Име/псевдоним Десислава Спасова
Възраст 35
Образование, призвание, професия или занимание Преводач, филолог.
Заминаването По чиста случайност – една позната на майка ми и беше казала: „Европейската комисия набира стажанти, дъщеря ти знае езици, защо не кандидатства?”
Мястото Люксембург
Нещата, които ме очароваха За този град близките ми казаха: „Прилича на малко бижу – отива ти много!” И е факт, че не съм живяла на по-красиво, зелено, чисто място. Очарована бях от работа в голяма институция, в международен мащаб, в гигантски мащаб, в сложна структура, наистина безценен опит!
Очароваха ме и много дребни неща, смешните моменти, които бяха много! Например сутрин, когато отивахме на работа, (понеже българският отдел още го нямаше, ни бяха разквартировали по „страни”, а аз и още две мои колежки се паднахме в британския отдел) и се развиквахме по български: „Ооо, еди-коя-си как си бе, какво правиш!”, а британците наскачваха като ужилени, убедени, че ще има бомбена атака, иначе за какво, за бога, е това крякане отвън!?!? Приятелства – много, неочаквано много и силни, за цял живот, с българи и с хора от други страни…
Очароваха ме и много дребни неща, смешните моменти, които бяха много! Например сутрин, когато отивахме на работа, (понеже българският отдел още го нямаше, ни бяха разквартировали по „страни”, а аз и още две мои колежки се паднахме в британския отдел) и се развиквахме по български: „Ооо, еди-коя-си как си бе, какво правиш!”, а британците наскачваха като ужилени, убедени, че ще има бомбена атака, иначе за какво, за бога, е това крякане отвън!?!? Приятелства – много, неочаквано много и силни, за цял живот, с българи и с хора от други страни…
Нещата, които не ми харесаха Много стерилно, много подредено, чувството, че си далече от „опорната си мрежа”! Че неща, които си правим един за друг в България съвсем естествено, тук няма кой да ги направи за теб! Много кариеризъм и доста зомбиране – на моменти усещаш, че ти се промива мозъка, сякаш работата в институциите е висшата цел на живота, а на всички неработещи в тях се гледаше като на дамгосани от зло проклятие. Очаквах, че системата е близка до съвършената, оказа се, че не е!
Нещата, с които не успях да свикна Мазната, тлъста храна. Макар че със сладките и сирената свикнах, даже твърде много!!!
Трудностите Адски много работа, много стрес, и чувството, че въпреки всичко, ти си там напълно сам…
Какво/кой ми липсваше най-много Слънцето, приятелите, родителите, приятелите на родителите ми, лютеницата, луканката.
Причината и поводът да се върна Договорът ми приключи, беше временен, така или иначе, а не пожелах да мия пода в някоя канцелария, само за да остана там.
Как реагираха близките/околните, коментарите Много положително, определено се кефеха, че се завръщам! Е, имаше и коментари от сорта: „Ама ти защо се върна, защо не остана там?” изказани с едва прикритото съмнение в стабилността на разсъдъка ми. Шефът ми в Европейската комисия, холандец, ме изпрати с:”Деси, ти си страхотна! Убеден съм, че ще се справиш прекрасно където и да отидеш!”. Скромно смятам, че е прав.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Липсва ми стандартът на работа – макар и несъвършена, организацията беше нива над всяка, която успявам да срещна във фирма или институция в България.
Там или тук? Тук и сега!
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Остави коментар
Споделете мнението си!Влезте в профила си, за да оставите коментар.