Име: Петя Г.
Възраст: 23
Образование, призвание, професия или занимание: Завършващ бакалавър, откривател, мечтател. Обичам да готвя, понякога да снимам и да го показвам, обичам пътешествията, въпреки че не пътувам често, обичам новите места и хора, свободата, която дават и усещанията, които носят.
Заминаването: Септември 2013, по програма „Еразъм”, с идеята да си доставя нови изживявания, приключения, да се усъвършенствам, да попътувам, да срещна нови мои страни, да съм на свобода, да съм надалеко, сред непознатите и непознатото.
Мястото: Висмар, Северна Германия.
Заминаването: Септември 2013, по програма „Еразъм”, с идеята да си доставя нови изживявания, приключения, да се усъвършенствам, да попътувам, да срещна нови мои страни, да съм на свобода, да съм надалеко, сред непознатите и непознатото.
Мястото: Висмар, Северна Германия.
Нещата, които ме очароваха: Малкото,подредено, морско, красиво градче. Хората, които не ми се сториха чак толкова студени, колкото всички описват, а ти се усмихват и те поздравяват, независимо дали се познавате. Впечатли ме, че въпреки, че е малък град, привлича студенти от цяла Германия, а и от цял свят. Не съжалявам, че избрах Германия за дестинация, защото успя да ме срещне с хора наистина от всяка точка на света – мексиканци, кубинци, колумбийци, тайванци, финландци, норвежци и техните странности и новости за мен. Харесва ми как си прекарват свободното време хората там, особено лятото. Барбекю в двора на университета, барбекю на хълма, до общежитието, барбекю на пристанището, барбекю на плажа… навсякъде барбекю и бира, много бира. Хареса ми разнообразният живот, който в България определено ми липсваше. Дали, защото бях Еразъм-студент и имахме различни събития, или като цяло им е такава културата, не знам, но при всички положения винаги все нещо някъде се случва. Хареса ми свободата на германците, която достатъчно добре се доказва, с поведението им и начина, по който изглеждат. Основно в Германия ще срещнете най-много жени с разноцветни коси – всички цветове на дъгата. Хареса ми възможността да комуникирам с различни хора, да чуя техните гледни точки, да прекарам време с тях, да обменям култура и навици.
Нещата, които не ми харесаха: Не ми хареса дистанцията понякога, когато пазят хората. Харесвам времето ми да е разпределено, но не чак толкова, че да следя даден график. Вярвате или не, но понякога и германците не са точни. Не ми хареса, че понякога, за да са възпитани не ти казват нещата, които не харесват.
Нещата, с които не успях да свикна: С всичко успях да свикна много бързо, човек се адаптира лесно, ако е отворен към новите неща. Единствено не можах да свикна с велоалеите, по които винаги вървях и винаги някой натискаше звънеца на колелото, за да се преместя, или пък някой, ще ми направи забележка да се отдръпна в моята част от пътя. Магазините, които не работят до късно и са затворени в неделя.
Трудностите: Като се замисля, кой знае какви големи трудности не съм имала. Може би защото бях временно там и не се е налагало да ходя по много институции или да се срещам с различни проблеми. Но съм се оправяла във всякакви ситуации, въпреки че не знаех немски до заминаването ми.
Какво, кой ми липсваше най-много: Разбира се, че ми липсваше семейството ми най-вече. Времето, прекарвано с тях, в разговори и шеги, вечерите навън, в двора ни, нещата, които си приказвахме с брат ми и които само ние си разбирахме. Храната също ми липсваше. Опитвах се да си правя някои български ястия, но рядко се получаваха така, както вкъщи се получават. Някаква много силна носталгия не усетих. Но на моменти се усещаш просто колко си сам. Колкото и хора да имаше, каквото и да се случваше, имаше моменти, в които ти се иде да се върнеш вкъщи и да зарежеш всичко.
Причината и поводът да се върна: Приключването на програмата, лятото в България, морето.
Как реагираха близките, околните, коментарите: Радваха се, но като цяло не усещах, че е нещо кой знае какво. Питаха ме дали съм доволна, свиквам ли пак с живота в България, дали е имало възможност да остана, но никой не ме пита защо не останах.
Как се чувствам сега, какво ми липсва: Чувствам се тъжна. Ако не са снимките, изпадам в състояние на съмнение дали изобщо се е случило, или е било сън. Липсват ми хората там, времето, което прекарвахме заедно, нещата, които правехме заедно. Преди да замина за България, се разхождах често до пристанището, да гледам залезите и да си мисля. Знаех, че всичко това ще ми липсва като се прибера. Липсва ми всичко – магазините там, стаята ми, университетът, влаковете, даже гласът, който предупреждава откъде да слезем от влака, всичко… Усетих, че тъкмо съм се нагодила на място, което ми приляга и ми харесва, място, което вероятно беше моето място. Чувствах се свободна, експериментирах, отворих се за всякакви преживявания, живях, както исках. Можех да мечтая за всичко, без ограничения. Не че в България не мога, но тук някак си реализмът те убива. Така ми се искаше да усетя това чувство на носталгия, на увереност, че България е всичко, което ми стига, че тук е моето място, тук трябва да остана, но за съжаление не можах да го изпитам. Вероятно един ден ще го разбера.
Там или тук: Засега съм тук, но много искам да се върна там, точно там, във Висмар -малкото балтийско градче с готически църкви и красиви цветни къщи.
*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Петя, много ми харесаха думите ти! Аз вече десета година съм в Германия, но някак сякаш все не успявам съвсем точно и безостатъчно да опиша защо обичам да съм тук и какво окончателно ме обвързва с тази страна и жителите ѝ. Наистина митовете са много: че хората са студени, че навсякъде блести от чистота, че всички са несравнимо точни и възпитани. На мен понякога ми казват, че съм повече немкиня от самите немци, заради очакванията, които имам спрямо техните нрави и привички. На моменти пък българското ми сърце твърде бурно им тупти и трябва да го осмирявам – понякога ми се иска да бяха по-смели в чувствата си, по-открити, по-дръзки. Но макар и без лудост, без прибързаност, и те отварят обятията си за другите, колкото и бавно да става и колкото и понякога да се различава от собствената представа за отворени обятия.
Ако си почувствала, че е твоето място, ти желая да имаш шанса да се върнеш и да изпиташ всичко онова хубаво, за което в един семестър не стига времето. И заповядай с удоволствие на гости 🙂
Поздрави от Франкфурт!
Също Петя 🙂