Миграция: Ана-Мария

Име/псевдоним Ана-Мария Георгиева/Luna Voda (Instagram)

Възраст 23

Образование, призвание, професия или занимание Завърших Класическа гимназия, започвайки специалност Социология в НБУ и довършвайки обучението си в Америка : в сферата на Communications, Dance и Public Relations.

Заминаването Заминаването ми претърпя, така да се каже, своята генерална репетиция, когато бях на 17г., за 9 месечен период в Портланд, Оr. Първият ми досег с Щатите тогава фигуративно „роди“ едно обективно впечатление за вкуса на времето извън граница и опит как да го нагаждам към своите рецептори за усвояване на света.

Заминавайки повторно, дни след навършването на 22 години през 2013., посрещнах живота си с делници и безсъници в Сиатъл, Wa.

Мястото В моите представи съм „навсякъде, където … безкрайно бий животът“, перафразирайки Далчев и наблягайки на идеализма в думите му, абстрахирайки се от носталгизма там.

Нещата, които ме очароваха Личното ми очарование се генерира от възможността да се развивам в няколко посоки едновременно: индивидуално, професионално и спиритуално.

Нещата, които не ми харесаха Първоначално, дъждовното време през зимата. След това стоически се научих да преглъщам мъгливите месеци в името на светлата пролет, обагрена с живо зелено и мирис на живот.

Нещата, с които не успях да свикна Единствено не свиквам с хора, които не свикват да действат според обстоятелствата и да извличат най-полезното от ситуацията.

Трудностите Преди година започнах да водя танцов клас, вдъхновен от балканските ми корени (https://www.facebook.com/BalkanDanceFit), и за трудност приемам техническите неуредности по намиране на зала, чийто наем да мога да си позволя; рекламирането на продукта… Но всички усилия раждат посятия успех, рано или късно!

Какво/кой ми липсваше най-много Слава Богу на този въпрос мнозинството живущи извън страната млади студенти отговарят с „приятелите“. Българските приятелства са дар, за който съм щастливо благодарна!

Причината и поводът да се върна Връщам се в края на лятото за месец и поводът се корени предимно в отговора на предишния въпрос. И разбира се, да посетя празника на изкуствата „Аполония“ в любимия Созопол! – deja view за онази България, която ми е в ДНК-то.

Как реагираха близките/околните, коментарите Близките ми периодично ме приканват да се преместя по-наблизо в Европа, но преди това да стане, имам още накъде да вървя По Пътя в щатите.

Как се чувствам сега, кое ми липсва Обичам България, дори работя активно с българския център в Сиатъл, в името на приемствеността и зачитането на българските традиции. Напуснах страната с горчив вкус обаче; обективно казано, чувствам, че в Америка българите са пренесли една България, останала в призмата на спомените и носталгията, не напълно аналогична на онази, изпълнена с дуализъм българска действителност.

При все, че е така, горда съм, че когато ме попитат откъде съм, казвам – „… from Bulgaria, you should come visit!…“

Там или тук? Отново ще отговоря с навсякъде…Тук и там са безвъзмездно вплетени в разковничето на Одисеята.:)

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук