Име: Нина
Възраст: 25
Образование, призвание, професия: Начална учителка, работя като такава в момента.
Заминаването: Заминах с родителите си в търсене на по добър живот и го открих. Бях на 13 и се върнах на 24, кажи речи съзнателния ми живот. Родителите ми са все още там.
Мястото: Испания, град Бургос.
Нещата, които ме очароваха: Хората, които бяха много отворени за нас и доброто им отношение във всичко.
Нещата, които не ми харесаха: Ако съм искрена, няма нещо, което да не ми е харесало, освен че ми беше трудно с езика в началото.
Нещата, с които не успях да свикна: Покани един испанец на гости и ще видиш. Много пъти ни се е случвало да обещаят, че ще дойдат и да не дойдат, най-лошото е, че дори и не се обаждат. Това им е редовният номер. Другото характерно на тези комуникативни хора е, че когато не ги интересува нещото, което им разказваш, им личи много ясно, че не те слушат, типичния празен поглед. Малко са повърхностни и простоватички, но пък това ги прави независтливи и добронамерени, винаги готови да помогнат.
Трудностите: Първите няколко години, докато си стъпим на краката, както казват емигрантите, но пък и бяха много сладки. Първата квартира, първата кола *подарена, първият телевизор с цел да научим езика по-бързо, първото връщане в България (определено губене на време и пари), първата семейна почивка * в самата Испания, едно незабравимо приключение, изпълнено с трудности. Да, но ако не бяха тези трудности, нямаше да има емоции и приключение. Трудностите правят живота по-интересен.
Какво/кой ми липсваше най-много: Цялото ми семейство от страната на майка ми се пресели там, така че който остана, не ми липсваше много. С годините хората починаха, така че накрая не остана никой, който да ни липсва.
Причината и поводът да се върна: Главната причина – омъжих се за Човека (първата и последна любов), с когото 5 години поддържахме връзка от разстояние, докато завърша. Запознахме се в България.
Но има и много други фактори. Върнах се в родния си град Ямбол, спокойна провинция. Имаме работа и двамата, имаме и много идеи. Кой каза, че в Бг няма работа, ако имаш какво да дадеш, ще има работа, дори и в дълбоката провинция, точно за там липсват хора.
Българка съм, познавам си държавата и всичко грозно не ми прави впечатление.
Не е важно къде си, а с кого си и хората около теб. Поне за мен винаги е било така, имам ли семейство и приятели, съм щастлива.
И на последно, но за мен най-важно от всичко е вярата ми в Бог, която ми помага да преминавам през всичко, дава ми мир, радост, и любов. Знам, че съм приета и обичана, и знам, че на този етап от живота ми трябва да съм точно тук. Благодарение на Бог всичко се нарежда без мои усилия, това е двигателят на всичко в моя живот. Това е, което живея и виждам от много години в живота си.
Как реагираха близките/околните, коментарите: Семейството ми ме подкрепи, защото видя, че съм на добро място, с хора, които ме обичат, семейството на мъжа ми е като мое семейство. Въпреки че родителите ми знаят много добре, че тук не е розово, казаха ми: поблъскай се и ти, винаги си добре дошла вкъщи (Испания). Останалите негативни коментари на българите мисля, че са ви познати: ти луда ли си, те мама и тате ти пращат пари (да, ама не), тук няма перспектива, нищо не плащат, т.н. Не са фактор за мен.
Как се чувствам сега, кое ми липсва: Липсва ми семейството в Испания, храната – хамон, паеля, тортиля и испанският кашкавал. Все пак, там съм израснала и съм свикнала на тези вкусове. Липсва ми дори испанският хумор.
Там или тук? И там, и тук. И на двете места се чувствам много добре.
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Браво момиче 🙂
Истински и борбен човек.
Много благодаря за тази рубрика! Чета всичко на един дъх и се радвам, че има все хора, които мисля, че тук не е заразна зона и можеш въпреки всичко да бъдеш истински щастлив и пълноценен и с малко и много! Благодаря на всички, които и изпращат своите истории и се надявам искрено с тях да заразят с оптимизъм онези, които са забили поглед и за тях няма да е срамно да мият чинии в чужбина, но тук ще е!