Миграция: Ивайло

Име/псевдоним: Ивайло Серафимов, казват ми Иво или YVAILO

Възраст: 30 точно

Образование, призвание, професия или занимание: Образование – магистър по счетоводство и моден маркетинг. Призвание – трудно ми е да кажа, за да не звучи гръмко, но вярвам, че е дизайнер. Професия – съосновател и креативната половина от YVAILO, модна марка за стилни жени, които избягват дрехите от животински кожи, както го представям в най-кратката му версия.

Заминаването: Септември 2008 г, тъй като ме приеха магистратура по Моден маркетинг и с идеята да следвам мотото си, че работата трябва да е първо удоволствие и тръпка.

Мястото: Лондон, Великобритания

Нещата, които ме очароваха: Пълната анонимност, която може да имаш и по този повод да изразиш себе си визуално, без това да смущава останалите. Улесненото пазаруване онлайн, където можеш да намериш и от пиле мляко, всичко това седейки на стола си. Безкрайните изкушения по магазините, които лесно могат да преборят и най-силните ангели на спестовността. Достъпната туристична връзка до различни точки на света и привлекателните промоции, които ги съпътстват. Нивото на любезно обслужване на клиенти в почти всеки сектор, публичен и частен. Високата толерантност към туристите. Като истински космополитен град възможността да опиташ традиционна и модерна кухня от различни народи. Чистотата на улиците. И това, че може да се кара колело спокойно, въпреки натоварения трафик.

Нещата, които не ми харесаха: Скъпият живот – съотношението приходи/разходи и нивото на стандарт, което ти осигуряват. Непрекъснато растящите наеми и високите цени на публичния транспорт. Постоянните строежи на имоти и целогодишните ремонти на улиците. Апатията между хората, изпълнени с умора, пасивна агресия и безразличие от гъстата пренаселеност на града. Нестихващото консуматорско потребление. Липсата на истински човешки отношения, заменяни стратегически от хитри маркетингови планове с желание за предмети, водейки до човешко отчуждение.

Нещата, с които не успях да свикна: Безвкусната храна. Това, че чушките се продават на бройки и идват в точно предварително определен цвят в опаковка: жълт, червен и зелен. Оправданията, които хората намират, за да откажат една среща. Немарливото отношение към заобикалящата среда, където опаковки от МакДоналдс, наред с огризки от бутчета и картофи, биват изхвърляни по автобусите и кошниците на завързаните колелета с идеята, че някой ще почисти. Консуматорството като единствен признак на забавление. Жените, една сравнително голяма част с наднормено тегло, обути във впити клинове и тесни блузки без ръкави. И времето, разбира се. Колкото и да не е за вярване, оказва ОГРОМНО значение.

Трудностите: Първоначално да свикна с английския акцент, който е различен от американския, с който имах предишен опит. Едвам разбирах, опитвах се да чета по устните. И всичко споменато в нещата, които не ми харесват.

Какво/кой ми липсваше най-много: Семейството и приятелите. Това, че мога да се чуя с приятел и след час да се видим, независимо от ангажиментите и времето.

Причината и поводът да се върна: Не съм се завърнал напълно, но прекарвам една трета от годината в София поради работни ангажименти. И това ми харесва – наслаждавам се на четирите сезона, спокойните улици, възможността да се ходи пеша непрекъснато заради късите разстояния, бъбривите вечери в хубава компания. Успявам да изконсумирам почти на екс всичко това, което ми е липсвало. И после – обратното.

Как реагираха близките/околните, коментарите: Едни разбира се: хубаво е да си тук. Други: не се застоявай много! Истината – по средата.

Как се чувствам сега, кое ми липсва: Доволен съм от престоя си в Лондон, който оприличавам на романтична връзка с партньор. Бяхме влюбени първоначално, заедно за известно време, пробвахме, опознахме хубавите и лошите си страни, ще се разделим, като за момента живеем така, че да не се дразним един друг. Най-хубавото, като в края на всяка връзка е, че зная какво търся от моя град, което нямаше да се случи, ако не бях тук.

Там или тук? И тук, и там, за момента. Където и да отида да живея за в бъдеще, София остава мой роден град, мил на сърцето, с всичко позитивно и негативно в него. Все пак идеален град няма, просто трябва да знаеш какво търсиш и какво си склонен да жертваш в замяна.

*Ако сте се завърнали, имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук