзможността да звънна на най-добрите си приятели и да кажа ‘хайде след половин час на Попа за по бира’. Предварителното планиране на всичко беше трудно за балканската ми яваш-яваш душа J . Казвам беше, защото става така, че  организираността и подредеността на западните култури ми липсва ужасно много тук, иначе съм лесно приспособима към всичко.

Причината и поводът да се върна: Направих почти 10 години навън, изведнъж се почувствах леко изгубена и неориентирана. След като си следвал един план за толкова дълго време – колеж-бакалавър-магистратура – нужни стажове за CV и …изведнъж този цикъл приключи. Миналото лято дълго размишлявах дали от Брюксел да хвана влака обратно и да се върна в Лондон, или да си дойда в България. Интуицията ми подсказа да се прибера у дома –  където винаги намирам правилната енергия и спокойствие да реша какво да правя по-нататък.

Как реагираха близките/околните, коментарите: семейството ми – по-скоро разочаровани, но с времето виждам, че се радват, че отново сме заедно. Приятелите, разбира се, ме посрещнаха с много любов и добро настроение.

Как се чувствам сега, кое ми липсва: липсва ми толерантността, уважението към личното пространство, точността, грижата за другия (паничка за кучето, за Бога!!!!!!! ) която определено си личи в онези общества. Имам много да споря с всеки който казва, че тези хора са студени! В България например под ‘студен’ се разбира ‘скучен човек с когото не можеш да изпиеш 1 кило ракия в сряда вечер’.  Тук е пълно с нещастни хора, нервни хора. И не искам това да звучи осъждащо, прекрасно знам причините.

Чувствам се постигнала целта си – да се прибера за малко у дома, където мога да премисля и да начертая нови планове.

Там или тук? Този месец стана точно една година от както съм в България. По-скоро отново там.

 *Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук