Миграция: Левтера

Име/псевдоним: Левтера

Възраст: 38 /ха-ха, не мога да повярвам/

Образование, призвание, професия или занимание: По образование съм инженер, по призвание икономист. Преди години, когато избрах инженерните науки пред икономиката, майка ми дълго не ми говори. Имаше начертан предварително път за мен. Аз обаче не се съобразих с него и избягах в дебрите на любимата наука – химията. След години и след магистърската степен по бизнес администрация отново стигнах до икономиката, за да може майка ми един ден да кажа“ Аз казах ли ти, че с икономика ще се занимаваш“! И така… „Снабдяване и управление на материалните запаси“ е професията, благодарение на която обиколих света. И заради която катерих корпоративната стълбичка.

Заминаването: Заминаването се случваше на няколко пъти – за Франция през 1999 с идеята да се докосна до качеството на френските инженерни училища и да продължа с научна кариера. Животът ми обаче се стече по различен начин от планираното, затова след като се прибрах от Франция оставих научната кариера зад гърба си и се посветих на бизнес администрацията. Тя пък ме поведе по криволичещите корпоративни пътища на големите мултинационални компании и в крайна сметка стана причина за следващото ми заминаване през 2006 за Швейцария. Как?Компанията, за която работех ми предложи възможност за професионално развитие и ме преместиха в Швейцария, за да поема снабдяването на местен завод. Следваха две години доказване и следваща крачка в кариерата – управление на доставките на материали за поддръжка на производството за 52 завода в Европа. Интересно и вълнуващо, научих много за работата и за себе си…

Мястото: Лозана

Нещата, които ме очароваха: Очароваха ме подредените и чисти улички. Малките китни селца и усещането да живееш в хармония с природата и себе си. Наситеният със събития от всякакъв характер живот на кантоните – концерти, спортни прояви, развлечения, изложби.

Нещата, които не ми харесаха: Прекаленото спокойствие понякога. Невъзможността в неделя да пазаруваш. „Неделя е ден за семейството“ казват швейцарците! Тогава са неделните семейни обеди. Сутрешната меса и времето, в което цялото семейство може да се разходи заедно в парка, в планината или по езерата. Прекаленият на моменти национализъм…

Нещата, с които не успях да свикна: Рано затварящите магазини, странния акцент на френски и уважителното „Вие“, дори след като сте си разказали прилично количество личнии истории. Това е! Докато не Ви поканят да говорите на „Ти“ ползвате учтивата форма, в противен случай просто ви изключват от разговора.

Трудностите: Намирането на приятели и среда подобна на тази, която напуснах, но това беше само в началото. След това всичко беше лесно.

Какво/кой ми липсваше най-много: Липсваха ми отново познатите места, приятелите и най-вече племенниците.

Причината и поводът да се върна: Причината да се върна е новото предложено стъпало в корпоративната структура, което изискваше и ново преместване в Кьолн. А най-вече операцията на майка ми година по-рано, която трябваше да следя от разстояние и която направо ме поболя.

Как реагираха близките/околните, коментарите: Близките ми бяха щастливи, че съм близо до тях. Племениците ми полудяха от радост, че можем да ходим заедно на басейн, да четем книжки и да караме колело. Майка ми беше доволна, че съм близо до нея. Разбира се, не липсваха и иронични коментари, че съм луда да се върна в държава, в която всичко върви наопаки.

Как се чувствам сега, кое ми липсва: Чувствам се доволна, че се върнах. Мисля, че преди 4 години взех правилното решение. Имах възможността да прекарам повече време с близките си и с майка си. И когато само преди 3 месеца я загубих от коварна болест имах възможността да кажа „направих, всичко което беше по силите ми и й подарих хубави спомени от пътувания, от преживявания, от време прекарано заедно в обсъждане на проекти и в реализирането им.”

Липсва ми контактът с чужденците. Липсва ми позитивната нагласа към живота, която имат и усещането, че чашата е винаги наполовина пълна.

Там или тук?: Засега тук. Ще видим докога…

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук