За емигрантството, куфарите, терминалите и носталгията е изписано много, темата е предъвквана, изплювана, пак захващана, до безкрай. Колкото и важна да е, не смятам, че мелодрамата има място, живеем в глобален свят, изборът е свободен, повечето от границите също, хората прелитат насам-натам без да използват думите „невъзвращенец“, „завинаги“, „никога“, номадството е все по-разпространено и все по обичайно явление. 
За мен обаче по-интересната част от процеса винаги е била не заминаването, а завръщането. Затова започвам рубрика с най-общото заглавие „Миграция“ – дума, която звучи хубаво и е събирателно за всички типове движения. За тези, които са заминавали някъде с идеята да бъде постоянно, но по една или друга причина са решили да се върнат.
Освен себе си и хората, които познавам лично, бих искала да включа и други истории, колкото по-разнообразни и характерни, толкова по-добре. Може да сте вие, ваши близки, познати, за когото се сетите. Въпросите са малко, кратки, общо-взето най-важното. Заедно с отговорите можете да ми изпратите и снимка, но не е задължително. Ако не желаете да се появява истинското ви име, заменете го с псевдоним, важна е историята, не личните данни. 


Изпращайте ми отговорите на: mymartinia@gmail.com (с *миграция* в subject полето) или на лично съобщение във ФБ групата на блога
Срок няма.

Въпросите:
Име/псевдоним:
Възраст*: 

Образование, призвание, професия или занимание:
Заминаването (кога, с каква идея, защо):
Мястото:
Нещата, които ме очароваха:
Нещата, които не ми харесаха:
Нещата, с които не успях да свикна:
Трудностите:
Какво/кой ми липсваше най-много:
Причината и поводът да се върна:
Как реагираха близките/околните, коментарите:
Как се чувствам сега, кое ми липсва:
Там или тук?

*не е задължително да я попълвате, но в конкретния контекст е доста информативна
0 Коментари

Остави коментар

Споделете мнението си!
Влезте в профила си, за да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *